Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 119
гр.Пловдив, 01.04.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…единадесети март…през…две
хиляди и двадесета година,………………….в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Коларов
ЧЛЕНОВЕ: Славейка Костадинова
Катя Пенчева
при участието на
секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от съдията……...Пенчева….В.търговско дело №60 по
описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №456/22.07.2019г.,
постановено по търг. д. №120/2018г. по описа на окръжен съд Пловдив, е признато
за установено по иска с правно основание
чл.694 ал.1, т.2 от ТЗ, предявен от „**********“
АД -в несъстоятелност - гр.Ч., обл.С., с ЕИК ******* против Н. - С., че са
несъществуващи вземанията на
ответника Н. от ищеца „С.д.М.“ АД - в н.в общ размер на 72 115,75лв. /ведно със
законни лихви/, предявени в производството по несъстоятелност на дружеството - ищец
с молба на агенцията-ответник с вх.№2890/03.08.2017г. като публични задължения
за данъци, осигурителни вноски и изтекли лихви за забава, включени в списъка на
приетите предявени вземания по т.д.№595/2017г. по описа на ОС-Пловдив, с
определение №204/02.02.2018г., постановено по същото дело на основание чл.692 ал.4
от ТЗ. Н. е осъдена да заплати на „С.д.М.“АД - в н. сумата от 350лв. - съдебни
разноски, както и да заплати на основание чл.694,ал.7 от ТЗ по сметка на
Пловдивския окръжен съд сумата от 721,16лв. - държавна такса. С определение
№2571/10.12.2019г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е изменено решение №456/22.07.2019г.,
постановено по търг. д. №120/2018г. по описа на окръжен съд Пловдив в частта за
разноските, с която Н. е осъдена да заплати държавна такса - 721,16лв., като решението в тази част, имащо характер
на определение, е отменено.
Така постановеното решение е обжалвано от ответника в
първоинстанционното производство - Н.. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение
е немотивирано и незаконосъобразно. Изразено е несъгласие с изводите на
първоинстанционния съд относно правните последици на постановление за налагане
на обезпечителни мерки с изх.№**********/06.04.2011г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на Н. - Пловдив за обезпечаване на публичните вземания на
агенцията от „**********“ АД и необосновано приетото от съда, че като последица
от цитираното постановление давността не е спряна на основание чл.172 ал.1, т.5
от ДОПК. Позовава се на нарушение на процесуалните норми, тъй като съдът не е
анализирал представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. В тази насока се твърди, че съдът не е изложил мотиви във връзка с
представено от страната писмено доказателство – необжалваемо решение
№2167/25.10.2018г. по адм.д. №944/2018г. на АС Пловдив. Позовавайки се на
постановеното в административното производство решение, моли обжалваното
решение да бъде обезсилено, като недопустимо, евентуално – отменено, като се
постанови друго, с което отрицателният установителен иск да бъде отхвърлен.
Ответник - жалбата „С.д.М.“
АД - в н.в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.
С въззивната жалба и постъпилия отговор не се
предявяват доказателствени искания.
Синдикът С.Е.Б., задължителен участник в производството по чл.694 от ТЗ, е изразил писмено становище, че въззивната жалба е неоснователна.
Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
съдържание.
Апелативният съд, след като съобрази оплакванията,
изложени в жалбите и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271
от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и
допустимо решение.
Същото е постановено по предявен от „С.д.М.“ АД - в н. срещу Националната агенция за
приходите отрицателен установителен иск по чл.694 ал.1, т.2 от ТЗ за несъществуване
на публично вземане – в общ размер на 72 115,75лв., представляващи задължения
за данък върху добавена стойност, задължения за корпоративен данък и задължения
за осигурителни вноски, начислени въз основа на подадени от длъжника
справки-декларации, декларации обр.6 и ГДД по чл.92 от ЗКПО, както и лихви за
забава, начислени върху претендираните главници. Вземанията не са приети от синдика
в производството по несъстоятелност и са включени в списъка на неприети
вземания, обявен в ТР по партидата на дружеството - ищец на датата 06.10.2017г.
По подадено възражение по чл.690 ал.1 от ТЗ от Н., с определение от
05.01.2018г., постановено по ч.т.д.№630/2017г. на ОС-Пловдив и определение №204/02.02.3018г.,
по реда на чл.692 ал.4 от ТЗ, вземанията са включени в списъка на приетите от
синдика вземания. Определението на съда по несъстоятелността е обявено на
05.02.2018г. по партидата на дружеството - длъжник в ТР под №20180205112218.
Несъществуването на вземането се обосновава със следните твърдения: Основанията
за възникване на публичните задължения за данъци са подадени от ищеца
декларации по чл.92 от ЗКПО, декларации образец 6 и справки-декларации, описани
в исковата молба за 2010г., а основанията за възникване на публичните
задължения за задължителни осигурителни вноски са описаните в същата молба
декларации обр.6 за месец декември 2006г. и месец юли 2007г. Ищецът счита, че
всички така предявени публични вземания в общ размер от 72 115,75лв. не
съществуват, тъй като са погасени по давност на основание чл.171 ал.1 от ДОПК -
с изтичането на предвидения в разпоредбата 5-годишен давностен срок. Наведени
са доводи, че синдикът законосъобразно не е приел предявените от Н. вземания, както
и че с това „неприемане“ синдикът е Н.равил възражение за изтекла погасителна
давност относно тези вземания,на каквото същият имал и право, и задължение. В
исковата молба се съдържа позоваване на постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх. №**********/06.04.2011г., издадено от публичен
изпълнител при ТД на Н.-П. Изложени са съображения и доводи, че същото не е
породило правно действие по отношение на длъжника, тъй като към процесния
момент дружеството е било заличено от ТР, като впоследствие, вписаното
заличаване е било заличено. По тази причина, поради липса на правен субект –
адресат на постановлението за налагане на обезпечителни мерки, счита, че
постановлението не е довело до спиране на погасителната давност относно публичните
вземания. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което
да се признае за установено несъществуването на вземания на ответната Н. от
ищеца в общ размер на 72 115,75лв., претендирани като публични задължения
за данък върху добавената стойност, задължения за корпоративен данък и
задължения за осигурителни вноски, включени в списъка на приетите от синдика
вземания с определение №204/02.02.2018г., постановено по т.д.№595/2017г. по
описа на ОС-Пловдив.
Ответникът Н. в подадения отговор на исковата молба оспорва
предявения иск. Относимите възражения по основателността на иска се поддържат и
във въззивната жалба, а именно, че вземането не е погасено по давност, тъй като
давностните срокове са спрени по реда на чл.172 ал.1, т.5 от ДОПК, с оглед наложените
обезпечителни мерки с постановление изх. №**********/06.04.2011г.
Синдикът С.Е.Б., задължителен участник в
производството – съгласно чл.694 ал.4 е изразил становище, че отрицателният
установителен иск е основателен и поддържа тезата на ищеца, че публичните
вземания са погасени по давност.
При така посочените твърдения и възражения на участниците
в производството, въззивната инстанция намира за установено следното:
Предпоставките за допустимост на отрицателния установителен
иск по чл.694 ал.1, т.2 от ТЗ са: кредиторът с оспорено вземане да е предявил
вземането си пред синдика по реда и в сроковете по чл.685 ал.1; да е налице
произнасяне на синдика - неприемане на вземането; в срока по чл.690 ал.1 от ТЗ
да е Н.равено възражение срещу отказа да бъде прието предявеното вземане;
възражението да е разгледано по реда на чл.692 от ТЗ и бидейки прието за
основателно от съда по несъстоятелността, да е включено в списъка на приетите
вземания с определението по чл.692 ал.4 от ТЗ; да е спазен 14-дневният срок по чл.694
ал.6 от ТЗ за предявяване на иска.
При посочените предпоставки предявеният иск е
допустим.
С решение №194/30.06.2017г.
по В.т.д. №246/2017г. на Апелативен съд – Пловдив /след отмяна на решение по
т.д. №25/2012г. по описа на ОС С./, по реда на чл.630 ал.2 от ТЗ, във вр. с
чл.272а от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „**********“ АД, в
ликвидация, определена е начална дата на неплатежоспособността 25.06.2004г.;
открито е производство по несъстоятелност на дружеството и е спряно
производството му по ликвидация. Решението
е вписано в Търговския регистър на 30.06.2017г. Н. е предявила вземанията си в общ размер на 72
115,75лв. с молба вх.№2890/03.08.2017г. Вземанията са включени като неприети в
съставен от синдика на „**********“ АД списък на приети и неприети вземания, обявен
в Търговския регистър на 06.10.2017г. По реда на чл.690 ал.1 от ТЗ е подадено
възражение от Н., като, с определение 05.01.2018г., по ч.т.д.№630/2017г. по
описа на ОС-Пловдив, възражението е уважено.
С определение №204/02.02.2018г., постановено в производството по
несъстоятелност по т.д.№595/2017г., /с предишен №25/2012г. по описа на ОС-С., прекратено
поради отвод на всички съдии от посочения съд/, съдът по несъстоятелността е
включил вземането в списъка на приетите вземания. Определение е обявено в ТР на
датата 05.02.2018г. Исковата молба е подадена по пощата на 19.02.2018г.
/заведена на 21.02.2018г./, при което е спазен преклузивният 14-дневен срок по
чл.694 ал.6 от ТЗ.
При наличие на предпоставките
за съществуването и надлежното упражняване правото на иск по чл.694 от ТЗ,
следва да се посочи, че според предметните предели на подадената въззивна
жалба, очертаният спорен въпрос е с правен характер. Страните
не спорят по фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение, като не е спорен и характерът на оспорените вземания на публични
такива, както и техният размер, а страните спорят по Н.равените от съда правни
изводи.
Фактите по делото са следните: Безспорно
е, че вземанията на Н. представляват публични задължения на длъжника
за данък върху добавената стойност, задължения за корпоративен данък и задължения
за осигурителни вноски, както и задължения за лихви върху главниците. Основанията
на възникването на тези задължения са подадени от „**********“ АД пред Н.
декларации: справка-декларация вх.№21000975389 за м.01.2010г., справка-декларация
вх. №21000981281 за м.03.2010г., справка-декларация с вх.№21000977878 за м. 02.2010г.,
справка-декларация с вх.№21000987327 за м.06.2010г., справка-декларация с
вх.№21000994474 за м.08.2010г., декларация обр. 6 с вх.№21002070103821 за
м.02.2007г., декларация обр.6 с вх.№21002070681684 за м.03.2007г., декларация
обр.6 с вх.№21002070524358 за м.05.2007г., декларация обр.6 с
вх.№21002071030536 за м.07.2007г. и декларация по чл.92 от ЗКПО с
вх.№********** за 2009г. Не е спорен и общият размер на вземанията - 72
115,75лв. и този размер е потвърден от приетото от първоинстанционния съд заключение
от съдебносчетоводната експертиза. В
производството по несъстоятелност публичните вземания са предявени от кредитора
Н. с молба вх.№2890/03.08.2017г.
Безспорно към датата на предявяването е изтекъл пет годишният погасителен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, визиран в разпоредбата на чл.171
ал.1 от ДОПК.
Спорният въпрос се свежда до приложението на
разпоредбата на чл.172 ал.1, т.5 от ДОПК, съгласно която давността спира с налагането на обезпечителни мерки, с оглед
конкретиката на случая. А конкретните факти в тази насока са: С постановление изх.№0381-000004/06.04.2011г. на
публичен изпълнител при ТД на Н.-П. е наложена обезпечителна мярка по повод на
процесните вземания – „Запор върху вземане от община Ч.“. Не се спори, а и
видно от данните по партидата на дружеството, към предходен момент обаче – на дата 25.03.2011г., е вписано заличаването на „**********“
АД от Търговския регистър - вписване №20110325095737, поради приключило
производство по ликвидация на дружеството. При успешно проведено производство
по иск по чл.29 от ЗТР, с решение №311/22.07.2013г., постановено по
т.д.№215/2011г. по описа на ОС-С., е признато за установено, че с вписването
под №20110325095737 е извършено вписване на несъществуващото обстоятелство - заличаване
на търговеца по партидата на „**********“АД-в ликвидация. С решение №449/14.07.2014г.,
постановено по В.т.д.№580/2014г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, решението
на ОС-С. е потвърдено. С определение №713/02.10.2015г., постановено по
т.д.№3668/2014г. на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване,
при което решението по иска по чл.29 от ЗТР е влязло в сила на 02.10.2015г.
Като последица от уважения иск по чл.29 от ЗТР, на 13.10.2015г., по партидата
на дружеството в ТР е извършено ново вписване, с което е заличено вписаното на
25.03.2011г. обстоятелство - заличаването на търговското дружество от
регистъра. Т.е. за периода 25.03.2011г. до 13.10.2015г., през който период е
издадено постановление изх.№0381-000004/06.04.2011г. на публичен изпълнител за налагане
на обезпечителна мярка, „**********“АД е било заличено от търговския регистър.
Съгласно чл.202 ал.2 от ДОПК, запорът върху ликвидно
или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез
запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на
банките, в които третото задължено лице има сметки. Явно е, че към момента на обективиране
на обезпечителна мярка „запор върху вземане“ от публичен изпълнител, която
мярка е по силата на постановление с изходяща дата 06.04.2011г., „**********“ АД
е заличено от търговския регистър /на 25.03.2011г./.
Съгласно чл.9 ал.1, т.2 от ДОПК, страна /субект/ в административния процес по
този кодекс е всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е
образувано административно производство по този кодекс. Но със заличаването му от търговския регистър
търговецът - юридическо лице загубва своята правосубектност, т. е. настъпва
неговата юридическа смърт. С оглед обстоятелството, че заличеният
търговец-юридическо лице няма правоприемници, то липсва „адресат“ на наложената
обезпечителна мярка, страна – субект по смисъла на чл.9 ал.1, т.2 от ДОПК, срещу който е образувано административно производство или липсва правен субект, по отношение на когото да
действа обезпечителната мярка, за да произведе същата каквито и да е правни
последици – в конкретния случай – тези по чл.172 ал.1, т.5 от ДОПК – спиране на
давността. Освен това по смисъла на специалния закон и съгласно изричната
разпоредба на чл.168 т.7 от ДОПК, публичното вземане се погасява при
заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация.
А към момента на изходяща дата на постановлението на публичния изпълнител за
налагане на обезпечителна мярка, в ТР по партидата на дружеството вече е
вписано заличаване на търговеца. Фактът, че впоследствие, вследствие успешно
проведено исково производство по реда на чл.29 от ЗТР /сега ЗТРЮЛНЦ/, на 13.10.2015г., по партидата на дружеството в ТР е
извършено заличаване на вписаното на 25.03.2011г. обстоятелство - заличаването
на търговското дружество от регистъра, поради приключило производство по
ликвидация, не може да обоснове извод за настъпване ефекта на спиране давността
по смисъла на чл.172 ал.1, т.5 от ДОПК. Това е така, тъй като: На първо място
съгласно чл.11 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ /както сега действащата разпоредба, така и
действащата към релевантния момент/, Търговският регистър е публичен.
Публичността на ТР касае изрично и производството по ликвидация /чл.266, чл.267
и др. от ТЗ/, поради приключване на каквото производство, е заличено
дружеството – т.е. – за кредитора е било известно, че дружеството е в
производство по ликвидация, както и реда за предявяване на вземанията в това
производство. От друга страна, съгласно чл.10 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, трети
добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването,
дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Следователно,
дори и с вписаното заличаване на търговеца на 25.03.2011г., да е вписано
несъществуващо обстоятелство, заличаването на търговеца от търговския регистър
за третите лица означава липса на правосубектност, поради настъпване
юридическата смърт на търговеца. Константна е съдебната практика и преди
влизане в сила на ЗТР, че заличаване на вписаното обстоятелство има действие само
заН.ред. Това разбиране намира законодателна проява – съгласно чл.8 от ЗТРРЮЛНЦ, заличаването на вписването прекратява заН.ред действието на
вписването. Ето защо правилни и законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд, че с издаването на постановлението за налагане на
обезпечителни мерки погасителната давност не е била спряна на основание чл.172
ал.1, т.5 от ДОПК и същото не е породило посочените в нормата правни последици.
Тези изводи се споделят изцяло от настоящата инстанция.
Не могат да бъдат споделени съображенията на
жалбоподателя за относимостта към настоящето производство на постановено в
административен процес необжалваемо решение №2167/25.10.2018г. по адм.д.
№944/2018г. на АС Пловдив. Първоинстанционният съд е приел цитираното решение
като „ново“ доказателство, установяващо нововъзникнали обстоятелства. Със
същото е отхвърлена жалбата на „С.д.М.“ АД – в н. представлявано от синдика, срещу
мълчалив отказ да бъде издаден документ, с който да бъдат отписани от
данъчно-осигурителната сметка на дружеството задължения, установен по ЗДДС за
месеците януари – август 2010г. и по ЗКПО за 2009г. Вярно е, че в обжалваното решение
първоинстанционният съд не е изложил мотиви по повод на това решение, но това
не променя крайните му изводи. Това е така, тъй като постановеното в
административното производство необжалваемо решение е неотносимо към естеството
на настоящия спор. Исковото производство по чл.694 от ТЗ е специфично и
неговият правен ефект се разпростира по отношение на разширен кръг лица –
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.
Мотивите на необжалваемото решение, постановено в административен процес, не
могат да имат обвързваща сила към производството по чл.694 от ТЗ.
По изложените съображения въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
/Въззиваемата страна претендира разноски по делото, но
доказателства за реално сторени такива пред въззивната инстанция не са
представени./
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №456/22.07.2019г., постановено по търг. д. №120/2018г.
по описа на окръжен съд Пловдив, с което е признато за установено по иска с правно основание чл.694 ал.1, т.2 от ТЗ, предявен
от „С.д.М.“ АД - в н.- ***, с ЕИК *******
против Н. - С.,че са несъществуващи вземанията
на ответника Н. от ищеца „С.д.М.“ АД - в н.в общ размер на 72 115,75лв. /ведно
със законни лихви/, предявени в производството по несъстоятелност на
дружеството - ищец с молба вх.№2890/03.08.2017г. като публични задължения за
данъци, осигурителни вноски и изтекли лихви за забава, включени в списъка на
приетите предявени вземания по т.д.№595/2017г. по описа на ОС-Пловдив, с
определение №204/02.02.2018г., постановено по същото дело на основание чл.692 ал.4
от ТЗ; Н. е осъдена да заплати на „С.д.М.“АД - в н. сумата от 350лв. - съдебни
разноски, като решението е изменено в частта за разноските с определение
№2571/10.12.2019г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с която част Н. е осъдена да
заплати държавна такса - 721,16лв., като
решението в тази част, имащо характер на определение, е отменено.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: