Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 25.10.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Св. Атанасова и с участие на
прокурор Р. Рачев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното
от административен съдия М. Стергиовска КАНД №255 по описа за 2019г.
на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 395 от 24.06.2019 г., постановено по ВНАХД № 1161/2019 г., Районен съд – Шумен е потвърдил наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник
сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт втори, с която на Ц.М.М.,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7,
предл.първо от ЗДвП и е изменено в частта по пункт трети, с която са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, като е намален размера на наложеното наказание „глоба“ от 80
/осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
Наказателно постановление №19-0869-000727
от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, в частта по пункт първи, с която е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Срещу постановеното решение е подадена касационна
жалба от Ц.М.М., с ЕГН **********, която счита същото за
незаконосъобразно и неправилно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушение и в противоречие с материалния закон. Сочи, че при
управление на МПС е използвала обезопасителен колан, което се потвърждава от
свидетелски показания на водения свидетел. На следващо място заявява, че не е
извършила и второто нарушение, доколкото начинът на подаване на сигнал от
контролните органи не съответсва на нормативно разписания ред в Инструкция
№8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение.
В заключение моли съда да отмени решението и
наказателното постановление в обжалваната му част.
Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на
МВР – Шумен, редовно призован не се явява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Шумен дава
заключение за основателност на касационната жалба и моли въззивното решение да
бъде отменено.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК
от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
С Решение № 395 от 24.06.2019 г., постановено по ВНАХД № 1161/2019 г., Районен съд – Шумен е потвърдил наказателно постановление №19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник
сектор към ОД на МВР - Шумен, сектор Пътна полиция – Шумен, в частта по пункт втори, с която на Ц.М.М.,
с ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7,
предл.първо от ЗДвП и е изменено в частта по пункт трети, с която са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП, като е намален размера на наложеното наказание „глоба“ от 80
/осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева, а наложеното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец.
Наказателно постановление №19-0869-000727
от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен, в частта по пункт първи, с която е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 /петдесет/
лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП не е било обжалвано и е влязло в
сила.
Въззивният съд е
приел за установено от фактическа страна, че на 01.03.2019 год.
М. управлявала лек автомобил марка „П.п.”, с ДК№*******, собственост на
„МЕВИТО“ ООД, с Булстат *********, като се движила в гр.Шумен по ул.”Хан Крум”
в посока ул.“Цар Освободител“. По същото време по ул.“Цар Освободител“ се
движел полицейски автомобил, управляван от свидетеля Б., като в автомобила
пътувал и свидетеля П.. Тъй като свидетелите възприели обстоятелството, че при
управление на автомобила жалбоподателката разговаря по мобилен телефон и няма
поставен обезопасителен колан, при спиране на кръстовището между улиците „Цар
Освободител“ и „Хан Крум“, свидетеля П. й направил знак с ръка да спре
автомобила, като й било посочено свободно место, на което да отбие и да
спре. Същият знак и бил даден и от свидетеля Б.. Жалбоподателката не
изпълнила разпореждането, като махнала пренебрежително с ръка и продължила
движението си в посока ул.“Климент Охридски“.
Свидетелите Б. и П. я последвали със
служебния автомобил, като включили специален режим на автомобила и отново се
опитали да спрат жалбоподателката. Последната спряла автомобила на паркинга зад
магазин СБА, намиращ се на ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен. По време на
извършената й проверка М. заявила, че на такива махания и жестове не спирала.
На место й бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия
АА, №115475 от 01.03.2019 год. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния
от страна на жалбоподателката са нарушени разпоредбите на чл.104А от ЗДвП,
чл.137А, ал.1 и чл.103 от ЗДвП. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление
№19-0869-000727 от 09.04.2019 год. на Началник сектор към ОД на МВР - Шумен,
сектор Пътна полиция – Шумен, с което на Ц.М.М., с ЕГН **********
са наложени административни наказания “глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, „глоба“
в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.7,
предл.първо от ЗДвП и „глоба“ в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца на основание чл.175, ал.1,
т.4 от ЗДвП.
Въззивният съд на база установената фактическа обстановка
приел че М. е извършила визираните в акта и в НП нарушения по пункт втори и трети, а именно като водач на МПС, когато
е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, в нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДП
и при подаден сигнал не спира на посоченото място, с което извършила нарушение
по чл.103 от ЗДвП.
Шуменският административен съд намира, че въззивният
съд е приложил правилно материалния закон, като липсва касационно основание за
отмяна на неговото решение.
Въззивният съд е извършил задълбочена преценка на
събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и правилно, в
съответствие с логическите и опитните правила, е достигнал до правно обосновани
фактически изводи за значимите по отношение на спора факти.
Съобразявайки извършваните на нарушения по смисъла на чл. 137а,
ал.1 ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, административнонаказващият орган е издал
наказателно постановление за осъществен състав на административно нарушение по чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата и чл. 175 ал.1
т.4 от ЗДвП. Районният съд изложил съображения, че както съставеният акт, така
и издаденото НП, съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от
компетентни лица. При преценката си относно правилността на санкционния акт
съдът е анализирал показанията на свидетелите.
Настоящият касационен състав приема, че деянията са
правилно квалифицирани като нарушения по чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП и правилно е подведено под санкционната норма на чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от Закона за движението по пътищата по пункт втори и
по чл.103 от ЗДвП, санкционирано по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Неоснователни са възраженията за недоказаност
на деянията. Въззивният съд е базирал изводите си въз основа на съвкупния
доказателствен материал - разпита в съдебно заседание на
актосъставителя П. и на свидетеля Б.,
както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. Правилно съдът е преценил като съществени за изясняването на делото показанията на полицейските служители, които непосредствено са възприели
действията на нарушителя, поради което съдът
ги кредитирал
като последователни, безпротиворечиви и
логични, в унисон с
останалите събрани доказателства. Съдът е изложил мотиви и за
липса на заинтересованост или пристрасност в показанията им.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието. Нарушенията не са от
категорията на маловажните, тъй като обществената опасност по никакъв начин не
е по – ниска от тази на обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а
се касае за формални нарушения, чието осъществяване не е обусловено от
настъпването на съставомерен резултат, а се е изразило в противоправно
бездействие – въздържане от поставяне на обезопасителен колан в процеса на
управление на МПС и неспиране при подаден сигнал от контролните органи.
Административно наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушенията, осъществени, както от обективна, така и от субективна страна и
правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на
Закона за движение по пътищата, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53
ал.2 от ЗАНН и като е взел предвид, че осъществяването на нарушенията и
самоличността на лицето, са били установени по безспорен начин. Съдът не
констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по
издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата
отмяна.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни
изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция.
Гореизложеното налага извода за неоснователност на
касационната жалба. Ограничен в пределите на касационната проверка до
релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира
основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не
установи основания за нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
Така мотивиран, Шуменският административен съд
приема касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.
Велики Преслав като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН и чл.221, ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 395 от 24.06.2019
г., постановено по ВНАХД № 1161/2019 г., Районен съд – Шумен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................
ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.10.2019 г.