Решение по КНАХД №1309/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Касаторът– Заместник- министър на земеделието и храните, чрез представител по пълномощие- юрк.Ж.Д.- Л. оспорва Решение № 16 от 06.03.2025г. по АНД № 11 от 2025г. по описа на Районен съд Царево.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № Н-254/14.06.2024г., издадено от заместник-министър в МЗХ И. К. срещу „РВК“ЕООД-[населено място], с което на посоченото дружество е наложена имуществена санкция в размер на 8026 лева. Присъдени са и разноски в полза на дружеството с определение допълващо съдебното решение в този аспект.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда, че не е посочена дата на нарушението, като счита, че тази дата е 16.05.2024г., когато деянието е открито при извършена проверка. Описва се хронологията свързана с констатациите относно използване на земеделската земя за неземеделски нужди, а именно с поставени 8 броя контейнери /бунгала/, с посочените характеристики. Сочи се, че процесното АНП е образувано по повод писмо на РДНСК-Бургас, заведено в ОДЗ-Бургас, респективно липсата на решение за промяна предназначението на земята, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството, с оглед съставения АУАН от посоченото длъжностно лице- инж.Т. Д.- главен експерт в ОД „Земеделие“- Бургас и Секретар на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ към ОДЗ-Бургас. Не е направен никакъв коментар на нейната компетентност да състави процесния АУАН. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание касаторът, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация –„РВК“ ЕООД-[населено място], не изпраща представител в съдебно заседание. В писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна. Солидаризира се с доводите на първоинстанционния съд, обусловили отмяна на НП, като поддържа и възраженията си от първата жалба. Обстойно е посочено, че съгласно чл.44, ал.1 от ЗОЗЗ процесният АУАН следва да бъде съставен от длъжностно лице, определено от Министъра на земеделието и храните, а в случаят не е спазено изискването, тъй като по делото такива доказателства не са налице. Обсъдени са посочените длъжности на актосъставителя- главен експерт в ОДЗ-Бургас и секретар на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ, но тези две качества не покриват изискването на чл.44, ал.1, предл.1-во от ЗОЗЗ. Изтъква се, че въпреки изричните възражения в тази насока, изложени още в първоначалната жалба, по преписката не са представени съответните доказателства, установяващи компетентност на актосъставителя, за разлика от наличното доказателство за оправомощаване на издателя на НП- заместник –министъра в МЗХ. Претендират се разноските в производството пред касационната инстанция.

В писмени молби преди откритото заседание поддържа отговора на КЖ, като изрично се иска да бъде запознат, в случай, че касаторът представи по делото доказателство за компетентността на актосъставителя- инж. Т. Д., с оглед съставяне на актове, съгласно чл.44, ал.1, предл.1-во от ЗОЗЗ и ако бъдат представени такива ги оспорва по същество, като прави и доказателствени искания за ангажиране на експертиза, с оглед изследване реквизитите на съответния оправомощителен документ.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, в настоящият касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Отговорността на санкционираното дружество е ангажирана за това, че като собственик на земеделски поземлен имот го използва за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението и се основава на чл.44, ал.2 и чл.41, ал.3, вр. с ал.1, т.2 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). Процесното НП е издадено въз основа на АУАН, съставен от инж.Т. Д.- главен експерт в ОДЗ-Бургас и секретар на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ. Както правилно е посочено в отговора на касационната жалба и последващи писмени волеизявления на ответника по касация, по делото не е налично доказателство за нейната компетентност да съставя актове от процесната категория.

Съгласно чл.44, ал.1, предл.1 от ЗОЗЗ „Нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 - от длъжностни лица, определени от кмета на общината.“

В случаят, действително е налице първата хипотеза, при която актосъставителя следва да е оправомощен от Министъра на земеделието и храните, доколкото правната квалификация на процесното нарушение е извън кръга на изрично посочените хипотези, при които тези лица се определят от кмета на съответната община.

С обжалваното решение съдът е приел, че АУАН е формално незаконосъобразен, при липса на посочена дата на нарушението, а от друга страна е коментирал наличието на разрешение, издадено от Община Царево, във връзка с поставените обекти, но не е обсъдил фактите свързани с вмененото нарушение. Процесното деяние за което е санкционирано дружеството не се изразява в поставяне на обекти без разрешение, т.е. в нарушаване на изисквания на ЗУТ, а в използване на земеделска земя за неземеделски нужди, за което използване не е налице съответното разрешение. Следователно, нарушението е от съвсем различно естество, съгласно изискванията на Закона за опазване на земеделските земи, а не във връзка с поставянето на преместваеми обекти или извършване на строителство. Съдът не е обсъдил в решението си дали е налице компетентност на актосъставителя да състави акт от процесната категория, съгласно указаното в чл.44, ал.1, предл.1-во от ЗОЗЗ. При положение, че и по този факт се спори и това изрично е посочено в първата жалба на дружеството /л.10 от първоинстанционното дело/, за установяването му е следвало да се изиска и приложи по делото такова доказателство, независимо, че АНО има тежест да докаже законосъобразността на издаденото НП, респективно на съставения АУАН, на който същото се основава. В противен случай, обективно е невъзможно да се провери наличието на такава компетентност, след като същата не произтича пряко от закона и не зависи от посочената длъжност на актосъставителя, а следва да е налице изрично оправомощаване от министъра на МЗХ. Съгласно принципа на служебното начало и задължението да установи обективната истина, съдът е следвало изрично да даде указания на АНО за ангажиране на съответните доказателства и при наличието на изрични възражения, но това не е направено.

В настоящото касационно производство не могат за първи път да се установяват такива факти, а в случаят въобще не са ангажирани до момента по делото подобни доказателства.

При тези констатации, касационната инстанция намира, че в хода на съдебното производство пред РС-Царево е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради неустановяване на факта относно наличието на компетентност на актосъставителя да изготвя актове, съгласно нормата на чл.44, ал.1, предл.1-во от ЗОЗЗ, за което първоинстанционният съд следва да даде изрични указания, в изпълнение на правомощията си. Освен това, в съдебното решение следва да се обсъдят и фактите, свързани с ползването на земеделската земя, съобразно изискванията на нормативният акт, въз основа на който е санкционирано дружеството, а не разрешения за поставяне на обекти, съгласно изискванията на ЗУТ, което също следва да се направи при новото произнасяне на РС-Царево. При тези констатации, настоящата касационна инстанция не може да се произнесе с акт по съществото на спора. Обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ЦРС.

Разноски следва да се присъдят при новото разглеждане, с оглед резултата.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Административен съд Бургас, XIII-ти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 16 от 06.03.2025г. по АНД № 11 от 2025г. по описа на Районен съд Царево и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС- Царево.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.