Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Д., 02.10.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на десети
септември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Г. Д.
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 776 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Търговско дружество "Водоснабдяване и канализация-Д."
АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т.м." № **, е предявило против А.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***, по
реда на чл. 415 от ГПК искове за установяване вземанията си,
за които е издадена заповед № 2157
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 28.09.2018г. по ч.гр.д.№ 3847 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
- сумата от 620,91 лева,
представляваща неплатена част от дължима сума по предоставени услуги –
водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в град Д., бул. ”**” № **,
вх. **, ет. **, ап. **, за периода 06.10.2016г. – 05.07.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от 28.09.2018г. до окончателното плащане;
- сумата от 95,61 лева,
представляваща законна лихва за забава за всяко едно непогасено фактурирано
месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за периода
09.11.2016г. – 28.09.2018г.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
Претендираните права произтичат от
следните обстоятелства: ответникът е ползвател на услуги на ищцовото дружество
и има открита индивидуална партида – кл.№ ** за обект в град Д., бул. „**“ № **,
вх. **, ет. **, ап. **. В обекта има монтиран един водомер, съобразно чиито показания
са отчитани потребените количества вода. Ищецът е изпълнявал задължението си да
водоснабди, отведе и пречисти отпадъчните води от имота на ответника. Инкасатор
на оператора ежемесечно е отчитал потреблението на длъжника и е отбелязвал в
карнета съществуващата консумация. Ответникът не е заплатил дължимите суми за
доставените услуги в периода от 06.10.2016г. до 05.07.2018г. на стойност 620,91
лева, както и обезщетение за забава в плащането в размер на 95,61 лева за
периода от 09.11.2016г. до 28.09.2018г. (тъй като длъжникът не е изпълнил
задълженията си в 30-дневен срок от издаване на всяка от фактурите).
Ответникът оспорва исковете. Не
отрича съществуването на облигационно отношение и качеството си на потребител
на доставяни от ищеца услуги. Оспорва твърдението на ищеца, че в съответствие с
нормативните изисквания инкасатор на оператора ежемесечно е отчитал
потреблението на ответника и надлежно е отразявал това потребление в карнета.
Ответникът е платил задълженията си по фактури от 09.01.2018г. до 06.07.2018г.,
а задълженията за периода от 06.10.2016г. до 09.01.2018г. са начислявани
служебно и не е ясен начинът на начисляване, поради което оспорва начислените
количества вода и дължимостта на претендираните суми. Твърди, че към исковата
молба няма приложени карнети за процесния период. Представил е констативен
протокол за монтаж на нов водомер от 13.11.2017г. и доказателства за извършени
плащания.
Д. районен съд, като прецени
доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№ 3847/2018г. по описа на ДРС.
С разпореждане от 28.09.2018г. е издадена заповед № 2157 от същата дата за
следните суми: - 654,65 лева, представляваща дължима сума по предоставени
услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в град Д.,
бул. ”**” № , вх. **, ет. **, ап. **, за периода 06.10.2016г. – 05.07.2018г.,
ведно със законната лихва върху нея от 28.09.2018г. до окончателното плащане; -
95,61 лева, представляваща законна лихва за забава за всяко едно непогасено
фактурирано месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за плащане, за
периода 09.11.2016г. – 28.09.2018г.; 75 лева, представляваща направените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е възразил
писмено срещу заповедта за изпълнение по чл. 414а за част от присъдената
главница и по чл. 414, ал. 1 от ГПК изцяло (след уточнение по повод дадено
указание от съда). С разпореждане от 21.01.2019г. съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе
дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 30.01.2019г. Исковата молба
е постъпила в съда на дата 28.02.2019г., поради което като допустима, подлежи
на преценка по основателност.
Ответникът е потребител на
услуги, доставяни от ищеца, в обект на адрес град Д., бул. ”**” № **, вх. **,
ап. ** - този факт не е оспорен по делото. Облигационното отношение е
възникнало при действието на Общи условия (ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4
от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
издадена от МРРБ, обн. ДВ, бр. 88/08.10.2004г., които са влезли в сила през
2006г., без необходимост да бъде сключен писмен договор със заварените
потребители (така чл. 69 от ОУ) и е регламентирано в Закона за водите, Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба №
4 от 14.09.2004г. и чл. 318 и следващите от Търговския закон. С решение
ОУ-09/11.08.2014г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия, които ищецът е представил
по делото. Съгласно чл. 8, т. 1 от ОУ, ВиК
операторът е длъжен да доставя на потребителите вода с питейни качества,
съгласно изискванията на действащото законодателство, да отвежда и/или
пречиства отпадъчните води, а съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014г. потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предоставените
услуги се заплащат от потребителите въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, а изразходените количества
питейна вода се отчитат при условията и сроковете, определени в общите условия,
по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
се установява, че осчетоводените задължения за доставени на ответника услуги за
периода от 06.10.2016г. до 05.07.2018г. са за 220,388 куб.м. вода на стойност
654,67 лева. Ответникът е извършил частично плащане на сумата от 33,74 лева на
дата 22.10.2018г., т.е. след завеждане на делото, и остатъкът от дълга му
възлиза на 620,91 лева. Платени са суми по фактурите, издадени в периода от
03.03.2018г. до 06.07.2018г., т.е. последните задължения – от 06.02.2018г. до
05.07.2018г. Остатъкът от дълга, който е предмет на настоящото производство, е
в размер на 620,91 лева и е за периода от 06.10.2016г. до 05.02.2018г. Обезщетението
за забава в плащането на главните задължения, при отчитане на извършените в
хода на производството погашения, възлиза на 79,97 лева за периода от 09.11.2016г.
до 28.09.2018г. Според заключението на вещото лице през процесния период
количествата вода и стойности, отразени в карнетите, не съответстват на
правилата на чл. 20, ал. 3 вр. чл. 25, ал. 8, т. 1 и ал. 10 от Общите условия и
Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004г. В констативната част на заключението
вещото лице е отразило, че в предходни периоди количествата вода са начислявани
служебно при повреден водомер. В този случай при приложение на чл. 25, ал. 8 и
ал. 10 от ОУ, при отбелязани в карнета двама обитатели, месечните начисления
следвало да бъдат по 10 куб.м. вода, завишавани всяко тримесечие с 1 куб.м.
Според чл. 26, ал. 2 от ОУ при повреждане на индивидуален водомер се
начислява служебно количество вода според средномесечния разход за съответния
период от предходната година за срока на задължителното предписание за
отстраняване на повредата, регламентирано изрично с чл. 20, ал. 1 от ОУ от
2014г., като само след неизпълнение на предписанието, връчено по надлежния ред
на потребителя, се прилага служебното начисляване по правилото на чл. 25, ал. 8
от ОУ. По делото е представен
констативен протокол за извършена проверка № ** от 13.11.2017г., подписан от
ответника, според който служител на водоснабдителното дружество е установил, че
монтираният в имота водомер не отчита вярно потребената вода – разцентрована
стотица и десетица. На същата дата, според констативен протокол ***, този
водомер е демонтиран и е монтиран нов с показания 0000. Ответникът не е оспорил
констатацията за повреда на водомера, но по делото не са представени
доказателства за спазване на процедурата по чл. 20 от ОУ – даване на
предписание за отстраняване на повредата и определяне на срок за това. В случай
на повреда на индивидуален водомер в чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г.
е предвидена специална процедура - представителят на оператора трябва да
направи предписание за отстраняване на повредата и за срока на отстраняването
й, като демонтира пломбата на холендъра. Предписанието трябва да е в писмена
форма и да е връчено на абоната. За да е обосновано прилагането на методологията
по чл. 25, ал. 8 от ОУ в периода от 06.10.2016г. до 13.11.2017г., ищецът следва
да е установил необходимите за това предпоставки, а именно спазването на
процедурата по чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. и съответно по чл. 20,
ал. 1 от ОУ. По
делото доказателство за това не са представени, но дори и да беше установено
дадено предписание за смяна на повредения водомер, от записванията в карнета и
от заключението на вещото лице става ясно, че ВиК – операторът не е прилагал
точно установените в ОУ правила за начина на изчисляване на консумацията на
ответника. Не е било налице основание за начисляване на потребление за повече
от двама обитатели (толкова са отразени в карнета в предходни периоди без
допълнителни записвания на настъпили промени), а видно е от записванията в
карнета, че инкасаторът е отразявал като потребени количества различни
стойности – 15, 17, 14, 10, 15, 18 15, 14, 17 куб.м. Само към клаузата на чл. 25,
ал. 8, т. 1 от ОУ от 2014г. препраща чл. 26, ал. 2 от ОУ, не и към правилото на
чл. 25, ал. 10 от ОУ, предвиждащо завишаване за всяко тримесечие определените
по ал. 8 количества вода с 1 куб.м. Неправилното приложение на клаузите на ОУ
при определяне на количеството потребена вода е довело до неправилно определяне
на дължимата от ответника сума. Ищецът не е доказал по делото да е доставил
количеството вода (определено съгласно клаузите на ОУ), което претендира, в
този период и което е отразил в счетоводството си, и затова ответникът не дължи
заплащане на неговата стойност.
След монтирането на нов водомер
на дата 13.11.2017г. в карнета са отбелязани отчети на следните дати и
показания: на 08.01.2018г. – 3 куб.м.; на 05.02.2018г. – 2 куб.м.; на
07.03.2018г., на 04.04.2018г., на 04.05.2018г., на 06.06.2018г., на
05.07.2018г., на 06.08.2018г. – по 2 куб.м. вода. Ответникът е оспорил само
претендираните от ищеца суми преди
09.01.2018г. Задълженията след тази дата, които се установяват въз основа
отчитане на потреблението на вода по монтирания на 13.11.2017г. водомер,
ответникът не е оспорил (като следва да се приеме и че е потвърдил с полагане
на подпис на карнета при следващ отчет на 05.09.2018.) и е заявил, че е платил.
От доказателствата по делото се установява, че платени са задълженията след
05.02.2018г. до 05.07.2018г. Неплатени са две суми – 9,77 лева по фактура № **
от 09.01.2018г. и 5,93 лева по фактура № ** от 06.02.2018г. С оглед всичко
изложено, искът е основателен и доказан до размера от 15,70 лева.
Относно сроковете за плащане на
стойността на услугите чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи препраща към общите условия и договорите. Съгласно чл.
33, ал. 2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, след който срок съгласно чл. 44 от ОУ вр. чл.
86, ал. 1 от ЗЗД те дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Това е моментът, в който длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение за
вредите от нея в размер на законната лихва. Обезщетението за забава в плащането
на сумата от 9,77 лева за периода от 09.02.2018г. до 28.09.2018г. е в размер на
0,63 лева; обезщетението за забава в плащането на сумата от 5,93 лева за
периода от 09.03.2018г. до – 28.09.2018г. възлиза на 0,34 лева (общо 0,97 лева
по изчисления с лихвен калкулатор). Само до размера от 0,97 лева искът подлежат
на уважаване, а в останалата част същият следва да бъде отхвърлен.
В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Съразмерно на
уважената част от предявените искове, на заявителя се следват 0,56 лева от
направените от него в заповедното производство разноски за внесена държавна
такса и 1,11 лева юрисконсултско възнаграждение. В тази част съдът следва да
постанови осъдителен диспозитив (така мотивите към т. 12 от тълкувателното
решение).
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в исковото производство в размер на 6,42 лева (от
внесените държавна такса и депозит за вещо лице).
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответникът има право на адвокатско възнаграждение в размер на 244,18 лева.
Водим от гореизложеното, Д.
районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че А.Н.В.,
ЕГН ********** с адрес ***, дължи на "Водоснабдяване и канализация-Д."
АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т.м." № **, следните суми, за които е издадена заповед № 2157
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 28.09.2018г. по
ч.гр.д.№ 3847 по описа на ДРС за 2018г., а именно:
-
сумата от 15,70 лева, представляваща неплатена част от дължима сума по
предоставени услуги – водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води в
град Д., бул. ”**” № **, вх. **, ет. **, ап. **, за периода 06.10.2016г. –
05.07.2018г., ведно със законната лихва върху нея от 28.09.2018г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 15,70 лева до
претендираните 620,91 лева;
-
сумата от 0,97 лева, представляваща законна лихва за забава за всяко едно
непогасено фактурирано месечно задължение след изтичане на 30-дневния срок за
плащане, за периода 09.02.2018г. – 28.09.2018г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над 0,97 лева до претендираните 95,61 лева за периода от 09.11.2016г.
до 28.09.2018г.
ОСЪЖДА
А.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***, да плати на "Водоснабдяване и
канализация-Д." АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т.м." № **, разноски
в заповедното производство - 0,56 лева внесена държавна такса и 1,11 лева
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в исковото производство - 6,42
лева (от внесените държавна такса и депозит за вещо лице).
ОСЪЖДА
"Водоснабдяване и канализация-Д." АД, ЕИК **, град Д., бул. "Т.м."
№ **, ДА ЗАПЛАТИ НА А.Н.В., ЕГН ********** с адрес ***, разноски в размер на 244,18
лева (платено адвокатско възнаграждение).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д.
окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ :