№ 14079
гр. София, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110157423 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е. Г. А. срещу у иск с правно основание
чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, наложено на ищцата със Заповед № З-183/02.08.2021 г. на
изпълнителния директор на ответното дружество.
Ищцата Е. Г. А. твърди, че въз основа на трудово правоотношение с ответника у,
заемала длъжността „главен асистент“ в Клиника по обща и коремна хирургия в ответното
дружество. Поддържа, че на 04.08.2021 г. била връчена Заповед № 3-183/02.08.2021 г., с
която било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. Посочва,
че заповедта била немотивирана, а наведените в нея твърдения не отговаряли на
действителността. Оспорва да е извършила описаните в заповедта нарушения. Счита
заповедта за незаконосъобразна с твърдения, че процесната заповед била неразбираема,
посочените деяния не съставлявали нарушение на трудовата дисциплина. Отделно от това
посочва, че абсолютно цялата документация, включително и изисканите от нея книжа и
документи са изготвяни и съхранявани в друга клиника, под административното
ръководство на завеждащия съответната друга клиника, като тя няма възможност да
въздейства върху съдържанието и пълнотата им. Счита, че е изпълнила своя професионален
дълг и с действията си по никакъв начин не е застрашила живота и здравето на лекувания
пациент. По така изложените доводи моли да бъде признато за незаконно и отменено
наложеното ѝ със заповедта дисциплинарно наказание.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника у, с който
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Счита, че не е спазен
предвиденият в чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ двумесечен срок за предявяване на иска. Поддържа, че
ответникът е провел надлежно дисциплинарно производство, в което безспорно се е
установило, че ищцата е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата
дисциплина, за които е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“, като счита, че с поведението си ищцата не е спазила регламентираните правила
за работа в лечебното заведение и не е спазила трудовите си задължения, регламентирани в
закона, във вътрешните актове и в длъжностната характеристика на заеманата от нея
длъжност. Поддържа, че ищцата е вложила друго медицинско изделие вместо изписаното от
1
болничната аптека и с това е нарушила установения ред в болничното заведение. Посочва,
че процесното наказание е второ по ред такова за едно и също нарушение на трудовата
дисциплина от страна ищцата в рамките на една година. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа и правна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че са се намирали в трудово правоотношение, по което ищцата е заемала
длъжността „главен асистент“ в Клиника по обща и коремна хирургия. Не се спори и че със
Заповед № 3-183Н/02.08.2021 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“.
Видно от атакуваната заповед, извършеното нарушение на трудовата дисциплина се
изразява в това, че ищцата е нарушила трудовите си задължения във връзка с установен със
Заповед № З-120/23.04.2018 г. и Заповед № 3-125/30.04.2018 г. в у ред. Посочено е, че на
22.06.2021 г. при лечение на пациента лкх и извършване на оперативна интервенция „Друга
гастрономия/PEG“ към документацията на лечението в ИЗ 5973/22.06.2021 г. липсва
„протокол за вложени медицински изделия“, в случая медицинско изделие „Перкутанна
гастростома, както и че след предоставена информация от рис – фармацевт – магистър,
ръководител на аптека, е установено, че посоченото медицинско изделие не е изписано от
Болничната аптека. В мотивите е посочено, че с действията си ищцата в качеството си на
„оператор“ не е изпълнила задълженията си в т. 5 на Заповед № З-120/23.04.2018 г.,
съгласно която не се допуска ползване/влагане на медицински изделия, които не са
изписани от болнична аптека, както и не е изпълнила задълженията си в т. 5 на Заповед № З-
125/30.04.2018 г., съгласно която след приключване на оперативната дейност/процедура, при
която е вложено медицинско изделие, лекуващият лекар/оператор попълва протокол за
вложени медицински изделия, Приложение 2. Посочено е, че нарушението е повторно в
рамките на една година, като за предишното нарушение със заповед № З-628#2/02.10.2020 г.
е наложено наказание по чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ „забележка“.
Между страните не се спори, а и от представените по делото оперативни протоколи от
клиниката по УНГ болести се установява, че на 22.06.2021 г. на пациента лкх са извършени
две операции – първата – друга постоянна трахеостомия съгласно протокол № 250 от
22.06.2021 г. е извършена в интервала от 11:10 до 11:30 часа от оператор д-р сг и асистент –
ищцата – д-р Е. А., а втората – друга гастростомия/PEG е извършена в интервала от 11:30 до
12:30 часа от оператор – ищцата и асистент – д-р ке, като между страните не се спори, а и
събраните по делото писмени доказателства сочат, че при извършване на операцията на
пациента е поставено медицинско изделие сет за PEG (перкутанна гастростома сет).
Не се спори, а и от представената по делото заповед № З-628#2/10.09.2020 г. се
установява, че със същата на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
това, че е нарушила трудовите си задължения във връзка с установен със Заповед № З-
120/23.04.2018 г. ред във връзка с чл. 82б от Закона за здравето.
По делото е приета и заповед № З-120 от 23.04.2018 г., с която са уредени случите,
когато при лечение на пациент се влагат медицински изделия, които са извън цената на
клиничната пътека и не се заплащат с публични средства, като е посочено, че в тези случи
пациентите заплащат медицинските изделия на касата на болницата по доставни за
лечебното заведение цени. Съгласно заповедта лекуващите лекари заявяват доставката на
избраните и заплатени от пациента медицински изделия не по-късно от 24 часа преди
извършване на оперативната дейност/процедура за влагане на изделията. В т. 3 и т. 4 на
същата е посочено, че ръководителят на болничната аптека осигурява в наличност
необходимите за лечението на пациентите медицински изделия, като болничната аптека
отпуска заплатените от пациента медицински изделия по действащите вътрешни правила в
деня, когато същите ще бъдат вложени на пациента. Съгласно т. 5 не се допуска
ползване/влагане на медицински изделия, които не са изписани от болничната аптека. В т. 6
и т. 7 е посочено, че медицинските изделия, които са извън цената на клиничната пътека и
не се заплащат с публични средства вложени в лечението на пациенти се изписват на
2
лекарствен лист от болничната аптека, като копие от платежния документ се съхранява в ИЗ
на пациента. Съгласно т. 8 идентификаторите на вложеното медицинско изделие се поставят
в Оперативния протокол, който е част от ИЗ на пациента и Оперативния журнал. В
заповедта изрично е посочено, че контрол по заповедта се възлага на старшите медицински
сестри на клиники и отделения и старша медицинска сестра на операционен блок по
отношение на оперативен журнал.
По делото е приета и заповед № З-125/30.09.2018 г., уреждаща организацията на работа
по отношение на избора, заявяването, заплащането и влагането на медицински изделия,
които са извън цената на клиничната пътека и не се заплащат с публични средства. Съгласно
същата при такива случаи при постъпване на пациент, същият попълва декларация по
образец за избор на медицинско изделие съгласно техническата спецификация към
подписани рамкови договори, като пациентът заплаща избраното медицинско изделие на
касата на болницата или в отдел „Счетоводство“. Съгласно т. 3 от заповедта Болничната
аптека на база на копие от декларацията и финансовият документ за платено медицинско
изделие, заявява съответното медицинско изделие към фирмата доставчик не по-късно 24
часа преди извършване на оперативната дейност /процедура за влагане на изделието. В т. 4 е
конкретизирано, че старшата медицинска сестра на съответната структура изписва
заявеното и заплатено медицинско изделие от болничната аптека чрез болничната
информационна система в деня, когато същите ще бъдат вложени на пациента. Съгласно т. 5
след приключване на оперативната дейност /процедура, при която е вложено медицинското
изделие лекуващият лекар/оператор попълва протокол за вложени медицински изделия, а
съгласно т. 6 от заповедта в История на заболяването (ИЗ) на пациента се съхраняват
декларация за избор на медицинско изделие, протокол за вложени медицински изделия и
оперативен протокол. Контролът по заповедта е възложен на главната медицинска сестра на
болницата.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. С. Т. –
коремен хирург в ответната болница. От изложеното от свидетеля се установява, че при
необходимост от ползване на консумативи, лекарят поръчва същите на старшата сестра на
клиниката, като същите се доставят в операционната зала посредством санитари или
медицински сестри, които го предават на операционната сестра, която от своя страна отваря
консуматива и го предава на хирурга по време на операцията. Свидетелят посочва, че
обикновено водещият хирург поръчва консуматива преди началото на оперативния ден или
преди да влезе в операционната зала. Съгласно изложеното от свидетеля, след операцията
водещият хирург записва в оперативния журнал интервенцията, която е извършена и
залепва стикер от консуматива, който е използван, като хирурзите не извършват проверка
откъде идва консумативът.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ вр. чл. 188, т. 2 КТ,
при който ищецът носи тежестта да докаже, че между страните е съществувало трудово
правоотношение и че с оспорваната заповед му е било наложено дисциплинарното
наказание, което оспорва. В тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, обосноваващи
налагането на дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“, описани в
оспорваната заповед и по-конкретно - да установи извършването на дисциплинарно
нарушение от страна на ищцата, вкл. че в трудовите функции е включено задължение след
лечението на пациент и извършване на оперативна интервенция да изготвя „Протокол за
вложени медицински изделия“, както и да не допуска ползване/влагане на медицински
изделия, които не са изписани от болнична аптека, които задължения ищцата виновно не е
изпълнила, съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията
с тази на наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена
форма, в установените от закона преклузивни срокове, при спазване на реда за налагане на
дисциплинарни наказания.
Първият спорен по делото въпрос е свързан с наведеното от ответника възражение за
погасяване по давност на правото на ищцата да предяви разглеждания иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ исковете по спорове за отмяна на
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, се предявяват в 2-месечен срок,
3
който съгласно ал. 2 на същата разпоредба тече от деня, в който на работника или служителя
е била връчена съответната заповед. В разглеждания спор страните не спорят, че
двумесечният срок за предявяване на иска изтича на 04.10.2021 г., като видно от
пощенското клеймо исковата молба е подадена по пощата на 04.10.2021 г., с което се налага
извод, че разглежданият иск не е погА. по давност.
На следващо място при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът намира, че по отношение на процедурата за налагане на дисциплинарното наказание
изискванията на закона са спазени /чл. 193, чл. 194, чл. 195 КТ/.
Съгласно правилото на чл. 193 КТ работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, като в случай, че не е направил
това, съдът отменя дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество, освен
ако недаването на обяснения е по вина на работника или служителя. Искането за даване на
обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение обаче не е формален акт. Безспорно
е, че субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на
въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят
следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения. След като такива
обяснения са поискани, следва да се приеме, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено.
В случая между страните не се спори, а и от представеното по делото писмо с изх. №
429/25.06.2021 г. се установява, че на ищцата е дадена възможност да даде обяснения, като
такива са дадени и видно от мотивите на заповедта работодателят е посочил, че е взел
същите предвид.
На следващо място е налице изискване заповедта, с която се налага дисциплинарно
наказание да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на
деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му /чл. 195, ал. 1 КТ/.
Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на
фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която
трудовото правоотношение е прекратено, а съдът да може да извърши проверка и въз основа
на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно /в този смисъл Решение №
162/13.07.2016 г. по гр.д. 67/2016 г., IV ГО, ВКС, Решение № 377/26.10.2011 г. по гр. д. №
1962/2010 г., IV ГО, ВКС, Решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г., III ГО ВКС/.
Нещо повече - нито в искането на обяснения, нито в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника или служителя начин /така Решение № 66/25.03.2016 г.
по гр. д. 3298/2015 г., IV ГО, ВКС, Решение № 722/03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009, ІV ГО,
ВКС; Решение № 676/12.10.2010 г. по гр. д. № 999/2009 г., ІV ГО, ВКС; решение №
379/24.06.2010 г. по гр.д. № 410/2009 г., ІV ГО, ВКС/. В разглеждания случай атакуваната
заповед е достатъчно мотивирана, за да може от една страна съдът да извърши преценка на
законосъобразността на уволнението, като провери съществуват ли посочените от
работодателя факти в обективната действителност, а от друга страна, за да знае служителят
конкретните факти, на които се основава наказанието, за да може да ги обори при оспорване
на законността му пред съда.
Наказанието е наложено и в предвидените в чл. 194 КТ срокове, тъй като
разглежданите нарушения на трудовата дисциплина се твърди да са извършени на
22.06.2021 г., а дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ е наложено с
процесната Заповед № 3-183/02.08.2021 г. преди изтичане на предвидения в чл. 194, ал. 1
ГПК двумесечен срок.
При анализа обаче на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
съвкупно, съдът намира, че по делото не се установява при условията на главно и пълно
осъществено от ищцата виновно поведение, което да бъде квалифицирано като
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 и т. 10 КТ. В случай на оспорване на
дисциплинарното наказание от страна на служителя, в доказателствената тежест на
4
работодателя е установяването на неговата законосъобразност.
При съобразяване на задълженията в процесните заповеди, както и останалите събрани
по делото доказателства, не се обосновава категоричен извод именно ищцата да е нарушила
правилото в т. 5 на Заповед № З-120/23.04.2018 г., съгласно което не се допуска
ползване/влагане на медицински изделия, които не са изписани от болнична аптека. Така от
събраните по делото доказателства - посоченото в заповедта задължение в т. 2 от заповедта
и показанията на свидетеля А. Т. се установява единствено, че лекарят е този, който заявява
доставката на съответното медицинско изделие. Свидетелят подробно описва, че преди
операцията лекарят уведомява устно старшата сестра за консуматива, който е необходим,
като същият достига до операционния блок посредством санитар или медицинска сестра,
които го предават на операционната сестра, която го дава на хирурга по време операцията.
От показанията му се установява, че по време на операцията хирургът не следи за начина на
достигане и произхода на консуматива в операционната зала, като съгласно изложеното от
свидетеля едва след операцията главният хирург поставя стикера от консуматива върху
оперативния журнал, в който се описва извършената интервенция. Съдът намира
показанията на свидетеля за логични, последователни и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства, като не е налице пречка същите да бъдат взети предвид.
От тях се установява, че в предоставянето на консуматива за ползване от хирурга е
включено участие на не един служител с различни задължения, за което сочи и записаното в
Заповедта от 01.05.2018 г., че старшата медицинска сестра на съответната структура изписва
заявеното и заплатено медицинско изделие от болничната аптека чрез болничната
информационна система в деня, когато същите ще бъдат вложени на пациента, както и
посоченото в заповедта от 23.04.2018 г., че контролът по изпълнение на заповедта е
възложен на старшите медицински сестри на клиники и отделения и старша медицинска
сестра на операционен блок по отношение на оперативен журнал, т.е. те следва да следят за
спазването на заложените в заповедта правила. Не се твърди и не се установява от
посочените и от останалите събрани доказателства и в конкретния случай ищцата да е
знаела преди операцията или по време на извършването й, че е ползвано/вложено
медицинско изделие, което не е изписано от Болничната аптека, което от своя страна не
обосновава безспорно наличието на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187, т. 3 и
т. 10 КТ.
Извод в този смисъл се налага и по отношение на другото посочено в заповедта за
налагане на дисциплинарното наказание нарушение на т. 5 от Заповед № З-125/30.09.2018 г.,
съгласно която след приключване на оперативната дейност /процедура, при която е вложено
медицинското изделие лекуващият лекар/оператор попълва протокол за вложени
медицински изделия. Както бе посочено, в случай на оспорване на дисциплинарното
наказание от страна на служителя, в доказателствената тежест на работодателя е
установяването на неговата законосъобразност. При наведено изрично твърдение от страна
на ищцата за спазване на предвидения ред, ответникът следва да установи твърдяното
нарушение, като в случая не са ангажирани доказателства, безспорно установяващи, че
ищцата не е попълнила протокол за вложени медицински изделия. Не са ангажирани
доказателства, установяващи в Историята на заболяването (ИЗ) на пациента в
действителност да липсва такъв протокол, респ. да не е попълнен приложен такъв.
Представеният опис на документи, за който се твърди, че представлява такъв на
съдържащите се в ИЗ на пациента документи по никакъв начин не сочи да касае процесния
случай и не доказва, че документът не е изготвен. Дори и да се приеме за установено
извършването на соченото нарушение съдът намира, че наложеното наказание не се явява
съответно на тежестта на нарушението предвид липсата на данни за настъпили или да е било
възможно да настъпят неблагоприятни последици за работодателя от конкретното
поведение на ищцата. Обстоятелството, че на ищцата е наложено друго наказание
„забележка“ също не обосновава извод за необходимостта да бъде наложено следващото по
тежест наказание, предвид характера на извършеното формално нарушение – бездействие,
изразяващо се в пропуск от страна на служителя да попълни сочения протокол. При това
положение съдът намира, че конкретното нарушение само по себе си не обуславя налагане
на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Предвид изложеното съдът приема, че работодателят-ответник не е ангажирал
безспорни и категорични доказателства, установяващи вменените на ищцата с процесната
5
заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в разпоредбата на чл. 187, т. 3 и т.
10 КТ и обосновали налагането на разглежданото дисциплинарно наказание. Съвкупната
преценка на доказателствата по делото не може да обоснове извод на съда, че описаното в
процесната заповед поведение на ищцата представлява виновно неизпълнение на трудови
задължения, респ. обуславя налагане именно на дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение“, поради което същото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищцата,
като в нейна полза следва да бъдат присъдени претендираните и направени такива за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. На посоченото основание ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СРС сумата в размер на 80 лева – държавна такса за производството.
Воден от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, наложено на Е.
Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ № 25, ет. 5, ап. 15, със
Заповед № З-183/02.08.2021 г. на изпълнителния директор на у, с ЕИК , и седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Пловдивско поле“ №6.
ОСЪЖДА у, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пловдивско
поле“ № 6, да заплати на Е. Г. А., с ЕГН ********** и адрес гр. София, бул. „Васил Левски“
№ 25, ет. 5, ап. 15, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 600 лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА у, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Пловдивско
поле“ № 6, да заплати по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в размер на 80 лева - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6