Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.10.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седми октомври през
две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4544
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4544/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Е.А.Б. ЕГН ********** *** срещу
решение №561454 от 13.12.2018 г постановено по гр.д.№87195/17 г на СРС , 164 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника :
- с правно основание чл.439 ГПК да
бъде признато спрямо „С.Ж.Е.“ АД ЕИК********гр.Варна , че не дължи сумата от 376,82 лева несъбрана
главница по банков кредит №6495 от 28.06.2002 г , ведно със законната лихва от
06.11.2017 г ; 1596,04 лева мораторни
лихви и 413,35 лева такси по изпълнителен лист от 25.11.2004 г по гр.дело
№7862/04 г на СРС , 52 състав ; поради погасяване по давност ;
- с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да се осъди „С.Ж.Е.“ АД ЕИК********гр.Варна да му заплати сумата от 1440 лева удържана без основание сума
по изп.дело №201078110401091 на ЧСИ Г.Д.чрез запор върху трудово възнаграждение
на Б. по изпълнителен лист от 25.11.2004 г по гр.дело №7862/04 г на СРС , 52
състав.
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС , тъй като е приложима 3-годишна погасителна давност и чл.117
ал.2 ЗЗД е неприложим . На 21.01.2007 г давността не е прекъсната , а на
08.01.2007 г изпълнителното дело се е перемирало. От 08.01.2005 г до 26.11.2010
г е изтекла дори 5-годишна давност , а не твърдяната 3-годишна давност т.е.
давността е изтекла още преди образуване на изп.дело №201078110401091 на ЧСИ Г.Д..
Неправилно съдът е приел , че вноските по изпълнителното дело са постъпвали при
взискателя , а и дори това да е така тези вноски не влияят на погасителната
давност за остатъка . Вноските по кредита са периодични плащания и за тях е
приложима 3-годишна погасителна давност , като давността за тях е изтекла към
датата на исковата молба .
Въззиваемата страна – с нова фирма „Е.“
АД ЕИК********гр.Варна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Давността за вземанията не е изтекла , защото е била прекъсвана с изпълнителни
действия . При ДСИ последното искане за изпълнително действие е от 23.01.2007
г , давността е 5-годишна и не е изтекла до молбата за образуване на изп.дело
№201078110401091 на ЧСИ Г.Д.на 26.11.2010 г . След тази дата многократно
са искани изпълнителни действия и давността е прекъсвана .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 07.01.2019 г и е обжалвано
в срок на 21.01.2019 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В
мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на
съдебното решение , като
такива пороци в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че в
периода след издаване на изпълнителния лист и предприемането на действия по
принудително изпълнение на вземанията на ответната банка, първото изпълнително
действие, годно да прекъсне давността датира от 21.01.2007 г., когато е
бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. След изтичане на
повече от двугодишен срок, в който по първото изпълнително дело не са били
предприемани никакви други действия по изпълнението, същото следва да се счита прекратено
по силата на закона, считано от 21.01.2009 г., като прекратяването му е
официализирано по искане на самия взискател с молба от 03.11.2009 г., с
Постановление на ДСИ при СРС от 10.12.2009 г.
От
последното изпълнително действие, предприето по прекратеното първо изпълнително
дело /23.01.2007г./ до датата на подаване на молбата от 26.11.2010 г.,
по която е образувано новото ИД № 20107810401091/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Д.не
е изтекъл срок, по-голям от 5 години, т.е. не е изтекла предвидената в закона
петгодишна погасителна давност. Не може да се сподели от съда извода на ищеца,
че в периода от издаване на изпълнителния лист на 25.11.2004 г. до
датата на образуване на ИД №
20107810401091/2010 г. по описа на ЧСИ Г.Д.взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, т.е. е бездействал, поради което изп. дело
следвало да се счита прекратено по силата на закона, а извършените след това
изпълнителни действия, да не се зачитат, като извършени по перемирано
производство. След като взискателят получава, макар и частично, плащане по
своето вземане, то за същия няма основания да се счита, че следва да иска
непрекъснато извършване на нови и различни изпълнителни способи, а в конкретния
случай изобщо липсват данни за такова бездействие. Описаните по-горе в
настоящото решение, изпълнителни действия, предприети от ЧСИ Д. , са били по
искане на взискателя, след заплащане на съответни такси. Извършвани са действия
през всички години от образуването на изп. дело № 1091/2010 г. до 2017 г.
включително, като всяко от описаните по-горе изпълнителни действия е от такова
естество, годно да прекъсне погасителната давност. През периода от м.04.2015
г. до м.03.2016 г. по сметката на взискателя регулярно са постъпвали суми
от наложените запори върху трудовото възнаграждение на длъжника, като всеки
път, след спиране на плащанията, от
страна на взискателя незабавно са
предприемани действия и отправяни молби към ЧСИ за нови изпълнителни способи и
действия. Според СРС по делото не се установява вземането на ответното
дружество да се е погасило по давност, респ. сумите , предмет на иска да са
недължими от ищеца.
Решението на СРС е неправилно . Действително давността за вземания по банков кредит е
5-годишна , тъй като не се касае за периодични вземания – в този смисъл са решение
№28 от 05.04.2012 г по гр.д.№523/11 г на ВКС , III ГО , решение №261 от 12.07.2011 г по гр.д. № 795/2010 г, ГК , ІV ГО на ВКС , решение №103 от 16.09.2013 г по т.д.№1200/11 г на ВКС ,
I ТО , решение №90 от 31.03.2014 г по гр.д. № 6629/2013 г, ГК , ІV
ГО на ВКС и др.
Давността за
процесните вземания е прекъсната с молба за образуване на изпълнително дело
пред ДСИ-София на 04.01.2005 г . След тази дата не са извършвани
изпълнителни действия и до молба до ДСИ от 23.01.2007 г изпълнителното
дело се е перемирало по чл.330 ал.1 б.Д ГПК /отм./ . След прекратяване по
право на изпълнителното производство съгласно т.10 от Тълкувателно решение №2/13 г
по тълк.дело №2/13 г на ОСГТК на ВКС съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички предприети изпълнителни действия
се обезсилват по право . При прекратено изпълнително производство не могат
да се извършват нови изпълнителни действия и молбата от 23.01.2007 г до ДСИ
не поражда правни последици . За следващо действие , което евентуално би
прекъснало давността трябва да се вземе предвид молба за образуване на ново изпълнително
дело пред ЧСИ Г.Д.от 26.11.2010 г . Към тази дата обаче е изтекла
5-годишната погасителна давност за вземанията , а последващите изпълнителни
действия са незаконосъобразни .
От
представените по делото платежни нареждания се доказва , че ищецът е заплатил
по изп.дело №201078110401091 на ЧСИ Г.Д.– след като сумите са погасени по
давност – претендираната сума от 1440 лева . С тази сума ответникът се е
обогатил неоснователно при начална липса на основание . Не се дължат и суми по
посочения по-горе изпълнителен лист.
Налага се
изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и исковете да се уважат със
законните последици .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №561454 от 13.12.2018 г постановено
по гр.д.№87195/17 г на СРС , 164 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на А.Б. ЕГН ********** *** с правно основание чл.439 ГПК срещу „Е.“
АД ЕИК********гр.Варна , че Б. не дължи сумата от
376,82 лева несъбрана главница по банков кредит №6495 от 28.06.2002 г ,
ведно със законната лихва от 06.11.2017 г ; 1596,04 лева мораторни лихви
и 413,35 лева такси по
изпълнителен лист от 25.11.2004 г по гр.дело №7862/04 г на СРС , 52 състав ;
поради погасяване по давност
ОСЪЖДА „Е.“ АД ЕИК********гр.Варна да заплати на А.Б. ЕГН **********
*** сумата от 1440 лева удържана без
основание сума по изп.дело №201078110401091 на ЧСИ Г.Д.чрез запор върху трудово
възнаграждение на Б. по изпълнителен лист от 25.11.2004 г по гр.дело №7862/04 г
на СРС , 52 състав ; както и сумата от 584,76
лева разноски пред СРС и 47,72 лева
разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.