Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
София, 05.01.2021 год.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен
състав, в съдебно заседание на девети
декември през две хиляди и двадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия
Димитрова гр. д. № 9246/2020 г. по описа
на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 09.03.2020 г., постановено по гр.д. №
11594/2018 г. по описа на СРС съдът отхвърля предявените от П.И.Х.,
ЕГН: ********** против „Г.“ АД, ЕИК: ******иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на
заповед N 29/19.12.2017 г. на изпълнителния директор на „Г.“ АД, с която на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото
му правоотношение, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 28 679,04 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от
19.12.2017 г. до 19.06.2018 г., както и иск с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 4 КТ за допускане на поправка на основанието за уволнение, вписано в
трудовата книжка на ищеца. Осъжда „Г.“ АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на П.И.Х., ЕГН: **********, с адрес: *** ******, по
иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 1977,63 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 9 работни дни за 2017 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение. Осъжда „Г.“ АД, ЕИК: ******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** ******, по иск с правно основание чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ сумата от 5089,21 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за м.
11.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 19.02.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата
от 3523,87 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за м. 12.2017 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 19.02.2018 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата
над сумата от 3523,87 лв. до сумата от 5501,50 лв., представляваща брутно
трудово възнаграждение за м. 12.2017 г. С оглед изхода на
спора съдът разпределя и разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение, в частта, с която са
отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 и т. 4 КТ е останал ищецът, който е подал настоящата въззивна жалба. С нея твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е обосновал фактическите и правните си
изводи на базата на обстоятелството, че е изтрил процесните електронни писма от
електронната поща на работодателя. В тази връзка излага, че същите не са
изтрити, а са само преместени от електронната поща на неговия служебен
компютър. На следващо място твърди, че СРС неправилно е тълкувал факта, че към
момента на дисциплинарното му уволнение е бил в предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. В тази връзка излага, че съдът е следвало да приеме,
че работодателят е действал преднамерено към него с цел да го освободи при
по-лоши условия от тези, които би имал при прекратяване на договора въз основа
на неговото искане, а не че този факт, ведно с останалите доказателства, говори, че той е имал намерение да навреди на
работодателя. Посочва и че съдът неправилно е приложил закона като е приел, че
е налице злоупотреба с доверието на работодателя от негова страна и съответно
основание за дисциплинарното му освобождаване от работа. В подкрепа на това
твърди, че злоупотреба с доверие може да има само ако работникът/служителят,
възползвайки се от служебното си положение, преднамерено е проявил поведение,
което е довело до имотна облага за него или за другиго. В настоящия случай не
се установявало, нито наличието на умишлено поведение от негова страна, нито
настъпването на каквато и да било облага, като не са накърнени по никакъв начин
и интересите на работодателя. Евентуално посочва, че тежестта на извършеното от
него нарушение на трудовата дисциплина не е преценено правилно от съда, като по
отношение на това твърди, че поведението му не обосновава налагането на
най-тежкото наказание, а именно дисциплинарно уволнение.
Моли съда да отмени съдебното решение, в обжалваната част
и да постанови друго, с което да уважи предявените от него искове изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство, с който се излагат подробно
доводи за правилност и законосъобразност на обжалваната част от съдебното
решение и се иска нейното потвърждаване.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди
събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок, срещу акт,
подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението,
по допустимостта му
– в обжалваната
част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената
въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдът
неправилно е възприел неговото поведение като „изтриване“ на писма от
електронната поща на работодателя, тъй като те били само преместени на
служебния му компютър. Страните на спорят по факта, а се установява и от събраните
доказателства, че процесната електронна поща не съставлява такава, предоставена
на служителя за лично ползване. Тя обслужва множество служители, както
конкретно на работодателя, така и на партньорите, с които той заедно
осъществява работен проект. Чрез нея се обменя всякаква техническа, счетоводна,
юридическа и друга информация, като така се цели бърз достъп и обмен на
информация между звена на дружествата, участващи в проекта. Категорично е видно, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства ( свидетелят М.и протокол за извършена служебна
проверка от оторизираните служители на
ИТР Сървисиз ЕООД от 18.12.2017 г. и приложенията към него), че жалбоподателят
е изтрил намиращите се в описаната служебна поща около 3 000 писма,
обслужващи изпълнението на проекта на работодателя. Фактът, че тези писма са
копирани на служебния компютър на служителя с нищо не променя обстоятелството,
че те не са се намирали в пощата, в която е следвало да бъдат и останалите
служители на работодателя и на неговите партньори не са имали достъп до тях.
Неоснователно и твърдението на жалбоподателя, че съдът
неправилно е тълкувал факта, че той е бил в предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, подадено от него. Въззивният съд намира, че изводите
на първоинстанционния съд са съобразени напълно със събраните по делото
доказателства и житейската логика като и двете не могат по никакъв начин да
обосноват извод, че работодателят е предприел уволнението на служителя с цел
същият да бъде освободен от работа при по неблагоприятни условия. От
установените по делото факти е видно, че денят, в който жалбоподателят е изтрил
писмата от електронната поща на работодателя е бил последния му работен ден.
Точно в този момент обаче той решава да разчисти пространство в електронната
поща, която се използва за изпълнение на проекта на работодателя, въпреки че от
следващия ден, той няма да има нищо общо с тази дейност. Освен това действието
е предприето в момент, в който предстой фирмено събиране и повечето служители
се подготвят за него и вече не са на работните си места. И при това не става
дума за изтрити един - два email-а, а за 3000 такива, което обективно( съобразно свидетелските показания и
личните познания на съда) няма как да стане случайно с натискането на един
клавиш на клавиатурата или едно кликване с мишката. Тази дейност е отнела
време, включително и копирането на документите на работния компютър, като
служителят е следвало методично да премината от страница на страница и да
изтрива информацията, съобразно с това по колко писма се показват едновременно
на работния плот. Освен това, след като работникът е извършил посочените
действия, той по никакъв начин не се е свързал с поддържащата компютрите
организация с цел да се възстанови загубената от пощата информация, макар и да
е видно от изложеното, че изтриването й не е било случайно разсеяно действие, а
преднамерено и методично следвано поведение. Всичко това говори за правилност
на изводите на съда, че със своето поведение служителят е накърнил доверието на
работодателя като действията му са умишлени, най-малкото с цел да затруднят
изпълнението на договорните задължения на работодателя след напускането
му. В тази връзка неоснователни се
явяват и твърденията на жалбоподателя, че не е налице злоупотреба с доверие,
тъй като не е налице имотна облага и не е проявено от негова страна умишлено
поведение. Настоящият съд също намира, че поведението на служителят е било
преднамерено насочено да унищожи или поне забави достъпа до необходима за
изпълнението на проекта информация, като освен това следва да се има предвид,
че несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или
служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени
действия, с цел извличане на имотна облага. Такава обаче е
налице и когато без да е
извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие,
при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието
(действие или бездействие) е извършено умишлено.( така напр. решение № 242 от 21.05.2012 г. по гр. д. № 932/2011 г.,
Г. К., ІV Г. О. на ВКС). Процесното поведение несъмнено представлява
накърняване на гласуваното от работодателя доверие, които е назначил
жалбоподателя на ръководна длъжност и му е дал достъп до информация, която е
важна за развиваната от него търговска дейност. Изложеното горе съдът приема и
като обосноваващо извод за неоснователност на възражението на жалбоподателя, че
наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, като в тази
връзка изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Поведението на
работника е преднамерено – методично изтриване на важна информация, без
разрешение от работодателя и без обективна необходимост, която затруднява
комуникацията между звена на работодателя и неговите партньори по изпълнението
на важен работен проект и това обосновава извод за значителна тежест на
извършеното нарушение, предвид което наложеното наказание е справедливо и
обосновано.
С оглед изложеното подадената въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените
от нея в хода на въззивното производство разноски в поискания размер от 450 лв.
на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 09.03.2020 г.,
постановено по гр.д. № 11594/2018 г. по описа на СРС, в частта, с която съдът отхвърля предявените от П.И.Х., ЕГН: ********** против „Г.“ АД, ЕИК: ******иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване за незаконно и за отмяна на заповед N 29/19.12.2017 г. на
изпълнителния директор на „Г.“ АД, с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение, иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 28 679,04 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
поради незаконно уволнение за периода от 19.12.2017 г. до 19.06.2018 г., както
и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за допускане на поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца. Осъжда „Г.“ АД,
ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.И.Х., ЕГН:
**********, с адрес: *** ******, по иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата от 1977,63 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск от 9 работни дни за 2017 г., дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, П.И.Х., ЕГН: ********** да заплати на „Г.“ АД, ЕИК: ******сумата от 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В останалата част съдебното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.