Решение по дело №190/2025 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от Председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, чрез старши юрисконсулт С. П. Д., против Решение № 44 от 29.04.2025 г. постановено по АНД № 470 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 006685 от 08.11.2024 г. издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите, с което на осн. чл. 178г, ал. 2 от ЗДвП на „Прогрес - Лазар Ганчев“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. Л. Г., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв.

В касационната жалба се изразява несъгласие с мотивите на обжалваното решение, като касаторът счита същото за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено и потвърдено спорното НП. Твърди, че ясно и разбираемо е посочена датата, мястото и обстоятелствата на извършване на нарушението, което е доказано с приложените документи по преписката. Счита, че съдът не е възприел правилно фактическата обстановка и е определил някакви документи /сертификати/ за достоверни и относими към описаните в АУАН и НП електрически триколесни превозни средства /ЕТПС/ - мотопеди. Счита твърдението на съда по отношение на сертификатите за недоказано предвид, че търговецът е задължен да продава тези ЕТПС само с придружаващи го сертификати за съответствие, като маркировката им задължително трябва да съдържа информация за номера на ЕС одобряването на типа /съгласно т.З. от Приложение VII към Регламент /ЕС/ № 901/2014 г. Това означава, че поредният номер на одобряването на типа трябва да е нанесен и на маркировката на превозното средство, каквато в конкретния случай липсва. Тези обстоятелства внасят съмнение дали конструкцията е доставена като цяло или на части, а след това да е сглобена и предлагана за продажба. Сочи, че търговецът не е представил информация чрез етикет за производителя на ЕТПС, както и доставни фактури, т.е. по никакъв начин не е доказал кой е производителят им. Излага, че в Констативния протокол и в НП на страница втора е посочено за измерването с ролетка, заснето с мобилен апарат, от което е установено, че липсват задължителни табели и маркировки за одобряване на типа, нанесени превозните средства и т.н. Касаторът твърди, че търговецът е задължен не само да предлага за продажба такива ЕТПС със сертификати за съответствие, но и да ги предостява задължително на контролния орган, когато ги изисква за проверка. Излага, че „точка R" не се определя от контролния орган /КЗП/, за да са необходими техни замервания и на база на тях те да определят дали ЕТПС попадат в обхвата на Регламента, по отношение изискването на сертификат, а това е задължение единствено на производителя. Поради което, счита за неоснователно твърдението на съда, че административното обвинение се базира на предположения. Претендира, че разноските, които КЗП е осъдена да заплати на дружеството са с прекомерно завишен размер с оглед липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност по делото. Алтернативно моли касационната инстанция да намали размера на разноските, които КЗП е осъдена да заплати на „Прогрес Лазар Ганчев“ ЕООД. Претендира присъждане на разноски по делото за двете инстанции в размер на 400 лв. за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерно на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. От процесуалния представител на касатора е постъпила молба вх. № 1128/18.06.2025 г., с която приложено представя съдебно решение на РС-Лом по АНД № 471/2024 г., необжалвано пред АС-Монтана, с предмет НП № 006684/08.11.2024 г. на Председателя на КЗП, в което е посочено доказано нарушение, което потвърждава, че предлаганите от търговеца „Прогрес-Лазар Ганчев“ ЕООД за продажба електрически триколесни превозни средства /ЕТПС/ - 4 вида мотопеди, описани в НП № 006685/08,11.2024 г. /предмет на настоящето дело/, са без задължителната информация за производител и вносител. Поради което, не е възможно да се установи кой е производителят, който всъщност трябва определи референтната точка R, за да се приеме, че попадат в изключенията на Регламент /ЕС/ № 168 от 2013 г. В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си предтавител ст. юрк Джурджинска поддържа жалбата и моли отмяна на въззивното решение и потвърждаване на издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба „Прогрес - Лазар Ганчев“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. Л. Г., чрез адв. С. Т. – АК Монтана, в отговор по касационната жалба оспорва същата. Твърди, че не са посочени конкретните пороци на решението, като счита същото за правилно и моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Поддържа доводите си, изложени пред въззивната инстанция. Претендира разноски за касационната инстанция, за което представя адвокатско пълномощно с договор за правна помощ. В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. С. Т., който поддържа представеният отговор по касационната жалба. Твърди, че санкционната норма не изисква и не налага притежаването на сертификати към датата на продажбата на съответните ППС, но независимо от това същите са представени в първата инстанция, поради което и при тяхното наличие, не е налице нарушение. НП е незаконосъобразно и поради нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, изискващи точно описание на нарушението, което е вменено на наказаното лице, съответно представяне на доказателства за вмененото нарушение. Счита, че Регламент № 168 от 2013 г. има определен обхват и в чл. 2, т. 2, б. „г“ изрично се изключват превозните средства от категорията L2Е, от каквато категория са настоящите превозни средства, с референтна точка по-малка или равна на 400 мм. АНО е следвало и е бил длъжен да събере доказателства в тази насока като направи запитване или изиска от производителя информация за референтната точка. Нарушението не е установено по един безспорен и несъмнен начин, тъй като не може да бъде установено дали регламентът е приложим в настоящия случай или че процесните ППС-та не са изключени от обхвата на регламента.

Прокурор от ОП – Монтана дава заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом правилно и законосъобразно. В хода на проведеното административно наказателно производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което на наказаното лице е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило. Предлага решението да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на съставен АУАН № К-006685/30.09.2024 г. срещу „Прогрес - Лазар Ганчев“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място] въз основа на извършена проверка на 17.07.2024 г. в търговски обект – магазин в [населено място], ул. Дунавска“ № 29, стопанисван от юридическото лиже и изготвен Констативен протокол № К-277392 от същата дата.

При извършената проверка е установено, че търговецът предлагат за продажба на потребителите различни видове електрически триколесни мотопеди, 10 броя, които са изложени за продажба непосредствено пред търговския обект, като потребителите имат пряк достъп до тях. Същите са изложени за продажба с обозначена продажна цена в български лева, както и с кратка техническа характеристика, както следва: 5 броя електрически триколесни превозни средства (триколка) с едно място за сядане различни цветове - цена 1670 лв.; 2 броя електрически триколесни превозни средства(триколка) с две места за сядане различни цветове - цена 2570 лв.; брой електрическо триколесно превозно средство(триколка) с две места за сядане и което се трансформира в товарна триколка с надпис върху нея „Bull max" - цена 2990; броя електрически триколесни превозни средства(триколка) с едно място за сядане с надпис върху тях „Bull max" различни цветове - цена 2790 лв. Към някои от превозните средства, е констатирана инструкция за употреба, която е изписана изцяло на английски език. На превозните средства е направен оглед, включително и измерване с ролетка, от който е установено, че липсват задължителни табели и маркировки за одобряване на типа, нанесени върху превозните средства. Никъде по конструкцията на превозните средства не е налична табела с посочено наименованието на производителя или регистрирано търговско наименование, категорията на превозното средство или под категорията, номера на ЕС на одобряването на типа или идентификационен номер на превозното средство в съответствие с Регламент (ЕС) №168/2013. По време на извършената проверка е изискан да се предостави валиден сертификат за съответствие с одобрения тип за предлаганите за продажба в обекта електрически триколесни превозни средства, но такъв не е предоставен, поради което с констативния протокол е указано на търговеца да предостави такива сертификати, както и други документи. На 19.08.2024 г. на електронната поща на КЗП РД-Монтана са получени от търговеца „Прогрес - Лазар Ганчев“ ЕООД инструкции за употреба на български език, без да е представил сертификат за съответствие с одобрения тип за електрическите триколесни превозни средства установени за продажба в търговския обект. АНО е приел, че с това деяние търговецът е нарушил разпоредбата на чл. 178г, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, във връзка с чл. 76, параграф 2, буква „е“ от Регламент (ЕС) № 168/2013.

За да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП са допуснати нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, касаещи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Въззивният съд е приел, че твърдяното нарушение не е установено по несъмнен и безспорен начин, тъй като в хода на административнонаказателното производство не са събрани доказателства за това каква е референтната точна на седене на процесиите превозни средства, за да може да се приеме, че не се изключват от обхвата на Регламента. Излага съображения, че „точка R“ се определя от производителя и административнонаказващият орган е следвало да изисква от него информация за същата, но това не е сторено. От гласните доказателства, районният съд приви заключение, че действително са извършвани измервания с рулетка, но тези измервания не се съдържат нито в акта, нито в наказателното постановление, което според съда води до нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На следващо място въззивната инстанция приема, че не е налице нарушение на разпоредбите, описани в АУАН и НП, като излага мотиви, че разпоредбите на чл. 178, ал. 1 и 2 от ЗДвП не изискват и не налагат административнонаказаното лице да притежава в себе си тези сертификати към момента на продажбата. Съдът е счел, че наказание се налага в случай, че за съответното превозно средство се изисква сертификат за съответствие, но такъв не е издаден, като неносенето или непредоставянето на такъв сертификат /при положение, че все пак такъв е издаден/ не е административно нарушение. Същевременно в случая са представени сертификати за съответствие и декларации за съответствие /л. 159-182 от въззивното дело/. В полза на „Прогрес – Лазар Ганчев“ ЕООД са присъдени съдебни разноски за адвокатско възнагражение съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според което ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение, съответно при интерес от 1000 до 10 000 лв. минималното възнаграждение е 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., т.е. в случая - 800 лв.

Настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд неправилно е установил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон.

На първо място нарушението е описано надлежно, ясно и недвусмислено, поради което не се установява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Несъстоятелно е възражението, както и изводът на въззивния съд, че разпоредбите на чл. 76, пар. 2, б. „е“ от Регламент (ЕС) № 168/2013. (Видовете нарушения, подлежащи на санкция, включват икономически оператори, които предоставят на пазара превозни средства, системи, компонентни или отделни технически възли, подлежащи на одобряване, без такова одобряване или чрез фалшифициране от тяхна страна на документи или маркировки с такава цел) и чл. 178г, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП (пуска превозното средство на пазара в нарушение на приложим регулаторен акт), не налагат притежаването на сертификати към датата на продажбата на съответните ППС, тъй като такова изключение нормите не предвиждат. Същевременно този състав не е пояснил към кой момент, според него, следва да се установява притежаването на изисквания сертификат. Маркировката/обозначаването върху ПС и съответният придружаващ документ за съответствие индивидуализират всяко ПС и същите следва да са налични във всеки един момент, след като същото е напуснало производителя, в който смисъл е чл. 38 от Регламент (ЕС) № 168/2013.

Необосновано е възражението, че въпросните ПС не попадат под действието на Регламент № 168/2013. В тази връзка самият жалбоподател представя ръководства за употреба на продаваните триколки, от които технически характеристики безпротиворечиво се установява, че същите не попадат в изключенията предвидени на Регламента.

Неясно за този състав е още, от кои факти и обстоятелства, въззивният съд прави извод, че описаните ПС притежават Сертификат за съответствие (представени на л 159-182 от въззивното дело), предвид липсата на установен модел за въпросните ПС, с който тези Сертификати да бъдат съпоставени. Тежестта на доказване в случая не е на АНО, в това число и за референтната точка, тъй като ПС е това което следва да притежава, както съответните документи, така и индивидуализиращите го белези (маркировка), а АНО е длъжен единствено да извърши съответната проверка, при която да установи има или няма съответствие.

Санкционираното дружество не установява въпросните ПС да попадат в изключенията на цитирания по-горе Регламент (чл. 2, пар. 2), поради което и последните остават неприложими, т.е. относими и релевантни са общите правила.

По тези съображения жалбата се явява основателна, а оспореното решение неправилно, което следва да бъде отменено.

При този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на ответната страна ст. юрк С. Д. за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде изплатено на КЗП – София, в качеството му на юридическо лице, по смисъла на чл. 165 ЗЗП.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 44 от 29.04.2025 г. постановено по АНД № 470 по описа за 2024 г. по описа на Районен съд – Лом, като неправилно и вместо него

ПОСТАНОВЯВА

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 006685 от 08.11.2024 г. издадено от Председател на Комисията за защита на потребителите.

ОСЪЖДА „Прогрес - Лазар Ганчев“ ЕООД, ЕИК *********, [населено място], [улица], представлявано от управителя Л. Л. Г. ДА ЗАПЛАТИ на КЗП 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.