Р Е Ш Е Н И Е
№ град Харманли 23.01.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд, наказателен състав, в
публично съдебно заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия:
Ива Гогова
при
секретаря: Антония Тенева
и
с участието на прокурора:
като
разгледа докладваното
от съдия Гогова административно - наказателно дело № 500 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП.
Подадена е жалба от Д.М.В., ЕГН:**********
*** против Наказателно постановление №19-0271-001765 от 04.11.2019 година на ВПД
Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли.
Жалбоподателят твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения
и нарушения на материалния закон, като НП било неправилно и незаконосъобразно. Не
било извършено посоченото нарушение, неправилна била дадената му правна
квалификация и било налице несъответствие между описанието на нарушението и
посочената за нарушена разпоредба. Твърди се също, че били нарушени чл.40,
чл.42, чл.52, чл.57, чл.27 и чл.28 от ЗАНН, както и че деянието не било
съставомерно. Предвид изложеното моли за отмяна на НП като незаконосъобразно и
неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител адв.А. поддържа
жалбата и моли за уважаването й.
Административнонаказващият орган /АНО/
РУ-Харманли към ОД на МВР-гр.Хасково, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Харманли, редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна :
На 25.10.2019г.,
в 23:40 часа в гр.Харманли, на ул. „Братя Миладинови”, до кръстовището с ул.
„Средна гора”, в посока ул. „Тракийска”, жалбоподателят Д.В., като водач на лек
автомобил, управлявал собственото си МПС марка „Ауди А4”, с рег. № Х . КМ, като
при извършената от контролните органи проверка е установена концентрация на
алкохол в кръвта му 0.60 промила на хиляда, измерена в издишания въздух с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, номер ARSM-0016. На водача е издаден талон за изследване с номер
0068010, като същият приел показанията на дрегера и не дал кръв за химическа
експертиза. Тези обстоятелства се потвърдиха и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели - актосъставителя П.К. и
присъствалите при проверката К.П., М.М. ***.
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 4939 от
25.10.2019г. от П.К. – мл.автоконтрольор при РУ-Харманли за нарушение по
чл.5 ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя
на 25.10.2019г. Не са депозирани възражения в законоустановения 3-дневен срок.
Административнонаказващият орган (АНО) в
издаденото от ВПД Началник РУ към ОД на
МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №19-0271-001765 от 04.11.2019
година е приел за доказана
описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по
идентичен начин е описана фактическата обстановка. С така извършеното
АНО е приел за нарушен също чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП. Предвид това и на основание чл.174 ал.1, т.1
от ЗДвП му е наложена глоба от 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца. На основание Наредба №Iз-2539 на МВР
са му отнети общо 10 точки.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП са
издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП,
вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложената Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи,
което не се и оспорва от страните. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Текстът на посочената като нарушена от
жалбоподателя разпоредба на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП установява забрана водачът на
пътно превозно средство да управлява пътното превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употребата на наркотични
вещества или техните аналози. Санкцията за това конкретно нарушение е
установена в разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от същия закон, според която се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина този, който управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че е нарушено правото му на защита, поради
това, че в акта за установяване на административно нарушение е посочена като
нарушена разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, а в наказателното
постановление – разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Както в акта за
установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление
е описано ясно и точно фактически извършеното от жалбоподателя деяние, а то е,
че на 25.10.2019г., в
гр.Харманли е управлявал собственото си МПС марка „Ауди А4”, с рег. № Х .. КМ с
концентрация на алкохол в кръвта 0.60 промила на хиляда, установена с
показанията на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+”, номер ARSM-0016.
Посочването в акта за нарушение на пр.1 от разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП,
без то да фигурира в наказателното постановление, съдът в никакъв случай не
счита, че е довело до невъзможност жалбоподателят да разбере какво нарушение е
извършил и по този начин да е ограничило правото му на защита. Нарушението е описано словесно по начин, така, че да бъде обезпечена
възможността нарушителя да узнае за какво точно нарушение е привличен
към административнонаказателна отговорност и да е в
състояние да организира правото си на защита в пълен обем.
Действително установено е, че
на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят
управлявал лек автомобил, като в акта и в НП е отразено като фактическа
констатация, че е отчетена чрез техническо средство концентрация на алкохол в
кръвта му 0.6 на хиляда промила. За да се
приеме, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.
174 ал.1 т.1 от , като е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.5 до 0.8 на хиляда и конкретно 0.6 на хиляда е необходимо наличието на алкохол в
кръвта да е установено по „надлежния ред“ . Надлежният ред за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта в релевантното количество е този по Наредба № 30 от 27.06.2001
г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства. Факт е , че отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта /0.60 на хиляда/ са установени
с анализатор на алкохолното съдържание, за който в обстоятелствената
част и на АУАН и
на НП е отразено ,че е тип „Алкотест
Дрегер 7410+”, номер ARSM-0016, чиято техническата изправност обаче е поставена под съмнение от страна на жалбоподателя.
Съгл. чл.1 ал.3 от посочената
наредба техническите средства, с които се извършва проверка за употреба на
алкохол от водачите на моторни превозни средства, се определят със заповед от
министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени по реда на Закона за измерванията. Несъмнено техническото
средство, с което е бил тестван жалбоподателят представлява измервателно средство /анализатор на алкохол в дъха/, подлежащо на метрологичен
контрол, съгласно раздел ХХХVII от Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. По делото не е
установено, тъй като от страна на АНО не са представени никакви доказателства в
тази насока, че използваното техническо средство е преминало изискуемия първоначален
и последващ технически преглед и че е било годно да отчете съдържанието на
концентрация на алкохол в издишания въздух при извършената на жалбоподателя
проверка. В тежест на АНО е да установи всички релевентни факти, обосноваващи
административно-наказатекната отговорност на жалбоподателя и доказващи
извършеното от него нарушение. Следователно в негова тежест е да представи и
доказателства, че съответното техническо средство е било надлежно одобрено по
реда на ЗИ и че е преминало съответната последваща проверка от ДАМТН, каквито
доказателства обаче липсват по делото. Липсват също така и доказателства за
отчетената концентарция на алкохол в кръвта на водача, като единствено по
делото е отразена стойността й в акта и в НП, без да е приложен документ, от
който да е видна конкретната стойност на концентрация на алкохол в кръвта на
този водач. Също така, съгл. разпоредбите на чл.774
и чл.781 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, е допустима техническа грешка в измервателната способност на дрегера. В случая по делото липсват данни относно
установената действителна грешка на конкретното средство за измерване, което
прави невъзможно извършването на проверка каква е допустимата техническа грешка
на уреда и съответно дали това би се отразило на квалификацията на нарушението.
Следователно не може да се приеме за доказан и достоверен фактът на наличие на
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя в посочената стойност от 0.6
на хиляда промила.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира за недоказано по несъмнен и категоричен начин извършването на процесното
административно нарушение, предвид което и атакуваното НП следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер
на 600 лв. за адвокатски хонорар.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №19-0271-001765 от 04.11.2019
година на ВПД Началник РУ към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, с което на Д.М.В.,
ЕГН:********** *** за нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174
ал.1, т.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” от 500 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, да
заплати на Д.М.В., ЕГН:********** *** направените по делото разноски в размер
на 600 лв. за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ :