№ 7342
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ..........
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20221110154204
по описа за 2022 година
Образувано е по предявен от Н. С. С. срещу ......... осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, предявен като
частичен от 52 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.12.2021г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че през 2014г. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по
чл. 202, ал, 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК
затова, че за периода от 07.01.2004г. до 28.12.2004г., в ............., в съучастие като
съизвършител с ..........., в качеството си на длъжностно лице – МОЛ на резервни части и
консумативи във фирма ........., представлявана от президента ........., по силата на трудов
договор от дата 26.07.2003г., при условията на продължавано престъпление като с повече от
две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е присвоил чужди пари- сумата от 1315,39лв. /хиляда
триста и петнадесет лева и тридесет и девет стотинки/, връчени в това му качество, като за
улесняване на присвояването е извършено друго престъпление, за което по закон не се
предвижда по тежко наказание, а именно ........... като длъжностно лице в кръга на службата
си е съставила официални документи – данъчно-кредитни известия, с които е удостоверила
неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези
обстоятелства и в това, че за периода от 29.01.2005г. до 27.08.2005г., в ............., в съучастие
като съизвършител с ..........., в качеството си на длъжностно лице – МОЛ резервни части и
консумативи във фирма ........., представлявана от президента ........., по силата на трудов
договор от дата 26.07.2003г., при условията на продължавано престъпление като с повече от
1
две деяния, които осъществяват по отделно един състав на едно и също престъпление, са
извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, е присвоил чужди пари - сумата от 1820,36 лв. /хиляда
осемстотин и двадесет лева и тридесет и шест стотинки/, връчени в това му качество, като за
улесняване на присвояването е извършено друго престъпление, за което по закон не се
предвижда по тежко наказание – ........... като длъжностно лице в кръга на службата си е
съставила официални документи- данъчнокредитни известия, с които е удостоверила
неверни обстоятелства с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези
обстоятелства. Ищецът посочва, че след приключване на ДП № ................/2006г., ответникът
внесъл в съда обвинителен акт за посоченото деяние, въз основа на който е образувано
НОХД № 7824/2010г., по описа на СРС, завършило с постановяване на оправдателна
присъда, протестирана от прокурора в срок пред въззивна инстанция, която с Решение №
327/19.03.2015г. върнала делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. С присъда
по НОХД № 4493/2015г. по описа на СРС, потвърдена с Решение № 303/13.12.2021г. по
ВНОХД № 3286/2021г. по описа на СГС, НО, XIII възз. наказателен състав ищецът бил
признат за невиновен. В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в често главоболие, нарушаване на съня,
нарушени репродуктивни функции, което се отразило негативно на семейните му отношения
– в резултат на липсата на дете в продължение на десет години се появили конфликти и
недоразумения между ищеца и съпругата му, която преживяла през месец март 2013г. т.нар.
„бременност без живот в утробата“, за която след направена спермограма се установило, че
причината за появата на медицинския проблем е ищецът, който в рамките на образуваното
срещу него наказателно производство търпял негативни емоционални изживявания и
дискомфорт в социален аспект; загуба на приятелски и професионални контакти поради
достигане до знанието на обкръжението му за повдигнатото срещу него обвинение за
извършване на престъпление; чувство на постоянно притеснение и унижение; нарушаване
на нормалния ритъм и начин на живот; нарушаване правото му на труд – за период от общо
шест години ищецът бил безработен. С оглед изложените съображения ищецът иска съдът
да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати претендираната
парична сума. Прилага писмени доказателства, които като относими към предмета на делото
следва да бъдат приети.
В указания законоустановен срок по чл. 131 ГПК от ответника ......... е постъпил отговор, в
който взема становище като оспорва като недоказана по основание и по размер предявената
искова претенция. Релевира, че отговорността на държавата за дейност на правозащитните
органи се простира за вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение
и счита, че в случая няма доказателства, които да установяват действително претърпените
вреди като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. В отговора на
исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на твърдените вреди и
на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост.
2
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Н.
С. С. срещу ......... за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в
размер на 10 000 лева, предявен като частичен от 52 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.12.2021г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до
окончателното изплащане на сумата.
В открито съдебно заседание на 02.11.2023г. , след предходни изменение на иска, съдът се
е произнесъл по направените искания на ищеца по следния начин, като е уважил искането,
направено в заседанието лично на ищеца и е приел изменението по следния начин:
предявеният иск да се счита предявен за сума в размер от 25 000 лева изцяло,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени от повдигнато
обвинение по ДП ................/06г. на 08 РУ - СДВР, прокурорска преписка № ............./05г. на
СРП, както и НОХД 4493/15г. на СРС, по което е последвала оправдателна присъда, ведно
със законната лихва от 16.03.2006г., за която дата ищецът твърди да се дължи лихва поради
това, че на същата е образувана полицейска проверка с постановление № 10734 от
30.03.2006г., на СРС, с което е постановено започване на полицейска проверка срещу ..........
и ищеца Н. С. С. за престъпление по чл .202, вр. чл. 20, ла. 2, вр. ал. 1 НК, изискано е още
НОХД № 4493/2015г. СРС
По делото са приети писмени доказателства: Присъда от 22.05.2014г. по нохд 7824/2010г.
по описа на СРС, Протест № ПД 2373/03.06.2019г. на СРП, срещу присъда по нохд
4493/2015г. по описа на СРС, Присъда № 28.05.2019г. по нохд 4493/2015г. СРС , с която
ищецът е признат за невиновен както и Решение № 303/13.12.2021г., по ВНОХД 3286/2021г.
по опис ана СГС, с което е потвърдена оправдателната присъда на СРС, овинителен акт по
ЗМ № 5052/2006г. по описа на 08 РУ и пр. пр. № ............./2005г. СРП и трудов книжка и
постановление № 10734 от 30.03.2006г., на СРС, с което е постановено започване на
полицейска проверка срещу .......... и ищеца Н. С. С. за престъпление по чл .202, вр. чл. 20,
ла. 2, вр. ал. 1 НК, изискано е още НОХД № 4493/2015г. СРС.
Приета по делото е съдебно - психологична експертиза, събрани са главни доказателствени
средства - разпит на свидетелите С.а и С., съответно съпруга и брат на ищеца.
Съдът, след като обсъди представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира от фактическа и правна страна следното:
Отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективна, като дължимото
обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ. За да възникне субективното
право на увредения по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, следва да са осъществени следните
кумулативно дадени предпоставки: на ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване
на престъпление; ищецът да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязъл в сила
съдебен акт; ищецът да е претърпял вреди; да е налице причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредите.
С доклада по делото е указано, на ищеца да докаже настъпването на посочените в исковата
3
молба неимуществени вреди, техния размер, както и причинната връзка с обвинението в
извършване на престъпление, за което е постановена оправдателна присъда, а в тежест на
ответника да установи възраженията, посочени в ОИМ.
Отделено е като безспорно и ненужно за доказване в отношенията между страните
обстоятелството, че ищецът е бил обвиняем по ДП № 5052/2006г. по описа на 08 РУ-СДВР,
пр. пр. № ............./2005г. по описа на СРП и подсъдим по НОХД № 4493/2015г. по описа на
СРС, НО, 98 състав и ВНОХД № 3286/2021г. по описа на СГС, НО, XIII въззивен състав
като с влязла в сила присъда по НОХД № 4493/2015г. по описа на СРС, потвърдена с
Решение № 303/13.12.2021г. по ВНОХД № 3286/2021г. по описа на СГС, НО, XIII възз.
наказателен състав ищецът бил оправдан.
Не се спори между страните, , че производството по ДП № 5052/2006г. по описа на 08 Ру -
СДВР и пр. пр. ............./2005г. по опис ана СРП е образувано по реда на чл. 212, ал 1 НПК с
постановление за образуване на досъдебно производство срещу известен извършител, а
именно: .......... и ищеца Н. С. С. - с постановление от 16.03.2006г.
С обвинителен акт срещу лицата, срещу които което е образувано ДП - ищецът в
настоящото производство, е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 201, вр. чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, с обвинителен акт са
предадени на съд и е внесен обвинителния акт, въз основа на който е образувано нохд
7824/2010г. СРС, по което е признат за невиновен. След протест СГС връща делото за нова
разглеждане като така е образувано нохд 4493/2015г. по описа на СРС, по което
подсъдимият е оправдан, като е постановена оправдателна присъда от 28.05.2019г.
Присъдата е протестирана от СРП и по образуваното внохд № 3286/2021г. СГС , по което
първоинстанционната присъда е потвърдена с решение от 13.12.2021г. на СГС.
От това се налага изводът, че първият елемент от фактическия състав на отговорността по
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е налице. Предвид обстоятелството, че по така повдигнатото и
поддържано обвинение е постановена влязла в сила присъда, с която ищецът е бил
оправдан, същото следва да се прецени за незаконно и противоправно.
По настоящото производство са събрани гласни доказателствени средства – чрез разпита на
св. С. и С.а. Съдът кредитира последните с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, като счита
същите за вътрешно непротиворечиви и в съответствие със събрания доказателствен
материал.
Свидетелската С.а разказва за преживяното от ищеца в периода от 2005г. до 2021г. ,
периодът, през който се е водело наказателното преследване срещу него, като съобщава, че
ищецът С. е бил тревожен, имал проблеми в работата, не се хранил. Изменението в
емоционалното състояние на ищеца настъпило след 2008г2009г., когато започнали първите
реални дела в съдебна зала и с явяването му в нея. На работното си място започнал да
страни от колегите си, защото повечето от тях били от фирмата, за която става въпрос в
наказателното дело „........“. Имали и лични проблеми в семейството си и отношенията
между тях кат съпрузи. Той странял от хората и искал да ограничи контактите с хората.
4
Свидетелят С. разказва за това, как продължилото по негови спомени 15 годишно
наказателно производство се е отразило на емоционалното състояние на ищеца като през
тези години, тези дела се отразили на емоционалното състояние на ищеца, той станал по-
затворен. Още през 2005 година започнал негативната промяна в емоционалното му
състояние. Станал несигурен. Непрекъснато очаквал да го извикат за ново дело. Имал
проблеми с намиране на работа, тъй като се занимаваше в сферата на автомобилостроенето.
Започнал работа в друга такава фирма, където също се разчуло , че срещу ищеца се води
дело и се наложило да напусне и от там работа. Близо пет години бил без работа. Това се
отразило и на семейството му. Не можел да се ожени, доколкото не знаел как ще се развият
делата. През 2005г. - 2006г. той много отслабна, с поне 10кг. /десет килограма/. Съобщава,че
брат му - ищецът, поради стресът имал косопад, който се появил една, две години след като
започнали делата и обриви по лицето и главата. Към 2010г. започна подобрение в
емоционалното му състояние и сега вече е добре. Сега си има и семейство и нещата са
добре.
По делото е приета съдебно - психологична експертиза, която съдът кредитира като пълна и
всестранна, отговарящо заключението на поставените въпроси, като според вещото лице по
време на поддържаното срещу него близо 16 години обвинение, ищецът преживял
професионалната среда на живот като фрустрираща, затрудняваща пълноценната. му изява и
социална, реализация, преподреждаща приоритетите му, изискваща да доказва своята
невиновност, лоялност и коректност. В психологичен план, това е изразено на емоционално
ниво като преживяване на поредица свързани помежду си негативни чувства на
притеснения, напрежение, обида, огорчение, професионална унизеност, потиснатост. В
поведенчески план тези негативни преживявания са резултирали в затваряне в себе си,
нежелание за общуване, дистанциране дори от приятели, невъзможност да чувства радост от
живота, като затруднения в концентрацията, намалена активност и работоспособност,
неспособност да изпитваш потребност от развитие и успехи. На физиологично ниво те са
изразени в безсъние, главоболие, усещане за напрегнатост. Установеното през 2013 г.
състояние на астенозооспермия при Ищеца, е резултат от многобройни и различни по своята
същност причини /описани подробно в обсъждането/ като не може да бъде определена най-
вероятната, поради което негативните емоционални преживявания не могат да бъдат
изведени като пряка причинно-следствена връзка, поради което съдът не счита за доказано и
установено, че причина за бременността без живот в утробата, да е свързано с наказателното
производство и емоционалното състоянието на ищеца, повлияно от последното.
По иска за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди,
които са в пряка причинна връзка от увреждането при осъществяване на фактическите
състави на чл. 1 и 2 от закона, които се определят от съда по „справедливост“, като
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД /Закона за задължението и
договорите/ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
5
обективно съществуващи факти и обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. Съгласно т.ІІ от Постановление на Пленума
на Върховния съд на Р България №4 от 23.12.1968г.такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено допълнителното влошаване на състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други.
Трайна и последователна е установената съдебна практика по въпроса относно това, какво
може да претендира като обезщетение лице, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, като се предвижда, че когато предмет на обезщетение по чл.2 от ЗОДОВ са
обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не е необходимо
същите да бъдат описани подробно в исковата молба, като в тези случаи не са нужни
формални, външни доказателства за установяването на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат на наказателното преследване, а когато се претендират вреди
над обичайните, които са обусловени от конкретни специфични обстоятелства, той следва да
ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже. Като обичайни неимуществени вреди
практиката е квалифицирала нравствените, емоционалните и психически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Като нормално
състояние на нещата практиката приема, че по време на цялото наказателно производство
лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което впоследствие е постановена
оправдателна присъда, изпитва неудобства, чувство на унизеност, притеснение и
несигурност, изпитване на неприятни чувства, усещания и преживявания, доколкото са
накърнени моралните и нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване.
Затова в тези случаи размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване на пострадалия
(решение №165 от 16.06.2015г. на ВКС по гр.д.№288/ 2015г., ІІІ г.о., докладчик съдията Др.
Д.; решение №480 от 23.04. 2013г. на ВКС по гр.д.№85/2012г., ІV г.о., докладчик съдията
.........).
Установена е и трайна съдебна практика, според която обезщетението за неимуществени
вреди се определя по справедливост при отчитане на броя на деянията, за които
наказателното преследване е било предприето, като някои от релевантните за определяне
размера на обезщетението обстоятелства са продължителността на наказателното
преследване (разследването в досъдебната фаза), личността на увредения, включително
притежавания от него авторитет в бизнеса и в обществото, настъпилите промени в
отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили
на репутацията на лицето, всички негативни отражения в резултат на воденото наказателно
производство, включително върху душевното и здравословно състояние на лицето извън
неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от
неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния,
обществения и професионален живот (Решение №192 от 27.06.2012г. на ВКС по гр.д.
№1571/2011, ІІІ г.о., докладчик съдията .........). Пак според утвърдената практика на ВКС на
6
РБ, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя на първо
място от вида и характера на упражнената процесуална принуда-колко и какви процесуални
действия са извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в
продължение на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок, като не
е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания, а е достатъчно да
бъдат доказани увреждащите действия и бездействия на Прокуратурата като се приема в
тези случаи, че искът е установен по основание и съдът е длъжен да определи неговия
размер по своя преценка или като вземе заключение на вещо лице, както и че размерът на
обезщетението се определя според вида и тежестта причинените телесни и психични
увреждания и че това са фактите и обстоятелствата, имащи пряко значение за размера на
предявения иск-продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето
(заболяване), а ако увреждането е трайно-медицинска прогноза за неговото развитие
(решение №18 от 20.02.2014г. на ВКС по гр.д.№2721/2013г., ІV г.о., докладчик
Председателя Б. Б.). Неспазването на разумен срок (в настоящата хипотеза няма предявен
иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, но се поддържа довод, за продължителен период от време на
разследване на досъдебната фаза в наказателното производство от над 4 години на фаза
досъдебно производство) с привлечен обвиняем увеличава вредните последици за последния
в степен, която не следва да намира изражение чрез увеличаване на размера на
обезщетението в геометрична прогресия (единствено по количествени признаци за
продължителността на разследването), а да се изследва и да се отчита прякото значение,
което продължителността има конкретно върху претендираната вреда, с оглед нейното
естество (Така Решение №532 от 24.06. 2010г. на ВКС по гр.д.№1650/2009г., ІІІ г.о.,
докладчик съдията Е.Т.). Съдебната практика приема още, че липсата на конкретно
извършвани следствени действия-за определен период от време в рамките на висящото
наказателно производство, само по себе си не е обстоятелство, изключващо причиняването
на вреди доколкото фактът, който е достатъчен за да инициира, че лицето е претърпяло
вреди, рефлектиращи върху неговите чест и достойнство, е незаконното обвинение, а не
конкретно предприетите в хода му процесуално-следствени действия. Посочено е още, че
видът и броя на последните са от значение, но се отчитат от съда при цялостната му
преценка за определяне на крайния размер на дължимото обезщетение, като не е в тежест
ищецът да доказва отделните си негативни изживявания, тъй като наличието им се
презюмира от повдигане на незаконно обвинение и през целия период на висящност на
наказателното производство, и че неспазването на разумния срок на продължителност на
разследването винаги увеличава вредните последици, като степента на увеличение е въпрос
на преценка от страна на съда, с оглед конкретно установените по делото факти и
обстоятелства (Решение №150 от 21.06.2016г. на ВКС по гр.д.№1177/ 2016г., ІІІ г.о,
докладчик съдията И. П.).
Съдебната практика приема още за нормално обстоятелството, наказателното преследване да
се е отразило негативно на психиката и на личния живот на пострадалия. Фактът на
незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че обвиняемият е претърпял вреди,
7
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство и е безспорно, че за периода на
наказателното преследване ищецът има отрицателни изживявания от незаконното
обвинение - то ограничава възможностите му да води обичайния си начин на живот и му се
отразява емоционално негативно (решение №427 от 16.06.2010г. на ВКС по гр.д.
№27382009г., ІІІ г.о., докладчик съдията М. И.). Съдебната практика еднозначно приема, че
за определянето на обичайните вреди е приложим общовалидния обществен критерий за
справедливост, отразяващ общите схващания за даден етап от общественото развитие като
по-тежките по характер и степен на увреждания се обезщетяват с по-големи по размер
обезщетения. Посочено е, че неимуществените вреди от незаконно обвинение обхващат не
само отрицателните психически преживявания на увредения, но и обективното по своя
характер лишаване от блага и ценности, към които всяка една личност се стреми.
Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
същество, така и конкретните факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения, като причинените вреди се определят в съответствие с конкретно
установените факти и че е налице връзка между стандарта на живот в страната и
претърпените вреди, респективно размера на обезщетението (Решение №55 от 11.03.2013г.
на ВКС по гр.д.№1107/ 2012г., ІV г.о., докладчик съдията Д. Х.).
Според т.11 от Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. на ВКС по тълк.гр.д.№3/2004г. на
ОСГК на ВКС, докладчик съдията ........., съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането като обезщетението за
неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.. Съдебната практика приема
още, че при определяне размера на вредите, съдът следва да вземе под внимание всички
обстоятелства, които ги обуславят (решение №621 от 22.10.2010г. на ВКС по гр.д.
№1927/2009г., ІV г.о., докладчик съдията ........), че точният паричен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото
лице е във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии; че обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди се дължат именно поради необходимостта
пострадалия да бъде компенсиран в най-пълна степен за вредите от незаконните действия на
правозащитните органи; че обезщетението се определя от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и продължителността и
степента на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, като
принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на
увреденото лице от вредоносното действие при съобразяване на всички доказателства от
значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания).
Въз основа на така изложените и установени от съдебната практика и доктрина параметри
относими към определяне обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на
лицето, спрямо което е било повдигнато незаконно обвинение от ......... за извършване на
престъпление, за което е оправдан съдът счита следното:
8
Принципно досъдебното производство /ДП/, какъвто характер има и образуваното
срещу ищеца наказателно производство от страна на Прокуратурата се образува при
наличие на предвидените в НПК предпоставки-чл.207 ал.1 от НПК-законен повод и наличие
на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер-с постановление на
прокурор по чл.212 ал.1 от НПК или със съставяне на протокол за първото действие по
разследването в случаите на чл.221 ал.2 от НПК / при неотложни следствени действия/ или в
случаите на бързо или незабавно производство по чл.356 ал.3 и чл.362 ал.3(отм., ДВ, бр.63
от 05.11.2017г.) от НПК. При различните начини за поставяне на началото на наказателното
производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като обвиняем, като
в първата от трите хипотези, която е относима и към настоящия случай (чл.212 ал.1 от НПК)
при образуване на ДП се пристъпва към привличане с постановление на разследващия
орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в извършване на
престъпление. От тази гледна точка, при образуване на ДП с постановление по чл.212 ал.1
от НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето, извършило
престъпление дори да са налице данни за него-чл.214 ал.1 от НПК. Според установената
трайна съдебна практика, когато в ДП в нарушение на това правило е образувано срещу
конкретно лице, с това следва да се счита, че вече е ангажирана наказателната му
отговорност и че от проведеното срещу него наказателно преследване лицето може да
претърпи вреди, отговорна за което е държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Следва да се отбележи и това, че наказателното преследване по необходимост е свързано с
упражняването на процесуална принуда, която обвиненият изтърпява и неговите вреди от
неоснователното обвинение се изразяват в причинените в тази връзка негативни
изживявания. Важен е и фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в
който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу
него наказателно производство, а не формалното му привличане в качеството на обвиняем,
съгласно чл.54 НПК. В тази връзка е практиката на ВКС – Така Решение №300 от
22.10.2015г. по гр.д.№527/2015г.-ІV г.о., докладчик съдията ............. решение №187 от 13.06.
2012г. на ВКС по гр.д.№1215/2011г., ІІІ г.о., докладчик Председателя ........; решение №431
от 11.04.2016г. по гр.д.№2329/2015г., ІV г.о., докладчик Председателя Б. С.; решение №35
от 16.02. 2016г. на ВКС по гр.д.№5215/2015г., ІІІ г.о., докладчик съдията М. Р.а и други.
Безспорно по делото между страните, че ищецът е знаел, че досъдебното производство е
било образувано срещу известен извършител – именно: срещу него.
Безспорно от данните по делото се налага изводът, че срещу ищеца С. е било образувано на
16.03.2006г. полицейска преписка с Постановление на прокурор от Районна прокуратура гр.
София. за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.93
т.7 от Наказателния кодекс (това за което по закон се предвижда наказание повече от 5г.
лишаване от свобода или доживотен затвор или доживотен затвор без замяна), а именно:
престъпление по 202,ал. т. 1, вр. чл. 201 НК.
Във връзка с твърденията в исковата молба претърпени неимуществени вреди в
резултат на повдигнатото му обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ
9
характер, съдът намира, че описаните негативни изживявания в чисто личностен, социален,
семеен и обществен план са установени по несъмнен и категоричен начин. Фактът на
повдигането на обвинение за извършено тежко умишлено престъпление от общ характер,
съчетан с вземане мярка за неотклонение, същността на обвинението, умишления характер
на престъплението, размера на наказанието, което се предвижда за такова престъпление -
тежко по смисъла на НК, са все факти и обстоятелства, които водят несъмнено до
настъпване на вредоносния резултат-тотална промяна в психо емоционалното и
здравословно състояние на ищеца. Съдът обаче счита, че в конкретния случай, че ищецът е
претърпял по- големи вреди от обичайните. Същият се е намирал в състояние на силен стрес
и недоумение за това, което му се вменява като престъпление от разследващия орган в
лицето на Прокуратурата на Р България. Стресът и недоумението са свързани с отказа му да
контактува с останалия свят, изключително редуциране на отношенията му с близки и
приятели, силно отдръпване от най-близките му хора. Претърпените негативни
изживявания, включително и стресът са изключително силни по интензитет и
продължителност в началния период и най-вече, след като му е повдигнато обвинение и е
привлечен като обвиняем. Всичко това се установява по категоричен начин от свидетелските
показания и на св. С. и С.а. Овен това се установи, че е станало достояние в работната му
сфера че последният е подсъдим по наказателно производство.
Това не са само обичайните и нормалните за пострадалия претърпяни от незаконно
повдигнатото обвинение неимуществени вреди, а са всъщност в значителна степен над тях
по обем, по характер, по съдържание, по естество, по интензитет, по количество и предвид
на обстоятелството, че всъщност те са търпяни в един продължителен период от време,
който отчитан от момента на образуване на досъдебното производство до потвърждаване на
оправдателната присъда от СГС. Производствата са продължили повече от петнадесет
години.
За периода, през който лицето, срещу което е водено производството и срещу което са
събирани доказателства, включително и са извършвани процесуално следствени действия, в
които той е участвал, е било лишено от правна възможност за защита, защитникът му да
участва в процесуално – следствените действия, извършвани с участие на обвиняем, а не
свидетел, каквото качество е имал, към образуване на проверката - досъдебното
производство.
Съдът цени изложените свидетелски показания, като има предвид чл. 172 ГПК. От друга
страна съдът съобразява факта, че свидетелите има преки впечатления от промените в
поведението на ищеца.
Причинната връзка между незаконното повдигнато на ищеца обвинение в извършено тежко
умишлено престъпление от общ характер, което той не е извършил и претърпените от него
негативни психо емоционални изживявания, стрес, неудобства, капсулиране на
взаимоотношенията, страх и тревожност, и други, е безспорно и категорично установена. По
делото не се установява какъвто и да било друг факт с правно значение, който изначално и
основно да е допринесъл за всички установени по делото и изживени от ищеца негативни
10
емоции, страх, стрес да не бъде осъден за нещо, което не е извършил и да бъде затворен,
негативизъм, накърнено лично достойнство, затваряне в себе си, раздразнителност, липса на
перспектива и други, които да са резултат от други действия, различни от незаконните
действия, осъществени и реализирани от Прокуратурата на РБ в хода на образуваното и
проведено досъдебно производство срещу ищеца, внесен обвинителен акт и поддържане на
обвинението на две инстанции, приключило с оправдателен акт. Присъдата е протестирана
два пъти, доколкото първото образувано нохд след протест пред СГС е върнато за ново
разглеждане.
Комплексът от преживени негативни преживявания, болки и психо страдания се установява
при съвкупната преценка на свидетелските показания на свидетеля, които са непосредствени
очевидни на преживяното от ищеца, а именно, че образуваното от Прокуратурата на Р Б
досъдебно производство и повдигнатото обвинение срещу ищеца, са единствената пряка и
непосредствена причина, поради която животът на ищеца тотално се е променил, изпитал
върху себе си посочените негативни изживявания по начина, описан от свидетеля. Именно
всички негативни емоции, страхове, тревожност и други са резултат единствено и само на
незаконните действия на Прокуратурата на РБ, която чрез извършените процесуално-
следствени действия, насочени към установяване вината на ищеца и съпричастността му към
извършеното тежко престъпление, са му причинили неимуществени вреди в значителен
обем и интензитет. Същите по своя характер, по своето съдържание и естество са такива,
които не само обикновено са свързани с такъв род обвинения на разследващия орган-
повдигане на обвинение и привличане на лицето като обвиняем. Интензитета и силата на
изживените негативни емоции, страхове и други се засилват осезаемо доколкото се касае за
вменяване на лице като извършител на тежко умишлено престъпление от общ характер- при
това квалифициран състав, за престъпление , извършено в съучастие, при условията на
продължавано престъпление. при което особено е засилена тревогата на обвиняемия и
подсъдимия, че може да бъде несправедливо осъден на наказание лишаване от свобода,
което да изтърпява ефективно в местата за лишаване от свобода. В тази връзка по въпрос.
Никакви конкретни факти и обстоятелства за това не се сочат и от Прокуратурата на РБ
нито в отговора на исковата молба, нито са изтъкнати в хода на исковото производство.
Искът на ищеца е частично основателна.
Както се посочи вредите са значителни по обем, интензитет и съдържание и са над
обикновените и нормално търпими вреди от незаконно обвинение за извършено
престъпление. От една страна както се посочи, се касае за обвинение в извършено тежко
умишлено престъпление от общ характер, извършено в съучастие, при усложнена престъпна
дейност - продължавано престъпление за повече от пет деяния, което предвижда налагане на
ефективно наказание лишаване от свобода от 1- до 10 г. в основния си състав.
Само този факт е достатъчен за неосъждания до момента и с добри характеристични данни
ищец да изживява силни негативни емоции, притеснения и съмнения от евентуалното му
осъждане на лишаване от свобода и изтърпяване на наказанието в затвора за престъпление,
което той не е извършил. Продължителността на наказателно преследване – от общо над
11
петнадесет години, от които четири години на етап досъдебно производство, като съдът
счита, че ответникът носи отговорност за действията на органи на прокуратурата,
извършени преди привличане в качеството му на обвиняем с постановление по реда на чл.
219, ал. 1 НПК, в случая в който производството е образувано срещу известен извършител –
ищецът. Освен това са налице два протеста срещу оправдателни присъди на органите на
Прокуратурата. от събраните по делото доказателства - устни - разпити на свидетели и СПЕ
се установява, по безспорен начин, че ищецът е претърпял вреди много над обикновените,
преживения стрес в работата и семейството, оставането без работа, както и проблемите в
семейството, всичко изложено продължило много над разумния срок, както и самото
производство както в съдебна фаза , така и в досъдебна фаза, продължило повече от 15 г., за
което не бе доказано от страна на ответника да съществуват обосновани уважителни
причини или други обстоятелства, които да не могат да се вменят във вина на ответника.
Фактът, че ищецът не е бил осъждан, както и по отношение на последния не е имало други
образувани производства, които да се счита, че са допринесли за изживяния стрес и
причинили претендираните неимуществени вреди.
От друга страна следва да се вземе предвид възрастта на обвиняеми и подсъдим - 36 години
към момента на започване на полицейската проверка ( досъдебно производство ) и социално
- икономическата обстановка към процесния период, доколкото претенцията за обезвреда не
следва да става основание за неоснователно обогатяване, както и че не се доказа
претенцията на ищеца, за това че неоправданото обвинение е довело до поставената му
диагноза астенозооспермия.
С оглед всичко гореизложено съдът счита, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., като до пълния предявен размер от 25 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претецията за лихва - същата се дължи съгласно т.4 от тълкувателно
решение № 3/2005г. ОСГК на ВКС определен началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, който е вклизане в сила на
опрвдателната присъда, поради което претенцията следва да бъде уважена от този момент.
По отношение на разноските, на ищецът следва да бъдат заплатени разноски в размер на 40
% от претенцията за 3150 лв. , а именно; в размер на 1260 лв. - адвокатско възнаграждение.
С оглед горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......... да заплати на Н. С. С. с ЕГН: **********, на основание чл.2, ал.1,
т.3, ЗОДОВ сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление
( по ДП № 5052/2006г. по описа на 08 Ру - СДВР и пр. пр. ............./2005г. по опис ана СРП,
12
оправдателна присъда № 28.05.2019г. по нохд 4493/2015г. СРС, потвърдена с Решение №
303/13.12.2021г., по ВНОХД 3286/2021г. по опис ана СГС ), ведно със законната лихва от
13.12.2021г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважената част от 10000 лв. до пълния предявен размер от 25 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ......... да заплати на Н. С. С. с ЕГН: **********, направени по делото
разноски в размер на 1260 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13