№ 589
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200983 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №22-1158-000777/18.10.2018г., издадено
от началник група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Перник, на К. Г. Л. с ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба 200 /двеста/ лв., на
основание чл.179, ал.2, пр. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за
това, че на 14.03.2022 г., в 15.34 часа, общ. Перник, на път №6, като водач на
лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. №****, поради движение със скорост,
несъобразена с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, причинява
ПТП /самокатастрофира в крайпътно съоръжение - предпазна бетонна стена /
– нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от К. Л., с която оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление. Релевира възражения, че същото е издадено в
нарушение на закона, необосновано е – приетите за установени факти и
обстоятелства не се подкрепят от събраните доказателства, а наложеното
наказание е неправилно определено. Моли наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Я. С. поддържа тезите в жалбата и излага
конкретни съображения в тяхна подкрепа. Пледира за отмЯ. на обжалвания
административнонаказателен акт, а като последица от това – претендира
присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение.
1
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Представител в съдебно заседание не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
На 14.03.2022г., 15.34 часа, К. Г. Л. управлявал МПС – лек автомобил
“Форд фокус” с рег. № ****, движейки се по път I-6, гр. Перник, в посока към
град Радомир. В района на км 82+300 загубил контрол над автомобила,
отклонил се вляво по посоката си на движение, при което автомобилът се
ударил в крайпътно съоръжение /предпазна бетонна стена/, а след удара
променил посоката си на дясно, излязъл извън пътното платно и спрял в
тревната площ вдясно от пътя.
На мястото на произшествието бил изпратен автопатрул на сектор „ПП”
– ОД МВР - Перник, в състав: свидетелят К. И. В. и И. П. И.. Въз основа
разположението на превозното средство, констатираните повреди по него,
както и въз основа на получените от водача сведения за механизма на
възникване на произшествието, полицейските служители съставили протокол
за ПТП, в който отразили подробно всички факти и обстоятелства, свързани с
възникналия пътен инцидент.
Основавайки се на установеното фактическо положение, полицай И. И.
приел, че ПТП е настъпило поради движение със скорост, несъобразена с
интензивността на движението. Поради това, срещу К. Л. било образувано
административнонаказателно производство със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение серия GA, №568009, с който
актосъставителят му вменил нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
При предявяване на съставения акт, жалбоподателят не направил
възражения срещу констатацията за нарушение обективирана в съдържанието
му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили допълнителни писмени
възражения.
На 13.04.2022г., въз основа на събраните по преписката доказателства и
след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП ангажирал
административнонаказателна отговорност на К. Г. Л. за нарушение по чл.20,
ал.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе
предвид показанията на свидетеля К. И. В., както и писмените доказателства:
АУАН GA, №568009/14.03.2022г., протокол за пътно-транспортно
произшествие №1679422 от 14.03.2022г. справка8катртон на водач на МПС,
заповед № 8121з–1682/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
С оглед установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
2
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок
от лице с правен интерес, а разгледана по същество се явява и основателна.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност,
съобразявайки и доводите в жалбата, допълнени от процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебните прения, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото на защита на наказания, водещи до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Съображенията са следните:
Срещу К. Л. е образувано производство за това, че е нарушил
предписанието в нормата чл.20, ал.2 от ЗДвП, задължаваща водачите на
пътни превозни средства при движението си да изберат скорост, съобразена с
факторите, влияещи спрямо пътната обстановка и безопасността на
движението. Вменено му е, че се е движил със скорост, несъобразена с
интензивността на движението, в резултат на което загубил контрол върху
автомобила, отклонил се вляво и самокатастрофирал в крайпътно
съоръжение. В същото време, както в акта, така и в наказателното
постановление е посочено, че нарушителят при избиране скоростта на
движение не е съобразил и множество други обстоятелства – атмосферните
условия, релефа, условията на видимост и др., за да може да спре пред
предвидимо препятствие или създадена опасност за движението.
Описанието на нарушението, квалифицирано правно като
нарушаващо предписанието в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е непълно
и неясно, тъй като макар формално да е акцентирано на един от множеството
изброени фактори, който жалбоподателят не е съобразил при избиране
скоростта на движение, не е посочено каква всъщност е била интензивността
на движението, за да е възможна проверка на правилността на формираното
заключение, че неблагоприятното действие на този именно фактор,
пренебрегнат от водача при избиране скоростта му на движение, е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Неясно е и вменено ли е на
жалбоподателя пренебрегване и на останалите фактори по чл.20, ал.2 от
ЗДвП - атмосферни условия, релеф, условия на видимост и други
обстоятелства, предвид допълнителното позоваване на тях в акта и в
наказателното постановление, и по какъв начин те е следвало да повлияят
при избора на скорост в конкретните условия.
Описанието на нарушението е неясно и по друга причина –
преплетени са задължения на водачите на превозни средства, регламентирани
не само в двете хипотези на чл.20, ал.2 от ЗДвП, но и в чл.20, ал.1 от ЗДвП,
предвид констатацията за загуба на контрол над МПС. Разпоредбата на чл.20,
ал.1 от ЗДвП въвежда задължението управляваното превозно средство да бъде
непрестанно контролирано от водача /да следи непрекъснато пътната
обстановка, движението на автомобила по пътя и да не отклонява вниманието
си/, чието несъблюдаване осъществява самостоятелно състав на нарушение,
който няма връзка с поддържания режим на скоростта. Несъобразената с
пътната обстановка скорост е относима към нарушението по чл.20, ал.2 от
ЗДвП, като наред със скоростта тук релевантна е и несвоевременната реакция
на водача на възникнала опасност. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП се урежда
3
"предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в пътната
обстановка /от рода на неизчерпателно изброените в текста фактори/, които
са видими за шофьора и които той следва да съобрази при избиране на
скоростта на движение, така че да отговори на изискването за безопасност. В
чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДвП е уредена "непредвидимата опасност", въвеждаща
задължение водачите на намалят скоростта или да спрат, когато възникне
опасност за движението. В тази случай опасността възниква неочаквано и
внезапно като за водачите се въвежда задължение да се движат с такава
скорост, че да могат и в такава ситуация да я избегнат.
В конкретния случай при описанието на нарушението АНО не е
направил прецизно разграничение между законовите предписания,
произтичащи от горните норми, обединил е всички тях под нормата на чл.20,
ал.2 ЗДвП, с което е допуснал процесуална незаконосъобразност.
Тези недостатъци, допуснати и в акта, и в наказателното постановление
нарушават правото на защита на жалбоподателя, тъй като ограничават
възможността му да узнае всички факти, на които се гради обвинението
срещу него, а оттук и адекватно да организира защитата си.
В контекста на събраните доказателства, наказателното постановление
се явява и необосновано.
Както се посочи, АНО изобщо не се е ангажирал с констатация относно
конкретната интензивност на движението, за да са възможни изводи относно
съобразяването на този фактор при избиране на скоростта. Произшествието е
настъпило около 15.30 часа, а този час от денонощието не предполага висока
интензивност на пътното движение. В показанията си свидетелят В. определя
конкретните условия на движение в пътния участък в деня на настъпилото
произшествие като нормални, заявява, че движението не е било интензивно
по същото време, както и че не помни какви са били метеорологичните
условия. Посочва, че не помни и какви данни е съобщил пред тях водача на
катастрофиралото МПС за причината за настъпване на произшествието.
Показанията на свидетеля не само че не подкрепят, но и поставят под
съмнение обективността на направената в АУАН и НП констатация за самото
съществуване на визирания неблагоприятен за движението фактор,
пренебрегнат от водача при избиране скоростта на движение.
Следва да се посочи, че управлението с несъобразена скорост не е факт,
от който се правят съответни изводи, а е предмет на изясняване и
доказване. Отделно от това, дори да са събрани убедителни доказателства за
това, че избраната от жалбоподателя скорост е била несъобразена с
конкретните условия на движение, отговорността му може да се ангажира
само при установена пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Доказателства, че скоростта, с която К. Л. е управлявал автомобила е
допринесла за настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие
по делото напълно отсъстват. Липсват и доказателства за причината за
отклонение в траекторията на движение на автомобила наляво, довело пътния
инцидент.
Изложеното мотивира заключение, че вмененото на жалбоподателя
административно нарушение не е доказано по несъмнен начин, което има за
последица отмЯ. на обжалвания акт като незаконосъобразен и необоснован,
4
издаден в нарушение на закона.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят К. Л. е направил
разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
14.06.2022г., сключен между него и адв. Я. С., се установява, че страните са
договорили възнаграждение за защита и процесуално представителство по
настоящото а.н. дело в размер 300 лв., като е отразено заплащането му в брой
при подписване на договора.. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение на адвокат, следва да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е в
минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1
от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което няма възможност за намаляването му..
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2, вр. ал.2,
т.1, вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1158-000777/18.10.2018 г.,
издадено от началник група в Сектор ПП при ОДМВР гр. Перник, с което на
К. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, на основание чл.179, ал.2, пр. 1 от
Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба 200 /двеста/ лв., за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на К. Г. Л. с ЕГН **********, с адрес гр. ****, сума от 300 /триста/
лева, представляваща направени от него разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5