Решение по дело №497/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Образувано е по жалба на С. А. А. от [населено място], чрез адв. Н. Р. от АК-[област], срещу Мълчалив отказ на „Стик-кредит“ АД в качеството му на администратор на лични данни, да се произнесе по нейно искане от 29.01.2025 г. за предоставяне на копие от сключен между страните договор за потребителски кредит, ведно със съпътстващите договора документи.

В жалба са развити доводи за неправилност на оспорения отказ поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че на 29.01.2025 г. С. А. отправила по електронен път искане до „Стик-кредит“ АД за предоставяне на копие от сключен между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, като целта била да разбере дали личните ѝ данни се обработвали законосъобразно, но до датата на изготвяне на жалбата нямало отговор. Поддържа се, че формираният мълчалив отказ, както и последвалият изричен такъв с Писмо изх. № 086/20.03.2025 г. на Изпълнителния директор на „Стик-кредит“ АД, бил неправилен, като в тази връзка се цитират разпоредбите на чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД и чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента), както и Решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-457/21, Решение на СЕС от 22.06.2023 г. по дело С-579/21, и Решение на СЕС от 26.10.2023 г. по дело С-307/22. Счита се, че право на субектите на лични данни било да получават копие от извлечения от документи, които съдържат съответните изискани данни, за да могат да упражнят ефективно предоставените им от Регламента права. В случая без представянето на точна реплика или копие на договора за кредит, жалбоподателката не можела да упражни ефективно правата по посочения регламент.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспорения отказ, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - „Стик-кредит“ АД, чрез процесуален представител в писмен отговор, изразява становище за нейната неоснователност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На 29.01.2025 г. С. А. А., чрез пълномощника си адв. Н. Р. от АК-[област], е подала по електронен път молба до „Стик-кредит“ АД, с която е поискала от дружеството в качеството му на администратор на лични данни да ѝ бъде предоставено копие от сключен между тях договор за кредит, по силата на който ответникът ѝ е предоставил заем, ведно с всички съпътстващи договора документи (погасителен план и всички приложения към договора). В молбата е посочено, че искането се прави с оглед проверка на законността на обработването на личните данни, като е заявен електронен адрес за изпращането на документите. Към молбата са приложени договор за правна защита и съдействие от 29.01.2025 г. и пълномощно за адв. Н. Р..

С Писмо изх. № 086/20.03.2025 г. на Изпълнителния директор на „Стик-кредит“ АД С. А. А. е уведомена, че дружеството обработва нейните лични данни във връзка с отпуснат кредит, предоставен от разстояние, които е предоставила лично чрез онлайн формата за кандидатстване за кредит от разстояние и след нейното изрично съгласие с Декларацията за обработка на лични данни, публикувана на нашата интернет страница: [интернет адрес]. Във връзка с искането е посочено, че съгласно изискванията на чл. 15 т. 3 от Регламента, администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а не да възпроизвежда копие от документи, от които са част обработваните лични данни, поради което то е счетено за неоснователно и е отказано да се издадат копия от исканите в молбата документи. Като приложение към писмото е изпратен Формуляр за предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД, съдържащ информация за личните ѝ данни, които се обработват от дружеството. Освен това е уведомена, че достъп до обработваните лични данни може да получи и чрез електронната платформа, в която е регистрирала потребителски профил, чрез следния линк: [интернет адрес].

Видно от Писмо изх. № ППН-01-524#1/28.04.2025 г. от Председателя на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) във връзка със служебно изисканата информация на основание чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД, след направена справка на 25.04.2025 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от С. А. А. срещу „Стик-кредит“ АД.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

В тази връзка е уместно изрично да се уточни, че съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон, субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Няма спор между страните по делото, а и от представените Писмо изх. № 086/20.03.2025 г. и Формуляр за предоставяне на информация по чл. 15 от ОРЗД се установява, че между „Стик-кредит“ АД и С. А. А. е налице облигационно правоотношение по силата на сключен договор за кредит № 934527/04.03.2022 г., като жалбоподателката е субект, чийто лични данни са обработвани от дружеството-ответник, и съответно има право на достъп до обработваните от администратора лични данни съгласно член 15 от Регламента, а „Стик-кредит“ АД попада в хипотезата на определението по член 4, параграф 7 от Регламента, съгласно която „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. На следващо място не се спори, а и от Писмо изх. № ППН-01-524#1/28.04.2025 г. от Председателя на КЗЛД се установява, че няма висящо производство пред комисията със същия спор между страните или нейно решение относно същото нарушение да е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. Следва да се посочи и че Писмо изх. № 086/20.03.2025 г. по съществото си представлява отказ за упражняване на право по подаденото на 29.01.2025 г. искане, тъй като не го удовлетворява изцяло, респективно за С. А. А. продължава да е налице правен интерес от оспорването. Накрая, същото се приема, че е направено в срок съобразно разпоредбата на чл. 12, § 3 от Регламента, тъй като дружеството е следвало да се произнесе по искането до един месец от получаването му (при липса на данни за удължаването на този срок), т.е. най-късно до 28.02.2025 г. – петък, присъствен ден, а жалбата е подадена на 05.03.2025 г.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Най-напред е необходимо да се уточни, че с оглед постановения в хода на съдебното производство срещу мълчаливия отказ изричен такъв от административния орган и разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и чл. 172, ал. 3 АПК, както и т. 8 от Постановление № 4 от 22.11.1976 г. по гр. д. № 3/1976 г. на Пленума на ВС, предмет на обжалване в настоящото производство се явява Писмо изх. № 086/20.03.2025 г. на Изпълнителния директор на „Стик-кредит“ АД.

По делото няма спор, а и при извършената служебна проверка се установява, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, обективиран е в законоустановената писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според настоящия съдебен състав оспорения отказ обаче не е в съответствие с материалния закон.

Съображенията за това са следните:

Според член 4, параграф 1 от Регламента, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“.

Съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламента, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване“.

В член 15, параграф 1 от Регламента е предвидено, че субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и информация, а в параграф 3 от същия регламент е посочено и че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

В член 5, параграф 1 от Регламента са изброени принципите, свързани с обработването на лични данни, които трябва да се спазват администраторите и обработващите, като в буква „а“ са уредени принципите на законосъобразност, добросъвестност и прозрачност.

Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като в чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 от с.з са регламентирани неговите съдържание и приложения.

В настоящия случай безспорно се установява, че жалбоподателката е депозирала по електронен път писмено заявление по чл. 37б ЗЗЛД до администратора на лични данни „Стик-кредит“ АД при спазване на посочения в нормата ред, което заявление отговаря на изискванията на чл. 37в ЗЗЛД. При това положение и с оглед цитираните по-горе разпоредби, администраторът е бил длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, но от съдържанието на процесния акт е видно, че изисканата информация не е била получена в пълен обем от оспорващата. В този ред на мисли съдът намира, че отказът на ответника да удовлетвори напълно искането ѝ е в нарушение на основните принципи за обработка на личните данни, предвидени в член 5, параграф 1, б. „а“ от Регламента. Следва да се има предвид, че предоставените от разпоредбите на регламента права на субекта на данни произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответният администратор обработва, като в случая обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за кредит, и именно този договор се явява носител на информация за обработваните лични данни по смисъла на член 15 параграф 1 от Регламента. Ето защо настоящата инстанция приема, че субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка дали те се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламента. В подкрепа на този извод са и разпоредбите на член 12 от Регламента, като според параграф 1 на същия, „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства“, а в параграф 2 е вменено задължение на администратора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 – 22.“ От друга страна, съгласно практиката на СЕС (Решение по дело C-369/23) правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. В Решение на СЕС по дело С-487/21 изрично е прието, че правото да се получи копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни и това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи, или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни. Следователно, с отказа на администратора на лични данни да предостави на оспорващата копие от сключения между тях договор за кредит и съпътстващите го документи, на практика тя е била възпрепятствана да упражни правата, които ѝ предоставя и Регламента в пълната и желана от нея степен. Така, лицето е поставено в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и Регламента. Както се посочи по-горе, непредоставянето на копие от договора за кредит, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение и на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност. Дори и копие от договора за кредит да е на разположение на жалбоподателката, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламента във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. В този смисъл ответникът я е лишил и от „правото на защита на личните данни“, което ѝ се предоставя и с чл. 8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е била поставена и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в член 5 от Регламента. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателката да се възползва и от правото ѝ по член 8, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните ѝ са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието й или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

В тази насока е и константната практика на касационната инстанция по идентични казуси - Решение № 1159 от 11.02.2025 г. по адм. д. № 9474/2024 г., Решение № 7101 от 28.06.2023 г. по адм. д. № 1825/2023 г., Решение № 2763 от 18.03.2025 г. по адм. д № 11251/2024 г., всички по описа на ВАС.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на С. А. А. е основателна, респ. оспореният от нея отказ е незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.

Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на ответника за ново произнасяне по искането на жалбоподателката, при съобразяване с дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода на спора и че жалбоподателката е направила изрично и своевременно искане за разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК единствено в полза на същата следва да се присъдят такива в размер на 10,00 лв. за внесената държавна такса. Тъй като от представения по делото Договор за правна защита и съдействие е видно, че ѝ е оказана безплатна адвокатска помощ, искането на нейния процесуален представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв се явява основателно. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно задължителното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Следователно, определените с Наредба № 1/09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не следва да бъдат прилагани от съда в настоящия случай. При това положение и като съобрази както разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв, според която размерът на възнаграждението на адвоката трябва да е справедлив и обоснован, така и въведените в съдебната практика критерии при определянето му като: вида на спора, материалния му интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в полза на адв. Н. В. Р. от АК-[област] следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Отказ на „Стик-кредит“ АД, обективиран в Писмо изх. № 086/20.03.2025 г., по искането на С. А. А. от [населено място], чрез адвокат Н. В. Р. от АК-[област], от 29.01.2025 г. за предоставяне на копие от сключен между страните договор за потребителски кредит, ведно със съпътстващите договора документи.

ИЗПРАЩА преписката на „Стик-кредит“ АД, със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „О.“ № **, за ново произнасяне по искането на С. А. А. от [населено място], чрез адвокат Н. В. Р. от АК-[област], от 29.01.2025 г. за предоставяне на копие от сключен между страните договор за потребителски кредит, ведно със съпътстващите договора документи, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „О.№**, да заплати на С. А. А., [ЕГН] от [населено място], съдебен адрес: [населено място], [улица], чрез адвокат Н. В. Р. от АК-[област], сумата от 10,00 лева, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА „Стик-кредит“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: [населено място], пл. „О.№**, да заплати на адвокат Н. В. Р. от АК-[област], с адрес на кантората: [населено място], [улица], сумата от 900,00 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.