РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. С.З., 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20245500900022 по описа за 2024 годИ.
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3
КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Н.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че на 19.06.2019г., около
11:50 часа, в Република Р., на Национален път 5 (DN5), на км.35+100, извън
населеното място У., окръг Г., водачът Н.И.А., с ЕГН: **********, е
управлявал влекач „ДАФ“, с рег. № **, теглещ полуремарке „Шварцмюлер“, с
рег. № **, като се е движил в посока от гр. Б. към гр. Г.. По това време т.а.
„ДАФ“, с български рег. № **, теглещ полуремарке „Шмитц“, с български рег.
№ **, управляван от водача Е. М. С. (български гражданин), с ЕГН:
**********, се движил по същия път, но в противоположната посока на
движение - от гр. Г. към гр. Б.. В един момент водачът Е. С. загубил контрол
върху управлявания от него товарен автомобил и същият се отклонил наляво
по посоката си на движение, премИ.л през разделителната полоса с метална
ограда, навлязъл в платното за насрещно движение, където се ударил челно в
товарния автомобил, управляван от водача Н.А.. Вследствие на инцидента
водачът Н.А. е загИ.л, а по управляваната от него композиция от влекач
„ДАФ“, с рег. № **, теглещ полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ** са
нанесени имуществени вреди. Влекачът „ДАФ“ е претърпял тотална щета, а
тегленото от него полуремарке „Шварцмюлер“ също е претърпяло сериозни
щети.
Твърди се, че от свидетелство за регистрация Част I №********* от
21.08.2018г. и от удостоверение с рег. №211228000024 от 18.01.2021г.,
издадени от МВР, Сектор „Пътна полиция“ - С.З., се установява, че за периода
1
от 21.08.2018г. до 14.01.2021г. процесният влекач „ДАФ“, c рег. № **, е бил
собственост на ищеца „Н.“ ЕООД, като регистрацията на МПС е прекратена
на 14.01.2021г.
Твърди се също, че от свидетелство за регистрация Част I №*********
от 10.09.2018г. се установява, че полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № **, е
собственост на ищеца „Н.“ ЕООД, като регистрацията на МПС не е
прекратена.
Сочи, че съгласно справка в електронния сайт на Г., към датата на ПТП
за посоченото по-горе МПС, управлявано от виновния водач Е. С., има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите също в
„З. „О.“ АД, валидна от 27.03.2019г. до 26.03.2020г. (прекратена на
15.10.2019г.).
Посочва се, че за настъпилото ПТП е образувано дело №2324/Р/2019 на
Полицейски инспекторат на окръг Г., като разследването се води именно
срещу водача Е. С.. От изготвената по делото техническа експертиза се
установява описаният по-горе механизъм на произшествието, като
експертизата е категорична, че възникналата при т.а. „ДАФ“, с рег. № **,
теглещ полуремарке „Шмитц“, с рег. № **, управляван от водача Е. М. С.,
неизправност - избухване на лява предна гума, не е настъпила преди този
товарен автомобил да навлезе в платното за насрещно движение, поради което
водачът Е. С. е разполагал с технически възможности да предотврати
произшествието, ако е поддържал траекторията на движение на
тежкотоварния състав в рамките на първоначалната посока на движение. Сочи
се, че водачът Е. С. не е спазил разпоредбата на чл.41, т.1 от Извънредната
наредба на Правителството на Р. №195/2002 относно движението по
обществените пътища, в която се сочи следното: „Превозните средства и
животните, когато се движат по обществените пътища, по които им е
разрешен достъп, трябва да се движат от дясната страна на пътя, по посоката
на движение, възможно най-близо до ръба на пътното платно, като се спазват
значението на пътните знаци и правилата за движение.“ От друга страна, в
техническата експертиза също така се сочи, че водачът на влекач „ДАФ“, с рег.
№ **, теглещ полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ** - Н.И.А., във връзка с
неочаквания начин на създаването на опасната ситуация, по-точно чрез
навлизане в насрещното платно на тежкотоварния състав, управляван от
водача Е. С., не е разполагал с технически възможности да избегне
произшествието.
Сочи се, че след настъпилото ПТП, Министерството на вътрешните
работи в Р., Полицейско управление - гр. Г., Служба „Национални и
европейски пътища“ е издала на ищеца 2 бр. разрешения за ремонт серия СА
№0697234 и серия СА, №0697235, съответно на влекач „ДАФ“ с рег. № ** и на
полуремарке „Шварцмюлер“ с рег. № **. В същите е описано, че влекач
„ДАФ“ е с повреди в размер на близо 95%, а полуремарке „Шварцмюлер“ е с
повреди в предната част и брезента.
2
Посочва се, че предвид изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ,
ищцовото дружество, чрез своя управител, е отправило до ответното
дружество своевременно писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди - за вредите по влекач , ДАФ“, с рег. № **
и за вредите по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **. По така заведените
претенции са образувани Щета №0410-700-0056-2019г. - за вредите по влекач
„ДАФ“, с рег. № ** и Щета №0410-700-0057-2019г. - за вредите по
полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **, настъпили във връзка с процесното
ПТП от 19.06.2019г. След проведена между страните кореспонденция, З. „О.“
АД е изисквало представяне на допълнителни документи. В изпълнение на
дадените му указания ищцовото дружество е представило всички документи,
с които е разполагало. С писмо с изх. № А3 15-608/17.02.2022г. ответното
дружество уведомява ищеца, че за да се произнесе по претенцията, е
необходимо да му бъдат предоставени всички документи, касаещи
образуваното наказателно производство. Съгласно КЗ, в правомощията на
застрахователното дружество е да изиска служебно тези документи от
компетентните органи. Съгласно чл.496 от КЗ със заглавие „Задължения на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при предявена претенция“, и по-конкретно според посоченото в ал.4, когато
представените документи не са достатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица. Във връзка
със застрахователните претенции за вредите по влекач „ДАФ“, с рег. № **, и
по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **, са изготвени технически
експертизи и вещо лице е извършило описи на вредите по двете МПС на
05.07.2019г. От представените Опис техническа експертиза по Щета №0410-
700-0056-2019г. и Опис техническа експертиза по Щета №0410-700-0057-
2019г., и двата документа от 05.07.2019г., се установява, че почти всички от
увредените части по т.а. „ДАФ“, с рег. № **, са за подмяна, докато при
полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **, някои от увредените части са за
подмяна, а други подлежат на ремонт. Това отново служи да докаже, че в
резултат на процесното ПТП влекач „ДАФ“, с рег. № **, е претърпял тотална
щета, а по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **, са нанесени значителни
имуществени вреди. Въпреки гореизложеното, обаче, и до момента не е
налице окончателно произнасяне по предявените от ищеца претенции - нито
са определени застрахователни обезщетения, които да бъдат изплатени, нито е
направен изричен отказ за плащане от страна на застрахователното дружество.
Същевременно, посочва, че предвиденият в закона срок за такова произнасяне
отдавна е изтекъл, което дава и правно основание на ищеца „Н.“ ЕООД да
търси правата си по съдебен ред.
С оглед на изложеното, предвид липсата на окончателно произнасяне по
предявените писмени застрахователни претенции в предвидения за това срок
и предвид това, че до датата на депозиране на исковата молба в съда ищецът
3
не е получавал каквито и да било обезщетения за претърпените от него
имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП на 19.06.2019г., при което
влекач „ДАФ“, с рег. № **, е претърпял тотална щета, а по полуремарке
„Шварцмюлер“, с рег. № ** са нанесени значителни вреди, за ищеца е налице
правен интерес от завеждане на настоящите искове за репариране на
причинените му имуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите против
ответното застрахователно дружество. Счита, че от описаното по-горе се
установява, че вследствие на противоправното си поведение, водачът Е. М. С.
е причинил на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в нанесените вреди
по влекач „ДАФ“, с рег. № ** и по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. №**.
Счита, че с оглед на представените писмени доказателства безспорно се
установява, че претендираните от „Н.“ ЕООД имуществени вреди по влекач
„ДАФ“, с рег. № **, и по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **, са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка с ПТП от 19.06.2019г.
Предвид изложеното по-горе, счита, че претендираните от ищеца „Н.“
ЕООД обезщетения за репариране на понесените имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., при което влекач „ДАФ“, с рег. №
**, е претърпял тотална щета, а по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **,
са нанесени значителни вреди, са напълно доказани както по основание, така
и по размер, поради което и претенциите на ищеца следва да бъдат уважени
изцяло.
Заявява, че на основание чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху
претендираните обезщетения за имуществени вреди, считано от 05.07.2019г. -
датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото
лице, до окончателното изплащане на сумите.
С оглед гореизложеното, моли съда да осъди „З. „О.“ АД, с ЕИК: **, със
седалище и адрес на управление: гр. С.**, представлявано от представителите
**, да заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК: **, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., **, представлявано от управителя **, сумата от 25 100.00 лв.
(двадесет и пет хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за
имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., включваща
имуществени вреди за увредения влекач „ДАФ“, с рег. № ** в размер на 20
000.00 лв. и имуществени вреди за полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **, в
размер на 5100.00 лв., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 05.07.2019г. - датата на предявяване на писмени застрахователни
претенции от увреденото лице по Щети №0410-700-0056-2019г. и №0410-700-
0057-2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Прави се искане присъдените на ищеца суми да бъдат изплатени по
служебна банкова сметка по чл.39 от Закона за адвокатурата в „**“ АД, с
4
IBAN: **, с титуляр адв. Ж. С. З., каквото право е дадено на пълномощника с
адвокатското пълномощно.
С отговора на исковата молба ответникът заявява, че оспорва исковата
молба в цялост както по основание, така и по размер. Счита подадените искове
главен и акцесорен за неоснователни, необосновани и недоказани, като излага
съображения.
Посочва, че на 19.06.2019г., около 11:50 часа, в Република Р., на
Национален път 5 (DN5), на км.35+100, извън населеното място У., окръг Г.,
водачът Н.И.А., е управлявал товарен автомобил (т.а.) „ДАФ“ с рег. № **,
теглещ полуремарке „Шварцмюлер" с рег. № **, като се е движил в посока от
гр. Б. към гр. Г.. По това време т.а. „ДАФ" с рег. № **, теглещ полуремарке
„Шмитц" с рег. № **, управляван от водача Е. С. загубил контрол върху
управлявания от него товарен автомобил и същият се отклонил вляво по
посоката си на движение, премИ.л през разделителната полоса с висока
метална ограда, навлязъл в платното за насрещно движение, където се ударил
челно в товарния автомобил, управляван от водача Н.А., като вследствие на
инцидента последният е загИ.л, а по управляваната от него товарна
композиция са нанесени имуществени вреди.
Посочва, че за процесното събитие е издаден протокол за разследване от
Полицейски инспекторат на окръг Г. по преписка с № 17446/2019 г. и е
образувано досъдебно производство № 2324/2019 г. по описа на
Прокуратурата към Градски съд Г..
Сочи, че към днешна дата по ликвидационните преписки с № 0410-700-
0056-2019 и № 0410- 700-0057-2019 не е представен документ, от който да е
видно, че досъдебното производство е прекратено или е повдигнато
обвинение спрямо виновния водач за причиненото от него ПТП.
Твърди, че за настъпилото застрахователно събитие ищецът е уведомил
Застрахователното дружество, като за целта е депозирал уведомление на
04.07.2019 г.. Образувани са ликвидационни преписки №0410-700-0056-2019 и
№ 0410-700-0057-2019.
Сочи, че на 10.02.2022 г. ищецът е предявил писмена претенция по реда
на чл. 380 от КЗ с вх. № 99-684, с която иска изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди. На основание чл. 404, ал.1 от КЗ поради
невъзможността да се установят всички факти и обстоятелства относими към
възникването на застрахователното събитие, застрахователят е изискал
представянето на документ от компетентен орган за резултатите от
образуваното наказателно производство дело №2324/2019г. и всички
придружаващи документи по това производство.
Твърди, че предявените искове са недопустими, тъй като не са спазени
изискванията на чл. 380 КЗ т.е. след като процедурата по този законов текст е
изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е
платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното
такова, то тогава следва да се премИ.ва към предявяване на съдебна
5
претенция. Провеждането на горепосочената процедура е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на
обезщетение за вреди /чл.498, ал. 3 КЗ/, като в конкретния случай,
процедурата не е изпълнена изцяло. Застрахователят е сезиран с претенция, в
която, обаче, не са изложени факти и обстоятелства, не е посочена банкова
сметка, не са приложени документи, годни да обосноват основателността и
размера на отправената от ищеца претенция и не са представени документи за
приключило досъдебно производство. Смисълът на законодателното решение
да бъде въведена тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е
формално и спазването й, чрез завеждане на доброволна претенция,
неподкрепена с доказателства във връзка с фактическия състав на деликта,
търпените вреди и т.н., какъвто е и настоящият случай счита, че препятства
предявяването на исковете по съдебен ред. Предвид горното, застрахователят
счита, че действията на ищеца са насочени единствено към формалното
спазване на разпоредбите на Кодекса за застраховане.
Сочи, че съгласно чл. 498 ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ във вр. с
чл.380 от КЗ предвижда като допълнителна, специална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на ГО на
виновния водач на МПС сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод заплащане на застрахователно обезщетение. В случая застрахователят е
сезиран на 10.02.2022г. По реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ са изискани от ищеца да
представи необходими документи, от които да се изясни фактическата
обстановка по образуваните ликвидационни преписки, които и към днешна
дата не са депозирани при застрахователя. Процедурата за доброволно
уреждане на спора следва да е приключила преди подаване на исковата молба.
Счита предявеният иск за преждевременно предявен, а исковата молба - за
неоснователно депозирана.
Предвид обстоятелството, че не се представят официални
свидетелстващи документи, които да се ползват със сила на пресъдено нещо и
по категоричен начин да се установи виновното поведение на водача Е. С.,
оспорва механизма на процесното ПТП и причините за неговото възникване.
Оспорва изцяло изложените основания за виновно поведение от страна на Е.
С. и счита, че събитието е случайно по своята същност. Водачът не е могъл да
предвиди настъпването на вредоносните резултати и не е имал възможност да
предприеме други действия предвид настъпилата експлозия на гумата и
загубата на съзнание от негова страна.
Твърди, че причинените имуществени вреди не са установени по
основание и размер, както и че същите не са в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП.
Посочва, че получените увреждания от пострадалия не са последица на
виновно поведение на водача Е. С., който не по своя вИ. е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие,
6
като не е нарушил виновно правилата за движение, събитието е настъпило при
обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на застрахования
водач и за него събитието е случайно. Няма съществени елементи на вИ.та и
противоправното поведение.
Сочи, че отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност" е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите, ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица.
Твърди, че тъй като в настоящия случай застрахованият при ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД по застраховка “Гражданска отговорност" не е отговорен за
възникване на произшествието, то не може да бъде ангажирана и
отговорността на неговия застраховател.
Посочва, че в условията на евентуалност в исковата молба се твърди
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, като се твърди, че същото, в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувало в
МПС без поставен предпазен колан.
Ответникът твърди наличие на съпричиняване от страна на пострадалия,
който е управлявал товарната композиция със скорост, надвишаваща
нормативно определената за конкретния пътен участък, като с това си
поведение се е поставил в невъзможност за предотвратяване на процесното
ПТП.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират.
Посочва, че постановеният отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение е на база непредставяне от страна на ищеца на доказателства,
установяващи безспорната вИ. на водача. Застрахователното дружество в тази
ситуация е в обективна невъзможност да се произнесе по заведената
претенция, поради факта, че не е налице съдействие от страна на ищеца за
представяне на нужните документи, установяващи основателността по
изплащане на обезщетение, както и неговия размер.
В тази връзка и на основание чл.497, ал. 1, т. 2 от КЗ, категорично
възразява срещу претендираните от ищеца лихви от деня, следващ деня на
депозиране на уведомление за щета 05.07.2019г. Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност" встъпва в задължението на
застрахования да обезщети пострадалите и третите увредени лица за
причинените вреди по повод на сключения застрахователен договор, а не ех
lege, тъй като застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради
което в случая е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да
изпадне в забава, застрахователят следва да бъде поканен да плати.
Посочва, че в изпратената молба с вх. № 99-684/10.02.2022г. от
ищцовото дружество не е отправена покана за плащане на дължими лихви.
7
На следващо място отбелязва, че към поканата за плащане, съобразно
изискванията на КЗ, дори и към настоящата искова молба не се представят
доказателства, които да обусловят размера на предявения иск. Не е описана
съставомерността на претърпените щети.
Сочи, че когато застрахователят е в забава по чл. 497, ал. 1 КЗ, но не е
определил дължим размер на застрахователно обезщетение и оспорва изцяло
претенцията на увреденото лице, не е налице забава. Сочи съдебна практика.
Алтернативно посочва, че тъй като претенция за лихви е отправена за
първи път с връчването на препис от исковата молба на ответника, се твърди,
че за дата, от която се дължи лихва за забава следва да се счита датата, на
която ответникът е уведомен за предявената претенция за лихви, а именно -
датата, на която е връчен препис от исковата молба.
Оспорва предявените искове и по размер, като счита, че същите са
завишени и не отговарят на действително реализираните щети.
Сочи, че съгласно чл.390 от КЗ, при тотална щета на моторното превозно
средство, то ползвателят на застрахователната услуга следва да представи
документ, удостоверяващ прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство. Доколкото този документ е представен, то оспорва размера
на увреденото имущество и счита, че не са 90% увреждане на товарната
композиция (влекач и полуремарке). Счита, че не са отчетени запазените части
и следва да се определи размера, съгласно Наредба № 24 от 8 март 2006г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Счита, че размерът на евентуално дължимото обезщетение е значително
по-малък от претендирания.
Счита, че следва да се приложи коефициент на овехтяване, тъй като
увреденото имущество е било амортизирано.
Отделно от гореизложеното, при изчисление размера на
застрахователното обезщетение, счита, че следва да се вземе предвид и
размера на запазените части.
Предвид направените оспорвания на акцесорния иск по основание,
оспорва същите и по размер.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
срещу З. „О.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**
искове като недопустими, неоснователни, недоказани и необосновани.
Претендира направените в настоящото производство разноски,
включително и за заплатен адвокатски хонорар.
В допълнителната искова молба ищецът счита, че твърденията и
доводите на ответника, изложени в отговора на исковата молба са
неоснователни.
8
Счита твърденията на ответника за неспазени изискванията на чл.380 от
КЗ за неоснователни, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380, т.е. след отправена към
застрахователя писмена застрахователна претенция. В чл. 496, ал.1 от КЗ
законодателят е въвел срок за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
който не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на
чл.380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за
уреждане на претенции. Следователно, срокът за предявяване на иск за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ е изтичането на тримесечния срок от завеждането на писмена
застрахователна претенция пред застрахователя. В случая застрахователят е
бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 04.07.2019г. и е
образувал ликвидационни преписки по щети с № 0410-700-0056/2019г. и
№0410-700-0057/2019г. Видно от представените с исковата молба описи на
техническата експертиза, изготвени на 05.07.2019г. по така заведените щети,
застрахователят не само е бил сезиран с претенции за изплащане на
застрахователни обезщетения, но и още на следващия ден негов експерт е
извършил оглед и е описал увредените части на притежаваните от ищеца т.а.
„ДАФ“ с рег. № ** и полуремарке „Шварцмюлер“ с рег.№**. Срокът за
произнасяне на застрахователя по заведените щети е изтекъл на 04.10.2019г., а
исковата молба е заведена в деловодството на съда на 10.01.2024г., поради
което същата е допустима. Ищецът счита за неоснователно твърдението, че
„Н.“ ЕООД е завело писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от
КЗ едва на 10.02.2022г. Ищецът сочи, че застрахователят сам твърди, че
последният е бил сезиран със застрахователна претенция и е образувал
ликвидационни преписки по щети още на 04.07,2019г., т.е. започнал е
действия по установяване размера на настъпилите имуществени вреди, в т.ч. с
извършен оглед на увреденото имущество от тази дата, а не от дата
10.02.2022г. Дори да се приеме, че претенцията е предявена на дата
10.02.2022г., то тримесечният срок за произнасяне по нея също е изтекъл
преди предявяването на исковата молба. Посочва съдебна практика.
На следващо място посочва, че ответникът оспорва наличието на
деликт, причинен от виновното поведение на водача Е. С., механизма на
процесното ПТП и причините за неговото възникване.
Ищецът заявява, че счита твърденията на ответника за неоснователни.
Сочи, че действително към настоящия момент няма влязла в сила присъда
срещу водача Е. С. за причиненото от него на 19.06.2019г. пътно-транспортно
произшествие. Независимо от това твърди, че процесното ПТП, настъпило на
19.06.2019г. е станало по начИ., описан в исковата молба и за установяването
му е направил искане за допускане на съдебна автотехническа и оценителна
9
експертиза. Счита, че представените с исковата молба писмени доказателства
(с превод от румънски език), изготвени по воденото в Република Р.
наказателно производство, са достатъчни, за да бъде изготвено по делото едно
обосновано експертно заключение относно механизма на настъпване на ПТП.
Във връзка с оспорването на механизма на настъпване на ПТП, представя като
доказателства в превод на български език декларации на свидетелите ЕкатерИ.
Кожухари и Е.К. - очевидци на инцидента. В тях те описват навлизането на т.а.
„ДАФ“ с рег. № ** от неговата лента за движение (в посока от Г. към Б.) в
лентата за насрещно движение, в която са се движили автомобилът на
свидетелите и т.а. „ДАФ“ с рег. № **, както и настъпилия удар между двата
товарни автомобила. Следователно, с поведението си водачът на т.а. „ДАФ“ с
рег. № ** не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира
управляваното от него МПС и е пренебрегнал забраната да не навлиза в
лентата за насрещно движение, в резултат на което е премИ.л през
съществуващата метална преградна ограда, положена на бетонов фундамент,
разделяща двете посоки на движение (описана и в л. 3 от Протокола за
разследване на място), и е предизвикал ПТП.
Счита за неоснователни твърденията на ответното дружество, че водачът
на т.а. „ДАФ“ с рег. № ** не по своя вИ. е бил поставен в невъзможност да
избегне настъпването на ПТП и събитието било случайно, тъй като настъпило
при обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на застрахования
водач. Твърди, че ПТП е причинено единствено по вИ. на водача Е. С., а не в
резултат на събития извън неговия контрол.
Посочва, че в отговора на исковата молба ответното дружество, в
условията на евентуалност, въвежда възражение за наличие на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като твърди, че
последният, в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувал в МПС без поставен
предпазен колан. Счита, че обстоятелството дали водачът Н.А. е бил с или без
поставен предпазен колан е без значение за настъпилите по товарната
композиция материални щети.
Посочва, че на отделно основание ответникът твърди, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е управлявал товарната
композиция със скорост, надвишаваща нормативно определената за
конкретния пътен участък, като с това си поведение се е поставил в
невъзможност за предотвратяване на процесното ПТП. Ищецът счита, че
възражението не е подкрепено с доказателства, поради което не следва да бъде
уважено. Твърди, че водачът Н.А. е управлявал т.а. „ДАФ“ с рег. № ** със
скорост, по-ниска от максимално допустимата за този пътен участък. Освен
това от описания в представените писмени доказателства механизъм на ПТП,
навлизането на т.а. „ДАФ“ с рег. № ** в лентата за насрещно движение е
станало внезапно и е било напълно непредвидимо от останалите участници в
движението, в т.ч. и от пострадалия Ангелов. Такива са и твърденията на
свидетелите очевидци молдовски граждани, пътували зад т.а. „ДАФ“ с рег.№
**. Следователно, предотвратяването на ПТП от страна на водача Ангелов е
10
било невъзможно и не е било в зависимост от скоростта на движение, която
този водач е избрал.
Счита възраженията на ответника относно претенцията по акцесорния
иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от
който същите се претендират за неоснователни. Сочи, че в трайната съдебна
практика е прието, че отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално
обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение
на лихвите за забава, които последният дължи на увредения. В действащия
Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че застрахователното
покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг. чл. 493, ал. 1, т. 5 от
КЗ). В чл.429, ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Посочва съдебна практика, съгласно която застрахователят по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия
иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение
от датата, на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие,
ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, а на
основание чл.497,ал, 1 КЗ дължи законна лихва за собствената си забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок.
Счита за неоснователно и твърдението на ответника, че претенцията за
лихва била заявена едва с исковата молба, поради което се дължала от тази
дата, тъй като константната и цитирана практика на ВКС приема, че законната
лихва, дължима при непозволеното увреждане от датата на деликта не
представлява отделен иск, чийто размер ищецът следва да сочи, а е законна
последица от уважаването на иска за обезщетение.
Ищецът посочва, че за установяване размера на претендираните
имуществени вреди е поставили въпроси към вещото лице, което със своите
експертни познания ще установи пазарната стойност на т.а. „ДАФ“ с peг. № **
и пазарната стойност на увредените части и на труда за ремонта полуремарке
„Шварцмюлер“ с peг. № ** към датата на ПТП. Посочената от ответника
Наредба № 24 е отменена, остаряла и приетите в нея стойности не
съответстват на бурните инфлационни процеси през последните години, на
съвременния пазар на авточасти и особено на стойността на труда при
авторемонтните услуги, тъй като същата не се актуализира. Поради това
счита, че същата не следва да бъде използвана при изготвяне на експертното
становище.
11
С допълнителния отговор ответникът оспорва подадената
допълнителна искова молба в цялост както по основание, така и по размер.
Счита подадените искове -главен и акцесорен за неоснователни, необосновани
и недоказани.
Във връзка с изложените твърдения от страна на ищеца, и препращане
към досъдебното производство, счита действията за неправилни и неотносими
имайки предвид, че законът е категоричен в тази насока, а именно: съгласно
чл. 300 от ГПК единствено влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, като в случая досъдебното производство,
както и ищецът е заявил, е висящо и не е приключило с краен съдебен акт.
Поддържа изцяло направените възражения и оспорвания в отговора на
исковата молба и счита същите за основателни.
Предвид обстоятелството, че не се представят официални
свидетелстващи документи, които да се ползват със сила на присъдено нещо и
по категоричен начин да се установи виновното поведение на водача Е. С.
оспорва механизма на процесното ПТП и причините за неговото възникване.
Оспорва изцяло изложените основания за виновно поведение от страна на Е.
С. и счита, че събитието е случайно по своята същност. Водачът не е могъл да
предвиди настъпването на вредоносните резултати и не е имал възможност да
предприеме други действия предвид настъпилата експлозия на гумата и
загубата на съзнание от негова страна.
Заявява, че причинените имуществени вреди не са установени по
основание и размер, както и че същите не са в причинно - следствена връзка с
процесното ПТП.
Твърди, че получените увреждания от пострадалия не са последица на
виновно поведение на водача Е. С., който не по своя вИ. е бил поставен в
невъзможност да избегне настъпването на пътнотранспортното произшествие,
като не е нарушил виновно правилата за движение, събитието е настъпило при
обстоятелства, стоящи извън контрола и възможностите на застрахования
водач и за него събитието е случайно. Няма съществени елементи на вИ.та и
противоправното поведение.
Посочва, че отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица.
Тъй като в настоящия случай застрахованият при ЗАД „О.“ АД по
застраховка “Гражданска отговорност" не е отговорен за възникване на
произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия
застраховател.
Поддържа направените оспорвания за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на шофьора на т.а. „ДАФ“ с рег. № ** изложени в отговора
на исковата молба.
12
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
като излага аргументи в този смисъл.
Посочва, че относно твърденията на ищеца за отмяна на Наредба №24 от
8 март 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, то същата е отменена с НАРЕДБА № 49 от
16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл.249, т. 1 и 2 от КЗ и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства. Същата е актуална и следва да бъде приложима
към конкретното събитие, което е настъпило на 19.06.2019г. Към Наредба 49
има изготвена методика за оценка и следва да бъде приложена същата.
Отделно посочва, че обезщетенията се изчисляват съгласно КЗ по
действителна стойност към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Никъде не се коментират пазарни цени, по каквито иска да бъде
изготвена съдебната експертиза ищецът. Това е недопустимо искане. Не може
да се измисля завишена инфлация като метод на изчисление на
застрахователно обезщетение.
Счита, че размерът на евентуално дължимото обезщетение е значително
по- малък от претендирания.
Счита, че следва да се приложи коефициент на овехтяване, тъй като
увреденото имущество е било амортизирано, като отделно от това, при
изчисление размера на застрахователното обезщетение следва да се вземе
размера на запазените части.
Предвид направените оспорвания на акцесорния иск по основание,
оспорва същите и по размер.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
срещу З. „О.“ АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.**
искове като недопустими, неоснователни, недоказани и необосновани.
Претендира направените в настоящото производство разноски,
включително и за заплатен адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че на 19.06.2019г., около 11:50 часа, в
Република Р., на Национален път 5 (DN5), на км.35+100, извън населеното
място У., окръг Г. е настъпило ПТП между управлявания от Н.И.А., товарен
автомобил (т.а.) „ДАФ“ с peг. № **, теглещ полуремарке „Шварцмюлер“ с peг.
№ **, който като се е движил в посока от гр. Б. към гр. Г. и т.а. „ДАФ“ с peг. №
**, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № **, управляван от водача Е. М. С.
13
(български гражданин), с който се е движил по същия път, но в
противоположната посока на движение - от гр. Г. към гр. Б.. Вследствие на
това ПТП водачът Н.А. е загИ.л, а по управляваната от него композиция от
влекач „ДАФ“, с рег. № **, теглещ полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ** са
нанесени имуществени вреди.
За периода от 21.08.2018г. до 14.01.2021г. процесният влекач „ДАФ“, c
peг. № **, е бил собственост на ищеца „Н.“ ЕООД, като регистрацията на
МПС е прекратена на 14.01.2021г.
Полуремарке „Шварцмюлер“ с peг. № **, е собственост на ищеца „Н.“
ЕООД, като регистрацията на МПС не е прекратена.
Видно от справка в електронния сайт на Г., към датата на ПТП за т.а.
„ДАФ“ с peг. № **, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № **, управляван от
водача Е. М. С., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите също в „З. „О.“ АД, валидна от 27.03.2019г. до 26.03.2020г.
(прекратена на 15.10.2019г.).
Към датата на ПТП за процесното МПС, управлявано от виновния водач
Е. С., има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „З. „О.“ АД, валидна от 27.03.2019г. до 26.03.2020г.
За настъпилото ПТП е образувано дело №2324/Р/2019 на Прокуратурата
към Градския съд Г., като разследването се води именно срещу водача Е. С..
Ищецът е отправил до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за имуществени вреди - за вредите по
влекач ДАФ“, с peг. № ** и за вредите по полуремарке „Шварцмюлер“, с peг.
№ **.
По така заведените претенции са образувани Щета №0410-700-0056-
2019г. - за вредите по влекач „ДАФ“, с peг. № ** и Щета №0410-700-0057-
2019г. - за вредите по полуремарке „Шварцмюлер“, с peг. № **, настъпили във
връзка с процесното ПТП от 19.06.2019г. Застрахователно обезщетение от
страна на ответника по образуваните щети не е заплатено на ищцовото
дружество.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е назначена и
приета съдебна автотехническата и оценителна експертиза, от чието
заключение се установява следният механизъм на настъпилото ПТП:
На 19.06.2019 г., около 11:50 ч., в Република Р., на Национален път 5
(DN5), в посока от гр. Г. към гр. Б., в дясната пътна лента се е движил т.а. ДАФ
с peг. № **, с прикачено полуремарке Шмитц с peг. № **, управляван от
водача Е. М. С.. В същото време, по същия път, но в обратна посока - от гр. Б.
към гр. Г., в дясната пътна лента се е движил т.а. ДАФ с peг. № **, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с рег. № **, с водач Н.И.А.. Попътно зад него, в
същата пътна лента се е движил л.а. Тойота с peг. № **, управляван от водача
Е.К.. Било е светлата част на денонощието. Видимостта е била нормална.
Пътната настилка е била суха. На км 35+|0°, в района на населеното място У.,
14
окръг Г., водачът на т.а. ДАФ с peг. № ** е изгубил контрол над управлението
на автомобила, променил е направлението на движение косо наляво, премИ.л
е първо през лявата пътна лента, после през разделителната ивица, която е
изградена, счупил металната ограда, разделяща двете платна и е навлязъл в
западното платно за движение. В резултат на премИ.ването на т.а. ДАФ с peг.
№ ** през разделителната ивица, предното ляво колело се е ударило в
бордюра и е настъпила силна деформация /разкъсване/ на предна лява гума, в
резултат на което е настъпила екстремна загуба на налягане. Към този момент
полуремаркето Шмитц с peг. № ** се е завъртяло около вертикалната си ос,
обратно на часовата стрелка. При това движение, т.а. е навлязъл в
дясната/западната пътна лента на западното платно за движение и на около
82,95 м южно от линията на ориентира - километричен стълб 35 и на около
1,65 м - 2,95 м източно от западната граница на западното платно за движение
е настъпил удар между т.а. ДАФ с peг. № **, с прикачено полуремарке Шмитц
с peг. № ** и насрещно движещият се т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с peг. № **. Ударът за т.а. ДАФ с рег. № ** е
настъпил в челните му десни състави, а за т.а. ДАФ с рег. №** в челните му
леви състави. По характер настъпилият удар е челен-кос. В резултат на удара
т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено полуремарке Шмитц с рег. № ** се е
завъртял наляво около вертикалната си ос, заедно с полуремаркето,
преобърнал се е на дясната си страница и се е установил в покой с предните си
състави, насочени на юг, към гр. Г., както е описан в протокола за оглед и
нанесен в мащабната скица. След удара т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с рег. № ** е продължил движението си напред и
надясно и се е установил в покой така, както е описан в протокола за оглед и
нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП е настъпила смъртта на водача
Н.И.А., а на автомобилите са причинени значителни материални щети.
Към момента на настъпване на ПТП, т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шмитц с рег. № ** е бил разположен косо наляво, спрямо
първоначалното си положение, в западното платно за движение,
предназначено за насрещно движещите се ПС, в посока към гр. Г..
Към момента на настъпване на ПТП, т.а. ДАФ с peг. № **, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с peг. № ** е бил разположен в дясната пътна лента
на западното платно за движение, предназначено за движение в посока към гр.
Г..
Видно от експертизата, водачът на т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с рег. № ** е нямал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като предприеме аварийно спиране, тъй
като опасната му зона за спиране е по-голяма от разстоянието на т.а. до
мястото на удара към момента на навлизане на т.а. ДАФ с рег. № **, с
прикачено полуремарке Шмитц с рег. № ** в пътната лента, предназначена за
насрещно движение, в която към този момент се е движил т.а. ДАФ с рег. №
**.
15
Водачът на т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено полуремарке Шмитц с рег.
№ ** е имал техническата възможност да предотврати ПТП като запази
разположението на МПС в своята пътна лента.
Според назначената по делото експертиза, причините за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на т.а.
ДАФ с рег. № **, с прикачено полуремарке Шмитц с рег. № **, който при
движението си не е запазил разположението на автомобила в своята
(източната) пътна лента на източното платно за движение, а е навлязъл в
западното платно за движение, предназначено за насрещно движещите се ПС,
където към този момент в западната пътна лента се е движил т.а. ДАФ с рег. №
**, с прикачено полуремарке Шварцмюлер с рег. № ** и по този начин е
поставил в невъзможност водачът му (Н.И.А.) да предотврати ПТП.
Стойността, необходима за възстановяване на т.а. Даф с рег. № **,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 102343 лв. с
ДДС.
Видно от експертизата, действителната пазарна стойност на
процесния т.а. Даф ФТ ХФ 105.460 с рег. № **, определена по метода на
пазарните аналози към датата на настъпване на ПТП е 31 675 лв. с ДДС.
В резултат на възникналото ПТП, AD blue системата и кабИ.та в
автомобила липсват, увредени са основни части и системи на т.а. ДАФ:
елементи от охладителната уредба, кормилната уредба, мазилната уредба,
горивната уредба, електрообзавеждането, осветителната и сигналната уредба,
както и на силовото предаване на т.а. ДАФ ФТ ХФ 105.460 с рег. № **.
Увреден е основен елемент от МПС - рамата.
Според експертизата, в резултат на ПТП т.а. ДАФ ФТ ХФ 105.460 с
рег. № ** е получил увреждания, които е технически и икономически
нецелесъобразно да бъдат възстановени, като е налице тотална щета на
МПС.
Според експертизата, предвид силните деформации по основни части и
системи на автомобила, настъпили в резултата на ПТП и видно от снимковия
материал, е невъзможно да се прогнозира и да се определи, дали има
запазени части, възли и агрегати от т.а. ДАФ ФТ ХФ 105.460 с рег. № **, които
са годни за употреба след настъпването на ПТП, респективно каква е тяхната
стойност, тъй като първо трябва да се извърши разглобяване, след това оценка
на годността на всяка една част и след това да се организира продажбата им.
Не може да се прогнозира дори и след извършване на описаните дейности, за
колко време тези части (ако има годни такива) ще бъдат продадени, на каква
стойност и какви биха били разходите за тяхното съхранение и продажба. По
тази причИ., процесният товарен автомобил би могъл да бъде реализиран на
вторичния пазар единствено, ако се предаде за скрап.
Средната стойност, която би могла да се получи за т.а. Даф ФТ ХФ с рег.
№ **, ако бъде предаден за скрап и се достави до съответната база на фирмата,
която го изкупува е 1273, 00 лв.
16
От проучените фирми, които изкупуват автомобили за скрап, само една
предлага услугата „нарязване и извозване от място със собствена техника“.
Предложената цена за нарязване на място и извозване е 1000,00 лв.
Средната стойност, която може да бъде получена за т.а. Даф ФТ ХФ с
рег. № **, ако той бъде предаден за скрап, е 1 137 лв. е ДДС.
Видно от експертното заключение, действителната пазарна
стойност на нанесените вреди по т.а. Даф ФТ ХФ 105.460 с рег. № ** към
датата на ПТП - 19.06.2019 г., определена при условията на тотална щета
и след приспадане на стойността, която може да бъде получена, ако той
бъде предаден за скрап е 30 538 лв.
Стойността необходима за възстановяване на полуремарке Шварцмюлер
СПА 3 Е, с рег. № **, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 21 074, 80 лв.
Видно от експертното заключение, действителната пазарна стойност на
процесното полуремарке Шварцмюлер СПА 3 Е, с рег.№ **, определена по
метода на пазарните аналози към датата на настъпване на ПТП е 21 134 лв. с
ДДС. Тъй като стойността, необходима за възстановяване на полуремарке
Шварцмюлер СПА 3 Е, с рег. № ** е по-голяма от действителната пазарна
стойност на ПС е налице тотална щета.
Действителната пазарна стойност на нанесените вреди по полуремарке
Шварцмюлер СПА 3 Е, с рег. № ** към датата на ПТП - 19.06.2019 г.,
определена при условията на тотална щета и след приспадане на стойността
на запазените части е 14 794 лв. с ДДС.
Действителната стойност на процесния т. а. ДАФ ФТ ХФ 105.460, с рег.
№ **, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие,
след овехтяване на цена в ново състояние - съгласно каталог „Schwacke” -
издание IV/2009, за периода на експлоатация е 42 932,00 лв.
Действителната стойност на полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е“, с
рег. М **, определена към датата на настъпване на застрахователното събитие,
след овехтяване на цена в ново състояние - съгласно каталог „Schwacke", за
периода на експлоатация е: 17 562,00 лв.
Видно от експертното заключение, причИ. за настъпването на
„експлозия“ (екстремна загуба на налягане) на гумата е силна деформация
(разкъсване на каркаса и короната) на гумата на предно ляво колело на т.а.
ДАФ с рег. № **, управляван от водача Е. С.. Тя е настъпила вследствие на
удара на предно ляво колело в бордюра на разделителната ивица. В резултат
на този удар е настъпило разкъсване (срязване на работния и предпазния плат
на короната) на гумата, поради което тя е останала без налягане, а това е
допринесло за отделянето на протектора от каркаса.
Ударът на предно ляво колело на т.а. Даф с рег. № ** в бордюра е
настъпил към момента на премИ.ването през разделителната ивица.
Деформациите на гумата са настъпили след този момент и са в резултат на
17
този удар.
В конкретната пътна ситуация, навлизането на т.а. ДАФ с рег. № **, с
прикачено полуремарке Шмитц с рег. № ** в западната пътна лента на
западното платно за движение, предназначено за насрещно движещите се ПС,
където към този момент се е движил т.а. ДАФ с рег. №**, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с рег. № ** е крайният резултат, допринесъл за
настъпване на вредоносното събитие.
Скоростта на движение на т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шмитц с рег. № ** преди ПТП е била около 80 км/ч, а към
момента настъпване на удара - около 60 км/ч.
Скоростта на движение на т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шварцмюлер с peг. № ** преди ПТП и към момента на удара е
била около 50 км/ч.
За установяване на спорните обстоятелства по делото са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Е. М. С. посочва, че през 2019г. при пътуване от Г. към Б. в
ясно време на прав път, на права отсечка, със скорост около 84 – 85 км/ч,
управлявал товарен автомобил ДАФ с рег. №6229 на влекача, с ремарке рег. №
0653 и тогава гръмнала гумата. Камионът бил с две оси с общо шест гуми -
двойни гуми отзад, а предните гуми били единични. Предна лява гума е
единична, падала се под шофьорското място и имено тя гръмнала. Свидетелят
пояснява, че гумите на камиона се помпят на много високо налягане и когато
предна гума гръмне при такава скорост веднага поема на страната, където е
гръмнала гумата, тъй като тя се късала и ставала на парчета. След взрива на
гумата, камионът поел по диагонал, а имало две ленти в едната посока и две
ленти обратно, но нямало разделителен остров, едва преди наближаване в
селото имало изграден остров с ширИ. около метър и височИ. около 20 см,
който разделял двете посоки на движение. Според свидетеля, след взрива
камионът поел по диагонал и закачил началото на този остров, ударил предна
лява гума. Опитал се доколкото е възможно да свие вдясно и да оправи
посоката на движение, но според него, след взрива най-вероятно спирачките
са се прекъснали и автоматично са блокирали и камионът трудно можел да се
направлява наляво или надясно. След удара в островчето, камионът влязал в
„ножица“, влекачът бил застопорен с едно управление към ремаркето,
камионът се обръщал обратно на посоката на движение и се удря в ремаркето.
Камионът, като се ударил в бетоново островче, обърнал посоката на движение,
влекачът се завъртял наляво след удара и вече след като се ударила задницата
в тези бордюри, ремаркето извършвало един полукръг и тогава и то се
ударило. Тогава вече камионът се преобърнал на дясната си страна и цялата
композиция останала обърната към Г. и полегнала на дясно, а шофьорската
кабИ. останала отгоре. Още при първия удар в този бордюр се пръснали
страничните и предните стъкла на камиона, а те били закалени и цялото лице
на свидетеля било в рани, затворил си очите и къде точно и как се е завъртял
18
камионът, не знае. Дошли двама човека да му помогнат да излезе, понеже
получил травми. Свидетелят се обърнал назад и видял, че има още един
камион, който се е блъснал, идвайки от отсрещната страна. Цялата част на
композицията била паднала в платното за насрещно движение.
Свидетелят твърди, че когато тръгне на път, вИ.ги гледа камионът да е
изряден – гуми, спирачни дискове, защото властите в Г. правели много
обстойни проверки. Посочва, че той купува гумите за камиона, като
предполага, че гръмналата гума е от 2018 г. Товарът на камиона в случая бил
23 тона стъкла, опаковани, свързани.
Посочва, че предните гуми били специално подсилени със странични
болтове, понеже предницата на камиона била тежка и се налагало да се правят
често маневри на място, а тогава много се натоварвали и много бързо се
износвали или се накъсвали. Според свидетеля, ако камионът се удари в
разделителния остров, здрава гума, от такъв удар едва ли би се спукала гума,
гума се пукала, ако имало вътрешно напрежение или фабричен дефект, имало
случаи нови гуми да гърмят. Твърди, че преди да гръмне гумата, се движел в
крайно дясно платно, тъй като когато се управлява товарен автомобил, вИ.ги
трябва да е в крайно дясно платно.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 19.06.2019 г., по силата на което „З. „О.“ АД е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
т.а. „ДАФ“ с peг. № **, теглещ полуремарке „Шмитц“ с peг. № **, управляван
от водача Е. М. С. трети лица, се установява от електронна справка в сайта на
Г..
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е отправил до ответното
19
дружество уведомления за щета на МПС – 2 бр. /л. 293 – 296/, с дата
04.07.2019 г. По така заведените претенции са образувани Щета №0410-700-
0056-2019г. - за вредите по влекач „ДАФ“, с рег. № ** и Щета №0410-700-
0057-2019г. - за вредите по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № **,
настъпили във връзка с процесното ПТП от 19.06.2019г. След проведена
между страните кореспонденция, З. „О.“ АД е изисквало представяне на
допълнителни документи. С писмо с изх. № А3 15-608/17.02.2022г. ответното
дружество уведомява ищеца, че за да се произнесе по претенцията, е
необходимо да му бъдат предоставени всички документи, касаещи
образуваното наказателно производство. Поради това, съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, причините за
настъпване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на
водача на т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено полуремарке Шмитц с peг. № **,
който при движението си не е запазил разположението на автомобила в своята
(източната) пътна лента на източното платно за движение, а е навлязъл в
западното платно за движение, предназначено за насрещно движещите се ПС,
където към този момент в западната пътна лента се е движил т.а. ДАФ с рег. №
**, с прикачено полуремарке Шварцмюлер с рег. № ** и по този начин е
поставил в невъзможност водачът му (Н.И.А.) да предотврати ПТП.
Съдът намира, че водачът на т.а. ДАФ с рег. № **, с прикачено
полуремарке Шмитц с peг. № ** е допуснал нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 1 от
ЗдвП, където е посочено, че на пътно платно с двупосочно движение на водача
на пътно превозно средство е забранено, когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен
при изпреварване или заобикаляне. Съдът счита, че така допуснатите
нарушения на водача на т.а. „ДАФ“ с peг. № **, теглещ полуремарке „Шмитц“
с peг. № **, са в пряка причинна връзка с имуществени вреди по влекач
„ДАФ“, с рег. № ** и полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ** и следва да се
направи извод, че презумцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради изложеното, съдът приема, че деянието на водача на лекия
автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
По размера на предявените искове за имуществени вреди.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ, застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" отговаря за вредите, причинени на чуждо
20
имущество. Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ, при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с
наредбата по чл. 504. Съгласно чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г.,
издадена от Комисията за фИ.нсов надзор, обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката, съгласно приложения № 1 - 6 от
Наредба № 24 от 08.03.2006 г. Съобразно § 3, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 49 от
16.10.2014 г., Наредба №24 от 08.03.2006 г. се отменя с изключение на чл. 15,
ал. 4 и приложения №1 - 6, в които именно се съдържа установената
методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на моторни превозни средства. При съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно чл. 386, ал. 2
КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН, приложима на
основание § 3 ПЗР на Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължителното
застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
"Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз /в този смисъл
Решение №165/24.10.2013 г. по т. д. 469/2012 г. на ВКС, II Т. О., относимо и
към настоящия случай, доколкото разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е
идентична с тази на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, и целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици, което обстоятелство обуславя наличието на
застрахователния интерес. Обезщетението не може да надвишава
действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество
(чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, е средната пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие. При изчисляване размера на обезщетението не
следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата действителна стойност /в този смисъл и решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №1069/2010 г., ІІ т. о., решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. №156/2009 г., I т. о., решение № 6/02.02.2011 г.
на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о., решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д.
№ 1821/2020 г. на ВКС, II ТО и др./.
В настоящия случай не е спорно, че характерът на вредите, както на т.а.
21
ДАФ ФТ ХФ 105.460 с рег. № **, така и на полуремарке Шварцмюлер СПА 3
Е, с рег.№ ** и стойността на разходите за необходимия ремонт, надхвърля
70% от действителната стойност на автомобила, т.е. увреждането съставлява
тотална щета по смисъла чл. 390, ал. 2 от КЗ
С оглед изложеното и видно от заключението на автотехническата и
оценителна експертиза, съдът намира, че застрахователното обезщетение
следва да се определи по действителната пазарна стойност на нанесените
вреди, която за т.а. Даф ФТ ХФ 105.460 с рег. № **, към датата на ПТП -
19.06.2019 г., определена при условията на тотална щета и след приспадане на
стойността, която може да бъде получена, ако той бъде предаден за скрап е 30
538 лв. с ДДС. /л. 334 от делото/. По отношение на полуремарке
Шварцмюлер СПА 3 Е, с рег.№ **, действителната пазарна стойност на
нанесените вреди към датата на ПТП - 19.06.2019 г., определена при
условията на тотална щета и след приспадане на стойността на запазените
части е 14 794 лв. с ДДС /л.341 от делото/.
Искът за имуществени вреди за т.а. ДАФ ФТ ХФ 105.460 с рег. №** е
предявен за сумата от 20 000 лв., поради което с оглед диспозитивното начало
следва да бъде уважен в този размер.
Искът за имуществени вреди за полуремарке Шварцмюлер СПА 3 Е, с
рег.№ ** е предявен за сумата от 5 100 лв., поради което с оглед
диспозитивното начало следва да бъде уважен в този размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно,
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В настоящия случай, съдът намира, че по делото е безспорно
установено, че ищецът е отправил до ответното дружество уведомления за
щета на МПС – 2 бр. /л. 293 – 296/, с дата 04.07.2019 г. Видно от
представените доказателства, от страна на З. „О.“ АД са образувани Щета
№0410-700- 0056-2019г. - за вредите по влекач „ДАФ“, с рег. № ** и Щета
№0410-700-0057-2019г. - за вредите по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. №
**, настъпили във връзка с процесното ПТП от 19.06.2019г.
Следователно, съдът, като съобрази горепосочените разпоредби, намира,
че 04.07.2019 г. е датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие и от този момент следва да се начислява лихва за
забава върху претендираните обезщетения. В случая, ищецът претендира
лихва за забава от 05.07.2019 г. и от тази дата с оглед диспозитивното начало
22
следва да му се присъди лихвата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че З. „О.“ АД следва да заплати
на „Н.“ ЕООД сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди за увредения влекач „ДАФ“, с рег. №** в резултат на ПТП,
настъпило на 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху обезщетението,
считано от 05.07.2019г. - датата на предявяване на писмени застрахователни
претенции от увреденото лице по Щети №0410-700-0056-2019г. и №0410-700-
0057-2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че З. „О.“ АД следва да заплати
на „Н.“ ЕООД сумата от 5 100 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди по полуремарке „Шварцмюлер“, с рег. № ** в резултат на
ПТП, настъпило на 19.06.2019г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 05.07.2019г. - датата на предявяване на писмени
застрахователни претенции от увреденото лице по Щети №0410-700-0056-
2019г. и №0410-700-0057-2019г., до окончателното изплащане на сумата.
По отговорността за разноски:
В настоящото производство, ищецът „Н.“ ЕООД е направил следните
разноски: държавна такса в размер на 1 004 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 2 700 лв. и възнаграждение за изготвяне на автотехническата и
оценителна експертиза в размер на 850 лв. или в общ размер на 4 554 лв.
С оглед изхода на делото, З. „О.“ АД следва да заплати на „Н.“ ЕООД
направените в настоящото производство разноски в размер на 4 554 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. С.* * да заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ** сумата от 20 000 лв./двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за увредения влекач
„ДАФ“, с рег. № ** в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2019г., ведно със
законната лихва върху обезщетението, считано от 05.07.2019г. - датата на
предявяване на писмени застрахователни претенции от увреденото лице по
Щети №0410-700-0056-2019г. и №0410-700-0057-2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. С.* * да заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., * сумата от 5 100 лв./пет хиляди и сто лева/ ,
представляваща обезщетение за имуществени вреди по полуремарке
23
„Шварцмюлер“, с рег. № ** в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2019г.,
ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от 05.07.2019г. -
датата на предявяване на писмени застрахователни претенции от увреденото
лице по Щети №0410-700-0056-2019г. и №0410-700-0057-2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. „О.“ АД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. С.** да заплати на „Н.“ ЕООД, с ЕИК:**, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., * направените в настоящото производство разноски в
размер на 4 554 лв. /четири хиляди петстотин петдесет и четири лв./
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
24