№ 2619
гр. София, 13.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20241110215467 по описа за 2024
година
Производството е по реда на АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба от Д. Н. К., ЕГН: **********, срещу заповед за задържане с рег. №
513зз-1258/22.07.2023г., издадена от Н. Т. Д., на длъжност полицай при ОСПС - СДВР, гр.
София, с която на основание чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР Д. Н. К., ЕГН: **********, е задържан
за срок от 24 часа.
Жалбоподателят сочи, че в заповедта за задържане е посочено, че е извършил
правонарушение по УБДХ, като в последствие се било установило, че такова не е било
сторено от него. Твърди, че след изтичането на срока за задържането му е бил освободен,
като му е бил съставен предупредителен протокол, който му е бил връчен. Заявява, че не се е
саморазправял с никого, а единствено е бутнал и то не силно за ръката едно от лицата, които
се е намирало до полицаите. Моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане.
В открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят не се явява,
но се представлява от адв. Й.. Същият моли жалбата да се уважи по изложените в жалбата
доводи. Заявява, че по отношение на неговия подзащитен не е образувано дело за извършено
нарушение по УБДХ от страна на жалбоподателя, а единствено е съставен предупредителен
протокол. Сочи, че процесната заповед не, ал. съдържа всички изискуеми реквизити по чл.
74, ал.2, т.2 от ЗМВР, т.е. не са посочени фактическото и правно основание за задържането
на лицето, поради което е нарушено и правото му на защита. Прави искане за присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирано юрисконсултско
възнаграждение.
1
За ответника се явява юрк. Иванова, която моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Оспорва доводите на защитата, че в заповедта липсват основанията за задържането на
лицето, както и че са налице всички изискуеми реквизити, които се изискват от закона.
Поддържа, че не е било нарушено правото на зашита на жалбоподателя, тъй като макар и
оскъдно има посочено някакво описание на извършеното нарушение, както и че К. е бил
напълно наясно за какво го задържат. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С. не изпраща представител.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
На 21.07.2023г. Д. Н. К. бил заедно с приятели в Студентски град, като паркирал там
управляваният от него лека автомобил и се върнал да вземе същия към 01.30 часа през
нощта. Когато отишъл на място видял, че едно от страничните огледала на автомобила било
счупено. В този момент към него се приближил непознат мъж и му заявил, че е видял две
момчета да са счупили огледалото и че същите са били задържани от полицейските
служители и посочил посоката, в която се намирали момчетата заедно с полицаите, при
което К. се насочил към тях.
Същевременно полицейските служители В. Г.Д. - полицай при ОСПС - СДВР, А. Д. К. -
полицай при ОСПС - СДВ и Н. Т. Дилов - полицай при ОСПС - СДВР били назначени в
наряд за времето от 21.07.2023г. от 18.00 часа до 08.00 часа на 22.07.2023г. в състава на ППГ-
438.
Около 01.45 часа на 22.07.2023г. полицейските служители спрели за проверка две лица от
мъжки пол, като при извършване на проверката към тях се приближил К., който се държал
грубо и арогантно спрямо проверяваните лица. К. бил предупреден от полицаите да не
нарушава обществения ред и да не проявява агресия, при което същият блъснал в гърдите
едно от проверяваните лица. Д. Н. К. отново бил предупредил от полицейските служители
да не се саморазправя, при което същото лице продължило да проявява вербална агресия и
било задържано в 07 РУ на СДВР след установяване на самоличността му като Д. Н. К.. при
задържането на лицето то заявило на полицейските служители, че някой от проверяваните от
полицаите лица е счупило страничното му огледало. При задържането на К. не била
използвана физическа сила, а само помощ с помощни средства.
За задържането на жалбоподателя била издадена процесната Заповед за задържане на лице
с рег. № 513зз-1258/22.07.2023г., издадена от Н. Т. Д., на длъжност полицай при ОСПС -
СДВР, гр. София, с която на основание чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР Д. Н. К., ЕГН: **********, е
задържан за срок от 24 часа. Като правно основание за задържането било посочено “във
връзка с УБДХ”, като не били посочени нормативните актове, към които се отнасят
разпоредбите
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – заповед за
задържане с рег. № 513зз-1258/22.07.2023г., издадена от Н. Т. Д., на длъжност полицай при
ОСПС - СДВР, гр. София, на основание чл. 72, ал.1, т. 7 от ЗМВР, на жалбоподателя К. е
2
наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа" в
помещение за временно задържане на РУ- СДВР.
При освобождаването на К. от задържането му бил съставен предупредителен протокол от
22.07.2023г, с което същият бил предупреден да не нарушава обществения ред и да спазва
законите в Република България, както и да не отправя закана за саморазправа спрямо лицето
Ф. Б. З. с адрес: гр. София, ж.к. “Левски Г”, бл. В, вх. А, ет. 7, ап. 16.
Във връзка със случая не е било образувано съдебно производство по УБДХ по
отношение на Д. Н. К., ЕГН: **********.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото и приобщени в хода
на съдебното следствие писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата, предмет на настоящето производство, е подадена в предвидения в чл. 140, ал. 1
АПК срок, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването.
Ето защо жалбата е процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР
- Н. Т. Д.. При издаването й полицейският орган е действал в условията на оперативна
самостоятелност, с каквато е разполагал.
Заповедта за задържане на жалбоподателя обаче противоречи на материалноправната
разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на
закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
От изложените в заповедта за задържане с рег. № 513зз-1258/22.07.2023г. фактически и
правни основания не е възможно да се извлече ясно и недвусмислено основанието за
задържане на Контов, както и извода му, че са били налице материалноправните
предпоставки за това задържане. Доколкото разпоредбата на чл. 72, ал.1, т. 7 от ЗМВР,
според която "Полицейските органи могат да задържат лице: в други случаи, определени със
закон", е препращаща, то следва да бъдат конкретизирани както закона, така и определените
с него случаи, за да бъде допустимо задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР. Непосочването,
или неточното посочване, на уредени в закон случаи, накърнява както възможността на
задържаното лице да разбере – от съдържанието на издадения му акт – на какво основание е
задържано, така и правото му на защита срещу акта, а освен това препятства и възможността
за съдебен контрол върху законосъобразността на акта.
В процесния случай лаконично описаните в заповедта факти – "във връзка с УБДХ" са
недостатъчни, и то не поради неточното цитиране наименованието на нормативния акт Указ
№ 904 от 28.12.1963 за борба с дребното хулиганство, който се приема с ранг на закон.
Неяснотата е породена от обстоятелството, че в така цитирания Указ (УБДХ) липсва
предвидена възможност за задържане на лице за срок до 24 часа от полицейски органи, за
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, или АУАН, какъвто в
3
случа не е съставен. Отделно от това се установи и че не е било образувано производство по
отношение на задържаното лице по реда на УБДХ.
Съставянето на акт е уредено в чл. 2 от УБДХ според който: (ал. 1) За констатирана
проява на дребно хулиганство органите на Министерството на вътрешните работи,
кметовете, съответно заместник-кметовете, съставят акт, в който описват подробно случая, а
така също отбелязват името и адреса на нарушителя и на свидетелите, присъствували при
извършване на нарушението; (ал. 2) Ако нарушителят откаже или не е в състояние да
подпише акта, това се отбелязва в същия акт. В него се вписват и възраженията на
нарушителя, ако той направи такива.
В чл. 3, ал.1 от УБДХ е предвидено, че въз основа на съставения акт и на събраните
сведения за личността на нарушителя началникът на съответното структурно звено на
Министерството на вътрешните работи или оправомощеното от него лице веднага, но не по-
късно от 24 часа, когато се налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното:
а) внася преписката за решаване от районния съдия; б) изпраща преписката за разглеждане
от съответната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и
непълнолетните в случаите на ал. 4 на чл. 1; в) прекратява преписката, когато не са налице
условията за налагане на административно наказание или на мярка за обществено
въздействие;
Според чл. 3, ал.2 от УБДХ, в случаите на буква "а" лицето може да бъде задържано до 24
часа, когато не може да бъде представено веднага на съдията.
Така цитираната нормативна уредба води на извода, че задържане за срок до 24 часа е
предвидено в УБДХ, но само за случаите, когато въз основа на съставен акт преписката
следва да бъде внесена за решаване от районния съдия, а лицето не може да бъде
представено веднага на съдията. Хипотеза на задържане "за да бъде съставен акт" и “не е
съставен акт” не е предвидена нито в указа, нито в друг закон. По делото липсват каквито и
да било данни за съставен акт по УБДХ преди задържането на жалбоподателя и
констатирана невъзможност лицето да бъде представено веднага на съдията.
Съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби N050027/08 и N050781/095 на ЕСПЧ, не е
достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите
разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице,
релевиращи съпричастност към инкриминираното деяние. В конкретния случай, в
обжалваната заповед липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на
обосновано предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено
задържане. В този смисъл е допуснато нарушение на чл. 5 на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи. В Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. по дело
№ ТР-4/2002 г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че необходимостта на задължителност от
излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган, е решена с
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на
адресата на акта и на заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават
4
възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да извършат проверка за
законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед за задържане не отговаря на
законоустановените изисквания за нейното съдържание, тъй като е немотивирана, липсва
посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя, а правните основания
са посочени неясно, поради което същата следва да бъде отменена като незаконосъобразна,
поради съществено нарушение на административно- производствените правила.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за държавна такса - 10 лева и за адвокатско възнаграждение
в размер на 750 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. Н. К., ЕГН: **********, заповед за задържане с рег. № 513зз-
1258/22.07.2023г., издадена от Н. Т. Д., на длъжност полицай при ОСПС - СДВР, гр. София, с
която на основание чл. 72, ал.1, т.7 от ЗМВР Д. Н. К., ЕГН: **********, е задържан за срок
от 24 часа.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Д. Н. К., ЕГН: ********** направените по делото
разноски за държавна такса от 10, 00/десет/лева и адвокатско възнаграждение в размер на
750 /седемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - София
- град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5