Решение по дело №9258/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6527
Дата: 21 декември 2023 г. (в сила от 21 декември 2023 г.)
Съдия: Румяна Милчева Найденова
Дело: 20231100509258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6527
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20231100509258 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. Г. Б. срещу решение №
7889/17.05.2023г., постановено по гр. д. № 3114/2023г. на СРС, 128 с-в, с което съдът е
отхвърлил иска с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на неустоечна
клауза на чл. 6, ал. 2 от договор за паричен заем № 726924/27.08.2022г., сключен между
въззивника Б. Б. и въззиваемия „С.К.“ ООД. В жалбата са развити доводи за неправилност
на обжалваното решение. Поддържа се, че първоинстанционният съд е следвало да даде
указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба при констатираното от него
противоречие между обстоятелствената част и петитума.
В установения от закона срок, въззиваемият „С.К.“ ООД, е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Поддържа, че не е налице нищожност на неустоечната клауза. Моли решението на районния
съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция
разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск – чл. 270, ал. 3 от ГПК.
1
Видно е, както от обстоятелствената част на исковата молба, така и от нейния
петитум, че ищецът е сезирал съда с иск за прогласяване нищожността на неустоечна клауза
в договор за потребителски кредит № 726924, предвиждаща заплащане на неустойка в
случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между Б. Г. Б. и „С.К.” ООД.
Изложеното в исковата молба е изцяло в тази връзка. Единствено във втория абзац на
исковата молба, на л. 5, е посочена клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора.
С молба от 23.02.2023г. ищецът е представил препис от договора, във връзка с дадени
от съда указания. На 27.02.2023г. съдът е разпоредил изпращане на препис от исковата
молба на ответника. Според настоящия състав волята на ищеца е ясна - прогласяване
нищожността на неустоечна клауза в договор за потребителски кредит № 726924,
предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Ако СРС
е считал, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба, то е следвало да даде указания за отстраняването им в момента, в който констатира
тази нередовност, дори и на по – късен етап, като следва да се има предвид, че договорът за
кредит е представен още преди постановяване разпореждането по чл. 131 ГПК.
С доклада по делото, приет от страните без възражения, съдът е приел, че се иска
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, която именно предвижда
заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. С решението по делото
обаче се е произнесъл относно нищожността на клаузата на чл. 6, ал. 2 от договора, която не
съдържа и уговорка за неустойка. Не е налице ОФГ в поставеното от СРС решение, тъй като
не е налице несъответствие между мотивите и диспозитива.
Ето защо, СРС се е произнесъл по иск за обявяване нищожността на клаузата на чл. 6,
ал. 2 от договора, без да е бил сезиран с такъв иск.
В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК: решение от 20.02.2012 г. по
гр.д.№ 658/11 г. на ІІ г.о. на ВКС; решение от 8.03.2011 г. по гр.д.№ 127/10 г. на ІV г.о. на
ВКС; решение от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/09 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 9.06.2011 г.
по гр.д.№ 761/10 г. на ІV г.о. на ВКС; решение от 18.11.2011 г. по гр.д.№ 1964/10 г. на ІV
г.о. на ВКС. В цитираните решения се приема, че когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато
е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е
позовала, то решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание.
Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата,
които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на
страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевентни факти, от които произтича
спорното право.
Като не е сторил това, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да
бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане – за произнасяне по предявения от
страната иск за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в договор за потребителски
кредит № 726924, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 974.99 лв. в случай на
2
непредоставяне на обезпечение – чл. 11, ал. 1 от договора.
Не на последно място следва да се вземе предвид и, че с отговора на исковата молба
ответникът изрично е признал предявения иск, а с молба от 16.05.2023г., преди първото по
делото заседание ищецът е направил и искане за постановяване на решение при условията
на чл. 237 ГПК при признание на иска. Съгласно чл. 237, ал. 1 ГПК когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието.
Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 7889 от 17.05.2023 г., постановено по гр. дело 3114/2023 г.
по описа на СРС, 128 състав и връща делото на друг състав от същия съд, за произнасяне
по предявения иск за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в договор за
потребителски кредит № 726924, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение – чл. 11, ал. 1 от договора.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3