Решение по дело №295/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно, по реда на чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от "Крис транс 03" ООД чрез процесуален представител срещу решение №78/08.02.2024 г. по а. н. д. № 2185/2023 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева. Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Оспорва се установеността на нарушението и доводите в тази насока в решението.

Касаторът твърди, че съдът не е изследвал факта относно приложимостта на европейското законодателство и в частност приложението на Регламент 20202/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, който предвижда възможност за първоначален уведомителен режим при незаплатена пътна такса, срок за доброволното заплащане и едва тогава – предприемане на държавна принуда срещу това поведение на задълженото лице.Позовава се на чл.3 ал.2 ЗАНН с оглед измененията на националната правна рамка в чл.10б ал.7-9 ЗП.

Иска се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен фиш.Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 1600лв./ по 800лева за инстанция въз основа на представени договори за правна защита/

Ответникът по касационната жалба чрез процесуален представите я счита за неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, позовавайки се на решение на СЕС по С-438/22г.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е основателна.

С решението, постановено по а.н.д. № 2185/2023 г. Районен съд Русе e потвърдил атакуваният пред него ЕФ № №********** за налагане на наказание за нарушение, установено на 14.06.2021г. в 14.09ч. от устройство № 40342, представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата, издаден от Агенция Пътна инфраструктура, Национално Тол управление гр. София, защото за ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването през този участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което бил генериран и изготвен доклад под формата на запис и статични изображения. Със санкционния акт на „ Крис Транс 03 “ООД като собственик на ППС – т.а влекач МАН ТГХ 18480БЛС с рег № ЕН5772 КС ,ек.кат.Евро 5 и допустима маса 44 000, общо 5 бр.оси за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за деяние, което според издателя на ЕФ нарушавало изискването на чл.102, ал.2 от ЗДвП, според която норма „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство“.

Сред преписката по а.н.д. се намира и становище от отдел „ Управление на информационна система и инфраструктура“ ,че за датата на нарушението няма получена и платена тол декларация за ППС ,вкл и за предходен и следващ сегмент, което е стандартна бланка и информация от ИТС АД ,че бордовото устройство на ППС е било изключено или неправилно включено в електрическото захранване или с изчерпана батерия и не е генерирало данни, като не е имало техническа неизправност в системата за таксуване.

За да постанови решението си Районният съд е приел, че при съставяне на електронния фиш не са допуснати нарушения, както и че не са допуснати такива при установяване на самото административно нарушение. Счел е на база на така събраните доказателства, че обжалваният електронен фиш е обоснован, издаден при спазване на всички материалноправни и процесуални изисквания.

При обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационните основания по чл.348 НПК, настоящият състав намира следното:

Така постановеното решение е неправилно.

В Република България е създадена платена пътна мрежа, за преминаване през която се заплащат съответните такси, посочени в чл. 10, ал. 1 ЗП, а именно – винетни за превозните средства по чл. 10а, ал. 7 с. з., даващи право на конкретното ППС да ползва мрежата за периода, за който е заплатена таксата (т. 1), и такива за изминато разстояние – тол такси за ППС по чл. 10б, ал. 3 ЗП, предоставящи възможност на превозното средство да измине конкретно разстояние между две точки от съответния път или пътен участък (т. 2). Размерите на посочените такси са нормативно определени в Тарифата в зависимост от техническите характеристики на превозното средство и пътния участък.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. С разпоредбата на чл. 179, ал. 3б (Нова – ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 16.08.2019 г.), ЗДвП законодателят е дефинирал като нарушение незаплащането от собственика или вписания ползвател изцяло или частично на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 с. з. за управляваното ППС и попадащо в хипотезата на чл. 10б, ал. ЗП. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай.

Установяването на нарушенията, свързани със заплащането на предвидените в чл. 10, ал. 1 ЗП пътни такси, се извършва по специално разписани в закона правила. Съгласно чл. 167а, ал. 1 ЗДвП АПИ осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП чрез ЕССПТ. По предписание на ал. 3 тази система създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, а докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно ППС, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

Посоченото в ЕФ устройство № 40342 представляващо елемент от системата по чл.10, ал. 1, т.2 ЗП, намиращо се на път I-5 км 25+914, община Иваново, посока намаляващ километър, има функциите да засича регистрационния номер на ППС и да подава информация към централната база данни на тол системата. Това реално е стационарна контролна точка, част от ЕССПТ поставена на пътното платно, засичаща/ заснемаща/ рег.номера на МПС преминаващи през пътната мрежа и подаваща информация към информационния сървър с базата данни на АПИ, която подлежи на обработка. Т.е нарушението е установено, противно на възраженията в касационната и въззивна жалба.

Според предписанието на чл. 10, ал. 2 ЗП, при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното ППС не е заплатена таксата по ал. 1, водачът на ППС, неговият собственик или трето лице може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава във връзка с конкретното ППС. Описаната нормативна регламентация налага извод, че освен спецификата по отношение на способите за установяване на нарушенията във връзка с използването на платената пътна мрежа в Република България, отклонения са предвидени и при прилагане на последиците от извършеното деяние спрямо отговорния субект.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции израз на държавна принуда- чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът "в отсъствие контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП и чл.189ж ал.1 от ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия- чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове.

Според записаното в ЕФ, нарушението е на дата 14.06.2021г. Към датата на нарушението в ЗДвП, в текста на чл.189ж, ал.1 от закона е записано следното „При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение“.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 изр. първо от ЗДвП (в приложимата редакция към датата на нарушението ) урежда възможността при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗвП се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, т.е хипотезите при които влизат в сила ЕФ, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно наказателната отговорност на едно лице.

Изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

Такава възможност не се извежда и от разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма не само, че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, но тя разглежда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо цитираната разпоредба би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

За пълнота на изложението следва да бъдат съобразени и разпоредбите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. Според първо посочената норма при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо чрез разширително тълкуване на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП или по аналогия да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в този смисъл чл.46 ЗНА и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.

Доказателство за неясната воля на законодателя и за неприложимостта на сочената хипотеза към датата на нарушението е, че едва след изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от м.02.2024 г. законодателят е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. До изменението на закона липса изрична законова разпоредба, предвиждаща възможност за съставяне на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, което изключва възможността за съставяне на ЕФ за този вид административни нарушения.

Това означава, че не е права въззивната инстанция, която в мотивите си приема, че е спазен реда за санкциониране на жалбоподателя чрез ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, тъй като се ангажира административно-наказателната отговорност на собственика на ППС с оглед приложимия закон към 14.06.21г., то той следва да се санкционира с издаването на АУАН, и съответно наказателно постановление.

Видно от справката -история на нарушението,изискана от касационната инстанция, че то е констатирано на 14.06.21г., постъпило на 24.06.21г., когато е обработено, извършена е проверка за нови законови основания на 01.08.2022г., подписан е на 03.02.2023г. и така е издаден на тази дата и ЕФ, връчен на 12.10.2023г.

В случая издателят на ЕФ в лицето на АПИ грубо е нарушил и правото на ЕС, и действащите към него момент разпоредби в националното законодателство, като следва да се отбележи и следното:

ЗП и наредбата по чл.10 ал.7 въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и Директива 2004/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за оперативната съвместимост на електронни системи за пътно таксуване в Общността, както и изискванията на Решение 2009/750/ЕО за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи, последното в сила до 18.10.21г.

Съгласно чл.4 т.9 от Решение 2009/750/ЕО, задължително в своята цялост съгласно чл.288 ДФЕС, изрично транспонирано с параграф 2 от ДР на Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, и до действието му „Доставчиците на ЕУЕСТ информират във възможно най-кратък срок потребителя на ЕУЕСТ относно всеки случай на недекларирана такса за изминато разстояние във връзка с неговата сметка, като при възможност предлагат отстраняването на нередността преди предприемането на принудителни мерки“/ тук липсва„когато е предвидена съгласно националното законодателство“, въведено по късно с регламента/, тъй като съгласно чл.7 от Решението „ Освен да изиска плащане от страна на доставчика на ЕУЕСТ за всяка потвърдена декларация на такса за изминато разстояние лицето, събиращо таксата за изминато разстояние, може да изиска плащане от доставчика на ЕУЕСТ и за всяка такса за изминато разстояние, за която не е подадена декларация, във връзка с всяка клиентска сметка, управлявана от въпросния доставчик на ЕУЕСТ“ ,а в случая е налице такъв тристранен договор. Тази разпоредба не е приложена от АПИ преди издаването на ЕФ и действаща към датата на нарушението.

Предвид късното издаване на ЕФ близо 2 години след сочената дата на нарушението, отново в нарушение на закона АПИ е извършила и още едно нарушение – на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, в сила от 19.10.2021г. Според този Регламент – чл.2, §7 „Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба задължава АПИ преди да започне административно-наказателно производство да изпълни процедурата, разписана в чл.2, §7 от РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2020/204 НА КОМИСИЯТА от 28 ноември 2019 година. Нито данни, нито твърдение за изпълнението не са налице. Нещо повече-именно с оглед текста на този Регламент, макар и със закъснение, българският законодател е предприел изменение в чл.10б, ал.7-9 от ЗП, в сила едва от 01.01.2024г., въпреки прякото приложение на регламента. С тях законодателят е приел много по-облекчен режим по отношение на ползвателите на пътищата за движение, по които за съответния тип ППС следва да се заплати или ТОЛ такса /таксата за преминаване през съответните участъци / или ползват маршрутна карта за календарния ден и извършването на определени процедури преди налагането на административни санкции, които следва и да са съразмерни и пропорционални на извършеното нарушение. Всъщност тези разпоредби на Регламента са във връзка с отмененото Решение 2009/750/ЕО в сила към датата на нарушението и внасят изискването за „ незабавност“ и са в синхрон с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Все пак СЕС многократно е подчертавал,че размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната /решение от 19 октомври 2016 C -501/14 т.39 , Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело C-210/10, т. 23 и т.24, Решение на СЕС от 04 октомври 2018 г. по дело С-384/17/.

Това прави издадения ЕФ незаконосъобразен и на това основание.

Затова, с потвърждаването на ЕФ РРС е издал неправилно и не законосъобразно решение, което подлежи на отмяна, а по същество на отмяна подлежи и ЕФ

Предвид основателността на касационната жалба и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Основателно е обаче и възражението за прекомерност на претендираните и направени такива. Минималния размер на адв.възнаграждение по чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 550лв., докато по делото са представени доказателства за договорено и изплатено възнаграждение в размер на 800лева за всяка инстанция.В контекста на решение на СЕС по дело С-438/22 и като съобрази, че в първата инстанция процесуална активност освен молба за спиране след депозиране на жалбата не е извършвана, то очевидно претендирания размер с оглед на фактическата и правна сложност на делото, е явно завишен. Същото се отнася и до касационната инстанция, където част от заявените основания са неоснователни. Т.е настоящата инстанция като съобрази ефективността и реалността на процесуалното представителство и вида на спора с оглед на неговата липса на фактическа и правна сложност намира, че възражението на ответника за прекомерност се явява основателно. Следва в тежест на АПИ да бъдат възложени разноски в общ размер на 1000 лева за двете инстанции ,вместо претендираните 1600лв

Затова и на основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе

Искането за спиране е неоснователно с оглед изхода на делото.

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 78/08.02.2024 г. по а. н. д. № 2185/2023 г. по описа на РРС, и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) №**********, за налагане на наказание за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата издаден от АПИ за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, с което на „ Крис Транс 03“ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2 500 лева

Осъжда Агенция Пътна инфраструктура гр. София да заплати на„ Крис Транс 03“ ООД ЕИК ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 1000лева .

Решението не подлежи на обжалване.