Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260204
гр.
Пловдив, 21.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, ХХІV н.с., в публичното заседание на тридесет и първи август през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при
участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1548/2020 г. по описа на
ПРС, ХХІV н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление
№ 19-1030-010733 от 15.11.2019 г. на Д. Г. В
– Н. Г. към ***, Сектор „***“, с което на М.А.Г., ЕГН ********** са били
наложени административни наказания на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП – глоба
в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата
се прави искане за отмяна
на наказателното постановление, като се твърди, че нарушение не е извършено, както и че
в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Жалбоподателят
М. Г., редовно и своевременно призован не се явява в съдебно
заседание, представлява се от адв.М.П., която
излага аргументи за недоказаност на нарушението,
допуснати съществени процесуални нарушения и иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на направените разноски по делото.
Въззиваемата страна – Сектор
„Пътна полиция“ при
ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител
и не взема становище по делото.
Съдът
като съобрази и прецени доказателствата по делото по
отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
На
21.10.2020 г. жалбоподателят М.Г. управлявал
лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ”
с рег. № *** в гр.Пловдив.
Около 23.56 часа същият се намирал
в района на кръстовището на бул.
„Цар Борис III Обединител” и бул.“България“. В автомобила се намирал и св.Д. Т..
В близост до мястото
се намирали и полицейските служители при 03 РУ на МВР Пловдив – св.Д.М. и св.П.Б.. Последните
възприели как управлявания от жалбоподателят Г. лек автомобил извършва няколко
кръга на кръговото движение при висока скорост, което довело до свистене на
гуми и занасяне на задницата на автомобила. След като автомобилът продължил
движението си по бул. „България“, полицейските служители го спрели за проверка
и установили самоличността на водача, който изразил съжаление за случилото се. За
действията на М.Г. било потърсено съдействие от служители на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив. На място пристигнал св.С.П., който
съставил на жалбоподателят АУАН за нарушение на чл.104б от
ЗДвП. В АУАН се
сочело че свидетели са св.Д.М. и св.П.Б. – полицейски служители. Същият
бил подписан без възражение от жалбоподателя М.Г..
В законоустановения срок не било подадено
възражение. Наказващия орган, възприел описаните в АУАН факти и издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за
установена от приобщените по делото писмени
доказателства – АУАН, НП, оправомощителни
заповеди, справка АНД, както
и от показанията на св. С.П., Д.М. и П.Б.,
които съдът кредитира като логични, обективни и непротиворечиви.
Показанията на
св.Д. Т. не се кредитират от съдебния състав в цялост. По отношение на това, че
св.Т. се е намирал в автомобила и за причината относно идването им в гр.Пловдив
с жалбоподателят, показанията му се кредитират с доверие, тъй като не се
оборват от други доказателства по делото. Що се касае обаче за причината за
извършване на няколко обиколки на кръговото движение и скоростта, с която е
управлявал автомобилът жалбоподателят показанията му не се кредитират с доверие.
Това е така, тъй като същите от една страна противоречат на показанията на
полицейските служители М. и Б. за силен звук от свистене на гуми и поднасяне на
автомобила, а от друга страна са абсолютно неконкретизирани по отношение на
важни обстоятелства, които биха могли да дадат възможност за проверка на
показанията на свидетеля. Така например не се сочи в каква посока на движение
са се придвижвали с автомобила, в коя посока е следвало да поеме
жалбоподателят, за да излезе от кръговото движение в посока за гр.Пазарджик. Всичко това създава вътрешно
противоречие в показанията на св.Т. и доколкото по делото не са събрани каквито
и да било други доказтелства, които да подкрепят
твърденията му, съдът счита че в тази им част показанията му следва да не бъдат
кредитирани с доверие.
Като
прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на
основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият
състав достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от това.
Разгледана
по същество, жалбата се преценя
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
АУАН и НП са
издадени от компетентни органи с оглед на приложените по делото оправомощителни заповеди. От друга страна са спазени и
законовите изисквания относно сроковете на съставяне на АУАН и издаване на НП.
При
така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че следва да се приеме за
безспорно доказано осъществяването на визираното в НП нарушение
по чл.104б, т.2 от ЗДвП доколкото
от материалите по делото може да се извади категоричен извод, че действително
на 21.10.2019 г., около 23.56 часа жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес Ц
200 ЦДИ” с рег. №
*** в
гр.Пловдив, кръстовището на бул.
„Цар Борис III Обединител” и бул.“България“, като на кръстовището
с кръгово движение е извършил няколко кръга с висока скорост.
За да приеме
това съдът отчита следното
:
От една страна
са налични показанията на свидетели
очевидци – полицейските служители М. и Б., които сочат ясно и категорично какви
движения на автомобила са възприели. Освен това показанията им не могат да се
считат за оборени от други доказателства по делото, като показанията на св.Т.
не са достатъчен аргумент да се приеме, че показанията на полицейските
служители са дискредитирани до степен, че да не бъдат кредитирани с доверие.
По същество
действията на жалбоподателят Г. следва да е приемат такива, с които се
използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели, тъй като
очевидно преминаването на кръгово кръстовище с извършване на няколко кръга с
висока скорост, придружени със свистене на гуми и поднасяне задницата на
автомобила не са действия предприети за превоз на хора или товари.
Следва да се
посочи и че е недоказана сочената в жалбата версия за това по какви причини
водачът е преминал неколкократно през кръговото
движение. Изрично следва да се посочи, че извън показанията на св.Т. /които не
се кредитират с доверие по отношение на тези обстоятелства/ не са ангажирани
каквито и да било други доказателства, които да обосновават извод, че сочените
в жалбата обстоятелства са се случили именно заради пропускане на отбивката за гр.Пазарджик.
С оглед преценката
на всички събрани доказателства съдът счита, че няма как да не бъде прието за
безспорно доказано осъществяването на сочените в АУАН и НП действия от
жалбоподателя Г., респективно да бъде прието, че същият не е извършил нарушение
по чл.104б, т.2 от ЗдвП.
Неоснователно е
и възражението за неясно описание на нарушението в АУАН и НП. Това е така, тъй
като и в двата акта са подробно описани действията на жалбоподателят, с които
се счита да е осъществил описаното нарушение. Доколкото в АУАН и НП са описани
конкретните действия на водача, съдът счита че няма как да се направи извод, че
е допуснато съществено процесуално нарушение като не е посочено конкретно каква
цел е преследвал с поведението си водачът. Достатъчно според съда е от
доказателствата по делото и от описаните факти да може да се направи извод, че
с действията си водачът е преследвал различна цел от нормалната за използване
на пътищата – превоз на хора и товари, а в конкретния случай това е така.
По отношение на
наложената санкция следва да се посочи, че правилно е приложена санкционната
разпоредба, а наложените наказания са предвидени в твърд размер в закона,
поради което и не могат да се индивидуализират от наказващия орган или пък да
бъдат редуцирани от съда.
По отношение на
приложението на чл.28 от ЗАНН следва да се посочи, че според настоящия съдебен
състав липсва основание за това. Следва да се има предвид, че обществената
опасност на констатираното нарушение е висока по принцип. От друга страна
следва да се посочи изрично, че не следва да се приеме за обстоятелство
намаляващо обществената опасност това, че санкционираният водач е бил правоспособен
от сравнително малко време. Напротив това обстоятелство дори следва да се
приеме за отегчаващо такова, тъй като в повечето случаи водачите на моторни
превозни средства с правоспособност от малко време не са натрупали нужния опит
и осъществяването на подобни нарушения с висока обществена опасност би могло да
доведе до сериозни последици. Трябва да се отчита и това, че в конкретния
случай не са доказани някакви извънредни обстоятелства, които да са мотивирали
нарушителя да осъществи действията си, за да защити по-важни обществени
отношения, т.е. не е налице крайна необходимост. За такова не може да се приеме
изпускането на отбивка, дори и да бъде прието за
доказано. С оглед на всичко изложено дотук съдът счита, че случаят не се
отличава със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
аналогични нарушения и следователно не се явява маловажен по смисъла на закона.
С оглед на всичко изложено обжалваното
НП следва да бъде потвърдено
като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-010733 от 15.11.2019 г. на Д. Г. В
– Н. Г. към ***, Сектор „***“, с което на М.А.Г., ЕГН ********** са били
наложени административни наказания на основание чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП – глоба
в размер на 3000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА! Е. А.