Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №30

                       

                                             Гр . Видин 23.06.2020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  десети юни

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. М.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. С. С.                        

                                                                                                             2. Г. Й.

                                  

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            В.К.                                  И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.   в.  ГР.Д. №   85          ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на О.Д. чрез адв. Р.Д. против Решение №16 от 05.02.20г. по гр.д. №653/19г. на БРС. Иска от съда да отмени решението на БРС  като неправилно и необосновано и отхвърли предявените от ищеца искове по чл.344,ал.,т.1,2 и 3 КТ като им присъди разноски за двете инстанции.Счита,че е изпълнена процедурата по чл.193 КТ и на работника са искани обяснения.Смята също,че е налице неизпълнение на възлоожената работа по смисъла на чл.187,т.3 КТ и именно това е довело до уволнението на юрисконсулта на О. Д.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Г.В.С. чрез адв. И. И.  е подала писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като им присъди разноски за въззивната инстанция.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Г.В.С. е изпълнявала длъжността “юрисконсулт” при О. Д. съгласно тр. договор №13 от 05.06.17г. ,прекратен със Заповед №19 от 08.11.2019г. от  работодателят на основание чл.188,т.3,във вр. с чл.190,ал.1,т.2 КТ,поради нарушаване на тр. дисциплина,във вр. с чл.190,ал.1,т.3 и т.7 КТ.Като мотиви за прекратяване на тр.договор е посочено:Отказът да получи жалба на търговец до КЗК по проведена обществена поръчка.На основание чл.193 КТ са изискани обяснения от работника относно отказ да на 31.10.19г. да получи писмо-жалба с вх. №РД-1100-43 от 31.10.2019г. Г.В.С. е дала обяснения като е посочила,че съгласно чл.199,ал.1 ЗОП тези жалби се подават до КЗК,а не од юриста на общината.

С обжалваното решение  БРС е уважил  предявените от Г.В.С. искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ като е отменил  заповедта  за уволнение,възстановил я на заеманата до уволнението длъжност и е присъдил обезщетение за времето ,през което е останала без работа поради уволнението.

Пред втората инстанция не са ангажирани нови доказателства,съобразенос преклузията по чл.266,ал.1 ГПК.

При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Безспорно в тежест на работодателя е да установи,че работникът е извършил нарушенията на трудовата дисциплина,за които му е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение” както и обстоятелствата,че е спазена процедурата по КТ. БРС е разгледал налице ли е спазване на процедурата от работодаеля,както и дали е законосъобразна обжалваната заповед като е достигнал до извода,че същата следва да бъде отменена по изложени в решението мотиви. ВОС споделя изводите на първоинстанционния съд.

Относно спазването на процедурата почл.193 КТ:Искането за даване на обяснения е само относно едно действие на работника,а именно-отказ да получи една конкретна жалба по проведена процедура за обществена поръчка.Самата жалба е входена в О. Д. и няма процедура по изрично приемане на жалби от юриста на общината още повече,че същата не е адресирана лично до юриста на общината.В обясненията си Г.В.С. е посочила каква е процедурата по придвижване на жалбата,което е в нейната компетентност и съгласно задълженията й на заеманата длъжност като юрисконсулт на общината.

За други провинения или нарушения на трудовата дисциплина не са й искани обяснения.Правилно първоинстанционния съд е посочил,че след като основанието за уволнение е чл.187,т.3 и т.7 КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.3 и т.7 КТ би следвало да бъдат посочено конкретно и точно всички нарушения,заради които се налага дисциплинарното наказание „уволнение“.Изброените текстове сочат неизпълнение на възложената работа,неспазване на техническите и технологичните правила,неизпълнение на законните нареждания на работодателя и всичко това да е в режим на системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина.

Както в исканите обяснения по чл.193 КТ ,така и в заповедта за уволнение като причина за наложеното наказание се сочи само един случай-отказ на юриста да получи една определена жалба.Това обстоятелство съотнесено към наложеното наказание води до извода,че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъборазна.

На първо място на работника не са искани обяснения по чл.193 КТ за други нарушения на трудовата дисциплина.Задължение на работодателя е да посочи изчерпателно и конкретно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина като следва да бъдат описани всички случаи.След като това не е сторено работника от една страна не може да се запознае с мотивите на работодателя,а от друга е нарушена процедурата по чл.193 КТ като не са искани обяснения за всички нарушения на тр. дисциплина.

От друга страна след като дисциплинарното наказание е наложено само за едно провинение /според работодателя/,то не са налице хипотезите на цитираните в заповедта за уволнение текстове-чл. 187,т.3 и т.7 КТ във вр. с чл.190,ал.1,т.3 и т.7 КТ,които както споменахме вече изискват системност при нарушаване тр. дисциплина и други тежки нарушения на тр. дисциплина.

В този смисъл ВОС споделя изводите на БРС като счита  заповедта за уволнение за  незаконосъобразна и правилно първоинстанционният съд я е отменил.

Решението на РС-Белоградчик е обжалвано и в частта на присъдените разноски,които жалбоподателят счита за прекомерни.Въззивната инстанция не споделя това твърдение,тъй като са предявени три обективно съединени иска по КТ и договореното и заплатено адв. възнаграждение в размер на 1 500лв. не е в прекомерен размер.

Оветникът по жалба е претендирал разноски за настоящата инстанция ,но няма данни такива да са направени,поради което не следва да се присъждат.

 Водим от горното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение №16 от 05.02.20г. по гр.д. №653/19г. на Районен съд-Белоградчик.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.