ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1419
гр. Пловдив, 09.02.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330110411 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против А. С. А., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 246.86 лева -
главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставени за периода
23.11.2019 г. – 22.01.2020 г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН ***,
находящ се в гр. П. ****; 20.24 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2020 г. –
10.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 11.12.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16604 по описа за 2020 г. на
РС - Пловдив, ІІІ-ти бр. състав.
С Определение от 18.11.2021 г. делото е насрочено за разглеждане в о.с.з. на
24.01.2022 г. в 13:30 часа.
С молба от 20.01.2022 г. ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, чрез юрк. Р.С. - Ч., е заявил, че оттегля предявените искове от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против А. С. А..
С разпореждане от 21.01.2022 г., молбата от 20.01.2022 г. за оттегляне на предявените
искове от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против А. С. А., е
оставена без движение до представяне на изрично пълномощно по чл. 34, ал. 3 ГПК – за
оттегляне на исковата молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********
на подалата я юрк. Р.С. - Ч., или до потвърждаването на молбата за оттегляне лично от
представляващите ищцовото дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 24.01.2022 г.,
предвид постъпилата молба от 20.01.2022 г. от ищеца за десезиране на съда, по която са
дадени указания, не е даден ход на делото, а делото е отложено за разглеждане в о.с.з. на
15.03.2022 г. в 14:30 часа.
На 03.02.2022 г. в деловодството на съда, е постъпила молба с вх. № 8779/03.02.2022
г. от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, чрез представляващите А.
1
С. – П. на С. на д. и П.Я. – п., с която заявяват, че длъжникът А. С. А. е заплатила на касата
на Еаsypay на 14.08.2021 г. дължимата главница и на 22.10.2021 г. е заплатила дължимата
лихва – обезщетение за забава, поради което оттеглят предявените искове в настоящото
производство. Претендират се разноски за заповедното и настоящото производство.
Съдът намира, че постъпилата на 03.02.2022 г. молба е подадена от легитимирани
лица – подписана е лично от представляващите ищцовото дружество, а именно: от А. С. – П.
на С. на д. и от П.Я. – п., с която същите заявяват, че оттеглят предявените в настоящото
производство искове.
Предвид постъпилата молба за оттегляне изцяло на предявените искове, следва да се
приеме, че съдът е десезиран от разглеждане на повдигнатия правен спор.
Не е необходимо съгласие на ответника, доколкото все още не е проведено първото
съдебно заседание.
С оглед на изложеното съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 232 ГПК, поради
което следва да прекрати производството по делото, поради оттегляне на исковата молба, а
насроченото о.с.з. да бъде отменено.
Съгласно т.13 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, издадената заповед за
изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при прекратяване на
производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ. чл.415, ал.1 ГПК, с
изключение на случая на прекратяване на производството по делото при сключена съдебна
спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417
ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството
по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1, съответно чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена издадената по ч.гр.д .№ 16604/2020 г. на ПРС, ІІІ
– ти бр.състав, Заповед № 260040 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
12.01.2021 г.
Относно разноските:
Въпреки прекратяване на производството по делото, поради оттегляне на исковите
претенции, поради погасяване на търсените суми в хода на процеса, съдът намира, че
ищецът има право на разноски, поради следното:
Заявлението е входирано в съда на 11.12.2020 г., а исковата молба на 24.06.2021 г.,
като плащането на съдебно претендираните вземания са извършени от ответника, съответно:
на 14.08.2021 г. – дължимата главница и на 22.10.2021 г. – дължимото обезщетение за
забава. Тоест, ответникът е изпълнил своите задължения след подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК, дори след подаване на исковата молба в съда.
Действително, нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда, че при прекратяване на
производството, ответникът има право на разноски, но в случая следва да се акцентира и
върху факта, че искът е оттеглен, защото ответникът е погасил задълженията, но след
образуване на заповедното, съответно на исковото производство.
С факта на плащането на процесните суми, ответникът потвърждава съществуването
и изискуемостта на процесните вземания. При това положение, то явно е, че исковата
претенция е била основателна и сумите са били дължими. Същевременно, с поведението си
ответникът е дал повод да се инициира исковият процес и едва в неговия ход е погасил
изцяло задълженията. Предвид това, то липсва каквото да и било основание да се откаже
присъждане на разноски в полза на ищеца. ( В този смисъл е и константната съдебна
практика на ВКС- определение № 388/ 11.07.2017г., по ч. т. д. № 831/ 2017г. на ВКС, т.о.,
2
II- ро отделение; определение № 843/17.11.2014г. по ч. гр. д. № 6176/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.
о.; определение № 300/20.04.2012г. по ч. гр. д. № 245/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение
№ 626/20.08.2012г. по ч. гр. д. № 275/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 277 от
14.05.2014г. по ч. гр. д. № 2432/2014г. на ВКС, ГК, I г. о. ).
Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата
на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал изрично дължимостта на сумите.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на
сочената разпоредба, какъвто, обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното и с оглед направеното от ищеца искане в негова полза, следва
да се присъдят разноски, както в заповедното, така и настоящото исково производство.
В исковото производство ищецът е направил искане и е представил доказателства за
сторени такива в размер на – 75 лева – ДТ; 300 лева – възнаграждение за особен
представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр.
с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност,
общо 475 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер
25 лева и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50
лева за заповедното производство, общо 75 лева.
Общият размер на разноските в заповедното и исково производство е 550 лева, който
следва да бъде присъден в тежест на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 232 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА поради оттегляне на исковете производството по гр.д. № 10411 по
описа за 2021 г. на РС Пловдив, ХVІІІ гр.с., образувано по искова молба от „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* против А. С. А., ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл.
415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 246.86 лева -
главница, представляваща стойност на електрическа енергия, доставени за периода
23.11.2019 г. – 22.01.2020 г. по партида на длъжника за обект на потребление с ИТН ***,
находящ се в гр. П. ****; 20.24 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2020 г. –
10.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 11.12.2020 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16604 по описа за 2020 г. на
РС - Пловдив, ІІІ-ти бр. състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 260040 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 12.01.2021 г., издадена по частно гражданско дело № 16604 по описа за 2020 година
на Районен съд – Пловдив, ІІІ – ти бр.състав.
ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК, протоколно определение от открито съдебно
заседание, проведено на 24.01.2022 г., в частта, с което делото е отложено за разглеждане в
о.с.з. на 15.03.2022 г. в 14:30 часа.
3
ОСЪЖДА А. С. А., ЕГН ********** да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ул. „Христо
Г. Данов” № 37, следните суми: сумата от общо 550 лева /петстотин и петдесет лева/ –
деловодни разноски, от които сумата от 75 лева - деловодни разноски за производството по
частно гр. дело № 16604/2020 г. на ПРС, IІІ - ти бр.с. и сумата от 475 лева – деловодни
разноски по настоящото гр.д. № 10411 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ гр.с-в.
Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4