РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря И. В., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 287 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искова
молба, подадена от Р.Г.Ц., с ЕГН **********,***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, П.Г.Г., ЕГН **********
***, настоящ адрес:*** срещу Г.К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, "АЛИНВЕСТ 2014"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. "Г.Бенковски"
№17, представлявано от П.Т.З. и Ч.В.Г.-заедно.
В
исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основава
исковата претенция:
Тримата ищци са деца и наследници на Г.Ц.Г.,
ЕГН **********, починал на 20.10.2005г., в с.Ц..
Баща им придобил по наследство и бил
собственик на 1/3 ид.ч. от 2000 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м.
съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план
на с. Ц., общ. Д., Варненска област, при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ
217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161.
Тази наследствена част била от придобития
чрез дарение от дядо им Ц. Б. 2000 кв.м.ид.ч.,
съгласно Нотариален акт №25 том I дело 41/1989 г. на Съдия при ПРС.
Твърди се, че бащата на ищците придобил по
наследство от баща си - Ц. Б., поч. през 1995г. и 1/9
ид.ч. от останалата неразпределена част от същия имот
с площ от 3020 кв.м.
Така бащата на ищците притежавал приживе
1002.23 кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ
от 7020кв.м., която след смъртта му била наследена от тримата ищци. Те
наследили и 1/12 ид.ч. от 3020 кв.м. след смъртта на
бабата на баща им С. Б.а К., поч.2009г..
По този начин, общо тримата ищци
притежават: 1254.00 кв.м. от гореописания имот.
Твърди се, че баща им живеел в с.Ц. и
владеел и ползвал долната южна част от имота, заедно с майка си до неговата
смърт, а северната част се ползвала от съсобственика Б. Г. Б., починал през
2014г.. След смъртта на баща си ищците помагали на баба си впоследствие да го
обработва. Твърди се, че ищците не са преставали да владеят имота, до лятото на
2015г., а баба им до лятото на 2012г. След смъртта на баща им данъците за имота
били заплащани регулярно.
През 2013г. съсобствениците на ищците Л. Ц.
С. и С. Б. М. се свързали по телефона с ищцата Е.И., като искали да продадат
заедно мястото. Тя им отказала, по-късно разбрали, че на 12.03.2014г. е
извършена продажба на последния ответник и на съсобствените
части на ищците, придобити от баща им. Дружеството закупило от лелята на ищците
- Л. Ц. С., ЕГН **********, цялата 1/2 ид.ч. от
имота, която включвала техните 1254.00 кв.м. към него момент, за които тя се е
снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка.
Твърди се, че наследодателката
на първите трима ответници - Л. Ц. С., починала на
29.12.2016г. не е упражнявала фактическа власт в условията на СИО, върху цялата
1/2 ид.ч. от недвижимия имот повече от 10 години и не
е демонстрирала намерение да владее само за себе си цялата 1/2 ид.ч. наследствена част, съсобствена
между страните, нито е отблъсквала владението на ищците и баба им Р.Б.а.
Твърди се, че продажбата на тяхната
идеална част на ответника "АЛИНВЕСТ 2014" ООД няма вещно-прехвърлително действие, тъй като Л. Ц. С., заедно с
първия ответник, не могат да прехвърлят на "АЛИНВЕСТ 2014" ООД повече
права, отколкото самите те притежават.
Относно частта на съсобственичка С. Б.а М.,
ЕГН ********** ищците нямат претенции, защото наследяването е по колена и те наследяват
с Л. С. и Р.Б. общо 1/2 ид.ч..
Твърдят, че през м. март 2015г. е подаден
иск по чл.124 ал.1 от ГПК от третата ищца и било образувано гр.д.№202/2015г. на
ПРС-2 с-в., за процесния имот, което било прекратено.
Иска се да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по
отношение на първите трима ответници, че 1254 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м.
съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план
на с. Ц., общ. Д., Варненска обаст, при граници:
улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162,
ПИ 161 е собственост на ищците, като на основание чл. 537, ал.2 от ГПК съдът да
отмени констативния нотариален акт, досежно частта от
1254 кв.м.ид.ч..
На основание чл.108 от ЗС се иска да се
признае за установено по отношение на "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, ЕИК
*********, че ищците са собственици на процесната
идеална част и да предаде на ищците владението на собствените им 1254 кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м.
съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план
на с. Ц., общ. Д., Варненска обаст, при граници:
улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162,
ПИ 161.
Претендират се разноски по делото и
адвокатски хонорар.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответниците Г.К.С., К.Г.К., Д.Г.К..
В него се твърди, че ответниците
не са легитимни да отговарят по предявените искове, тъй като ищците нямат
правен интерес от водене на делото срещу тях, тъй като тяхната наследодателка се е разпоредила с притежаваните от нея
идеални части от имота и настъпването на транслативения
ефект от тази сделка касае патримониума на приобретателя по сделката, не и този на прехвърлителя.
Искът следвало да се предяви само срещу ответното дружество "АЛИНВЕСТ
2014" ООД, не и срещу тях. Иска се предявения иск по чл. 124 от ГПК съединен с иск по чл.537 ал.2 от ГПК по
отношение на - първите трима ответници, да бъде
оставен без разглеждане, като недопустим, а производството по същия -
прекратено.
В случай, че съдът не прекрати
производството се твърди, че всички предявени искове са неоснователни.
Твърдят, че имотът, предмет на настоящото
производство - 1254 кв.м. идеални части от дворно място цялото с площ 7020
кв.м, съставляващо поземлен имот 160,
включен в УПИ X в кв. 23 по регулационния план на с. Ц., община Д., област Варна, при граници: улица,
ПИ № 158, 159, 217, 216, 215, 165, 164, 163, 162, 161 - не
е идентичен с този, придобит по давностно
владение, съгласно Нотариален акт №149, т. 1, д. № 146, вх.р. № 442 от 04.02.2014г на служба по вписвания
при PC Провадия и предмет
на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт №20, т.3, д. № 422, вх.рег. №1003 от 14.03.2014г на служба по
вписвания при PC Провадия. В цитираните документи
е посочено, че имотът частично попада в урегулиран поземлен имот № X, докато в приложения Договор за дарение
на недвижим имот, обективиран в НА № 25, т.1,
д. № 41/89 на PC Провадия и от който ищците черпят правата
си, такъв не е изписан. Макар площта
на описаните имоти да съвпада,
то описаните граници не се
покриват, поради което следва да
се приеме, че се касае
до различни дворни места. Отделно от това
твърдят, че описаните в нотариален акт № 51, т.2, per. № 1305, д. 217 от 1937г на
Районен съд Провадия поземлени имоти, находящи се в с. Р., Провадийска околия, не са идентични
с този, описан в НА № 24,
т.1, д.№40/1989г и НА № 25, т. 1, д. № 41 / 1989г на PC Провадия като дворно място от 7020 кв.м,
представляващо планоснимачен
номер 160 в квартал 23 по плана на
с. Ц., община Д., респективно
с този, предмет на съдебната претенция.
Твърдят, че наследодателката
на първите трима ответници е придобила по давност
заедно със С. Б.а М. недвижим имот, находящ се в с. Ц.,
област Варна, представляващ дворно място цялото с площ 7020 кв.м, подробно
описано в НА №149, т.1, д. № 146, вх.р. № 442 от 04.02.2014г, поради
упражнявана от тях самостоятелна фактическа власт, установена през 2000 г. и
продължила до месец февруари 2014г без прекъсване. През този период единствено
те стопанисвали имота, оградили го с мрежа, почиствали го, засаждали го
ежегодно с различни сезонни земеделски култури- боб, царевица, картофи, сами го
обработвали - лично или чрез други лица, на които възлагали работата. Имало
периоди, в които предоставяли мястото на свои близки за временно ползване, за
да не запустява и за да го поддържат.
Наследодателката на първите трима ответници заедно със С. Б.а М. демонстрирали своето владение, включително и на наследодателя на ищците, а
след неговата смърт и на тях самите. Л. С., и Г.Ц.Г. се договорили С. да
обработва имота и да реализира за себе си доходи, за което Г. нямал никакви
претенции. След смъртта на Г. имота продължавал да се ползва от С. и М. като
само те имали достъп до имота, който заключвали с катинар. След смъртта на Г. Ц.
никой от наследниците му не е идвал в мястото, не е желал да го стопанисва, не
е проявявал интерес към него.
Иска се да бъдат привлечени в процеса като
трети лица помагачи С. Б.а М., ЕГН - ********** и М. М. М., ЕГН - ********** и
двамата с адрес гр. Д., ул. ***, придобили съответната част от имота в СИО,
доколкото фактическата власт е упражнявана по време па сключения по между им
граждански брак.
Твърдят, че от снабдяването на тяхната наследодателка с констативен нотариален акт за собственост
на 04.02.2014г. до датата на предявяване на настоящите искови претенции -
20.02.2019г. е изтекъл период по-дълъг от пет години, през който тяхната наследодателка, като добросъвестен владелец е придобила
собствеността върху имота. Твърдят, че е изтекъл срока за оспорването на
констативния нотариален акт с изтичането на 5 годишна давност от издаването му, поради това съдебния спор бил
недопустим и искът следвало да се отхвърли като неоснователен и на това
основание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника"АЛИНВЕСТ 2014" ООД.
В него се твърди, че предявените искове по чл. 124 ТПК и чл. 537, ал. 2 ГПК
са недопустими, т.к в производството не участват всички лица признати за
собственици с КНА 149, том I, per. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на нот. Илко Кънчев – ищците нямали претенция спрямо С. М., но
съпругът й Г.С. също е станал собственик въз основа на давностно
владение.
По отношение на иска по чл.108 ЗС се твърди, че той е неоснователен. Не се
спори, че ответното дружество е придобило собствеността върху целия процесен имот.
Оспорвам се твърдението, че имотът е бил
владян и обработван от Г.Ц.Г. и от неговата майка Райна, а в последствие и от
ищците. Г.Ц.Г. починал на 20.10.2015г. в
резултат на тежко заболяване продължило дълго и не е бил в състояние да
обработва имота лично. За Г. Г. до неговата смърт се е грижила неговата сестра
- Л. Ц.ва С..
Ищците не са полагали никакви за процесния имот. Данъците за имота се плащали от Л. Ц.ва С. и С. Б.а М. Иищците са били
напълно дезинтересирани от състоянието на баща си,
така и на баба си.
Р.Н. Б.а, баба на ищците и майка на Г.Ц Г.,
също не се е грижила за имота, т.к в била много възрастна, а след смъртта на
сина си, заедно с дъщеря си Л. Ц.ва С. се мести в с.
Б. През всичките години за имота се е грижила Л. Ц. С., заедно с С. Б.а
Михайлова и техните съпрузи явно и необезпокоявано, всичко в селото са знаели,
че имотът е техен, т.к още докато са били живи Ц. Б. и неговия брат Б. Г. Б. са
подарили имота на дъщерите си Л. Ц.ва С. и С. Б.а М.,
но затова няма изготвен съответния
нотариален акт.
Оспорва се твърдението, че ищците са
владели процесните идеални части от имота в пълен
обем, необезпокоявано до лятото на 2015г. Подаването на иск, само по себе си не
представлява индиция че някой владее имот. От друга
страна подадения иск, който е прекратен не прекъсва давността.
Твърди се, че дружеството е създадено с инвестиционни намерения - да
изгради „Предприятие за съхранение и преработка на плодове и зеленчуци”. За
разработването на проекта е било необходимо, имотът да се намира в
производствената зона на с. Ц., община Д..
Оспорва твърдението, че идеалната част от
имота се намира, само и изключително в притежание на наследниците на Л. С.,
доколкото издадения КНА е за целия имот и в него участва и С. Б.а М. и Г. К.С.,
като за последния не съществува друго основание да притежава имота, освен придобивната давност.
В съдебно заседание ищците чрез процесуалния
си представител подържат предявените искове и молят те да бъдат уважени. Ответниците чрез процесуалните си представители молят за
отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
От Нот.акт №145, том І,
вх.рег.1359, дело № 140/2014 г., вписан с вх.рег.№1003/14.03.2014 г., акт № 20,
том ІІІ, дело № 1122/2014 г.; Нот.акт №
48, том І, рег. № 593, дело № 46/2014 г., вписан с вх.рег.№ 149, том І,
рег. № 593, дело № 46/2014 г.; Нот.акт за покупко-продажба № 51, том ІІ,
регистър 1305, дело № 217/1937 г.; Нот.акт том ІІ, № 51, регистър 1305, дело №
217/1937 г.; нот.акт № 24, том І, дело № 40/1989 г.,
Разписен лист, Извадка от план, заверени преписи на всички документи съдържащи
се в нотариално дело № 46, акт № 48, том І от 04.02.2014 г. – 12 листа;
Удостоверение с изх. № 1100-308/1/09.10.2019 г. от община Д., отдел „Данъчни и
неданъчни приходи“ и писмо с изх. № 0305-11-00-1869/1/10.10.2019
г. от ДСП-Провадия,
Разрешение за строеж №
3/20.03.2015 г.; ПУП; Технически проект, относно информация за лицето Р.Б.а се установява, че с нотариален
акт, том II, № 51, т.2, рег. № 1305, д. № 217 от 1937г. на Районен съд Провадия, за покупко продажба Е. Р. и Л.
Х. Х. А. продават на Г. Б. К., чрез пълномощник Б. К. Г. няколко недвижими
имоти, находящи се в чертите и землището на с.Р..
С НА № 24, т.I, д.№ 40/1989г., за дарение на недвижим имот, Г.
Б. К. и С. Б.а К. даряват на сина си Б. Г. Б. 2000 кв.м ид.част
от следния свой собствен недвижим имот, а именно дворно място в с.Ц., Варненско
цялото с площ от 7020кв.м. представляващо пл.№160 в кв.23.
С НА № 25, т.I, д. № 41 /1989г. на PC Провадия, за дарение на недвижим имот, Г.Б.
К. и С. Б.а К. даряват на сина си Ц. Г. Б. 2000 кв.м ид.част
от следния свой собствен недвижим имот, а именно дворно място в с.Ц., Варненско
цялото с площ от 7020кв.м. представляващо пл.№160 в кв.23.
С нотариален акт №149, т. 1, д. № 146, вх.р. № 442 от 04.02.2014г. на служба по вписвания при PC Провадия
, за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, Л. Ц.ва С. и С. Б.а М. са
признати за собственици по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в с.Ц., община Д., а именно дворно място с
пространство от 7020кв.м, съставляващо ПИ 160. включено в УПИ X в кв.23, по
регулационния план на с.Ц., при граници: улица. ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217. ПИ 216.
ПИ 215, ПИ 165. ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162 и ПИ 161. За съставяне на този
нотариален акт Л. С. и С.на М. са подали молба до нотариус Илко Кънев. Пред
нотариуса за разпитани свидетели.
С нотариален акт №20, т.III, дело № 422, вх.рег. №1003 от 14.03.2014г на служба по вписвания при PC Провадия,
за покупко-продажба на недвижим имот, продавачите Л. Ц.ва С. и съпругът й Г. К.С., С. Б.а
М. й съпругът и М. М. М. продават на „АЛИНВЕСТ 2014“ ООД, следния недвижим
имот, находящ се в с.Ц., община Д., а именно дворно
място с пространство от 7020кв.м, съставляващо ПИ 160, включено в УПИ X в
кв.23, по регулационния план на с.Ц., при граници: улица. ПИ 158, ПИ 159, ПИ
217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162 и ПИ 161. След закупуването
на имота „Алиинвест 2014“ ЕООД са направили ПУП на процесния имот, включен в УПИ XI-158,160 и са получили разрешение
за строеж на процесното дворно място на предприятие
за съхранение и преработка на плодове и зеленчуци.
От разписния лист към
кадастралния план на с.Ц. /1962г./, за имот пл.№160 има следните записвания на собственици - първоначално е
записан на Г.Б. А., последващ запис - СК „Свилена“- по отреждане, след това Б. Г.
Б. и Ц. Г. Б., след това „Алиинвест 2014“ ООД.
От скица №45/21.03.2019г.,
издадена от община Д. се установява, че УПИ № XI 158, 160, по плана на с.Ц. е с площ -пл.№ 158-1510 кв.м. и пл.№ 160-7020 кв.м.,
при граници: от две страни улица, УПИ I-161,
УПИ II-162, УПИ III-163, УПИ IV-164,
УПИ VI-65, УПИ VII-215,
ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159.
От
Удостоверение за наследници с изх. № 343/20.11.2018 г., изд. от к-во с.Ц., обл. Варна;
Удостоверение за наследници с изх. № 27/08.01.2019 г., изд. от община Варна, 4
район Вл.Варненчик;
Удостоверение за наследници № 5/04.01.2019 г., изд. от к-во
с. Ц., обл. Варна; Удостоверение
за наследници с изх. № 6/04.01.2019 г.,изд. от к-во
с.Ц., обл. Варна Препис – извлечение от акт за смърт на Г. Ц.Г., Съобщение
№ 21/23.07.2017 г. за смърт на Р.Н. Б.а се установява,
че Г.Б. К. е починал на 23.02.1992г. и
оставил за свои наследници по закон:
1. съпругата си
С. Б.а К., починала на 16.10.2009г.,
2. синът си Ц. Б.
К., починал на 13.01.1995г. и оставил за свои наследници съпругата си Р.Н. Б.а,
починала на 24.07.2017г., сина си Г.Ц.Г., починал на 20.10.2005г. и оставил за
свои наследници децата си Е.Г.И., Р.Г.Ц., П.Г.Г.; Л. Ц.ва С. – дъщеря на Ц. К., починала на 29.12.2016г. и
оставила за свои наследници съпруга си Г. К.С. и синовете си К.Г.К. и Д.Г.К..
3. синът си Б. Г.
Б., починал на 10.12.2014г. и оставил за свои наследници съпругата си Р. Т. Б.а,
починала на 10.02.2017г. и дъщерите си С. Б. М. и Е. Б.а Г..
От удостоверение с изх. № 2/23.08.2019 г. за постоянен
адрес на Л. С., Удостоверение с изх. №
1/23.08.2019 г. за постоянен адрес на Р.Б. се установява, че постоянния адрес
на Л. С. и Р.Б. е бил в с.Б..
От изготвената по делото СТЕ,
която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че е налице
идентичност между имота, описан в нотариален акт No
25, т.I, д. No 41/89 на PC Провадия с имота описан в
Нотариален акт No 149, т. 1,
д. No 146, вх.р.No
442 от 04.02.2014г. на служба по списвания при PC Провадия и описан в нотариален акт
No 20, т. III, д. No
422, вх.рег. No 1003 от 14.03.2014г на служба по вписвания
при PC Провадия.
Не е налице идентичност между
някой от имотите описани в нотариален акт No
51, т.2, рег. No 1305, д. 217 от 1937г. с имота описан в НА No
24, т.1, д.No 40/1989г. и НА No
25, т. 1, д. No 41/ 1989г. на PC Провадия.
От приобщеното гр.д.202/2015г. на
РС Провадия се установява, че П.Г. е подала срещу Л. С., С.
М. и „Алиинвест 2014“ ООД на 21.03.2015г. искова
молба, с която е искала да бъде призната за собственик на идеaлни
части от процесното дворно място и да бъде отменен Нотариален
акт No 149, т. 1, д. No
146, вх.р.No 442 от 04.02.2014г. на служба по списвания при PC Провадия. Производството
по това дело е прекратено поради неотстраняване нередовностите
на исковата молба.
От показанията на св.Б. Х., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че през 2014г. ищцата П.Г. е разбрала, че е извършена продажба на процесния имот без останалите наследници и тя да са били
уведомени. Тя се срещнала с ответницата С. М. и я попитала, защо е продала
нейната земя, ответницата заявила, че е продала своята земя.
От показанията на св.Х. Х., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че, процесното място било разделено на
бабата на ищците и чичо им Б.. Х. е орал цялото място с трактора си до 2010г. –
2011г. като бил търсен от Б. и от баба Р.. Докато била жива Р.обработвала
мястото като сеела чесън, картофи, царевица, копаела. През 2009г., 2010г. Р.дала
мястото на момче от селото да го обработва и той засял там люцерна, а тя в
единия му край си сяла малко лук, чесън и картофи. През около 2010-2011г., Р.се
разболяла. Бащата на ищците е ходил на мястото докато е бил жив той е живял
заедно с майка си в къща в с.Ц.. Ищците са ходили в с.Ц. след смъртта на баща
си на гости при баба си до 2011г., докато тя живеела в селото. След като Р.напуснала
селото имота запустял, коловете и оградната мрежа
били откраднати.
От показанията на св.В., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че е виждал ищците Е. и Р.
до 2010г. в селото, когато са гостували на баба си и са й помагали при
обработването на мястото, баща им Г.също е помагал. Бабата на ищците Р.сеела на
мястото чесън, лук, царевица. Мястото било заградено и имало врата. Баба Р.живяла
в с.Ц. до 2010г. – 2011г..
От показанията на св.К., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че, ответникът Г. К. от 2000г. е обработвал процесното
място, като е сеел боб, царевица, картофи, люцерна. Ответницата С. и съпругът й също обработвали
мястото, св.К. не е виждал други лица да обработват мястото. Мястото било
оградено и имала поставена врата. Л. споделила на св.К., че майка й Р.й казала
те да се грижат за мястото, тъй като тя не можела. През около 2010г. Л. прибрала
майка си Р.в дома си в с.Б., тъй като Р.не можела да се грижи сама за себе
си. Съдът не кредитира показанията на
св.К., в частта, че до около 2014г. имота бил обработван, тъй като това
противоречи на показанията на св.Х. Х., св.Венев, св.Александров, които живеят
в селото и според показанията, на които след заминаването на баба Р.през
2010-2011г. имота е бил запустял.
Според показанията на св.А., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че той е виждал за последно ищците Е. и Р. в с.Ц. 1990-1991г..
Знае, че Л., Г. и синовете им имат имот на околовръстния път, който
обработвали. В имота сеели царевица, картофи. След смъртта на сина си Г. баба Р.е
отишла да живее в с.Б. при дъщеря си Л. и мястото запустяло.
Според показанията на св.С., които съдът кредитира като
еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, С. и Л. имали място в с.Ц.. Баба им и дядо им приживе
го работили, след което го разделили на двамата си сина през около 1958г..
Мястото било оградено и имало врата. Свидетелят е виждал ответницата С. и
съпругът й да работят мястото, като сеели царевица, картофи, не бил виждал
бащата на ищците да работят мястото. След смъртта на Г. майка му баба Р.заминала
да живее в с.Б. при дъщеря си. След смъртта на Г. сестра му Л. обработвала
мястото като сяла първата година царевица, а втората пшеница.
Според показанията на св.С. М., които съдът кредитира
като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че от 2000 година тя и братовчедка й Л. се грижели за това място
като сеели царевица, картофи, люцерна. Р.се грижела за мястото докато можела.
Св.М. не е виждала бащата на ищците и ищците на мястото. Мястото било на дядото
на св.М. и се знаело, че тя и Л. щели да се грижат за него. Р.казала на С. и Л.,
когато повече не можела да се грижи за имота те да се грижат за него. Р.отишла
да живее при дъщеря си Л. след като починал Г.. Св.М. и Л. се грижели за имота от 2000г. до
2014г., когато го продали. Никой не предявявал пред тях претенции за имота и
никой не се грижил за него освен тях и човек, на който Л. дала нейната половина
да се грижи, когато тя се грижела за брат си Г.. Бащата на св.М. се грижел да
заключва имота, гледал дали е оградено мястото, някой да не влезел в него, за
орането на имота се грижел бащата на св.М.. През 2010г. св.М. се обадила на
ищцата Е.И. и й казала, че баща й иска да продаде земеделските им земи и че тя
и Л. искат да продадат процесния имот, казала й, че
имота бил в регулация. Дори пуснали обява във вестник „Позвънете“. Данъците за процесния имот се плащали от бащата на св.Стоева и от баба
Р.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени
са следните искове:
Положителен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК за
собственост от ищците срещу първите трима ответници
по отношение на 1254 кв.м.ид.ч.
от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020 кв.м. съставляващо поземлен имот 160,
включен в УПИ X в кв.23 по регулационния план на с. Ц., общ. Д., Варненска
област;
Искане по чл. 537, ал.2 от ГПК от ищците срещу първите трима ответници съдът да
отмени констативния нотариален акт № 149, том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на нот. Илко Кънчев, досежно частта
от 1254 кв.м.ид.ч..
Осъдителен
иск по чл.108 ЗС от ищците срещу последния ответник с искане да бъде признато
по отношение на него, че ищците са собственици на общо 1254
кв.м.ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 7020
кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния
план на с. Ц., общ. Д., Варненска област и искане за осъждането на отвентика да предае на ищците
владението върху този имот.
Възражение
по чл.79, ал.2
ЗС за придобиване в резултат на давностно
владение на процесния имот от Л. С. и С. М. и техните
съпрузи при равни квоти.
Възражение
по чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване в резултат на
добросъвестно давностно владение на процесния имот от Л. С. считано от 04.02.2014г. – датата на
снабдяването й с констативен нотариален акт до предявяване на иска –
20.02.2019г..
Ищцовата
страна носи доказателствената
тежест, че е собственик на процесната идеална част по наследство, че техните
наследодатели са били собственици на процесната
идеална част, че покупко-продажбата обективирана в нотариален акт №20, т.3, д. № 422, вх.рег. №1003 от
14.03.2014г. на служба по вписвания при PC Провадия не е
произвела вещно транслативен ефект, че спорната идеална част от
имота се владее без основание от
последния ищец..
Ответната
страна, следва да установи положителните факти, на които се позова, че продавачите
на процесния имот са били негови собственици поради
изтекла в тяхна полза придобива давност, че са демонстрирали владението си
спрямо Г.Г. и ищците, първите трима ответници следва да докажат, че наследодателката
им е придобила собствеността върху процесния имот въз
основа на добросъвестно владение от издаване на констативния нотариален акт до
предявяване на исковата молба по делото, както и че имота е придобит в резултат
на давностно владение упражнявано от С. М. и Л. С..
От събраните
по делото писмени и гласни доказателства се установи, че прадядото и прабабата
на ищците и на втория и третия ответник – Г.Б. К. и С. Б.а К. през 1989г.
даряват на всеки един от синовете си Ц. Б. и Б. Б. по 2000 кв.м.ид.ч. от процесния имот, находящ се в с.Ц. целия с площ от 7020 кв.м.. Ц. Б. почива на 13.01.1995г. и оставя за свои
наследници съпругата си Р.Б.а, починала на 24.07.2017г., сина си Г. Г. починал
на 20.10.2005г. и оставил за свои наследници ищците по делото и дъщеря си Л. С.,
починала 29.12.2016г. и оставила за свои наследници първите трима ответници по делото. Б. Г. Б. почива на 10.12.2014г. и
оставя за свои наследници съпруга и две дъщери, една от които е свидетелката С.
М..
Ищцовата страна не успя да докаже, че целия процесен имот с площ от 7020 кв.м. е бил собственост на
общите им наследодатели Г.Б. К. и С. Б.а К., тъй като от изготвената по делото
СТЕ, кредитирана от съда не се установи идентичност между някой от имотите описани в нотариален акт No 51, т.2, рег. No
1305, д. 217 от 1937г., на
който се позовават ищците с имота описан
в НА No 24, т.1, д.No 40/1989г. и НА No 25,
т. 1, д. No 41/ 1989г. на PC Провадия. От това
следва, че част от наследството на Ц. Б., а след неговата смърт на Г.Г., а след неговата смърт и на Р.Б.а са били само 2000
кв.м. ид.ч. от процесния
имот. Поради това след смъртта на баща си Г.Г. на
основание на
основание чл.10, ал.1 вр. с чл.5, ал.1 от ЗН ищците
са станали собственици на общо 666,67 кв.м. ид.ч. от процесния имот, а след смъртта на баба си Р.Б. и на 333,33
кв.м. ид.ч. от процесния
имот. От това следва, че ищците са собственици въз основа на наследствено праворпиемство на общо 1000 кв.м.ид.ч.
от процесния имот, всеки един от тях на по 333,33
кв.м. ид.ч..
От
разпитаните по делото свидетели се установи, че след смъртта на Ц. Б. съпругата
му Р.Б.а е обработвала неговата част от дворното място, синът й Г. Г. рядко й е
помагал, Л. С. и съпругът й също са обработвали дворното място. Мястото е било
сято с различни култури. Р.Б. е обработвала мястото докато е живяла в с.Ц. до
2010г. – 2011г., след тази година мястото е запустяло и е било разградено.
От
разпитаните по делото свидетели се установи, че Б. Б. се е грижел за своята
част от дворното място, грижел се е то да бъде оградено и заключено, в обработването
на мястото са се включвали дъщеря му св.С. М. и съпругът й.
От
разпитаните по делото свидетели не се установи С. М. и съпругът й респективно Л.
С. и нейният съпруг да са владели имота за себе си, напротив установи, се точно
обратното. С. М. и съпругът й са обработвали имота, но за него се е грижел и
неговия собственик баща й – Б. Б.. По делото не се установи някое от лицата С. М.,
Л. С. и техните съпрузи да са оспорвали правото на собственост на Б. Б.,
починал след издаването на констативния нотариален акт или на Р.Б.а, също
починала след издаването на констативния нотариален акт, на Г. Г. и на неговите
наследници – ищците по делото. Действията осъществени от С. М., Л. С. и техните
съпрузи по обработване на имота съвместно с други лица - Р.Б.а, Г.Г. и Б. Б.
съдът определя като действия на държател. И това е така, тъй като не се доказа
тези лица да са имали намерение да своят имота, не са имали animus, че владеят този имот като свои, а
по-скоро са го обработвали като наследници – Л. С., подпомагана от своя съпруг Г.С.
и като бъдещи такива - С. М.,
подпомагана от своя съпруг М. М.. По време на ползването на имота Л. С., Г.С., С. М. и М. М. от 2000г. до продажбата му през 20174г. не са
извършили никакви действия, с които да демонтират своите действия като
владеене, да демонстрират намерението си, с което да променят държането си във
владеене, не са отблъснали по никакъв начин правата на собственост на
останалите собственици – Р.Б.а, Г.Г., на ищците и на Б.
Б., нито са заявили пред тях намерение за своене на процесния имот за себе си.
Действията
по отричане правата на собственост на останалите сънаследници
и съсобственици
следва да бъдат конкретни като например: отказът на ползващият имота
сънаследник да допуска останалите сънаследници в
имота, доведеното до знанието на останалите наследници, намерение на владеещия
сънаследник да се разпореди с имота само в своя полза или такова ползване на
имота, което ясно показва, че изключва владението на останалите наследници. Напротив по делото се установи, че
Л. С. и С. М. заедно със съпрузите си и останалите съсобственици и сънаследници заедно са ползвали имота като са го
обработвали.
Л. С. и С. М.
и съпрузите им по никакъв начин не са ограничавали достъпа на останалите съсобственици
в имота, дори св.С. М. е уведомила ищцата Е.И. по телефона, че искат да
продават имота по времето, когато нейния баща Б. Б. е искал да продава
наследствени имоти и са искали да уредят отношенията си по повод наследственото
имущество, което свидетелства, че намерението на св.М. и Л. С. е било, че процесния имот е част от някакво наследство, върху което и
ищците имат собственически права.
Думите на Р.Б.а
към Л. С. и С. М. да обработват имота, защото тя вече не може не доказва по
никакъв начин, че Л. С. и С. М. са превърнали владението си в държане. От
показанията на св.С. М. се установи, че нейното съзнание и това на Л. С. е
било, че имота ще е техен, но по наследство или дарение. По делото не се доказа
С. М. и Л. С. да са имали намерение за своене на
имота.
В случая
презумпцията по чл.69 ЗС не следва да намери приложение, освен защото е оборена
и предвид ТР №1/2012 на ОСГК на ВКС, според което „Презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването.“
Предвид
гореизложеното възражението на първите трима ответници
с правно основание чл.79, ал.1 от ЗС е неоснователно.
Възражението
на първите трима ответници с правно основание чл.79,
ал.2 от ЗС е неоснователно. За придобиване на имот по давност въз основа на
добросъвестно владение следва да са налице два елемента corpus и animus, владението, следа да е установено на правно основание,
което е годно да направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е опорочена. В случая първите трима ответници
не твърдят, че след продажбата на имота на четвъртия ответник през 2014г. до
предявяване на иска те и/или праводателя им Л. С.,
починала на 29.12.2016г. са владели имота по някакъв начин, а и по делото е
приет за безспорен факта, че последния ответник владее имота от закупуването му,
нито първите трима ответници твърдят, че те и/или праводателя им Л. С. са имат намерение за своене на имота след продажбата му през 2014г. до подаване
на исковата молба на 20.02.2019г.. Съдът намира за нужно да посочи, че
констативния нотариален акт не е правно основание годно за придобиване на имот
чрез добросъвестно давностно владение, такова може да
бъде правна сделка при определени условия, но не и констативния нотариален акт.
Предвид
гореизложеното предявеният иск с правно основание чл.124 ГПК се явява частично
основателен като ищците следва да бъдат признати за собственици по отношение на
първите трима ответници на общо 1000 кв.м. ид.ч. от процесния имот като иска
следва да се отхвърли за разликата от 1000 кв.м. ид.ч.
до 1254 кв.м.ид.ч..
С
оглед гореизложеното искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да
бъде частично уважено, тъй като е правна последица от
уважен срещу титуляра по този нотариален акт иск за
собственост на същия имот. Следва да има съответствие между признатото право на
собственост на ищците и отмяната на констативния нотариалния акт на ответниците, като тази отмяна трябва да засяга само онази
част от спорния имот, за която с решението по иска за собственост са признати
права на ищците. (спр. ТР № 3/29.11.2012 г. по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 178
от 30.06.1986 г. по гр. д. № 185/1985 г. на ОСГК на ВС, така и от
решение №326/14.12.2011 г. по гр. д. № 1580/2010 г. на ВКС, II ГО и
решение № 23 от 02.02.2011 г. по гр. д. №
316/2010 г. на ВКС, II ГО.). Поради това констативния нотариален акт № 149, том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на нот. Илко Кънчев, следва да бъде отменен досежно частта от 1000 кв.м.ид.ч..
Предвид
гореизложеното искът по чл.108 ЗС се явява частично основателен. За да има процесната покупко-продажба вещно транслативен
ефект продавачите - Л. С. и С. М.
и съпрузите им следва да собственици на правото на собственост, което
прехвърлят. С оглед на горните мотиви се установи, че тези лица не са придобили
процесния имот въз основа на давностно
владение съответно няма как да прехвърлят право на собственост, което не
притежават. Поради това процесната продажба не е
породила вещно транслативен ефект досежно
1000 кв.м. ид.ч., които са собственици на ищците въз
основа на наследствено правоприемство от баща им Г.Г. и баба им Р.Б.. По делото е прието за безспорно между
страните, че отвентикът „Алиинвест
2014“ ООД владее целия процесен имот след
закупуването му през 2014г.. В случая този ответник владее без основание 1000
кв.м.ид.ч., тъй като не е станало техен собственик.
Поради това ищците следва да бъдат признати за собственици по отношение на
четвъртия ответник на 1000
кв.м. ид.ч. от процесния
имот и ответникът „Алиинвест 2014“ ООД да бъде осъден
да им предаде владението на 1000 кв.м.ид.ч. като иска
следва да се отхвърли за разликата от 1000 кв.м. ид.ч.
до 1254 кв.м.ид.ч..
Ищецът
е поискал присъждане на разноски и такива му се дължат съразмерно уважената част
от предявените искове на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Сторените от ищеца разноски са
следните: в размер на 1391 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 16 лева за заверени преписи, 25 лева за съдебни
удостоверения, 300 лева за СТЕ и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за
прекомерност по отношение заплатения адвокатски хонорар от ищците. Съдът намира
възражението за неоснователно предвид размера на цената на отделните искове,
фактическата и правна сложност на делото, протичането му в две съдебни
заседания с участието на процесуалния представител на ищците. На ищците
съразмерно с уважената част от предявените искове следва да се присъдят
разноски в размер на 1109,30 лева.
Ответната
страна също е претендирала разноски, но не е представила доказателства за
сторени такива, поради което съдът не дължи произнасяне по това искане.
Ответната
страна следа да бъде осъдена да заплати 50 лева държавна такса по предявения
иск по чл.108 ЗС, тъй като заплатената от ищците държавна такса в размер на 50
лева е сано по предявения иск по чл.124 ГПК.
Мотивиран
така , Провадийски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ГПК в отношенията
между Р.Г.Ц., с ЕГН **********,***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, П.Г.Г., ЕГН ********** ***, настоящ
адрес:*** и Георги К.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, К.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: гр.Провадия, ул***, че Р.Г.Ц., с ЕГН **********, Е.Г.И. и П.Г.Г., ЕГН ********** са собственици на общо 1000 кв.м.идеални части
(всеки един от тях на по 333,33 кв.м.ид.ч.) от следния недвижим имот,
представляващ ДВОРНО
МЯСТО, находящо се в с.Ц. цялото с площ от 7020
кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по регулационния
план на с. Ц., общ. Д., Варненска област, при граници: улица, ПИ 158, ПИ 159,
ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161 по документ за
собственост – представляващ нотариален акт №20, том III, дело № 422/2014, вх.рег.№ 1003/14.03.2014г., а по скица
№45/21.03.2019г., издадена от община Д. имот с пл.№ 160 с площ 7020 кв.м. е
включено в УПИ № XI 158, 160, по плана на с.Ц. е при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162,
УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от
1000 кв.м.ид.ч. до пълния претендиран
размер от 1254 кв.м..
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС в отношенията
между Р.Г.Ц., с ЕГН **********,***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, П.Г.Г., ЕГН ********** ***, настоящ
адрес:*** и "АЛИНВЕСТ 2014"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. ***, че Р.Г.Ц., с ЕГН **********, Е.Г.И. и П.Г.Г., ЕГН ********** са собственици на общо 1000 кв.м.идеални части
(всеки един от тях на по 333,33 кв.м.ид.ч.) от
следния недвижим имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо
се в с.Ц. цялото с площ от 7020 кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в
УПИ X в кв.23 по регулационния план на с. Ц., общ. Д., Варненска област, при
граници: улица, ПИ 158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163,
ПИ 162, ПИ 161 по документ за собственост – представляващ нотариален акт №20,
том III, дело № 422/2014, вх.рег.№ 1003/14.03.2014г., а по скица
№45/21.03.2019г., издадена от община Д. имот с пл.№ 160 с площ 7020 кв.м. е
включено в УПИ № XI 158, 160, по плана на с.Ц. е при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162,
УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159, като ОСЪЖДА "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, ЕИК ********* да предаде на Р.Г.Ц.,
с ЕГН **********, Е.Г.И. и П.Г.Г., ЕГН ********** владението върху общо 1000 кв.м.идеални части (на всеки
един от тях на 333,33 кв.м.ид.ч.) от следния недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Ц. цялото с
площ от 7020 кв.м. съставляващо поземлен имот 160, включен в УПИ X в кв.23 по
регулационния план на с. Ц., общ. Д., Варненска област, при граници: улица, ПИ
158, ПИ 159, ПИ 217, ПИ 216, ПИ 215, ПИ 165, ПИ 164, ПИ 163, ПИ 162, ПИ 161 по
документ за собственост – представляващ нотариален акт №20, том III, дело № 422/2014, вх.рег.№ 1003/14.03.2014г., а по скица
№45/21.03.2019г., издадена от община Д. имот с пл.№ 160 с площ 7020 кв.м. е
включено в УПИ № XI 158, 160, по плана на с.Ц. е при
граници: от две страни улица, УПИ I-161, УПИ II-162,
УПИ III-163, УПИ IV-164, УПИ VI-65,
УПИ VII-215, ПИ, 216, УПИ VIII, ПИ159 КАТО
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата от 1000 кв.м.ид.ч. до пълния претендиран размер от 1254 кв.м..
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК констативния нотариален
акт № 149, том I, peг. 442, дело 146/ 04.02.2014г. на нот. Илко Кънчев, досежно частта от
1000 кв.м.ид.ч..
ОСЪЖДА Георги К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Провадия, ул***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ул. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Р.Г.Ц., с ЕГН **********,***, Е.Г.И., ЕГН ********** ***, П.Г.Г., ЕГН **********
***, настоящ адрес:***, сумата от 1109,30 лева разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Георги К.С., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, "АЛИНВЕСТ 2014" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Д., ул. *** ДА ЗАПАТЯТ
на РС ПРОВАДИЯ сума в размер на 50
лева, на основание чл.71, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………