Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260061/8.12.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети
ноември, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
ПЕТЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря Юлия
Калчева,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 305/20 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от пълномощника на Г.К.Г., Е.К.Г., П.Н.Г. и Л.В.П. против решение №
420/13.04.2020 г. по гр.д.№ 2287/17 г. на Окръжен
съд – Варна, с което е отхвърлен иска с правно основание чл.124 от ГПК, предявен срещу Г.А.Д. – да се приеме за установено
в отношенията между страните, че ищците Г.К.Г., Е.К.Г. и П.Н.Г. са собственици
на описаните в исковата молба идеални части от ПИ с идентификатор
10135.1504.196 по кадастралната карта на гр. Варна, находящ се в гр. Варна,
бул. „Мария Луиза" № 31, целият с площ от 602 кв.
м. и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради
нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на решение по
съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен. С определение №
260028/29.08.2020 г. производството в частта му по въззивната жалба на Л.В.П. е
прекратено.
В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на насрещната страна оспорва
въззивната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в
срок и от надлежни страни и е процесуално допустима. След като прецени
доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установено следното:
Предявен е иск от Г.К.Г., Е.К.Г.,
Л.В.П. и П.Н.Г. против Г.А.Д., с правно основание чл.124 от ГПК и цена на иска 53517,80 лева. Твърденията са, че в качеството им на наследници по
закон на акционерите в прекратеното чрез ликвидация „К. Г.“ АД, са придобили
идеални части от ПИ с
идентификатор 10135.1504.196 по КК на
гр. Варна, бул.„Мария Луиза" № 31, цялото с
площ от 602 кв. м.: Г.К.Г. е собственик
на 123/600 ид.ч.; Е.К.Г. е собственик
на 123/600 ид.ч.; Л.В.П. е собственик на 246/600
ид.ч. и П.Н.Г. собственик на 50/600 ид.ч. от поземления имот.
С определение № 1062/2.05.2018 г.
производството по предявения установителен иск е прекратено и е влязло в сила
по отношение на Л.В.П., съобразно подадена от нея молба вх.№ 29546/12.10.2018
г.
Ответникът оспорва твърденията за придобиване на правото на собственост чрез
наследствено правоприемство и реституция и твърди, че за ищците не са налице предпоставките на чл.З, ал.2 ЗВСВОНИ, тъй като те не са наследници по закон на
акционери на АД "К. Г." към момента
на прекратяването му; видно от удостоверение
№РД-14-9400-1232/08.12.2014 год. на Областен управител - Варна, за ПИ
10135.1504.196 по КК на гр.Варна е съставен акт за държавна собственост; при условията на евентуалност
прави възражение по чл.79, ал.1 от ЗС за
придобиване на правото на
собственост върху 60 кв.м. ид.ч. от имота, чрез непрекъснато и необезпокоявано владение от 1997 год.
От приложените по делото писмени
доказателства се установява, че с на н.а.№ 140, т.V, рег.№ 4190, дело № 945/1933г. от
26.05.1933 год., К. Г. Б. е прехвърлил на АД „К. Г.“ правото на собственост върху празно място в
гр.Варна, II – участък, състоящо се от 612, 64 кв.м., при съседи: д–р Ал.Х.,
С. и бул.”Мария Луиза”, върху което според удостоверението на Варненско
Градско Общинско управление от 17.10.1924 г. под № 26.163 има построена къща, при съседи: Арх.М. Ю., С. Р., наследници на Д. К. и бул.”Мария Луиза”, за сумата от 300000 лв., платени
напълно и в брой.
С решение от 22.07.1948 год. по преписка
вх. №2245/1948 год. по чл. 11 ЗОЕГПНС са отчуждени в полза на държавата принадлежащите на АД „К. Г.“ недвижими имоти:
цялата сграда на три етажа и дворното място, като срещу обезщетението в размер на 4000000 лв. са издадени облигации за сумата от 3450000 лв. За имотите, предмет на решението – цялото застроено и незастроено място с площ от от 605 кв.м., съставляващо парцел III от кв.20 по
плана на гр.Сталин,
е издаден акт за държавна
собственост № 00876/17.01.1951 год.
С констативен нотариален акт № 130, том I,
вх. рег. № 2638, нот.дело № 114 от 16.05.2013 год. на нотариус П. С. на осн. чл. 587, ал.1 ГПК, ищецът Г.Г. е признат за собственик на
118,40 кв.м. ид.ч., ищецът Е.Г. - 118,40 кв.м. ид.ч., Л.П. - на 236,78 кв.м. ид.ч., П.Г. - на 60,20 кв.м. ид.ч., И. Г. – П. - на
60,20 кв.м. ид.ч., Л. П. - на 4,01 кв.м. ид.ч., С. Г., А. М., Х. Х. - на по
1,34 кв.м. ид.ч., на
недвижим имот, придобит чрез
покупка, ЗВСОНИ и наследство, находящ се в гр. Варна, бул.”Мария Луиза” 31,
представляваща ПИ с идентификатор № 10135.1504.196 по КК и регистрите, одобрени със Заповед №
РД–18–98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК с площ
от 602 кв.м.
С н.а.№
184, вх.рег. №7185, н.д.№ 472/01.12.2017 год. П.Н.Г.
и И. Н. Г.
са продали на Г.К.Г. и Е.К.Г. собствените
си 120,40 кв.м. ид.ч. от
дворното място.
Ищците Г.К.Г. и Е.К.Г. са наследници по низходяща от втори ред линия на Г. К.Г. - акт
за смърт № 524/17.08.1953 год. на Община Варна.
Ищецът П.Н.Г., е наследник на А. Н. Г. - низходяща на Г. Н. Т. /по баща К. Г./ и Н. П. Т..
С влязло в сила решение № 1005/06/28.09.2006 год. по
гр.д.№ 2727/2005 год. на ВКС на РБ, по исковете с правно основание чл. 7 ЗВСВОНИ и чл.108 ЗС е признато за
установено по отношение на А. Д. и С. Д., възстановяването на
собствеността на К. Г.,
В. П., Л.П.,
А. Г., Д. П. и Г. Г. върху недвижим имот – жилище от хол и тераса на
първия етаж и три избени помещения от триетажна жилищна сграда на бул.”Мария
Луиза” № 31а в гр. Варна със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж и ответниците са осъдени да предадат владението върху имота.
Със същото решение е потвърдено решението на ВОС по в.гр.д.№
1838/2004 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.7
ЗВСВОНИ и чл.108 ЗС за възстановяване на собствеността
и за предаване на владението на недвижим имот - самостоятелна масивна жилищна сграда, състояща се от
антре, две стаи и тоалет, намиращи се в дъното на дворното място в гр.Варна,
бул.”Мария Луиза” № 31 А, като е прието, че реституцията
е настъпила само за частта от
одържавения през 1948 г.
имот, съществуваща реално при влизането в сила на ЗВСОНИ. Тъй като стопанската
постройка с площ от
28 кв.м.– паянтов навес е
съборена и на нейно място е построена нова масивна сграда, състояща се от две
стаи, антре и тоалетна и са част от договора от
1969 г., не подлежат на възстановяване.
Настоящата инстанция споделя
изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е установен момента на
прекратяване на АД „К. Г.“, нито съставът на акционерите
му към този момент. Чл.3, ал.2 от ЗВСОНИ предвижда възстановяване на
собствеността на всички юридически лица, чиито имоти са били отчуждени по посочените в чл.1 и 2, ал.1 и 2 начини, а когато те не съществуват,
възстановяването се извършва в полза на съдружниците или членовете им към
момента на прекратяването. Следователно, предпоставка за възстановяването е
установяването на персоналния състав на ЮЛ към момента на прекратяването.
Доказателстватата по ф.д.№
157/1930 г. не установяват тези факти. В съдържанието на протокол от 26.03.1948
г. липсва текст относно прекратяването на дружеството, каквито са твърденията
на въззивниците. По фирменото дело са приложени последващи писмени
доказателства: протокол от 22.05.1950 г. за състояло се извънредно общо
събрание на акционерите на „К. Г.“ АД, определение на Сталинския областен съд
от 18.03.1950 г., определения на Сталинския окръжен съд от 4.12.1951 г., от
23.01.1952 г. и от 3.05.1952 г., които установяват че до 1952 г. дружеството не
е прекратено, а се намира в процедура по назначаване на ликвидатор.
Неоснователно е позоваването от
въззивниците на Указ № 490/51 г., като основание за прекратяването на „К. Г.“
АД. Макар цитираният нормативен акт да определя срок за ликвидация на
заварените търговски дружества, в чл.2 са предвидени изключения при определени
условия за някои дружества. Следователно, не е доказан моментът на прекратяване
на акционерното дружество.
С оглед неустановеността на
момента на прекратяване, не е доказан персоналният състав на акционерите към този
момент. Предвид факта, че то е било акционерно дружество с акции на приносител,
а не с поименни акции, персоналният му състав е можел да бъде променян
свободно. Всяко разпореждане с акции след заличаването му не би имало стойност,
тъй като след този момент ценните книги са без правна стойност. Следователно,
от значение е персоналният състав на акционерите в „К. Г.“ АД към момента на
прекратяването му, а не в чие държане в момента се намират акции от
дружеството.
За начина на разпределение на
акциите въззивниците се позовават на протокол от 26.03.1948 г., установяващ
променлив брой на акционерите през периода от 1930 г. до 1940 г. /от 7 до 16
човека/. От факта, че последният запис в книгата за акционерите е от 1940 г.,
през 1948 г. вещите лица приемат, че персоналният им състав е същият като през
1940 г. От приложения към ф.д.№ 157/1930 г. протокол от извънредно общо
събрание, състояло се на 22.05.1950 г. се установява различен състав от този, описан
през 1948 година. От съдържанието на протокола се установява също, че К. Г. се
е разпоредил чрез завещание с акциите си, без да е установено в чия полза е
разпореждането. Следователно, твърденията на въззивниците, че липсва промяна в
собствеността на акциите след 1948 г., не са доказани.
Тъй като по делото не е установен
моментът на прекратяване на „К. Г.“ АД и акционерите в същия момент, не са
налице предпоставки за реституция по чл.3, ал.2 от ЗВСОНИ и ищците доказват
правото си на собственост върху претендирания имот.
Предявявайки иска, ищците
твърдят, че се легитимират като собственици с неоспорен от ответника констативен нотариален акт № 130, том I,
вх.рег. № 2638, нот.дело № 114/16.05.2013 год. Практиката на ВКС на РБ - ТР №
11/2013 г. по т.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС обосновава, че костативният
нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, поради което
оспорването му не следва процедурата по чл.193 от ГПК.За да отпадне
легитимиращото действие на такъв акт е достатъчно да се докаже, че титулярът не
е собственик. С отговора на исковата молба ответникът е оспорил правотото на
собственост на ищците върху дворното място, в хода на производството е приложил
писмени доказателства в подкрепа на оспорването и по този начин е опровергал
легитимираща сила на констативния нотариален акт.
При тази установеност, правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявеният положителен установителен иск е неоснователен. Ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване придобиването на право на собственост върху процесния имот
на соченото от тях основание – реституция и не са установили, че към момента на прекратяване на АД “К. Г.” наследодателите им са били акционери в дружеството.
С оглед неоснователността на предявения положителен
установителен иск, правилно
не следва произнасяне по
въведеното в условията на евентуалност от ответника Г.А.Д., възражение за придобиване на
право на собственост върху 60 кв.м. ид.ч. от дворното
място, чрез осъществяване на непрекъснато и
необезпокоявано владение от 1997 год., на основание чл.79, ал.1 ЗС.
Обжалваното решение следва да
бъде потвърдено изцяло, като въззивниците бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемия сумата от 1200.00 лева – разноски по делото пред настоящата
инстанция. По изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 420/13.04.2020 г. по гр.д.№ 2287/17 г. на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Г.К.Г.,
ЕГН **********, Е.К.Г.,
ЕГН ********** и П.Н.Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г.А.Д. сумата
от 1200.00 лева - разноски по водене на делото пред настоящата
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщаването мчу на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.