Присъда по дело №1684/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 108 |
| Дата: | 29 ноември 2022 г. (в сила от 15 декември 2022 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20225220201684 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 21 ноември 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
обвинителен акт.
Обвинението е против С. М. К. за това, че на 07.04.2022 г. в гр.
Пазарджик, в условията на опасен рецидив ,тъй като престъплението е
извършено , след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година изпълнението, на което не е
отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по
едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК,
е отнел чужди движими вещи- дамско портмоне на стойност от 40,49 лева и
сумата от 900,00 лева ,всичко на обща стойност от 940,49 лева от владението
на Ц. В. К. от гр.Пазарджик, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои- ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194,
ал. 1 от НК, във връзка с чл. 29, ал. 1,б.“а“ и б. „б“ от НК.
Производството по делото се проведе по реда на гл. 27 от НПК.
Представителят на РП Пазарджик твърди в с.з., че обвинението е
доказано, поради което настоява за осъдителна присъда с налагане на
наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства , чието
изтърпяване бъде ефективно.
Защитникът не оспорва съставомерността на деянието и акцентира
върху индивидуализация на наказанието, което претендира да е „под
предвидения минимум“.
Подсъдимият признава вината си и моли за снизходителност при
определяне на наказанието.
Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност
събраните по съответния процесуален ред доказателства , потвърждаващи
самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на чл.301
НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено
следното:
Пострадалата Ц. К. работи като управител на суши бар „Икигай“ в гр.
Пазарджик.
На 07.04.2022г. около 10,00 часа, К. отишла в заведението и оставила
дамската си чанта на стол до първата маса вътре.Била сама и се заела с
почистването.
Около 10.00 часа подс. К. влязъл в заведението видял, че няма никого.
Забелязал дамската чанта на пострадалата. Отворил я и взел дамско кожено
портмоне,скрил го под дрехите си и бързо тръгнал към дома си. Като отворил
портмонето видял, че в него има документи и сумата от 900 лева. и решил да
вземе само парите , останалото да върне по някакъв начин.
Около 11.30 часа К. отворила чантата и установила липсата на
коженото дамско портмоне марка „Парфоик“ ,съдържащо сумата от 900,00
лева ,лична карта ,шофьорска книжка,талон ,дебитна карта и два броя
1
кредитни карти. До този момент не била забелязала никой да влиза , затова
прегледала записите от охранителните камери ,като установила ,че непознато
за нея лице от ромски произход облечен с анцуг и черна плетена шапка влиза
в заведението ,взема от чантата и портмонето и бързо излиза навън.
Подала жалба до ОД МВР Пазарджик,като към нея приложила един
брой компакт диск със свален запис от охранителните камери от заведението.
На 15.04.2022г. портмонето ,заедно с документите и било върнато на К.
от позната жена ,която го намерила на прозореца на кафе“Часовника“ в
гр.Пазарджик.
Експертната оценка на отнетото дамско кожено портмоне на
пострадалата К. е 40,49 лв..
Въз основа на подадената от нея жалба било образувано досъдебно
производство, по което било и повдигнато обвинение на подсъдимия за
престъпление по чл. 196, ал.1 б. „А“ и „Б“ вр.чл. 194, ал.1 от НК, за каквото е
предаден на съд по настоящото дело.
Визираните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, по
отношение на които подсъдимия депозира самопризнание, се установяват и
от събраните в ДСП. Последните са напълно непротиворечиви,
взаимнодопълващи се, хронологични и достатъчно детайлни относно
релевентните по делото факти, респ. по отношение на всяко едно от
инкриминираните престъпни деяния. Основният доказателствен източник се
явяват обясненията на подсъдимия и твърденията на пострадалата, които при
взаимната им връзка в хронологичен аспект установяват време, място и начин
на извършване на процесното деяние, както и неговия предмет, само част от
който подсъдимият самоинициативно възстановил на пострадалата( лични
документи и съдържащото ги портмоне). Така установените безспорно ( вкл.
чрез косвените данни от полицаите Христев и Драгомиров) обективни
елементи на процесното престъпление са напълно идентични с
инкриминираните, за които , впрочем, са ползвани същите доказателствени
източници. Доколкото механизмът за извършване на деянието не е свързан с
нито едно от квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал.1 от НК ,
правилно фактите са поставени в нормативната рамка на основания състав на
кражбата при отнасянето му към съответния тежконаказуем, обусловен от
съдебния статус на подсъдимото лице.
Той е представен с приложената по ДСП справка за съдимост на л. 37,
ДСП. Видно от нея е, че престъпната му дейност започва от 1998г., от когато
е осъждан осем пъти за престъпления против собствеността. Предимно, кат
последните три пъти за : престъпление по чл. 194, ал.1 от НК – на две години
лишаване от свобода , което наказание впоследствие е постановено да се
изтърпи ефективно ( по т.6 , л. 39, ДСП) – присъда в сила от 17.04.2007г. ; на
една година и четири месеца лишаване от свобода при строг режим и за
престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр. мчл. 194, ал.1 от НК - с присъда в сила от
09.02.2018г. и с присъда, влязла в сила от 04.11.21 е осъден за престъпление
2
по чл. чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК на 11 месеца лишаване от
свобода при строг режим. При тези данни обосновано е прието, че е налице
квалификацията по чл. 196, ал.1 т.1 то НК с оглед елементите на двете форми
на опасния рецидив, представени с букви „А“ и Б“Б на чл. 29, ал.1 от НК.
Подсъдимият е съзнавал противоправността на всяко от деянията си ,
предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните последици.
Съзнавал е, че върши деянието след като е многократно осъждан за тежки
умишлени престъпления, като са му налагани наказания под и над една
година лишаване от свобода при отложено или ефективно наказание.
При така установеното се налага изводът, че с действията си
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
приписаното му престъпление .
При горните данни Съдът го призна за виновен в извършване на
приписаното престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл. 194, ал.1 от НК.
За същото му бе наложено наказание след отчитане на обществена
опасност на деянието и тази на дееца. Последната се прецени на база на
негативните характеристични данни, обусловения и от втория рефлектиращ
върху степента й фактор - престъпния му стериотип.
Ниската стойност на предмета на посегателството ( 1 ½ минималната
работна заплата за страната ) се възприе като изключително смекчаващо
обстоятелство по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК,което променя съществено
характеристиката на извършеното престъпно деяние, правейки го различно
при съпоставката му с обичайните престъпения от същия вид. Именно поради
тази специфика на деянието в случая и най-лекото, предвидено за него
наказание ( две години ЛС) се явява несъразмерно тежко, съпоставено с
тежестта на деянието - тоест несправедливо. Поради това наказанието бе
определено под фиксирания минимум след обоснованото приложение и на чл.
55, ал.1 т.1 от НК предвид разп. чл. 58, ал.4 от НК , а конкретният му размер -
десет месеца лишаване от свобода, бе съобразен с данните за личността на
подсъдимия, фактът, че се касае до продължавана престъпна дейност и
очакванията налаганото наказание да допринесе за целеното превъзпитателно
и особено възпиращо въздействие и общопревантивен ефект.
Предопределен, предвид нормите на чл. 61 т.2 вр. Чл. 60, ал.1 от
ЗИНЗС се оказа първоначалният режим за изтърпяване на наказанието строг и
в затвор, който Съдът постанови.
На основание чл.189, ал.3 от НПК бе осъдено подсъдимото лице да
заплати сторените по делото разноски в полза на ОД на МВР Пазарджик в
размер на 289.45 лева.
По изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
3