РЕШЕНИЕ
№758
17.11.2017 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………...
Прокурор: Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1013 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.87, във вр. чл.75, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.А.А. - гражданин на Ирак, с адрес: *** срещу Решение №13673/10.07.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
Жалбоподателя навежда твърдения, че оспореното решение било незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Излага съображения, че оспореното решение било постановено в нарушение на чл.9 от ЗУБ. Същото било издадено при несъобразяване от страна на aдминистративния орган с причините за напускане на страната по произход на жалбоподателя, които били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Оспорващия изложил пред административния орган подробно своята история, която била правилно възприета от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо жалбоподателя не били налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Както заявил по време на проведените интервюта, страхът за живота и сигурността му били обосновани от заплахите отправени към него и близките му в частност. Поради това счита, че изводите на административния орган относно личното положение на жалбоподателя били неправилни, необосновани, противоречащи на изложената от него бежанска история. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегната, тъй като не можел да се обърне към полицията или друг държавен орган, а ислямистите и Ислямска държава реално контролирали по-голямата част от територията на Северен Ирак.
Административният орган не бил разгледал подробно и в тяхната съвкупност изложените от него факти, които обуславяли основателността на искането му. Евентуалното завръщане в Ирак щяло да доведе да реална заплаха за живота и сигурността му, затова считал, че спрямо него били налице обстоятелствата визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ.
Посочва, че вътрешно разселване не било възможно за него, макар този аспект да не бил обсъждан от административния орган. Върховният комисариат за бежанците към ООН /ВКБООН/ не подкрепял тази алтернатива предвид настоящия случай – безопасност и сигурност, стандарти на човешки права, възможности за намиране на работа и други икономически възможности. Защитата от страна на семейството и племето била ограничена до областите, където съществували фамилни и племенни връзки. Изпратените на място, различно от това по месторождение или местоживеене, трудно щели да водят относително нормален начин на живот. ВКБООН съветвал да се избягва връщане в райони, където лицето нямало подобни връзки, включително и урбанизираните части на страната. Не можел да се завърне в Ирак, тъй като се страхувал от ДАЕШ, която реално контролирала по-голямата част от страната.
Сочи, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното от жалбоподателя преценил, че оспорващият не е заявил за него да е бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, т.е. хипотезата на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ. Такъв риск за оспорващия бил налице и той не можел да се завърне в Афганистан, поради изложените по-горе обстоятелства. Незаконосъобразен бил и извода на решаващия орган относно неприлагането на чл.9, ал.1, т.3. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, чужденецът нямало да търси убежище в България, на хиляди километри от дома си.
Видно било от мотивите на решението, че административният орган не бил обсъдил никакви източници на информация за страната на произход на оспорващия, с изключение на справка с вх. №МД-149/07.02.2017г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, а решението било с дата 10.07.2017г., при толкова динамична обстановка в Ирак. Тази справка предхождала с около 6 месеца издаването на решението, а ноторно било известно, че обстановката в Ирак се влошавала ежедневно.
Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната на произход било от съществено значение за спазване на принципа (non refoulement) – забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държава, в която била застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и възприет от чл.4, ал.3 от ЗУБ.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на административния орган.
Ответникът Председател на Държавната агенция по бежанците към МС, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С молба до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет с рег.№УП-2263/22.10.2014г., подадена чрез администрацията на Дирекция Миграция под вх.№ Е-20245/02.10.2014г., Х.А.А. е поискал от властите в Република България предоставяне на международна закрила. Искането за предоставяне на закрила е потвърдено с молба с вх.№ 2914/22.10.2014г., регистрирана в ДАБ под рег. №УП-2263/22.10.2014г.
Попълнен е и регистрационен лист към молбата с рег.№УП-2263/22.10.2014г., в който търсещият закрила била записан като Х.А.А., гражданин на Ирак, роден на ***г. в Ирак, гр. Алмусел, с постоянен адрес в Ирак, гр.Алмусел, религия – сунит, етническа принадлежност – арабин, професия - златар, със средно образование, неженен, с национален паспорт №А4298057, издаден от Ирак и валиден до 01.09.2020г., с ЛНЧ:**********.
На 22.10.2014г. с кандидата е проведено интервю, резултатите от което са отразени в протокол рег. №УП-2263/22.10.2014г., на което заявява, че е напуснал страната си легално на 16.09.2014г. и отишъл в Турция. На 29.09.2014г. влязъл нелегално в България, скрит в един камион, където бил заловен на граничния пункт. Кандидатът посочил като мотиви за исканата закрила страха си от ДАЕШ и военните действия, които се водели в Ирак. Интервюто било с участието на преводач, който запознал кандидата със съдържанието му.
С писмо с рег. №УП-2263/27.11.2014г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за международна закрила. Видно от писмо с рег.№Т-14615/16.12.2014г., регистрирано в ДАБ с рег. №УП-2263/18.12.2014г., ДАНС не възразява да бъде предоставена международна закрила на лицето в Република България.
С решение №ДХ-2637/05.01.2015г. на решаващ орган при ДАБ е било образувано производство производство за предоставяне на статут в Република България на Х.А.А..
На 16.01.2015г. с кандидата е проведено второ интервю, видно от протокол с рег.№УП-2263/16.01.2015г. В хода на интервюто молителят разказва, че един ден, докато работел в златарското ателие на чичо си в град А., влезли въоръжени и маскирани хора със символи на ДАЕШ. Екстремистите казали, че трябва да им плаща някакъв данък. Х.А.А. им обяснил, че няма нищо в ателието и да дойдат на другия ден. На следващия ден той не отворил ателието, а заминал за Сюлеймания (Кюрдистан) с личната си карта. Предупредил и чичо си, който също работил там, да избягат. Същият ден му звъннал телефона и хора, представящи се че са от ДАЕШ, заплашили, че ако не се върне и не им даде полагащото им се ще го накажат по ислямски. В Сюлеймания изкарал 5 дни, докато си направи резервация за самолета за Турция. По време на интервюто заявил, че родителите му се намират в град А.и никой не е ходил при тях да го търси.
На 29.01.2015г. с молителя било проведено второ интервю, видно от протокол с рег.№УП-2263/29.01.2015г. В хода му заявявил, че не членува в политическа партия или политическа организация, никога не е имал проблеми с официалните власти в страната си на произход, не е бил арестуван, съден или осъждан и не е имал етнически или религиозни проблеми. Нямал е контакти с радикални ислямистки групировки и движения и спрямо него не било упражнявано физическо насилие. Посочил, че последният му постоянен адрес в Ирак бил в гр.Мосул, като преразказал бежанската си история изложена до този момент. Допълнително посочил, че останал в Кюрдистан 6 дни и освен чичо си предупредил за случая и братовчед си.Заявил също, че чичо му останали в Кюрдистан, където никой не му се е обаждал да го притеснява, а родителите му си живеели в Мосул.Казали му че никой не го е търсил докато е бил в Кюрдистан, а понастоящем няма връзка с тях.
С Решение №2628/22.04.2015г. на Заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет на Х.А.А. бил отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е било връчено лично на чужденеца на 07.05.2015г., което е удостоверено с личния му подпис, същото е било подписано и от преводач.
Против Решението на административния орган е подадена жалба до Административен съд – София град (АССГ) чрез ДАБ с рег. №УП-2263/19.05.2015г. (л.72 от делото на АССГ) където било образувано адм. дело № 4972/2015г. С Решение №5184 от 20.07.2015г.,постановено по същото дело, съдът отхвърлил жалбата на Х.А.А. срещу решение №2628/22.04.2015г. на заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет.
С Решение №13129/02.12.2016г. по адм. дело № 10825/2015г. Върховният административен съд е отменил решение №5184/20.07.2015г. постановено по адм. дело №4972/2015г. по описа на Административен съд – София град в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Х.А.А., гражданин на Ирак, против решение №2628/22.04.2015г. на заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която на чужденеца е отказано предоставянето на хуманитарен статут, като вместо това е отменил решение №2628/22.04.2015г. на заместник-председателя на Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет в частта, с която на Х.А.А., гражданин на Ирак, е отказано предоставянето на хуманитарен статут и е върнал делото във вид на преписка (видно от вх.№ ПО-1604/15.12.2016г., с рег№УП2263/13.01.2017г.) на заместник председателя на ДАБ за ново произнасяневе отменената част на административния акт, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона. В останалата му обжалвана част Решение №5184/20.07.2015г. по дело №4972/2015г. на АССГ е било оставено в сила .
След събиране на нови доказателства относно актуалната ситуация в Ирак с Решение №13673/10.07.2017г., Председателят на ДАБ-МС е отказал да предостави хуманитарен статут на Х.А.А.. Решението е било връчено лично на чужденеца на 19.07.2017г., което е удостоверено с личния му подпис, като същото е било подписано и от преводач.
Жалбата срещу същото била подадена
чрез Държавна агенция за бежанците при МС и заведена с вх. № УП 2263 от
01.08.2017г.
По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспореният акт , както и справки относно Ирак и в частност относно Иракски Кюрдистан и Сюлеймания и гр.Мосул.По искане на жалбоподателя по делото е приобщен и снимков материал.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 19.07.2017г., а жалбата е подадена на 01.08.2017г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.87 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган - председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ има законоустановеното правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Административният акт отговаря и на общите
изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както
фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният
орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да
бъде предоставен хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както
изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката
в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са
подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми и дават възможност
на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже
международна закрила.
Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към ДАБ,
с чужденеца са проведени интервюта, отразени в нарочни протоколи, прочетени на
интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Административният орган е изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата
за международна закрила да събере и прецени всички относими факти, декларации
или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по
произход.
Също така не се установява и нарушение на чл. 58,
ал. 9 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото се установява да
е дадено преди произнасянето на органа (л.106 от делото на АССГ), което сочи,
че не се възразява от страна на ДАНС по предоставяне на статут при наличие на
обстоятелствата за това.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините,
които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на
хуманитарен статут, са посочени в чл.9 от ЗУБ.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут
се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на
статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата
си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или
личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът въобще не е навел
като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде
осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание
или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведените
интервюта с жалбоподателя, същият не само не е направил изявления в подобен
смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил заплашван, не е имал проблеми с
официалните власти.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен
статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността
на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен
или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по
отношение на оспорващия.
Нужно е да
се посочи, че цитираната норма на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с
чл.15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело №C-
465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по
отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15,
б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.), Съдът на Общността (голям
състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1.
съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя
за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи
доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото
лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по
изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото
протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните
национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите
на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава
молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени
основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или
евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия
се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително
понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета,
Директива 2004/83/ЕО е отменена, но
текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело №С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение. Разширенията,
дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности
(СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл.
15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено
на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна
заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до
такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята,
че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална
опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9,
ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в
една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да
понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се
ползва от ефективна закрила там.
В тази връзка следва да се посочи, че сигурността
на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ
орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на
решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното
положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия
убежище, следва да са актуални. Действително ситуацията в различните райони на
Ирак е разнородна и от значение е и
каква е ситуацията в тази част на страната от която идва кандидата за
закрила. Именно в този смисъл са и
дадените с Решение №13129/02.12.2016г. на Върховният административен съд задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона
В конкретния случай, за да отхвърли молбата за
закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх.
№МД-149/07.02.2017г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ, изготвена на основание
чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при
Министерския съвет, и е приел че не
може да се направи обоснован извод, че на цялата територия на Ирак е налице
вътрешен или международен конфликт и въпреки че
положението в някой части на Мосул е несигурно и напрегнато, не следва
насилието там да се определя като безогледно.
Административният орган е приел също и че ислямистката групировка ИД
няма влияние и не контролира нито столицата
Багдад, нито Иракски Кюрдистан , нито Южен Ирак. При
подробен анализ на същата съдът намира, че не следва извода за наличие на
безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на
територията на Ирак.
Според съда
изводът на Председателят на ДАБ-МС, за липса на предпоставки за
предоставяне хуманитарен статут на жалбоподателят е правилен. Това е така, тъй
като изложеното по-горе относно
ситуацията в Ирак, възприето в оспореното решение не се опровергава от фактите удостоверени в приобщените
в хода на съдебното производство справки относно Ирак и конкретно относно
Иракски Кюрдистан, Сюлеймания и Мосул. Въпреки
наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за наличието на
конфликти, то същите не биха могли да се
определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват,
като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват
самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя.
Обратно на твърденията в жалбата, от горецитираните справки е видно, че на
09.07.2017г. Ирак е обявил победа над Ислямска държава в гр. Мосул, където
междувпрочем жалбоподателят твърди, че е последният му адрес и където би се
завърнал. Видно е също, че броят на завръщащото се население в провинция Ниневия продължава
да се увеличава, като 8000 души се завръщат в Мосул и прилежащите му
територии в началото на септември
2017г., над 12 000 бежанци са се завърнали в родните си региони в Мосул
през периода 12-19 септември, а според
информация на заместник-председателя на провинциалният съвет на Ниневия, Ирак е репатрирал обратно в Мосул 40 % от
цивилните лица, разселени вследствие битките с Ислямска държава. Въз основа на горецитираните справки съдът
намира, че административният орган правилно е
приел и че групировката Ислямска държава, няма влияние и не контролира
столицата Багдад, Южен Ирак и още по-малко Иракски Кюрдистан, където именно- в
Сюлеймания, макар и за ограничен период от време, преди да напусне страната си по произход е
живял оспорващия и където и понастоящем живеят негови близки роднини.
От гореизложеното може да се направи извода,
че въпреки сложността на ситуацията в
Ирак, то степента на безогледно насилие, както към датата на произнасяне на
административния орган, така и понастоящем не е на такова високо ниво, поради
което не може да се приеме, че цивилно лице поради самият факт на пребиваване
там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Напротив - от доказателствата по делото, сочат, че в страната обстановката е овладяна
до степен, която да осигури приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е
възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване. Ето защо жалбоподателят би могъл ефективно да
се ползва от закрилата на правителството си. В този смисъл е и практиката на
ВАС изразена в Решение №8485 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. дело № 2318/2009
г., 5-членен състав и Решение №8983 от 21.06.2012 г. по адм. дело №1264/2012 на
Върховния административен съд , включително най-новата и актуална такава
изразена в Решение №9989 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4211/2017г.;
Решение № 9986 от 27.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 5420/2017г., Решение №
9049 от 11.07.2017г. на ВАС по адм. дело № 4574/2016г., Решение № 7577/15.06.2017г.
на ВАС по адм. дело № 3361/2017г. Решение № 6896 от 02.06.2017г. на ВАС по адм.
дело № 13652/2015г., Решение № 5993 от 15.05.2017г. на ВАС по адм. дело № 8130
/2016г. и мн. др. В тази връзка,
позовавайки се на разпоредбата на чл.9 ал.5 от ЗУБ, административният орган
правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като явно
неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от
представеният снимков материал от жалбоподателя, не става ясно къде се намират
заснетите изображения, кога и по какъв начин са заснети, а още по-малко че
касаят недвижими имоти и движими вещи собственост на жалбоподателя и семейството
му, ето защо и същите не могат да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното, законосъобразен се явява
извода на председателя на ДАБ, че не се установяват предпоставките по чл.9,
ал.1, т.3 ЗУБ. Редом с това, по отношение на лицето не са налице предпоставките
на чл.9, ал.6 ЗУБ. Не се установява да са налице и останалите основания,
визирани в чл.9, ал.8 от ЗУБ.
Административният орган е изпълнил задълженията си
и задължителните указания на ВАС дадени с
Решение №13129/02.12.2016г. по адм. дело № 10825/2015г. и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни.
Изводите
на органа, че по отношение на
жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания,
предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват
предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и
законосъобразни.
С оглед изложеното и предвид обстановка в
Република Ирак съдът счита, че
оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като
незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а
подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А.А. - гражданин на Ирак, с адрес: ***, срещу решение № 13673/10.07.2017г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: