РЕШЕНИЕ
№ 1048
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110155877 по описа за 2022 година
Фирма е предявил срещу К. П. К. иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8300
лв., представляваща платена сума без основание по договор за потребителски
кредит № 65 от 17.10.2017г., ведно със законната лихва от 14.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 59,
ал.1 ЗЗД от Фирма срещу К. П. К. за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 8300 лв., представляваща сума, с която ответникът се е
обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 17.10.2017г. е превел сумата от 8300 лв. по банкова
сметка при Фирма с посочен получател Р. Д. и основание „по договор
00065/17.10.2017г.“. Сумата била преведена от ищеца във връзка с договор за
потребителски кредит № 65 от 17.10.2017г. по банковата сметка на
кредитополучателя. Поддържа, че посоченото като кредитополучател лице-Р.
Д., категорично заявява, че не е сключвал такъв договор и не знае за
съществуването му, както и че положеният в договора за кредит подпис не е
негов. Ищецът сочи, че титуляр на банковата сметка, на която е отпусната
сумата, е К. П. К., но последният не е страна по договора и няма основание за
получаване и задържане на преведените във връзка с кредита парични
средства. На следващо място се сочи, че е налице незавършен фактически
състав при сключване на сделката по кредита, евентуално, че договорът за
кредит е нищожен поради липса на съгласие, което предполага връщане на
полученото по него. Поддържа, че договорът е подписан от лице с
неустановена самоличност. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа
исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от
ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, чрез назначен особен представител. Поддържа, че е недоказано кой е
титуляр на процесната банкова сметка. Сочи, че ответникът е бил избран за
член на Съвета на директорите на ищцовото дружество на 29.03.2022г., както
и че не е бил уведомяван от ищеца за възникнало задължение по връщане на
парични средства. Моли съда да отхвърли иска. Пред съда процесуалният
представител на страната поддържа отговора на исковата молба и в условията
на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 65 от
17.10.2017 г., в който се посочва, че се сключва между Фирма в качеството му
на кредитор и Р. Г. Д. в качеството му на кредитополучател по силата, на
който е предоставен потребителски кредит в размер на 8300 лв., със срок на
връщане от 60 месеца на 60 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема
10.50 %, процент на разходите на заема 11.02 %. В договора е посочена
банковата сметка на кредитополучателя, а именно IBAN
********************** в Фирма . Към договора е представен стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителите на
кредити.
По делото е представено преводно нареждане от 17.10.2017 г., от което е
видно, че на посочената дата ищецът е превел по сметка IBAN
********************** в Фирма сумата от 8300 лв. с посочено основание
договор № 65 от 17.10.2017 г.
Представен е протокол от извънредно общо събрание на Фирма от
29.03.2022 г., съгласно, който е взето решение за избиране на нов член на
съвета на директорите, а именно К. П. К..
Представен е протокол от извънредно общо събрание на Фирма от
18.08.2022 г., съгласно, който е взето решение за освобождаването на К. П. К.
като член на съвета на директорите.
Като свидетел по делото е разпитван Р. Г. Д., който посочва, че не
познавал К. П. К. и не бил сключвал договор за кредит с Фирма, като не бил
предоставял и банковата си сметка Фирма. Свидетелят посочва, че вече бил
виждал договора за кредит от 17.10.2017 г. в полицията и на него нямало нито
един негов подпис.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от която се
установява, че К. П. К. е титуляр на универсална спестовна сметка с IBAN
********************** в Фирма, която сметка била открита на 16.10.2017 г.
Съгласно заключението на 17.10.2017 г. по горепосочената сметка с IBAN
********************** в Фирма с титуляр К. П. К. била постъпила сумата
от 8300 лв. от наредител Фирма с основание „договор 00065/17.10.2017 г.“.
По делото е приета и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
която настоящият съдебен състав кредитира като компетентно изготвена, от
която се установява, че ответникът К. П. К. за периода от м.05.2020 г. до
м.06.2022 г. бил получавал трудови възнаграждения от Фирма в размер на
38892.81 лв. Съгласно заключението във връзка с процесния договор за
потребителски кредит № 65 от 17.10.2017 г. с получател Р. Г. Д., ответникът
К. П. К. бил извършил погашения в общ размер 2028.20 лв. Вещото лице е
посочили, че по други седем договора за потребителски кредит различни от
2
процесния ответникът за периода от 01.10.2017 г. до 31.12.2022 г. бил
извършвал погашения.
В случая ищецът се позовават на изначална липса на основание на
ответника да получи описаните сумата, която е специфичен белег на
фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД. Фактическият състав на посочената норма изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато
още при самото получаване, липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго /типичен случай е
получаването на нещо въз основа на нищожен акт/. Освен това основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото.
В настоящият случай с оглед на събраните по делото доказателства се
установи, че договорът за потребителски кредит № 65 от 17.10.2017 г. се
явява неавтентичен, като неподписан Р. Г. Д.. В който смисъл са и
показанията на самия Д., който изрични посочва, че никога не бил сключвал
договор за кредит с Фирма, като по договора за кредит от 17.10.2017 г.
нямало положени негови подписи. Фактическият състав на чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД обхваща случаи, когато воля въобще не е изявена /например
договор в писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено
съдържание/ или когато изявяването й следва се приравнява на липса на воля
/например при насилие/. Този фактически състав обхваща и случаи, в които
воля има, но обстоятелствата по нейното изявяване я изключват /например
шега или учебен пример/. С оглед на гореизложеното доколкото процесния
договор за потребителски кредит № 65 от 17.10.2017 г. е неавтентичен,
поради което същият се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2
ЗЗД.
Съгласно изложеното по-горе настоящият състав прие, че процесният
договор за потребителски кредит № 65 от 17.10.2017 г. за нищожен. По
делото не се спори, а и от приетата съдебно счетоводна експертиза се
установява, че на 17.10.2017 г. по сметка с IBAN ********************** в
Фирма с титуляр К. П. К. била постъпила сумата от 8300 лв. от наредител
Фирма с основание „договор 00065/17.10.2017 г.“. В случая сумата от 8300лв.
се явява заплатената сума по договор за потребителски кредит № 65 от
17.10.2017 г., която сума е преведена на основание договор, който се явява
нищожен съгласно изложеното по-горе, поради което този иск се явява
основателен. В същото време съгласно заключението по допълнителната
съдебно-счетоводна експертиза във връзка с процесния договор за
потребителски кредит № 65 от 17.10.2017 г. с получател Р. Г. Д., ответникът
К. П. К. бил извършил погашения в общ размер 2028.20 лв., поради което така
посочената сума следва да се приспадне от общия размер на дължимата сума,
поради което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 6271.80 лв., като в останалата си част до пълния
предявен размер да се отхвърли.
В случая, доколкото предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД се явява неоснователен за сумата от 2028.20 лв., то следва да се
3
разгледа и предявения в условията на евентуалност иск по чл. 59 от ЗЗД за
така посочената сума. В доказателствената тежест на ищеца по иска с правно
основание чл. 59, ал.1 ЗЗД е да докаже, че е налице имуществено
разместване, като ответникът се е обогатил за сметка обедняването на ищеца,
като между обедняването и обогатяването е налице връзка. В доказателствена
тежест на ответника при установяване на тези обстоятелства е да докаже, че е
налице основание за получаването на сумата, съответно задържането й.
В случая действително по делото се установи, че на 17.10.2017 г. по
банковата сметка с титуляр К. П. К. била постъпила сумата от 2028.20 лв.
/като част от общата сума от 8300 лв./. В същото време обаче съгласно приета
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза ответникът е възстановил на
ищеца сума в общ размер 2028.20 лв., която сума е предмет на настоящия иск,
с оглед на гореизложеното, предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, като
страната претендира сумата от 332 лв. платена държавна такса, сумата от 570
лв. депозит за особен представител, 20 лв. депозит за призоваване на
свидетел, както и 1130 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. В случая не
следва да се присъжда сумата от 20 лв. депозит за призоваване на свидетел,
която сума не е била изпратена на свидетеля, поради което не следва да се
възлага в тежест на другата страна Настоящият състав намира за
неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
същото следва да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на спора на
ищеца следва да се присъди сумата от 1535.45 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството
/какъвто е настоящият случай/, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. Поради това К. П. К., следва да бъде осъдено да заплати в полза на СРС
съразмерно на уважената част от исковете сумата от 226.69 лв. –депозит вещо
лице.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/ да
заплати на Фирма , ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление/административен адрес/, по предявения иск с правна
квалификация 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 6271.80 лв., представляваща
платена сума без основание по договор за потребителски кредит № 65 от
17.10.2017г., ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения
размер от 6271.80 лв., до пълния претендиран размер от 8300лв., ведно със
законна лихва от 14.10.2022 г. до изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от Фирма, ЕИК *********, със седалище и
4
адрес на управление/административен адрес/, срещу К. П. К., ЕГН
**********, с адрес /административен адрес/, осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал.1 ЗЗД за осъждане на К. П. К. да заплати на Фирма
сумата от 2028.20 лв., представляваща сума, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, ведно със законната лихва от 14.10.2022г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на „Фирма , ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 1535.45 лв. разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати в полза на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата в общ размер от 226.69 лв., представляваща дължима държавна такса
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5