Решение по дело №181/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявен иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 365, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът А. В. К. с фирма „А. – * – А. К. твърди, че в законовия срок и на основание чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 и сл. от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на вземането си от ответника „П.” – Г., прието в Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 284 от 09.07.2014 год., издадена по ч.гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали и изпълнителен лист от 09.07.2014 год., издаден по ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали.

Твърди, че между страните по делото била сключена спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г. с нот.заверка от 05.10.2012г., с рег. № 4158/2012г. на А. Ш. – нотариус с район на действие – РС – Смолян, вписана в Регистъра на Нотариалната камара под № 613, с която спогодба ответникът признал, че към датата на подписването й Þма безспорно установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо задължение към ищеца за плащане на сумата в размер 1 271 796. 76 лева, включваща главница и лихва и произтичаща от продадени горива – по фактури и сметки, упоменати в справката, подписана от страните по спогодбата, съставляваща неизменна част от самата спогодба – споразумителен протокол.

Твърди, че ответникът „П.” – Г. поел със спогодбата-споразумителен протокол задължението да заплати на ищеца сумата в размер на 1 271 796.76 лева, на вноски – по размер, начин и срокове, упоменати в т.2 от самата спогодба, като страните се договорили, че неплащането в срок, на която и да е от вноските по т. 2 от страна на ответника, прави изискуемо цялото неизплатено вземане, ведно с произтичащите разноски, лихва и т.н., подробно описани в самото споразумение.

Твърди се още, че ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми, съгласно подписаната спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012 год., поради което ищецът внесъл в Районен съд – Кърджали Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, по което заявление било образувано ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали. По образуваното ч. гр. дело № 776/2014г. по описа на Районен съд – Кърджали била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК под № 284 от 09.07.2014г., както и изпълнителен лист от 09.07.2014г. Твърди също, че въз основа на издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 09.07.2014 год. било образувано изп. дело № 93/2014 год. по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с рег. №741, с район на действие Окръжен съд – Кърджали.

Ищецът твърди, че на 18.12.2014г. получил съобщение от Районен съд – Кърджали, че по ч.гр. дело № 776/2014г. от ответника е било подадено възражение с правно основание чл.414 от ГПК, против издадената в заповедното производство Заповед за изпълнение на парично задължение. След връчване на това съобщение, при извършена справка в счетоводството си установил, че към този момент ответникът е заплатил по банков път по сключената спогодба - споразумителен протокол от 05.10.2012г. от общо дължимата по нея сума в размер на 1 271 796. 76 лева, сумата в общ размер на 318 869.96 лева, която била внасяна по години – за 2012 година /след датата на сключване на самата спогодба/ сума в размер на 31 170. 63 лева; през 2013 год. – сума в размер на 90 689.05 лева, и през 2014 год. – сума в размер на 197 010.28 лева. В този смисъл ищецът твърди, че от дължимата от ответника по сключената процесна спогодба сума в размер на 1 271 796.76 /един милион двеста седемдесет и една хиляди седемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лева, към момента на депозиране на исковата молба, ответникът оставало да му дължи сумата в размер на 952 926.80 /деветстотин петдесет и две хиляди деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева.

В исковата молба се излагат съображения, че отделно от твърденията по процесното правоотношение, между страните съществували и други такива правоотношения, по които ответникът дължал други суми в размер на около 170 000 лева, които суми съставлявали неизплатени от него суми по фактури за продадени след сключването на спогодбата горива, масла и други вещи, както и връщането на 79 022 литра газьол за промишлени и комунални нужди, оставени на влог при ответника. Тези вземания били предмет на претенции, извън предмета на настоящото производство.

Посочените обстоятелства според ищеца обосновавали правния му интерес да предяви настоящата си претенция за установяване на останалата непогасена част от вземането му от длъжника /ответника/ - „П.” – гр. К., произтичащо от спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012 год. с нот.заверка от 05.10.2012 год., с рег. № 4158/2012 год. на А. Ш. - нотариус с район на действие - РС- Смолян, съгласно издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК под № 284 от 09.07.2014 год. издадена по ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали и изпълнителен лист от 09.07.2014 год., възлизащо на сумата в размер на 952 926. 80 /деветстотин петдесет и две хиляди деветстотин двадесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева /главница/, Ôедно със законната лихва от 08.07.2014 год. до окончателното изплащане на сумата, и направените разноски по ч. гр. дело № 776/2014 год. по описа на Районен съд – Кърджали. Претендира и заплащане на направените разноски в настоящото производство.

В законовия срок е постъпил отговор от ответника „П.” – гр. К., както и допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В отговора ответникът прави възражение за нищожност, като се позовава на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, твърдейки, че процесната спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г. е нищожна, като сключена с цел заобикаляне на закона. Прави възражение за нищожност на същия договор с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като договор сключен без основание, както и възражение за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД с твърдение, че процесният договор е привиден такъв. Изтъква съображения, че посочените в спогодбата фактури не отразяват реални сделки, не изчерпват изискването за извършване на договор за продажба на горива и са създавани с цел единствено ползването на данъчен кредит от ищеца и привидна доставка на горива.

С отговора на исковата молба е направено и искане за откриване на производство по оспорване истинността на представените по делото документи – 11 бр. фактури: фактура № */01.09.2009г., фактура № */01.09.2009г., фактура № */30.12.2010г., фактура № */31.01.2011г., фактура № */03.10.2011г., фактура № */03.10.2011г., фактура № *3/31.01.2011г., фактура № */28.02.2011г., фактура № */16.12.2011г., фактура № */19.12.2011г. и фактура № */15.08.2012г. Същите се оспорват относно автентичността на положения подпис на А. Николов Кюпрюджиев – изпълнителен директор на ответното Д. „П.” .

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Кърджали е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „А. – * – А. К. против длъжника „П.” , Г., за сумата в размер на 1 271 796,76лв., ведно със законна лихва, дължима по спогодба – споразумителен протокол от 05.08.2012г., с нотариална заверка от 08.10.2012г., сключена между тях. Към заявлението е приложен оригинал на спогодбата.

Издадена е била Заповед №284 от 09.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№776/2014г. по описа на КРС, с която е разпоредено длъжникът „П.” , Г. да заплати на кредитора „А. – 64 – А. К. сумата 1 271 796,76лв., представляваща неизпълнени парични задължения по спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г., с нотариална заверка на подписите от 05.10.2012г., ведно със законната лихва от 08.07.2014г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 64 119,90лв., представляваща разноски по делото /ДТ в размер на 25 436лв. и А. възнаграждение в размер на 38 683,90лв./. На същата дата е бил издаден изпълнителен лист за сумата, за което е направено отбелязване върху акта.

На 14.11.2014г. длъжникът „П.” , Г. е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. На 28.11.2014г. съдът е дал указания да се изпълни разпоредбата на чл.415 ГПК с изпращане указания на кредитора, че може да предяви установителен иск.

В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящия иск.

В хода на процеса ответникът е променил седалището и адреса си на управление от Г., бул. ”Б.” * на с.Г. ****, сп. Д. - ТСИ, общ.М.

В подкрепа на твърденията си и правнорелевантните факти страните представят многобройни гласни и писмени доказателства, от които се установява, че на 05.10.2012г. между тях е била подписана спогодба – споразумителен протокол, по силата на която ответникът „П.” , Г. е признал изцяло, че към датата на подписването й има безспорно установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо задължение за плащане на сумата в размер на 1 271 796.76 лева, на А. В. К., с фирма „А. * А. К., със седалище и адрес на управление: Г., бул. "Б. № 9. .4, А., с ЕИК *********, включваща главница и лихва, произтичащо от продадени горива — по фактури и сметки, упоменати в справка-подписана от страните по спогодбата, която е неизменна част от спогодбата. В т.2 от Спогодбата-споразумение „П.” , Г. се задължава да заплати сумата в размер на 1 271 796.76 на А. В. К., на под­обно описани по дати и размери вноски. В т.3 от Спогодбата страните са се договорили, че неплащането в срок на която и да е вноските по т.2 от страна на „П.” , Г. прави изискуемо цялото нерезплатено вземане в размера по т.1 /1 271 796.76 лева/, ведно с произтичащите разноски и лихви. Спогодбата – споразумителен протокол е с нотариална заверка на подписите. Впрочем, по тези факти страните не спорят. Не спорят и относно твърденията, че между тях са били налични облигационни отношения, по силата на които ищецът е доставял на ответника горива.

От представените по делото фактури се установява, че същите съвпадат по номера и дати с описаните в процесната справка към спогодбата-споразумение и отразяват доставка на горива и горивни материали.

Ответникът е направил искане за събиране на гласни доказателства за уточняване на начина на предаване и получаване на гориво от "П." , реда за приемане на горивото, как се е измервало съответно /л.222, том 1, последен абзац/. За установяване на същите факти свидетели са посочили и пълномощниците на ищеца. В тази връзка са събрани гласни доказателства – показанията на св.М. Г., С. Ф. Д.-М. и А. Н. К..

От тях се установява, че от около 15-16 години между страните по делото са били налице облигационни отношения за доставка на горива, масла, дизелово гориво, промишлено гориво, битум. За доставките били изготвяни фактури, осчетоводявани в счетоводствата на двете дружества.

Св.Д. - финансов директор на "А. – * – А. К. от 2000 година твърди, че ищцовото Д. доставяло на "П." горива и гориво-смазочни материали - масла, акумулатори и др. Известно й било, че между двете фирми има сключена спогодба от 05.10.2012 година, която уреждала финансовите им отношения. Към спогодбата имало приложение с изброени фактури и счетоводни документи, като по тези фактури на "П." от "А. – * – А. К. били доставяни горива и гориво-смазочни материали. И в двете счетоводства били изчислявани лихвите за просрочие на задълженията по тези фактури. Доставките на горива и гориво-смазочни материали били реални. Фирмата "А. * – А. К. имала 6 бензиностанции в различни градове от Смолянска, Пловдивска и Пазарджишка област, като на тези обекти се зареждали както клиенти на дребно, така и клиенти на едро. "П." била една от фирмите, която зареждала на обектите горива на своите МПС. През цялото време, през което ищецът имал търговски отношения с "П." , нямало възражение от последното по отношение на качеството и количеството на доставеното гориво, нямало несъответствие между посоченото във фактурата и реалната доставка. Имало единствено търпение и разбиране от страна на ищеца относно просрочието на задължението. Спогодбата била изготвена въз основа на фактурите и документите към приложението. Данните били равнени, уточнени между двете счетоводства, като свидетелката лично участвала в изготвянето на Протокол за равнение на салдо от 25.04.2014г. Съществувала непрекъсната връзка със счетоводството на ответника, с главната счетоводителка на "П." Ж. Б., за да се уточнят точно кои фактури остават като салда. Свидетелката уточнява още, че не може да се разтовари гориво без съответните надлежни документи, които шофьорът трябва да притежава и да ги представи на клиента. Там, където се претегляло гориво от петролна база, имало съответните измервателни уреди и съответните експедиционни бележки, в които се описвало „нето, бруто, тонаж, относително тегло” и всички необходими други информации, във връзка с това гориво. Колата получавала експедиционна бележка, евентуално анализно свидетелство, декларация за съответствие на качеството и с тези документи тя транспортирала горивото.

От показанията на св. К. се установява, че "П." е регистрирано през 1993 година, като тогава било ЕООД към Министерство на транспорта, и от тогава бил негов управител. Впоследствие дружеството било преобразувано в акционерно, и приватизирано през 1997г. От тогава до м.юли 2014г. бил негов изпълнителен директор. "П." работело с доставчици на горива от много фирми и един от тях бил "А. – * – А. К.. С ищеца взаимоотношенията били от 16 – 17 години. С "А. – * – А. К. имали сключена спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г., с която да разсрочат плащанията на задълженията си в рамките на една година. Към този момент свидетелят ползвал данните от счетоводство, като преди да подпише спогодбата бил информиран за фактурите, описани и приложени към списъка от фактури и документи, установяващи определени парични задължения и лихви върху тях. Тези фактури били за доставка на горива, на масла, на дизелово гориво, промишлено гориво, битум. По тези фактури доставчик бил "А. – * – А. К. и доставянето ставало по различни начини според различните горива. Фактурите отразявали реални сделки и доставки на горива. Спогодбата била на база на фактурите, описани в приложението, след справка от счетоводството на ответника. Докато работел в ответното Д. /м.юли 2014г./ не му било докладвано за несъответствие между документите и горивото, което е получено. При него като управител идвала счетоводна документация, която преди това била съпътствана с първични документи, с които по съответния ред лицата се отчитали в счетоводството. Не му било известно да има издадена фактура въз основа на привидна или фиктивна сделка, т.е. да има издадена фактура без да има реална доставка на горива. Твърди, че през целия 15-годишен период, в който бил ръководител на ответното Д., не е бил подаван доклад от съответните длъжностни лица, за разминавания между доставка и документи при приемането на тези горива.

Св. М. В. Г. работи в "П." от 2004г. на длъжност главен счетоводител. Твърди, че й е известно, че "А. – * – А. К. е извършвал доставки на горива към "П." , като по всяка една доставка на гориво се представяли придружаващи фактурата транспортни документи – товарителница, пътен лист, приемо-предавателна разписка или протокол за получаване на стоката, нареждане за експедиция и декларация за съответствие и произход на горивото. Не на всяка доставка виждала да има всички тези придружаващи документи. В повечето случаи имало приемо-предавателен протокол, можело да има товарителница, нареждане за експедиция – рядко, декларация за съответствие – почти нямало. Част от съпроводителните документи не винаги пристигали в счетоводството на "П." . Не знаела как се оформя една продажба без наличието на пълен комплект от тези документи. Фактурите по спогодбата ги имало в счетоводството на "П." , но не всички съпътстващи документи били към фактурите. Към почти всяка фактура имало приемо-предавателна разписка, но товарителница, нареждане за експедиция и декларация за съответствие нямало приложени към всички. До м. януари 2013г. не й било известно да е имало някакви несъответствия в доставките на горива и гориво-смазочни материали между "А. – * – А. К. и "П." , и това да е било обективирано по някакъв начин, с докладна или със сигнал до изпълнителния директор. Не била присъствала физически при фактическо преливане и доставяне на гориво, това не било в нейните задължения. Не можела да каже колко са точно на брой фактурите, приложени към спогодбата – споразумителен протокол от 05.10.2012г., както и по кои от тях липсва необходимата документация. Оформяла документите въз основа на това, което й било представено. Сочи, че след като фактурата е подписана, няма как да не я осчетоводя.

Назначена по делото е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като компетентно, задълбочено и изготвено на основа фактите по делото и наличната счетоводна документация, находяща се в двете дружества. От същото се установява, че фактурите, описани в процесната спогодба – споразумителен протокол са осчетоводени при двамата търговци. Отразените плащания по процесните фактури в счетоводните сметки на "А. – * – А. К. са в размер на 318 869лв., а в счетоводните сметки на ответното Д. – в размер на 306 535,13лв. Разликата се дължала на различно осчетоводяване на банкови преводи, но не променяла крайния резултат. Размерът на неизплатените суми по процесната спогодба по счетоводни данни на ищеца е в 666 948,15лв. по фактури и 285 978,65лв. за лихви, или общо – 952 926,80лв. По счетоводни данни на ответното Д. този размер е 954 156,98лв., от които 679 282,98лв. по фактури и 274 874лв. за лихви. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че разликата от 1 230,18лв. се дължи на това, че сума в размер на 629.04 лева, която е част от превод, излъчен на 08.02.2013г., от "П." е излъчена като плащане по фактури извън спогодбата, а в „А. – * – А. К. тази сума е осчетоводена като е закрита фактура от спогодбата; по същия начин сума в размер на 601.14 лева, излъчена на 12.11.2013г., като "П." закриват фактури извън спогодбата, а „А. – * – А. К. - плащане по фактура от спогодбата, и с тази сума в размер на 1230.18 лева те закриват задължение по фактура № */13.08.2009г. Вещото лице е посочило, че описаните в спогодбата фактури са отразени в дневници „продажби” при ищеца през съответните данъчни периоди и в дневници „покупки” при ответника, през същите данъчни периоди, а също и в справките-декларации по ДДС и приложените към тях отчети за съответните периоди.

При така установено от фактическа страна, от правна страна съдът намира предявеният иск за основателен и доказан до размера на 951 696,62лв. и в този размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 952 926,80лв. следва да се отхвърли, по следните съображения:

На 05.10.2012г. между страните по делотое била подписана спогодба – споразумителен протокол с нотариална заверка на подписите, по силата на която ответникът „П.” , Г. е признал изцяло, че към датата на подписването й има безспорно установено по основание и размер, ликвидно и изискуемо задължение за плащане на сумата в размер на 1 271 796.76 лева, на А. В. К., с фирма „А. * А. К., със седалище и адрес на управление: Г., бул. "Б. № *. .4, А., с ЕИК *********, включваща главница и лихва, произтичащо от продадени горива — по фактури и сметки, упоменати в справка-подписана от страните по спогодбата, която е неизменна част от спогодбата. В т.2 от Спогодбата-споразумение „П.” , Г. се задължава да заплати сумата в размер на 1 271 796.76 лв. на А. В. К., на подробно описани по дати и размери вноски. В т.3 от Спогодбата страните са се договорили, че неплащането в срок на която и да е вноските по т.2 от страна на „П.” , Г. прави изискуемо цялото нерезплатено вземане в размера по т.1 /1 271 796.76 лева/, ведно с произтичащите разноски и лихви.

По правната си същност спогодбата - споразумителен протокол от 05.10.2012г. представлява установителен договор, с който вземането на А. В. К., с фирма „А. * А. К. от „П.” в размер на 1 271 796.76 лв. е определено от подписалите го страни като безспорно по своите размер и основание.

Твърденията на ответника за нищожност на процесната спогодба- споразумителен протокол като сключена с цел заобикаляне на закона, също – представляваща договор, сключен без основание, както и привидност на същия, тъй като посочените в спогодбата фактури не отразявали реални сделки, не изчерпвали изискването за извършване на договор за продажба на горива и били създадени с цел единствено ползването на данъчен кредит от ищеца и привидна доставка на горива, са неподкрепени с доказателства. Точно обратното, от всички събрани по делото доказателства безспорно се установява, че процесните фактури, описани в справката към спогодбата отразяват реални доставки, осчетоводени са в счетоводствата на двамата търговци, а също и в справките-декларации по ДДС и приложените към тях отчети за съответните периоди. Впрочем по част от тях има извършени плащания /в размер на 318 869лв./, което на практика представлява признание за дължимостта им. В тази връзка следва да се отбележи, че в подкрепа на твърденията си за липса на реални сделки ответникът е изискал, и по делото са приети голям брой съпроводителни процесните фактури документи, които съдът намира за ирелевантни за спора. Това е така, тъй като предмет на изследване в настоящия процес е наличието на документ по чл.417, т.3 ГПК – спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми. Съответно – установяване на вземане на ищеца спрямо ответника на сумите, предмет на тази спогодба/договор с нотариална заверка на подписите. Поради това и без значение за решаването на спора са констатациите на съда за разликите в представените от страните оригинали и копия на съпроводителни документи, както и наличието или липса на оригинали на същите.

Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и предвид указанията в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, имащи задължителен характер - така, решение № 96 от 26.11.2009 г., по т. д. № 380/2008 г., I т. о.; решение № 30/8.04.2011 г., по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; решение № 118/5.07.2011 г., по т. д. № 491/2010 г., II т. о.; решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г., II т. о., решение № 211/30.01.2012 г., по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; № 109 от 7.09.2011 г., т. д. № 465/2010 г.,, II т. о.; № 92/7.09.2011 г., по т. д. № 478/2010 г.,, II т. о., решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., II т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; решение № 62/25.06.2009 г. по т. д. № № 546/2008 г.; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., II т. о.; решение № 252 от 3.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 1067/2011 г., II т. о., ТК, решение № 20 от 25.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 206/2012 г., I т. о., ТК, решение № 114 от 26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК, решение № 103 от 11.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2334/2013 г., II т. о., ТК, решение № 71 от 8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК и др.

В цитираните решенията на ВКС еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от търговското Д. - ответник, включването им в дневника за покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Последното е включително когато същата не съдържа всички изискуеми по ЗСч реквизити. Нещо повече, прието изрично в решение № 42/2010 г., по т. д. № 593/2009 г. на II т. о. на ВКС и в решение № 92/2011 г., по т. д. № 478/2010 г. на II т. о. е, че дори издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.

Или, в конкретиката на настоящия случай съдът съобрази, че представените по делото фактури, включени в справката към процесната спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г., съдържащи реквизитите на съществените елементи на конкретни сделки, и отразени счетоводно от двете страни, доказват вписаните в тях задължения на ответника към ищеца.

Тук следва да се отбележи, във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК по оспорване на истинността на документи: 11 бр. фактури: фактура № */01.09.2009г., фактура № */01.09.2009г., фактура № */30.12.2010г., фактура № */31.01.2011г., фактура № */03.10.2011г., фактура № */03.10.2011г., фактура № *3/31.01.2011г., фактура № */28.02.2011г., фактура № */16.12.2011г., фактура № */19.12.2011г. и фактура № */15.08.2012г., досежно автентичността на подписа на А. К. – изпълнителен директор на ответното Д. "П." , с.Груево, че оспорването е напълно недоказано. Доколкото целта на производството по чл.193 ГПК е във висящия исков процес да се определи доказателствената стойност на представено писмено доказателство, и това е от значение за определяне обсъждането или не на този документ при изграждането на фактическите и правни изводи на съда, то съдът дължи коментар по този въпрос в мотивите на решението си, съответно - не дължи пр¯изнасяне по оспорването на документа с диспозитива на решението.

На следващо място, твърденията на ищеца са, че ответникът е заплатил част от задължението си в размер на 318 869лв., и тази сума се явява и разликата между задължението по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №284 от 09.07.2014г. по ч.гр.д.№776/2014г. и претенцията по настоящия иск. Съдът намира за несъстоятелно възражението на ответника, че липсва идентитет между предмета, и по-конкретно - размера на вземането в двете производства - заповедното и установителното, и това е така, тъй като без всякакво съмнение предмет на изследване са едни и същи сделки – тези, за които са били издадени фактурите, включени в справката към процесната спогодба – споразумителен протокол от 05.10.2012г., а в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес – ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. Д. № 4/2013г., ОСГТК.

След като намери искът за доказан по основание, досежно предявения размер, съдът съобрази следното:

Предявеният иск е за установяване вземания на ищеца от ответника в размер на 952 926,80лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за парично задължение – 08.07.2014г., до окончателното изплащане на сумата. Както бе казано по-горе, вещото лице установява разлика в размера на задължението на ответника от 1 230,18лв., за които ищецът е приел, че тази сума е платена по фактура по спогодбата и счетоводно е закрил задължение по фактура № */13.08.2009г. в същия размер. Т.е., признал е /ищецът/, че такова плащане от страна на ответника е било извършено и то е по посочената фактура.След като страните не са оспорили това заключение на вещото лице, следва да се приеме, че задължението на ответника е в размер на 951 696,62лв. /по-малко с 1 230,18лв./, и в този размер следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 952 926,80лв. следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, предвид претенцията за разноски само от ищеца, и с оглед уважената част на предявените искове, в негова полза се следват деловодни разноски в размер на 43 479,34лв.

Съобразно даденото разрешение в ТР № 3/2014 г. на ОСГТК /т. 12/ съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Като има предвид, че разноските на кредитора, сторени в заповедното производство, не съставляват част от вземането, предмет на съдебно установяване със специалния иск по чл. 422, във вр. с чл.415 от ГПК, макар и да са включени в съдържанието на оспорената от длъжника заповед за изпълнение, а са законова последица от уважаване на заявлението, като отговорността за тях е обвързана от окончателното произнасяне на съда по предявения от кредитора иск по чл. 422 от ГПК, както и обстоятелството, че в сезиралата настоящия съд искова молба ищецът изрично твърди, че същите са дължими, като е заявил воля за тяхното присъждане, съдът намира, че следва да се произнесе с решението си и по вземането на кредитора за разноските в заповедното производство.

Видно от допълнителните изявления, обективирани в самото заявление – л.5 от ч.гр.д.№776/2014г. на КРС в заповедното производство кредиторът е сторил разноски за платена държавна такса в размер на 25 436лв. и 38 683,90 лв. – А. възнаграждение, но е представил доказателства само за платената ДТ. Поради това му се следва присъждане само на тези разноски.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „П.”, , със седалище и адрес на управление : с.Г. ****, сп. Д. - ТСИ, общ.М., Кърджалийска област, с ЕИК- *********, че съществува вземане от него в полза на А. В. К., с фирма „А. 6. А. К., със седалище и адрес на управление: Г., См. обл., бул. "Б. № *. .4, А., с ЕИК *********, за сумата в размер на 951 696.62 лева /деветстотин петдесет и една хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и шейсет и две стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.07.2014г. до окончателното й изплащане, дължими по Спогодба - споразумителен протокол от 05.10.2012г., с нот.заверка на подписите от 05.10.2012г., с рег. № 4158/2012г. на Ана Шопова - нотариус с район на действие - РС- См., вписан в Регистъра на Нотариалната камара под № 613, сключена между А. В. К., с фирма „А. - * - А. К., със седалище и адрес на управление Г., См. обл., бул. "Б. № *. .4, А., с ЕИК *********, от една страна, и „П.,, Г., със седалище и адрес на управление Г., Кърджалийска област, бул. "Б.„ № *, с ЕИК- *********, от друга страна, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 284 от 09.07.2014г., издадена по ч.гр. дело № 776/2014г. по описа на Районен съд - Г., като отхвърля предявеният иск за главница за разликата над 951 696.62 левадо пълния предявен размер от 952 926,80лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „П.”, , със седалище и адрес на управление : с.Г. ****, сп. Д. - ТСИ, общ.М., К. обл., с ЕИК- *********, да заплати на А. В. К., с фирма „А. 6. А. К., със седалище и адрес на управление: Г., См. обл., бул. "Б. № *. .4, А., с ЕИК *********, направените по ч.гр. дело № 776/2014г. по описа на Районен съд - Г.разноскив размер на 25 436лв., и деловодни разноски в настоящото производство в размер на 43 535,54лв.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: