Решение по в. гр. дело №254/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 113
Дата: 27 юни 2023 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20235000500254
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Пловдив, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500254 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 126/3.02.2023 г. по гр.д. № 2174/2021 г. на ОС-
П., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. И. Ч. против С.
И. Ч. иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на основание давностно владение, осъществявано в
периода от м. май 1996г. до м. ноември 2020г., на 1/2 идеална част от
поземлен имот с идентификатор №************* по кадастралната карта на
гр. П., одобрена със заповед от 03.06.2009г. на ИД на АГКК, с адрес на
поземления имот гр. П., местност „А.б.”, с площ на имота 5570 кв. м, трайно
предназначение- урбанизирана територия, при граници и съседи: поземлени
имоти с идентификатори- ************; *************; ***********;
*************; *************; ************; *************;
*************; *********, както и за осъждането на С. И. Ч. да предаде на
Г. И. Ч. владението на гореописания недвижим имот, а също така е осъден Г.
И. Ч. да заплати на В.А.Г. сума в размер на 330 лв., представляваща завишен
хонорар за работата му като вещото лице по допуснатата по делото съдебно-
1
техническа експертиза.
Жалбоподателят Г. И. Ч. моли решението да бъде отменено като
неправилно по съображения, посочени в подадената на 13.03.2023 г. въззивна
жалба, и да бъде постановено решение, с което да бъде уважен предявеният
от него иск. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с
правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено спрямо
ответника С. И. Ч., че той е собственик на основание давностно владение на
описания в исковата молба недвижим имот- ½ идеална част от имот с
идентификатор ************* по КККР на гр.П., находящ се в гр. П.,
местност „А.б.“, с площ 5 570 кв.м., с посочени граници и съседи, и да бъде
осъден ответникът да му предаде владението на този имот. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба С. И. Ч. не е взел становище по нея.
Като ответник в производството пред окръжния съд не е взел становище по
иска.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
С подадената на 26.05.2021 г. искова молба ищецът Г. Ч. твърди, че
двамата с ответника са наследници на С. И. Ч., техен дядо, починал на
1.01.1964 г., и че с решение на РС-П. от 16.04.1996 г. по гр.д. № 7479/94 г. на
наследниците на техния дядо С. И. Ч. е възстановено с план за земеразделяне
правото на собственост на недвижим имот – земеделска земя с площ 12 дка в
землището на гр. П.. Твърди, че след постановяването на това решение са
оформени недвижими имоти – земеделски земи, един от които е процесният,
който е нанесен в помощния план на местността „А.б.“-гр.П. и който е
идентичен с имота с идентификатор ************* по КК, одобрена със
заповед от 3.06.2009 г. на ИД на АГКК, с площ е от 5 570 кв.м., с трайно
предназначение урбанизирана територия и с посочени граници и съседи.
Твърди, че той и ответникът след неформално споразумение с останалите
наследници на техния дядо С. И. Ч. са придобили правото на собственост
върху имота на основание давностно владение, което е продължило
2
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, като двамата владели
имота от месец май на 1996 г. при равни права. Твърди, че ответникът от м.
ноември на 2020 г. не го допуска в имота, за да ползва своята ½ идеална част
от него, пречи му и го възпрепятства да ползва имота. Затова моли да се
признае за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на ½
идеална част от имота на основание давностно владение, и да бъде осъден
ответникът да предаде на ищеца владението върху притежаваната от него ½
идеална част от имота.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема за установено,
че е инициирано производство по възстановяване на собствеността върху
имоти на наследниците на С. Ч. по реда на ЗСПЗЗ и че с решение от
16.04.1996 г. по гр.д. № 7479/1994 г. на РС-П. е възстановено правото на
собственост на наследниците на Ч. върху земеделски земи с план за
земеразделяне. Съдът приема за установено от материалите по приложената
преписка на ОСЗ-П. и от приетото заключение на СТЕ, че последващо
решение на ПК, понастоящем ОСЗ, с което да се индивидуализира имота с
граници и номер, не е било издадено. Съдът посочва, че съгласно ТР №
1/1997 г. по гр.д. № 11/1997 г. на ОСГК на ВКС, решенията на общинските
поземлени комисии по чл. 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ
за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници имат конститутивно
действие, като в решението е посочено, че индивидуализацията на
земеделските земи се определя от реалните им граници с решенията на
общинските поземлени комисии и те са необходими правни актове за
определяне на реалните граници на земите и едновременно с това са
юридически факти с гражданскоправно действие, с решението на ПК
възниква правното качество на обекта на собственост – индивидуализацията и
затова то има конститутивно действие. Съдът преценява, че доколкото по
делото не е наличен административен акт с конститутивно действие решение
на ПК по ЗСПЗЗ, чиято материална доказателствена сила може да бъде
зачетена и от който да се извлече индивидуализация на отделен възстановен
имот с конкретно местоположение и съседи, то не е била завършена
предвидената в закона процедура. Съдът посочва, че липсата на
индивидуализация кой е възстановеният имот възпрепятства установяването
и на идентичността на същия с процесния, като при направеното в случая
3
позоваване на придобивния способ давностно владение ищецът е следвало да
докаже релевантните за него факти – местонахождение и граници на владения
имот, началния момент на установяване на фактическа власт върху имота и
продължителността на владението, което той не е сторил. Съдът преценява
като недоказано и твърдението на ищеца, че наследниците на С. Ч. са си
разпределили ползването на общите имоти, че не е имало спорове помежду
им за същите, както и че това фактическо положение не е променяно след
1996 г., съответно, че правата на останалите наследници на С. Ч. по
отношение на имота са придобити по давност от страните по делото при
условията на съвладение, включително защото ищецът и ответникът са
упражнявали фактическата власт и са демонстрирали воля, като са довели до
знанието на останалите съсобственици намерението си да своят техните
части, които са започнали да владеят за себе си. Съдът посочва, че съгласно
ТР № 3/2020 г. на ОСГК, ВКС, когато съсобственик се позовава на
придобивна давност за чужда идеална част, той трябва да докаже, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си, а в случая няма
доказателства за извършени действия, които да са изявени пред другите
съсобственици по начин, че те да могат да разберат, че имотът се свои изцяло
от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Затова съдът
преценява, че ищецът не е доказал да е придобил твърдяното право на
собственост върху ½ идеална част от ПИ с идентификатор ************* по
давност в резултат на давностно владение, продължило в заявения период от
време, то искът по чл. 108 от ЗС е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С подадената въззивна жалба жалбоподателят счита, че е доказал, че на
основание владение от него и ответника от април на 1996 г. на основание
решението от 16.04.1996 г. на ПРС по гр.д.№ 7479/1994 г., приключило за
ищеца до 2020 г., продължило за двамата повече от 20 години, те двамата са
станали собственици на по ½ идеална част от процесния недвижим имот, като
върху имота безспорно и твърдо са упражнявали фактическата власт и то не
без правно основание, а на основание посоченото решение на районния съд.
Твърди, че неправилно окръжният съд е приел, че след като по приложената
преписка на ОСЗ няма произнасяне на този административен орган относно
решението на районния съд, то процесният недвижим имот, чиято
ревандикация (за 1/2 ид.ч.) той претендира по делото, не е индивидуализиран
4
с граници и номер. Заявява, че по делото има представени скица, протокол за
трасиране на имота, а и от заключението на СТЕ се установява, че имотът по
АГКК е с идентификатор *************, което е номерът на този имот още
след влизане в сила на решението на районния съд от 1996 г., като тогава е
бил с предишен идентификатор ************* и с отбелязване, че липсват
данни за собственост от КРНИ, което според жалбоподателя доказва, че нито
физическите лица-други наследници на Е. С. Ч.а и С. И. Ч., нито юридически
лица са предявили претенции към този недвижим имот предвид установеното
от ищеца и ответника владение върху него. Заявява, че на основание
решението на районния съд от 16.04.1996 г. ищецът претендира, че той и
ответникът са придобили имота по давност, владеейки го повече от 25 години
безспорно, без някой да им се е противопоставял, до възникването на
споровете между тях двамата през 2020 г. Счита, че не е било необходимо да
се доказва разпределение на правото на ползване върху този имот по
отношение на другите наследници на С. Ч., след като от 1996 г. до 2020 г.
владението им не е оспорено от никого. Счита, че съдът е допуснал
процесуално нарушение, което са изразява в това, че окръжният съд приема и
говори за ползване и не приема, че двамата за извършили, за него до 2020 г.,
действия, с които да са демонстрирали пред другите наследници на С. Ч., че
упражняват фактическата власт върху този недвижим имот за тях и така,
приемайки и отразявайки грешно, че са обикновени ползватели на имота,
окръжният съд стига до неправилния извод, че не се установяват по делото
елементите от фактическия състав на чл. 79от ЗС и, респективно, за него на ½
идеална част от имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска
своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за
това. В случая ищецът с иска по чл. 108 от ЗС, предявен от него срещу
ответника с твърдение, че двамата са съсобственици при равни права на
описания в исковата молба недвижим имот, т.е. от съсобственик срещу друг
съсобственик за ½ идеална част от съсобствен имот, претендира да бъде
осъден ответникът да му предаде владението върху ½ ид.ч. от имота, тъй като
ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата
му (които са за ½ ид.ч. от имота) и с това е нарушил владението на ищеца
върху неговата ½ ид.ч. от имота, търсенето на каквато защита е допустимо
съгласно ТР №3/5.01.2022 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2020 г., ОСГК.
5
Твърдението си, че той и ответникът са съсобственици на имота при равни
права, ищецът обосновава с придобиване от тях двамата на имота въз основа
на давностно владение, осъществено върху имота след 1996 г., след като след
постановяването на решението на РС от 16.04.1996 г. са оформени недвижими
имоти-земеделски земи, един от които е процесният, находящ се в местността
„А.б.“ в гр.П., сега ПИ с идентификатор ************* с площ 5 570 кв.м., и
след неформално споразумение с останалите наследници на С. И. Ч.. Видно
от представеното от ищеца с исковата молба в копие удостоверение на
наследници от 9.02.2021 г., наследниците на С. И. Ч., починал през 1964 г., са
не само ищецът и ответникът (които са братя, синове на И. С.ов Ч., починал
през 1978 г. син на С. И. Ч.), но и още пет лица – В.С.С., А.К.Л., М.А.М.,
Д.А.Р. и Р.Г. Ч.. Видно от представената от ищеца с молба от 28.07.2021 г.
скица, издадена на 21.06.2021 г. от СГКК-гр.П., за поземлен имот с
идентификатор ************* липсват данни за собственици по КРНИ. В
случая правото на собственост върху имота според ищеца е възстановено по
реда на ЗСПЗЗ въз основа на решението на РС-П. от 16.04.1996 г. по гр.д. №
7479/1994 г. на наследниците на дядото на ищеца и ответника С. И. Ч. (които
наследници не са само те двамата, а и други лица) с план за земеразделяне.
Видно от намиращото се в изпратената от ОСЗ-гр.П. преписка №
2245/12.05.1992 г., образувана по подадено заявление от Е. С. Ч.а за
възстановяване на земеделски земи на наследници на С. И. Ч., приложена в
съдебното заседание на окръжния съд на 18.05.2022 г., копие от решение от
16.04.1996 г. по гр.д. № 7470/1994 г., в производство по чл.14,ал.3 от ЗСПЗЗ
районният съд отменя отказ на ОбщПК-П. да се произнесе по посоченото
заявление и възстановява с план за земеразделяне правото на собственост на
наследниците на С. И. Ч. върху земеделска земя в размер на 12 дка в
землището на гр. П.. В мотивната част на решението е посочено, че
процесната земя от 12 дка е 4 дка в местността „Голяма могила“ и 8 дка в
местността „Б.м.“. Според ищеца посочената в исковата молба местност
„А.б.“, в която той сочи да се намира процесният имот от 5 570 кв.м., е част
от местността „Б.м.“, за което представя служебна бележка от Кметството на
с.Б.. Ищецът нито твърди, нито установява след постановяването на
решението на районния съд от 1996 г. да е издадено решение по чл.27,ал.1 от
ППЗСПЗЗ. От реституционната преписка също не е видно да е постановено
решение по чл. 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване на правото на
6
собственост върху посочената в решението на районния съд земеделска земя
на основание влязъл в сила план за земеразделяне. В преписката се намира
решение № 22 451/7.12.1999 г. на ПК-гр.П., с което е признато правото на
собственост на наследниците на С. И. Ч. в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на имот от 8,829 дка, находящ се в строителните
граници на гр.П..юг в местността (квартал) В.-Б., имот 17 по кадастрален
план, изработен през 1939 г., заявен с пореден №1 от заявлението и установен
с публично завещание от 1932 г. и съдебно решение по гр.д. № 7479/94 г.,
като е посочено, че имотът е в съсобственост с наследниците на А.Т.Х., като
ПК отказва да възстанови правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на този имот, тъй като съгласно скица и
удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на Община П. от 27.05.1999 г. имотът е
застроен и имотът е съсобствен с наследниците на А.Т.Х.. В преписката се
намира и решение № 22 453/12.01.2001 г. на ПК-гр.П., с което е признато
правото на собственост на наследниците на С. И. Ч. в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на два имота – първият е имот от 8, 829
дка, находящ се в строителните граници на гр.П.-юг в местността (квартал)
В.-Б., имот №** от кадастрален план, изработен 1939 г.- при граници (съседи)
съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на Община П. от
27.05.1999 г., заявен с пореден №1 от заявлението и установен с публично
завещание от 1932 г., който имот в забележка е посочено, че е в
съсобственост с наследниците на А. Т. Х., а вторият е имот от 4,787 дка,
находящ се в строителните граници на град П.-юг в местността (квартал)
Ю.и.з., имот №** от кадастрален план, изработен 1955 г., при граници
(съседи) съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ на Община
П. от 27.05.1999 г., заявен с пореден №4 от заявлението и установен с
клетвена декларация, - като ПК отказва да възстанови правото на собственост
в съществуващи (възстановими) стари реални граници на горепосочените два
имота, тъй като имотите съгласно скица и удостоверение по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ на Община П. от 27.05.1999 г. са застроени. Видно от
заключението на СТЕ от 8.11.2022 г., изготвено от вещото лице В.Г., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 23.11.2022 г., след постановяването
на съдебното решение не е последвало решение на ПК-П. за възстановяване
на имота с посочен номер от план, имотът попада в регулацията на гр. П.
(строителни граници) и издаването на решение от ОСЗ се предшества от
7
процедура по издаване на скица и удостоверение от Община П. по чл. 13 от
ППЗСПЗЗ, имот с идентификатор ************* е образуван от стар имот
************* в почти същите граници, със заповед № **-**-**-
****/3.09.2010 г. е одобрено изменението по предложената скица-проект, като
от имоти със стари ИД ***** и ИД ******** са образувани нови имоти с
последни цифри на идентификатора ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, с
тази заповед се нанасят имоти, възстановени по ЗСПЗЗ с решения на ОСЗ
(ПК)-П. в стари реални граници, както следва: имот ИД ******* – на
наследници на И. А.ов Х., имот ИД ******* – на В.Н.Х ., имот ИД ******* –
на С. А.ов Х., имот ИД ****** – на Н. А.ов Х., имот ИД ****** – на Д.А. Х.,
като за имоти ИД 116, 117 и *** липсват данни за собственост. Видно от
същото заключение, от представената от ищеца с исковата молба скица на
имот ИД ******* с площ 5 850 кв.м. е видно, че по-късно имотът е записан
като собственост на Г. И. Ч., С. И. Ч., А.К.Л., В.С.С., М.А.М. и Д.А.Р. на
основание решение по гр.д. 1329/2019 г. на ОС-П.. Видно от същото
заключение, при извършената от вещото лице проверка в Община П. е
установено, че за територията-предмет на делото е изготвен помощен план на
м.“А.б.“ и в него е нанесен имот 4 с площ 3 000 кв.м., собственост на Н. А.ов
Х. съгласно протокол 380/23.03.1950 г. на П. о. съд, като от справката с
образуваната преписка по одобряване на този помощен план се установява, че
за територията няма стар кадастрален план и границите на имотите са
определени от собствениците чрез анкетиране на място, заснети са и са
нанесени в плана. Видно от същото заключение, съгласно действащия ПУП
„Ю.и.з.“, одобрен със заповед № 1044/15.11.1984 г., претендираният имот,
посочен от ищеца като идентичен с ИД *************, попада почти изцяло
в отреждане за улица и много малка част от имота е включена в УПИ ****-
Държавно лесничейство, кв.7, като при огледа на място вещото лице е
установило, че имот ИД ************* не е застроен и не е приложена
регулацията, предвидена в плана, одобрен със заповед № 1944/15.11.1984 г.
Видно от същото заключение, за възстановения с решението на ПРС от
16.04.1996 г. по гр.д. 7479/1994 г. имот от 12 дка в м.“Б.м.“ в землището на гр.
П. не е завършена процедурата по възстановяване на имота, след
постановяването на съдебното решение не е последвало решение на ПК-П. за
възстановяване на имота с посочен номер по действащ план, в сега
действащата КК на гр. П. имотът-предмет на делото е посочен от ищеца като
8
идентичен с имота с идентификатор *************, така посоченият имот
попада в регулацията на гр. П. и издаването на решение от ОСЗ се
предшества от процедура по издаване на скица и удостоверение от Община П.
по чл. 13 ППЗСПЗЗ, в архива на Община П. за процесната територия няма
стар кадастър, старите граници на имотите следва да се установят с помощен
план, както това е направено за съседните от запад имоти на наследници на А.
Х..
В случая реституцията на земеделската земя съгласно решението на
районния съд от 16.04.1996 г. следва да се осъществява не в съществуващи
стари реални граници или във възстановими стари реални граници, а, както
изрично е посочено в диспозитива на решението, с план за земеразделяне, при
което е необходимо провеждане на процедурата по чл. 20-25 от ППЗСПЗЗ,
която приключва с постановяване на решение по чл. 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ.
След като този вид реституционна процедура приключва с решение по чл.
27,ал.1 от ППЗСПЗЗ, с което да бъде индивидуализиран обектът на
собствеността, едва след това вече върху него може да бъде упражнявано
владение, респективно, придобиване на имота по давност. Следва да се
посочи, че и в случаите, когато реституцията на земеделска земя се
осъществява чрез възстановяване на правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници, също съгласно чл. 18ж,ал.1 от
ППЗСПЗЗ се постановява решение от общинската служба по земеделие, в
което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от
общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните
територии – и от техническата служба на общината, като влязлото в сила
решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има
сила на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Ищецът
твърди придобиване по давност от него и от ответника на имота, който е имал
земеделски характер и че затова правото на собственост върху него се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ, след постановяването на решението на
районния съд от 16.04.1996 г. Преди възстановяването на собствеността по
реда на ЗСПЗЗ придобивна давност върху имота обаче не може да започне да
тече (в тази насока – решение № 297/21.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 294/2010
г., ГК, 1 ГО), поради което когато реституцията на земеделската земя се
9
осъществява в процедура с изготвяне на план за земеразделяне, собствеността
се възстановява от момента, в който земята е индивидуализирана с решение
по чл. 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ (в тази насока – решение № 463/21.01.2012 г. на
ВКС по гр.д. № 13/2011 г., ГК, 1 ГО), съответно, началният срок на давността
е от момента на възстановяването съгласно чл. 27 от ППЗСПЗЗ. Съгласно
разпоредбата на чл. 27 от ППЗСПЗЗ, на основание влезлия план за
земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за
възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията
на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията
на собствеността с посочване на основанията тях, към решението се прилага
скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, решението се
съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота. До приключване на
административните процедури по възстановяване правата на собствениците
по ЗСПЗЗ давност не може да тече за съответния имот, срок на придобивна
давност би могло да тече от приключването на процедурата по реституцията с
решението на ПК и издаването на скица към него, от който момент насетне
ищецът е необходимо да докаже, че е владял имота с намерение за своене за
период от 10 години. В случая ищецът нито твърди, нито установява
реституционното производство да е приключено със съответно решение на
ПК или ОСЗ (с оглед диспозитива на решението на районния съд от
16.04.1996 г. - да е постановено решение по чл. 27,ал.1 от ППЗСПЗЗ от ПК
или от ОСЗ), с което в полза на наследниците на неговия дядо С. И. Ч. да е
възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Съответно, невъзможно е преди постановяването на това решение да тече
давност между наследниците на С. Ч., респективно, невъзможно е ищецът и
ответникът да придобият по давност процесния имот за себе си спрямо
останалите наследници. Без правно значение е затова в случая какви са били
отношенията между наследниците, но следва да се отбележи, че евентуално
придобиване на имота по давност от ищеца и ответника и лишаване затова на
останалите наследници от правото на собственост върху съответните на всеки
от тях идеални части от имота по начало следва да се установява не в
производство, провеждано само межда двамата наследници, а с участието на
всички наследници. В случая освен това следва да се отчете, че наличието на
10
съсобственост между наследниците върху друг имот е отразено в
представената от ищеца с исковата молба скица на поземлен имот с
идентификатор ************* с площ 5 850 кв.м. въз основа на постановено
съдебно решение по гражданско дело от 2019 г. – гр.д. № 1329/2019 г. на ОС-
П., което обстоятелство не кореспондира с твърдението на ищеца за
разпределени имоти между наследниците. Освен това следва да се отбележи,
че показанията на свидетелите, разпитани в производството пред окръжния
съд по искане на ищеца, Г. К. М., В. К. М. и Я. З. П. с оглед събраните по
делото писмени доказателства и заключението на СТЕ не могат да се
възприемат за достоверни, като при това те са твърде общи, включително и не
установяват конкретно за кой имот са впечатленията на свидетелите и дали
това е именно посочения в исковата молба имот или друг имот. Установява
се, че предявеният ревандикационен иск е неоснователен и правилно е
отхвърлен от първоинстанционния окръжен съд. Оплакванията, изложени от
жалбоподателя във въззивната жалба, са неоснователни, съответно,
въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, обжалваното
решение на окръжния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 126/3.02.2023 г. по гр.д. № 2174/2021 г. на
ОС-П..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11