Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Русе, 24.01.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският административен съд, четвърти състав, в публичното заседание на двадесет и трети декември през
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа
докладваното от съдия ДЯКОВА административно
дело № 490 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020г.(Наредба № 4)
Образувано
е по жалба на „Бултрейд – частна компания“ ЕАД със седалище гр. Русе,
представлявано от изпълнителния директор С.П.П. чрез пълномощника адв. Т.Т.,
против Уведомително писмо изх. № 01-170-2600/119 от 28.06.2021 г. на Директора
на ОД на ДФ "Земеделие" гр. Разград за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г., с което е определен размер на финансово подпомагане по подмярка 14.1 "Хуманно
отношение към животните" в сектор ЕПЖ, 14.1.1 „Осигуряване на свободна
подова площ при индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение и групово в
бокс/помещение за ЕПЖ в размер на 0,00 лв.
В
жалбата са изложени аргументи, че оспорваният акт е незаконосъобразен, издаден
в противоречие с материалноправните разпоредби. Релевират се доводи, че
представените при подаването на заявлението документи отговарят на зададените
критерии, осигурена е достатъчно свободна подова площ за броя отглеждани
животински единици. Представено е становище на ОДБХ гр. Разград, според което
животновъдният обект отговаря на всички ветеринарномедициски изисквания. Посочва
се, че животновъдният обект разполага с много повече от изискуемата минимална
площ за отглеждане не само на заявените за подпомагане животни, но и на всички
отглеждани в обекта животни. Допълнително се посочва, че не е съобразено от
административния орган, че в общата бройка на отглежданите животни са включени
и отглежданите в животновъдния обект бици, които не подлежат на подпомагане. Иска
се постановяване на съдебно решение за отмяната на уведомителното писмо.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя адв. Т.Т.,
поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира направените по делото
съдебно-деловодни разноски. Представена е и писмена защита.
Ответникът
- директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Разград, чрез
упълномощения юрисконсулт Л. Ж. и в хода на делото по същество се изразява
становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
„Бултрейд – частна компания“ ЕАД притежава животновъден обект вид "кравеферма"
с предназначение за отглеждане на говеда, намиращ се в с. Божурово, общ. Кубрат.
От Областна дирекция по безопасност на храните - Разград е било издадено за
този обект удостоверение за регистрация на животновъден обект № 3282 от 14.09.2015
г., съгласно което същият отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и е с
капацитет от 200 бр. говеда, при технология на отглеждане: оборно-пасищно. Във
връзка с предстоящо подаване на заявление за подпомагане за кампания 2020 г. от
ОБДХ – Разград е издадено Становище № 1970/30.04.2020 г., с което се
удостоверява, че животновъдния обект отговаря на всички ветеринарномедицински
изисквания и се удостоверява налична подова площ и/или дворна площ във връзка с
изискванията на Наредба № 4. В становището е отразено, че в животновъдния обект
се отглеждат общо 189 броя животни, от които 20 броя телета/малачета до 150 кг,
92 броя крави над 24 месеца, 62 броя говеда на възраст над 6 месеца до 24
месеца и 15 броя бици над 24 месеца.
На
08.05.2020г. от жалбоподателя е подадено Заявление за подпомагане/плащане за 2020г.
по мярка 14 "Хуманно отношение към животните", което е прието с
идентификационен номер 17/14/1/02016. Със заявлението е поискано подпомагане за
112 бр. ЕПЖ/едри преживни животни/ при капацитет ЕПЖ 200 бр. за извършване на
дейността „Осигуряване на свободна подова площ за отглежданите животни“, които
в т. 1.1. от заявлението са посочени като 100 животински единици (ЖЕ). В
таблица 1 са изброени всички ЕПЖ, отглеждани в посочения обект като за тези, за
които се кандидатства по схемата и подмярка в сектор ЕПЖ в колона „Дейност по
чл. 4“ е посочено „ЕПЖ на закрито“ и за които е поел ангажимент, а за останалите
животни (за които не се иска подпомагане) в същата колона е отбелязано „без
схема“.
В
План-програмата за изпълнение на ангажименти по мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от ПРСР 2014 – 2020г. оспорващият е заявил
ангажимент за изпълнение на дейността Осигуряване на свободна площ при
индивидуално отглеждане в бокс/клетка/помещение както и групово в
бокс/помещение на ЕПЖ“ съгласно Таблици № 1 и 3 към План-програмата, в които
освен броя и коефициента ЖЕ на заявените животни са посочени и минималните
изискуеми площи в помещение и на двор, съответно общо осигурените от
земеделския стопанин свободни подови площи в помещения и на двор съобразно
становище на БАБХ, както и необходимата площ за свободно пашуване на открито,
съответно общо осигурената свободна площ за пашуване на двор съобразно
становище на БАБХ (въпреки, че жалбоподателят не е кандидатствал за подпомагане
за отглеждане на животни на открито).
При
започнатата от ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Разград административна
проверка по подаденото заявление, е извършена справка в Регистъра на животните
и животновъдните обекти – „Списък с животни в ЖО“ към датата 31.12.2020 г. при
която е установено, че в животновъдния обект на жалбоподателя се отглеждат 205
броя животни.
Във
връзка с установено разминаване между броя на заявените за подпомагане по
мярката животни и заявения от оспорващия капацитет на процесния ЖО - 200 бр.
ЕПЖ с данните от "Списък с животни в ЖО" от системата на БАБХ към
референтна дата 31.12.2020 г. в ЖО, съгласно който в ЖО са налични общо 205 бр.
животни, административният орган е поискал потвърждение от ОДБХ – Разград, че
при така описания в удостоверението за регистрация капацитет на ЖО има
възможност да се отглеждат животните по "Списък с животни в ЖО" от
системата на БАБХ към 31.12.2020 г., съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД и
Наредба № 4.
С
писмо вх. № 01-170-2400/85-1 от 27.05.2021 г. директорът на ОДБХ – Разград е
отговорил, че при издаването на Становище № 1970/30.04.2020 г. са били замерени
площи в помещения и на двора, предназначени за отглеждане на наличните в
животновъдния обект животни. Разпределението на отглежданите към 30.04.2020 г.
животни по брой, вид и категория, както и осигурената свободна подова площ за
отглеждане в помещения и на двор, са посочени в таблица към писмото. Според
директора на ОДБХ – Разград системата за отглеждане на животните в обекта е
свободно-боксова и посочените в "Списък с животни в ЖО" от системата
на БАБХ към референтна дата 31.12.2020 г. брой и категории животни е възможно
да бъдат отглеждани в измерените към 30.04.2020 г. помещения и двор, при
спазване на изискванията на Наредба № 4 от 08.08.2017 г., като в таблица са
посочени и примерни разпределения на осигурената свободна площ съобразно
животните в обекта към 31.12.2020 г.
С
писмо изх. № 01-170-2400/90 от 03.06.2021 г. директорът на ОД на ДФ
"Земеделие" – гр. Разград е отправил ново запитване до директора на
ОДБХ – Разград за предоставяне на информация дали броят, видът и категорията на
отглежданите в процесния животновъден обект животни към референтна дата
31.12.2020 г. съответстват на капацитета на регистрирания по чл. 137 от ЗВМД
животновъден обект. С писмо вх. № 01-170-2400/90-1 от 10.06.2021 г. директорът
на ОДБХ – Разград е отговорил отрицателно.
С
оспореното Уведомително писмо изх. № 01-170-2600/119 от 28.06.2021 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от ПРСР 2014-2020 г., издадено от
директора на ОД на ДФ "Земеделие" – гр. Разград, оспорващият е
уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото Заявление за
подпомагане/плащане във връзка с допустимите дейности по мярка 14 с ИД: 17/14/1/02016,
е в размер на 0 (нула) лева.
Като
фактическо основание за отказа за плащане административния орган е посочил, че
съгласно Удостоверение № 3282
от 14.09.2015 г. капацитета на ЖО е 200 бр. говеда, а от административната
проверка е установено, че към 31.12.2020 г. отглежданите животни са 205 броя:
ЕПЖ – крави над 24 месеца - 112 бр., ЕПЖ
– говеда на възраст от 6 до 24 месеца – 56 бр., ЕПЖ – телета/малачета – 16 бр.
и ЕПЖ – бикове над 24 месеца – 21 бр.
Административният
орган счел, че по този начин е налице превишаване на капацитета на обекта,
посочен в удостоверението за регистрация на ЖО с 5 ЕПЖ, поради което
жалбоподателят не отговарял на изискванията на чл. 10, ал. 4
от Наредба № 4. Приел е, че е налице хипотезата на чл. 28, ал. 1, т. 4
от същата наредба и на това правно основание е определил финансово подпомагане
в размер на 0 лв. за заявената дейност.
Писмото
е връчено на жалбоподателя на 13.07.2021 г., а жалбата срещу него е подадена
чрез административния орган на 27.07.2021 г.
В
хода на съдебното производство от ОДБХ – Разград бе изискана информация и
предоставяне на налични писмени документи в досието на ЖО № 7335-0061. Съгласно
постъпилата информация с протокол № 11 от 28.11.2012 г. комисия от ОДБХ –
Разград е установила, че обектът (фермата, стопанисвана от жалбоподателя)
отговаря на ветеринарно медицинските изисквания за отглеждане на едри преживни
животни и хуманно отношение към тях съгласно Наредба № 44 от 20.04.2006 г. и
Наредба № 16/03.02.2006 г. за защита и хуманно отношение при отглеждане и
използване на селскостопанските животни. Комисията е изразила становище, че
този животновъден обект може да се регистрира по чл. 137 от ЗВД. В протокола
липсва отбелязване на вида и броя на отглежданите в обекта животни. Въз основа
на този протокол е издадено Удостоверение № 3282/14.09.2015 г. за регистрация
на процесния животновъден обект. В хода на настоящото съдебно производство
жалбоподателят е представил Удостоверение за регистрация на животновъден обект
№ 02900/14.06.2021 г., според което животновъдния обект е с капацитет до 250
броя говеда/телета, в това число 130 броя възрастни говеда и 120 броя приплоди
до 12 м. възраст. Удостоверението е издадено въз основа на констативен протокол
от 14.06.2021 г., който е представен по делото от ОДБХ – Разград и според който
посочения в удостоверението брой животни представлява животните (по вид
категория и брой), които в момента на проверката се отглеждат в животновъдния
обект.
Като
доказателства по делото са приети нотариални актова, договори за продажба на
недвижими имоти и скици, касаещи собствеността и площта на имота, в който се
намира животновъдния обект на жалбоподателя. По делото не се спори относно
площите на обекта.
Като
свидетел по делото е разпитана д-р С.Й.,***, която е извършила проверка на
животновъдния обект на 30.04.2020 г. и въз основа на резултатите от тази проверка
е издадено становището на ОДБХ – Разград, представено от жалбоподателя при
подаване на заявлението за подпомагане. В показанията си свидетелката посочва,
че към датата на извършената от нея проверка отглежданите в ЖО животни са били
189 броя. В последствие на отправените от ОД на ДФЗ – Разград запитвания е
отговаряно съобразно зададения въпрос. В първия случай е посочено, че площта на
обекта позволява отглеждане на броя животни, установен към 31.12.2020 г., а във
втория случай, доколкото въпросът е бил съответства ли този брой животни на
капацитета на ЖО по издаденото удостоверение, то отговорът е бил отрицателен,
тъй като по удостоверение капацитетът е бил 200 броя животни, а по Списъка на
животните в ЖО към 31.12.2020 г. те са били 205 броя.
При
така установените обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна и при наличието
на правен интерес от оспорване на подлежащ на съдебен контрол ИАА.
Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна.
Оспореното
писмо е издадено от адм. орган разполагащ с необходимата материална
компетентност - с приложената към преписката заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021
г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" са делегирани на
директорите на областните дирекции на ДФ "Земеделие" правомощия по
чл. 20а, ал. 4 от З-на за подпомагане на земеделските производители. Видно от
раздел VІ т. 1 и т. 12 и т. 12.7 директорът на ОД на ДФЗ – Разград разполага
както с материална така и с териториална компетентност да издаде
административен акт от вида на оспорваното уведомително писмо.
Съдът
намира за формално спазена формата на административния акт. В него се съдържа
като фактическо основание за отказа несъответствието между броя на отглежданите
в ЖО животни (205 бр. ЕПЖ) и капацитета на ЖО, посочен в издаденото по реда на
чл. 137 от ЗВМД удостоверение, според което той бил за 200 бр. ЕПЖ. Посочени са
и правните основания за отказа, а именно: разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 28, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 4/8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 " Хуманно отношение към
животните" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014
-2020 г. Независимо от това обаче съдът намира, че по определени правно
релевантни въпроси липсват мотиви, което води до немотивираност в цялост
(непълнота на мотивите) на издаденото уведомително писмо, която не може да бъде
санирана на етапа на съдебното оспорване.
Според
чл. 28, ал. 1, т. 4 от наредбата изплащането на финансовата помощ може да се
намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва
нормативните изисквания за хуманно отношение към животните. Това е именно
нормата послужила като правно основание на ответника за издаване на процесното
уведомително писмо. От тази разпоредба следва извод, че административният орган
има възможност да избере две законови възможности - първата по реда на
посочване в административният акт е да "намали" финансовата помощ, а
втората – " да откаже" финансовата помощ, т. е. той не действа в
условията на обвързана компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от АПК от две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване
на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и
е най-благоприятна за държавата и обществото. Наред с това административният
орган следва да изложи мотиви защо и на какви основания е избрал една от двете
алтернативни възможности, предвидени в наредбата.
В
оспорения административен акт, няма изложени мотиви, защо административният
орган е приел, че в случая следва да откаже изцяло изплащане на заявената
финансова помощ, а не да намали нейния размер.
На
следващо място административният орган е приел, че в случая е налице нарушение
на чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4, тъй като към 31.12.2020 г. животните в ЖО
превишават капацитета на обекта, посочен в удостоверението за регистрация на
ЖО, като се позовава на писма изх. № 01-170-2400/85#1 от 27.05.2021 г. и изх. № 01-170-2400/90#1 от 10.06.2021 г. на директора на ОДБХ –
Разград.
От
приложени към административната преписка писма е видно, че тези писма, макар и
формално да не си противоречат, съдържат разнопосочна информация. В първото
писмо (от 27.05.2021 г. – л.66-69 от преписката) се сочи, че осигурената в
обекта свободна подова площ в помещение и свободна площ на двора, позволяват
отглеждането на установените по брой, вид и категория животни към 31.12.2020 г.
в съответствие с изискванията на Наредба № 4 за прилагане на Мярка 14
"Хуманно отношение към животните", като посочва и примерно
разпределение на площите. Във второто писмо, вече се сочи, че според
Удостоверение за регистрация на ЖО капацитетът на ЖО е 200 животни ЕПЖ, а към
31.12.2020 г. животните в обекта са били 205 бр. ЕПЖ и броят на отглежданите
животни не отговаря на капацитета на обекта. Последната констатация е очевидна
и за установяването й фактически не е необходимо становището на ОДБХ – Разград.
В
оспорения акт обаче липсват мотиви, защо административният орган е игнорирал
информацията от първото писмо, според което наличието на пет животни в повече
не осуетява възможността всичките 205 налични в ЖО животни в т. ч. и заявените
за подпомагане 112 от тях да бъдат отглеждани в съответствие с изискванията на
Наредба № 4 за прилагане на Мярка 14 "Хуманно отношение към
животните", тъй като от преписката е видно, че осигурената свободна подова
площ в помещение и свободна площ на двора е достатъчна.
Липсата
на мотиви по отношение на горепосочените обстоятелства лишава от възможност
съдът да осъществи контрол върху законосъобразността на оспорения акт и
съответствието му с целта на закона.
На
следващо място съдът счита, че при постановяване на оспорения административен
акт са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно
чл. 21 от Наредба № 4 при непълнота или нередовност на документи, при
възникване на необходимост от предоставяне на допълнителни документи при
непълнота и неяснота на заявените данни и посочените факти, както и с цел да се
удостовери верността на заявените данни, ДФЗ – РА, указва на земеделския
стопанин необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи.
Земеделският стопанин е длъжен в срок до 10 работни дни от уведомяването да
представи изисканите му данни и/или документи. Представените след този срок
данни и/или документи, както и такива, които не са изрично изискани от ДФЗ –
РА, не се вземат предвид при последващата обработка на заявлението за
подпомагане или плащане. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 35 от АПК
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая.
В
настоящото производство административният орган не е уведомил жалбоподателя за
констатираното от него несъответствие между броя на отглежданите в ЖО животни
към референтната дата и капацитета на ЖО по удостоверение за регистрация и не
му е дал възможност да докаже, че подовата площ и дворната площ на ЖО позволява
по-голям капацитет на ЖО и отглеждането на повече животни по брой и вид от този
по първоначалната регистрация на ЖО. Приел е за достатъчно само да поиска
информация от ОДБХ – Разград по реда на 19а, ал. 3 от Наредба № 4, но не е
обсъдил получената информация в цялост.
По
отношение на материалната законосъобразност на оспорения административен акт
съдът намира следното:
Съгласно
чл. 4, ал. 1 от Наредба № 4 финансовата помощ по тази наредба се предоставя за
изпълнението на една или комбинация от дейности, включени в подмярка 14.1
"Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" или подмярка 14.2
"Хуманно отношение към животни в сектор ДПЖ" от мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г.
В
чл. 4, ал. 2, т. 2 на същата наредба е предвидено, че по подмярка 14.1
"Хуманно отношение към животни в сектор ЕПЖ" се предоставя финансова
помощ за дейности за осигуряване на свободно отглеждане на открито на говеда
над 6-месечна възраст и/или биволи за минимум 160 дни годишно, от които 40 дни
могат да бъдат на двора на животновъдния обект при осигурен минимум 120 дни за
свободно пашуване. В чл. 4, ал. 4 от наредбата е посочено, че при изпълнение на
дейността по ал. 2, т. 2 включваща и отглеждане на двор, дворът трябва да
отговаря на изискванията, определени в приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 44 от 2006 г.
Съгласно
чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4 от 08.08.2017 г.
броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в който се
изпълняват дейностите по чл. 4, трябва да са в съответствие с капацитета на
регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД)
животновъден обект.
Според
чл. 12, ал. 3 от Наредбата кандидатите трябва да спазват минималните изисквания
за хуманно отношение към животните съгласно съответните задължителни стандарти
и да изпълняват дейностите съгласно чл. 4. За всички животни от допустимите
категории, отглеждани в животновъдния обект, в който се изпълнява дейност по
осигуряване на свободната подова площ, кандидатите спазват изискванията на чл.
4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1. В ал. 6 на чл. 12 е посочено, че към момента на
кандидатстване земеделските стопани посочват в заявлението за
подпомагане/плащане броя на всички животни от даден вид и категория, които се
отглеждат в животновъдния обект и тези, за които се кандидатства за подпомагане
за дейностите по чл. 4.
Според
приложената от административния орган разпоредба на чл. 28, ал. 1, т. 4 от
Наредбата изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато
се установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за
хуманно отношение към животните. Тази норма е бланкетна и административният
орган следва да посочи от фактическа и правна страна кои точно нормативни
изисквания за хуманно отношение към животните не е спазил земеделския стопанин.
В
случая административният орган е посочил чл. 10, ал. 4 от Наредба № 4. Формалното
нарушение на тази норма обаче не обосновава автоматично извод за неспазване на
изискванията за хуманно отношение към животните, което всъщност е основанието
да се намали или откаже исканото подпомагане по мярка 14.
От
данните по делото се установява, че формално броя, вида и категорията на
отглежданите в ЖО към референтната дата 31.12.2020 г. животни не съответстват
на капацитета на обекта, определен с Удостоверението му за регистрация по чл.
137 от ЗВМД. Следва обаче да се има предвид, че този капацитет, посочен в
удостоверението, е определен към датата на издаването му въз основа на
отглежданите към този момент животни. Тази технология на установяване на
капацитета на ЖО е ясно видна в издаденото на 14.06.2021 г. удостоверение, в
което определеният капацитет е обвързан с установения в констативния протокол
брой на отглежданите към момента на проверката животни. В удостоверението за
регистрация не е определен максималния капацитет на ЖО по видове и категории
животни съответни на процесните, а капацитетът е определен според заявените от
селския стопанин бройки животни и осигурената от него площ. Видно от схемата в
становището, БАБХ не е приложила минимално предвидените параметри в Наредба №
4, за да определи максималния капацитет на ЖО, а е разпределила цялата
установена сградна и дворна площ между заявените от оспорващия бройка животни,
при което в схемата са предвидени много по-високи параметри осигурена площ от
минимално изискуемите по Наредба № 4. Това лесно се установява като се сравнят
минимално допустимите показатели за свободна подова площ в помещение и на двор
за едно животно от съотвения вид, регламентирани в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от
Наредба № 4 и примерната схема за разпределение на площите, посочена в
Становището на БАБХ от 30.04.2020 г., приложено към заявлението за подпомагане.
При
сравняване на минимално изискуемата площ и осигурената от жалбоподателя площ в
ЖО е видно, че обективно капацитетът на ЖО за отглеждане на животни от вида на
процесните е значително по-голям от този посочен в удостоверението от 2015 г. и
този извод се подкрепя допълнително от факта, че за същия ЖО е издадено ново
удостоверение от 14.06.2021 г. за капацитет от 250 ЕПЖ. Очевидно е, че
отглеждането от жалбоподателя в процесния животновъден обект на 5 бр. ЕПЖ
повече от посочения в удостоверението за регистрация на ЖО от 2015 г.
капацитет, не нарушава нормативните изисквания за хуманно отношение към
животните по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
Не
на последно място следва да се има предвид, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му. В случая това е 28.06.2021 г. Към тази дата вече е било
на лице издадено удостоверение за регистрация на животновъдния обект с
капацитет 250 броя животни, т.е.
към момента на издаване на административния акт е било налице съответствие
между капацитета 205 бр. ЕПЖ и издаденото удостоверение за 250 бр. ЕПЖ.
Ето
защо съдът счита, че оспореният административен акт противоречи на материалния
закон.
С
оглед на изложеното по-горе съдът счита, че административният акт противоречи и
на целта на закона. В случаи като процесния – при установяване на брой
отглеждани животни в ЖО, превишаващ заявения такъв за подпомагане, но не и
завишените изисквания за свободна подова площ при отглеждане на животни,
регламентирани в Наредба № 4 от 08.08.2017 г., както и другите изисквания за
хуманно отношение към ЕПЖ и ДПЖ, целта е селският стопанин да бъде подпомогнат
за извършваните от него дейности по мярката в съответствие с броя на заявените
за подпомагане животни (които са по-малко от отглежданите), т.е. в рамките на
броя животни, посочен в заявлението, а не да бъде санкциониран за неспазване на
ангажимент, който реално не е поемал пред бенефициента. Ако в обекта бяха
установени по-малко животни от заявените, то тогава безспорно би имало
основания за отказ или за намаление за финансовото подпомагане, поради
неспазване на поетия от заявителя ангажимент за отглеждане на определен брой
животни, но в процесния случай и при положение, че не са нарушени завишените
изисквания на наредбата за свободна подова площ, то отказът за финансово
подпомагане не кореспондира с целите, посочени в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 4
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният акт следва да бъде отменен и
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по
същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, изложени
в мотивите на решението.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото
се явява основателно. Като своевременно направено, то следва да се уважи в
размер на 50 лв. за платена държавна такса за оспорването, 20 лева – заплатен
депозит за призоваване на свидетел и 600 лева – адвокатско възнаграждение, за
заплащането на което е налице надлежно доказателство по делото (договор за
правна защита и съдействие – л. 32). Направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно предвид
факта, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение съвсем близко до
минималния размер (от 500 лв.), определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а настоящото
дело е протекло в две заседания със събиране на допълнителни доказателства и
разпит на свидетел.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Уведомително писмо с изх. № 01-170-2600/119
от 28.06.2021 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд
"Земеделие" – гр. Разград и
ВРЪЩА административната преписка на
административния орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"
– Разплащателна агенция да заплати на „Бултрейд – частна компания“ ЕАД със
седалище гр. Русе, ул. „Елин Пелин“ № 15А, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор С.П.П., разноски по делото в размер на 670,00 (шестстотин и
седемдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: