О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. Шумен, 02 Май 2019г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на втори май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Карагьозян
2. Р. Хаджииванова
като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов, в.ч.гр.д. №128 по
описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 420, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с рег. № 5246/25.03.2019г. подадена от заявителят
в заповедното производство - „Титан БКС” ЕООД против определение № 726/08.03.2019
г. по ч.гр.д. № 466/2019г. на РС – Ш., с което на основание чл. 420, ал.2 от ГПК, заповедният съд е спрял изпълнението по изпълнително дело № 20199310400232
на ЧСИ Р.Р. на КЧСИ, с район на действие
– района на ОС – Ш.. В жалбата се твърди, че определението е неправилно, поради
нарушение на материалния закон и необосновано, поради което се иска
неговата отмяна. Сочи, че за да спре
изпълнението, първоинстанционния съд изцяло е приел, наведените от длъжника –
Община Ш. доводи, че по отношение на процесното вземане по издадената заповед
за изпълнение за сумата от 135093,05 лева, ведно със съответните лихви и за
което е издаден изпълнителен лист, било пристъпено към изпълнение по реда на
ЗОЗ от страна на третото лице „Нелсен чистота“ ЕООД, с оглед на което и съгл.
разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОЗ заложеното имущество преминавало в
разпореждане на заложния кредитор, който имал право да взема мерки за
запазването му, да го управлява и продаде, а не заявителя, както и, че били представени убедителни доказателства, от които да се
направи вероятен извод, че длъжника е изпълнил задълженията си. Излага, че
действително по отношение на вземанията му към Община Шумен по няколко
договора, вкл. и по процесния Договор за
концесия № 25-01-177 от 23.07.2001г. и анексите към него, е пристъпено към
изпълнение по ЗОЗ, вписано под № 2016111102370 в ЦРОЗ по Договор за залог върху
вземанията от 25.06.2012г. сключен между „Титан БКС” ЕООД и „Общинска Банка“
АД, като по силата на договор за цесия от 15.05.2018г. заложен кредитор на
процесното вземане, вече е „Нелсен чистота“ ЕООД, като съгласно нормите на ЗОЗ,
не се предвиждало вземането да преминава в патримониума на заложния кредитор,
тъй като не е налице транслативен ефект и титуляр на вземанията към Община Ш.,
продължава да е заявителя „Титан БКС” ЕООД и като такъв същия притежава активна
материална и процесуална легитимация за претендиране и събиране на вземанията
към Община Ш.. Твърди, че с оглед оптимизиране на разходите между заложния
кредитор „Нелсен чистота“ ЕООД и „Титан БКС” ЕООД е налице сключено
споразумение от 11.02.2019г., по силата на което страните са се споразумели
именно „Титан БКС” ЕООД да предприема всички правни и фактически действия по
събиране на вземанията си към Община Ш., като за целта изрично „Нелсен чистота“
ЕООД е възложил и упълномощил заявителя да ги събере, с иницииране съответните
съдебни и изпълнителни производства, както и да получи съответните плащания. Също
така са се споразумели, и че „Нелсен чистота“ ЕООД продължава да бъде кредитор
на „Титан БКС” ЕООД, като въпросните вземания служат като обезпечение за
задълженията на „Титан БКС” ЕООД към „Нелсен чистота“ ЕООД с оглед на което,
бил и факта, че към момента по изп. д. № 20199310400232 на ЧСИ Р. Р., е наложен
запор върху вземанията на взискателя „Титан БКС” ЕООД към Община Шумен, по образувано пред същия
ЧСИ Р. Р. изп. д. № 20199310400265 с взискател „Нелсен чистота“ ЕООД и длъжник
„Титан БКС” ЕООД, което от своя страна било доказателство, че именно „Титан
БКС” ЕООД е титуляр на вземането към Община Ш.. Твърди, че неправилно
първоинстанционния съд е приел, и че
длъжника е представил доказателства, от които може да се направи вероятен
извод, че задълженията по процесния договор са изпълнени. Излага, че
представените от длъжника доказателства за извършени плащания, а именно запорни
съобщения от ЧСИ Д. З. по две
изпълнителни дела, както и два броя платежни нареждания за превод по тях, на
сума в размер на 185139,35 лева и на
сума в размер от 201385,80лева или общо 386525,15 лева, не доказват, че
вземането е изплатено, тъй като по силата на Нотариална покана от 29.09.2016г.
по описа на нотариус В.В., самия длъжник, е признал за задължения към заявителя
по няколко договора в общ размер на 606536,46 лева, като именно процесното
вземане от 135093,05 лева, било част от разликата между двете суми (606536.46
лв.– 386525,15лв.) в размер на 220011,31 лева. Излага, че платеното по двете
изпълнителни дела по описа на ЧСИ Д. З., съвсем не са единствените дължими суми
на длъжника към „Титан БКС” ЕООД, поради
което първоинстанционния съд е направил погрешен извод, че вземането в размер
на 135093,05лева по издадената заповед за изпълнение, е погасено именно с
платените от Общината 386525,15лева. С оглед изложеното моли съда да отмени,
обжалваното определение, с което е спряно производството по изп. д. №
20199310400232 на ЧСИ Росен Р., в условията на евентуалност, моли съда да задължи
Община Ш. да представи надлежно обезпечение по реда на чл. 420 от ГПК във вр.
чл. 180 и 181 от ЗЗД, а именно - парична гаранция. Също така моли и да му бъдат
присъдени направените за настоящото производство разноски в размер на 15 лева –
държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 1800 лева с вкл. ДДС.
Ответната страна по жалбата – община Ш., е депозирала отговор, в който моли
съда преди да се произнесе по жалбата на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК да
спре настоящото производство, до приключване на производството по в.ч.гр.д. №
114/2019г. по описа на ОС – Шумен, образувано по частна жалба на Община Ш.
срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 466/2019г. на РС – Ш..
Евентуално, моли съда да потвърди обжалваното определение, като правилно, тъй
като не страда от пороците визирани в частната жалба. Излага, че
законосъобразно и обосновано РС – Ш. е приел, че искането за спиране е
подкрепено с писмени доказателства, от които може да се направи извод, че
Община Шумен не дължи сумите по издадената заповед за незабавно изпълнение. Твърди,
че със съобщение с изх. № В 522/23.11.2016г. „Общинска банка“ АД гр. С. е
уведомила Община Ш., че в качеството си на заложен кредитор е пристъпила към
изпълнение, съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗОЗ на заложени активи, собственост на
„Титан БКС“ ЕООД вкл. и по вземанията от договора за концесия № 5-01-177 от
23.07.2001г. На 06.02.2019г. в Община Ш.
е постъпила покана за доброволно изпълнение от „Нелсен чистота“ ЕООД, в която
се заявявало, че по силата на сключен договор за цесия от 15.05.2018г. с
„Общинска банка“ АД гр. С. е придобило вземанията на Банката от „Титан БКС“
ЕООД по залог по реда на ЗОЗ, върху всички настоящи и бъдещи вземания на „Титан
БКС“ ЕООД произтичащи от изброените договори с Общината вкл. и по договора за
концесия с № 25-01-177 от 23.07.2001г. и предвид вписаното пристъпване към
изпълнение е поканила Общината да заплати сумата от 135093,05лева по посочената
от него сметка на депозитар. Именно поради това обстоятелство, заявителя „Титан
БКС“ ЕООД не е активно легитимиран да предприема действия по събиране на
вземането, тъй като още на 11.11.2016г. с пристъпването към изпълнение по ЗОЗ,
вземането е преминало в разпореждане на „Общинска банка“ АД, а в последствие в
разпореждане на „Нелсен чистота“ ЕООД и то много преди подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК. Сочи, че представеното споразумение е нищожно и противоречи
на разпоредбата на чл. 44а от ЗОЗ и не можело да се противопостави на Община Ш..
Твърди, че цялата сума която Община Ш. дължи на „Титан БКС“ ЕООД по приключване
на договора за концесия от 2001г. е била първоначално запорирана, а после
преведана на ЧСИ Д. З. по изп.д. № 66/2016г. и по изп.д. № 898/2016г. и
доводите на жалбоподателя, че се дължали суми в по – голям размер били
неоснователни, тъй като цитираната от него нотариална покана от 29.09.2016г.
касаела отношенията им и задълженията им към момента на изпращането и.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е неоснователна, поради следното:
След запознаване с материалите в производството съдът установи следното от
фактическа страна: На 14.02.2019 г. пред РС - Шумен е образувано ч. гр. д. №
466/2019 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417,
т. 3 от ГПК. Заявител в производството е „Титан БКС“ ЕООД, ЕИК ..., а длъжник е
Община Ш.. Претендираните в производството суми се основават на неплатени 3
(три) броя фактури по Договор за концесия с № 25-01-177 от 23.07.2001г. Със
заповед № 250/15.02.2019 г. по посоченото ч. гр. д. № 466/2019 г. по описа на
РС – Ш., съдът е уважил изцяло претенциите на заявителя, и е разпоредил Община
Ш. да заплати на „Титан БКС“ ЕООД следните суми: 135093,05лева – главница,
представляваща парично задължение на длъжника, произтичащо от неплатени три бр.
фактури във връзка с изпълнението на приети дейности по Договор за концесия с №
25-01-177 от 23.07.2001г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 14.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 2701,86 лева, представляваща
направените по делото разноски. За
вземанията е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №
20199310400232 на ЧСИ Р.Р. на КЧСИ. На длъжника е връчена ПДИ на 07.03.2019 г.
заедно със заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. На 08.03.2019 г. против заповедта е подадено
възражение от длъжника по реда на чл.414 от ГПК, в което е заявил, че не дължи сумите
по издадената заповед и искане за спиране на производството по реда на чл.420,
ал.2 от ГПК, както и частна жалба с правно основание чл. 419, ал.1 от ГПК. С обжалваното
определение на основание чл. 420, ал.2 от ГПК първоинстанционният съд е спрял
изпълнението по заведеното изпълнително дело, като е приел, че с оглед
представените доказателства (вписване на пристъпване на изпълнение по реда на ЗОЗ,
запорни съобщения, нареждания за превод) вземането предмет на издадената
заповед не принадлежи на заявителя, евентуално е погасено поради плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 420 от ГПК, защитата срещу материалноправната
незаконосъобразност на изпълнението /липсата на задължение на длъжника, по
отношение на което е издадена заповед за изпълнение/ се осъществява посредством
възможността му да спре изпълнението ѝ. Съгласно ал.1 на чл. 420 от ГПК, спиране на
изпълнението е допустимо при представяне на надлежно обезпечение за кредитора,
а с ал.2 на чл. 420 от ГПК е предвидена възможност за длъжника да постигне
спиране на изпълнението - чрез представяне на убедителни писмени доказателства,
които да сочат към обоснован извод, че посочената в заповедта сума не се дължи.
За да бъде спряно изпълнението в сочената хипотеза, молбата за спирането трябва
да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, че изпълняемото право не
съществува. Точно такива са били представени от длъжника в заповедното
производство, от които е видно, че въз основа на вписаното пристъпване към
изпълнение на паричното вземане, заложният кредитор е започнал да събира
вземането на заявителя. На основание чл.44а, ал.2 от ЗОЗ с пристъпването към
изпълнение, паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния
кредитор. Настъпилото по право възлагане за събиране легитимира заложния
кредитор сам да упражни правата на длъжника по събира на вземането от свое име.
От момента на вписване на изпълнението в ЦРОЗ, заложният кредитор придобива
качеството на процесуален субституент на залогодателя /А.К. "Облигационно
право. Обща част" 2001г./. Пристъпването към изпълнение по ЗОЗ и
получаването на съобщение по чл.33, ал.1 от ЗОЗ, лишава залогодателя от
легитимация да получи валидно плащане, и евентуално плащане, което третото
задължено лице - Община Ш., би осъществило директно на залогодателя -
"Титан БКС" ЕООД, след като е било уведомено за учредения особен
залог, и след получаване на съобщението по чл.34, т.2 от ЗОЗ, би било
относително недействително спрямо кредитора. Ирелевантно за спора е сключеното
между залогодателя и цесионера споразумение, доколкото вече е било инициирано
пристъпването към изпълнение по реда на ЗОЗ, още повече, че по това изпълнение
Община Ш. е изплатила сумата от 386525,15 лева, и не би могло в рамките на
настоящото производство да се установи с категоричност дали, тази сума е
погасила различно от претендираното по заповедното производство задължение.
Последното следва да бъде предмет на евентуална установителна претенция между
страните, но въпреки изложеното представените писмени доказателства с искането
за спиране, в достатъчна степен обосновават основателността на искането.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение № 726/08.03.2019 г. по ч.гр.д. №466/2019г. на РС - Шумен, с което
на основание чл.420, ал.2 от ГПК, е спряно изпълнението по изпълнително дело №
20199310400232 на ЧСИ Р.Р. на КЧСИ, с
район на действие – района на ОС – Ш..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.