10.11.2020
г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас, ХХІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Галя
Русева
при секретаря И. Г.,
като разгледа докладваното от съдията Русева административно дело № 1309 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. АПК
вр.чл.118 КСО вр.чл.226 АПК.
Образувано
е по жалба на Т.Г.Т. ***, Северна
промишлена зона, ул. „Втора“ № 15, против Решение № 1012-02-161#1 от 16.08.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено Разпореждане №
9/19.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Бургас, с което на осн.чл.102, ал.1 КСО и §7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО,
считано от 01.04.2019 г., на жалбоподателя е преизчислена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилно изчисляване размера на пенсията,
като се предлага начин на изчисление, който според жалбоподателя е съобразен
със закона. Иска се съдът да отмени като незаконосъобразно оспореното решение и
да се дадат указания на административния орган за преизчисляване на пенсията
съобразно исканията на жалбоподателя.
Делото
е висящо за втори път пред Административен съд Бургас, след като с Решение №
8656/01.07.2020 г. по адм.дело № 459/2020 г. на VІ отд. на ВАС е отменено
Решение № 1923/11.11.2019 г. по адм.дело № 2207/2019 г. по описа на АдмС Бургас
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, с дадени
задължителни указания по приложението на материалния закон.
В с.з.
жалбоподателят не се явява и не се представлява, редовно уведомен, не сочи доказателства.
По делото е представена административната
преписка от ответника по жалбата. В с.з. същият се представлява от юрисконсулт,
който оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й, претендира
присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение и разноските за
обжалването пред ВАС.
Административен съд - Бургас, ХХІІІ-ти
състав, като прецени доводите на
страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона и
задължителните указания на Върховен административен съд, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.118, ал.1 АПК, от лице, което е адресат на
административния акт и има правен интерес от оспорването, съдържа необходимите
форма и реквизити, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА,
по следните съображения:
С
разпореждане № 4 от 30.03.2017 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Бургас на жалбоподателя Т.Г. Тодоров е била отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. Същата е била
изменена пожизнено по чл. 99, ал.1, т.2, б.“д“ КСО вр.чл.10, ал.2 НПОС /Наредба
за пенсиите и осигурителния стаж/ с разпореждане № 12 от 22.06.2017 г. И в
двете разпореждания е посочено, че пенсията се отпуска, считано от 14.03.2017
г.
По
заявление на жалбоподателя от 21.03.2019 г., считано от 01.04.2019 г. и във
връзка с придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането, с
разпореждане № 9 от 19.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Бургас, пенсията на Т. е била преизчислена на осн.чл.102, ал.1 КСО. Жалбоподателят е оспорил това разпореждане и във връзка с проведеното по
административен ред оспорване е издадено процесното Решение № 1012-02-161#1 от 16.08.2019 г. на
директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е потвърдено разпореждане № 9 от 19.06.2019
г. Оспореното решение от 16.08.2019 г. е издадено от компетентен орган –
директорът на ТП на НИ Бургас, в съответствие с разпоредбата на чл. 117, ал.1,
т.2, б.“а“ КСО. Същото е издадено в изискуемата писмена форма и при липса на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Настоящият случай касае
осъвременяване на пенсия при условията на §7б, ал.2 ПЗР на КСО /в сила от
01.01.2019 г./, считано от 01.07.2019 г. Съгласно §7б, ал.1 ПЗР КСО, през 2019 г. пенсиите не се осъвременяват по чл.
100.
Според ал.2 на §7б ПЗР КСО, размерът към
30 юни 2019 г. на пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се
увеличава от 1 юли 2019 г. с процент 5,7.
Съгласно
§ 7в
ПЗР КСО (в сила от 1.01.2019
г.) пенсиите, отпуснати с начална дата до 31 декември 2018 г., се
преизчисляват от 1 юли 2019 г. с процент 1,2 за
всяка година осигурителен стаж и съответната
пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж. Преизчисляването по ал.
1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след
което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната
уредба, действаща от датата на отпускането й до 30 юни 2019 г. включително /§7в, ал.2 ПЗР КСО/. Когато преизчисленият размер на пенсията по ал. 1 и размерът на
пенсията по § 7б, ал. 2 не са равни, пенсията се определя в по-високия размер
/§7в, ал.3 ПЗР КСО/.
Съгласно чл. 102, ал.1 КСО, лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, могат да поискат не повече от веднъж в една
календарна година преизчисляване на пенсията за придобит осигурителен стаж
след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след
пенсионирането, когато това е
по-благоприятно за тях. Преизчисляването се извършва по реда на чл.70,
съответно чл.75-77 КСО, считано от първо число на месеца, следващ месеца на
подаване на заявлението. Съгласно чл.70, ал.4 КСО, за пенсиите, отпуснати с начална дата преди 1 януари 2019 г., индивидуалният
коефициент се изчислява от осигурителния доход на лицето за период от 3
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари
1997 г. по избор на лицето и от осигурителния му доход за периода след тази
дата до датата на отпускане на пенсията. В случаите, когато осигурителният
доход на лицето до 1 януари 1997 г. е за период, по-малък от 3 години,
индивидуалният коефициент се изчислява от този доход. При определяне на
индивидуалния коефициент на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът,
върху който са внесени осигурителните вноски. Нормата на чл. 70, ал.3 КСО изрично
сочи, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето. Съгласно чл.70, ал.5 КСО,
за изчисляване на
индивидуалния коефициент по ал. 4 се определят: 1. съотношението
между средномесечния осигурителен доход на
лицето за периода до 31 декември 1996 г.
включително и средномесечната работна заплата за
страната за същия период, обявена от Националния
статистически институт; 2.
съотношението между средномесечния осигурителен
доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и
средномесечния осигурителен доход за страната за
същия период.
Съгласно
чл. 21, ал.1 НПОС /изм., бр. 40 от 2019
г., в сила от
1.01.2019 г./, преизчисляване на пенсията по чл.
102, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж,
придобит след пенсионирането, или за
придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането,
когато това е по-благоприятно за
пенсионера, се извършва по заявление, подадено по реда на чл. 1,
ал. 1. Съгласно чл. 21, ал.2 от
НПОС, по заявление на лицето
пенсията му може да бъде служебно преизчислявана съгласно чл.
102, ал. 3 от КСО за придобит осигурителен стаж след пенсионирането или за придобит осигурителен стаж и осигурителен
доход след пенсионирането, когато това е по-благоприятно за него. Заявлението може да бъде подадено
по реда на чл. 1,
ал. 1 едновременно със
заявлението за отпускане на пенсията, както и по всяко време след отпускането й. Според чл. 21, ал.3 НПОС, в случай че преизчисляването по ал. 1 или 2 с
осигурителен стаж и
осигурителен доход е по-неблагоприятно за
пенсионера, размерът на пенсията се определя само въз основа на осигурителния стаж,
придобит след пенсионирането, съответно след последното преизчисляване на
пенсията.
Приложимата норма на чл.
21, ал.3 НПОС задължава при подадено заявление за преизчисляване на пенсията,
административният орган да прецени по-благоприятния за пенсионера вариант. При
определянето на този вариант следва да бъде съобразен съгласно чл.70, ал.3 КСО
средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди
месеца на отпускането на пенсията.
В настоящия случай това
изискване е спазено, тъй като органите на ТП на НОИ – Бургас при издаване на
разпореждане № 9 от 19.06.2019 г. са спазили изискването за определяне на
най-благоприятния за Т. вариант. Това обстоятелство се потвърждава и от
заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Съгласно
същото, средноосигурителният доход за периода от 01.03.2016 г. до 28.02.2017 г.
/12 месеца преди месеца на отпускане на пенсията/ е бил 777,36 лв.
Индивидуалният коефициент на Т., изчислен от вещото лице при съблюдаване
изискванията на чл.70, ал.5 КСО, е 0,837.
Вещото лице е посочило, че в разпореждането за отпускане на пенсията на Т. от
30.03.2017 г. е отразен определеният на лицето индивидуален коефициент, и
предвид средномесечния осигурителен доход за страната за периода м.03.2016 г.-м.02.2017
г. – 777,36 лв., пенсията е определена, като индивидуалният коефициент е
умножен по средномесечният осигурителен доход за страната, при което е получен
доходът, от който ще се изчислява размерът на пенсията, а именно: 777,36 лв.Х 0,837
= 650,65 лв., което е в съответствие с изискването на
чл.70, ал.3 КСО. Т. е имал 41 г. 09 месеца и 20 дни осигурителен стаж, а всяка
година осигурителен стаж му носи по 1,126 % /изчислен от вещото лице по
правилото на чл.70, ал.1 КСО във вр.чл.100, ал.1 КСО в приложимата към
правнорелевантния момент редакция. Така се получават общо 47,01 %, които,
изчислени от дохода за изчисляване на пенсията на Т., се равняват на 305,87 лв.
Тъй като заявлението за отпускане на пенсията на Т. е подадено на 27.03.2017 г.
и лицето е работило към тази дата, в разпореждането за отпускане на пенсията му
е бил зачетен и допълнителният стаж, положен от датата на отпускане на пенсията
– 13.03.2017 г., до датата на молбата – 27.03.2017 г., което е довело до
нарастване на общия осигурителен стаж на 41 г 10 м 2 дни и което е увеличило
процентите на 47,10 % и пенсията на Т. е определена в размер на 306,46 лв.
/47,10 % Х 650,65 = 306,46 лв./.
На 19.03.2018 г. Т. е
подал молба за зачитане на допълнителен стаж след пенсиониране и е поискал на
осн. 102 КСО вр.чл.21, ал.1 и ал.2 НПОС да му бъде зачетен придобитият стаж и
осигурителен доход до 16.03.2018 г. Органът се
е произнесъл с разпореждане № 27/11.05.2018 г. От заключението на вещото
лице става ясно, че с това разпореждане осигурителният стаж на Т. е бил
зачетен, но осигурителният му доход след датата на пенсионирането му не следва
да се вземе предвид съгласно чл.21, ал.2 НПОС, тъй като новополученият
индивидуален коефициент е по-неблагоприятен – 0,834. Така, общият осигурителен
стаж на Т. е нараснал на 42 г 09 м 23 дни /добавя се стажът от 27.03.2017 г. до
16.03.2018 г./ и размерът на пенсията му се повишава на основание увеличените
проценти – 48,14 %, и се определя с разпореждането от 11.05.2018 г. в размер на
313,22 лв. /48,14 % Х 650,65 лв. = 313,22 лв./. Определянето
на новия размер е станало при спазване на разпоредбите на чл.21, ал.1 НПОС /пенсията
се отпуска от датата на заявлението/ и при съобразяване с разпоредбата на
ал.2 /преизчисляването с осигурителния
доход да става само ако това е по-благоприятно за лицето/. Спазена е и
разпоредбата на чл.102 КСО, тъй като допълнителният стаж е зачетен само веднъж
в рамките на календарната година, поради което вещото лице дава заключение за
правилно преизчисляване на пенсията на Т. с разпореждането от 11.05.2018 г.
През 2018 г. съгласно
ЗБДОО е нараснала тежестта на всяка година осигурителен стаж на 1,169, което е
увеличило процентите на Т. според годините му осигурителен стаж на 49,98 % и от 01.07.2018 г. пенсията на жалбоподателя
се определя като по-благоприятна по §53, ал.2 ПЗР ЗИДКСО/2015 г. в размер на
325,19 лв., вместо осъвременяването с 3,8 % съгласно §53, ал.3 ПЗР ЗИДКСО/2015
г., при което размерът на пенсията се определя на 325,12 лв. и е
по-неблагоприятен.
На 21.03.2019 г. Т.
подава ново заявление за увеличение на пенсията, с което иска да му бъде
признат допълнителен осигурителен стаж и осигурителен доход за времето от 17.03.2018
г. до 17.03.2019 г. при условията на чл. 102 КСО вр.чл.21, ал.1 и ал.2 НПОС. По
повод заявлението, органът се е произнесъл с разпореждане №
9 от 19.06.2019 г., с което, освен осигурителният стаж след пенсиониране, е
зачетен и осигурителният доход на Т. и индивидуалният му коефициент се е
увеличил на 0,839, като същият е по-благоприятен от първоначално определения.
Общият осигурителен стаж на Т. е нараснал на 43 г 10 м 25 дни /добавен е стажът
от 17.03.2018 г. до 31.03.2019 г./, което носи 51,24 %. Размерът на пенсията се
определя на 334,19 лв. на основание
увеличените проценти – 51,24 % и увеличения осигурителен доход – 652,21 лв.
/777,36 лв. Х 0,839 = 652,21 лв.; 51,24 % Х 652,21 лв. = 334,19 лв./. Този размер на пенсията е
валиден до 30.06.2019 г. съгласно §7в, ал.1 и ал.2 ПЗР КСО. Последната
разпоредба /в сила от 01.01.2019 г./ гласи, че пенсиите, отпуснати с начална
дата до 31.12.2018 г., се преизчисляват от 01.07.2019 г. с процент 1,2 за всяка
година трудов стаж и съответната пропорционална част от този процент за
месеците осигурителен стаж. Съгласно ал.2, преизчислението по ал.1 се извършва,
без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се
осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща
от датата на отпускането й до 30.06.2019 г. вкл. По този начин пенсията, изчислена
по реда на §7в, ал.1 и ал.2 ПЗР КСО за 43 г 10 м Х 1,2 % за всяка година
осигурителен стаж и съответната пропорционална част от този процент за месеците
осигурителен стаж, увеличава процентите на 52,60 %, което увеличава крайния
размер на пенсията на 343,06 лв.
/52,60 лв. Х 652,21 лв. = 343,06 лв./. Другата възможност за осъвременяване на пенсията от 01.07.2019 г.
е съгласно разпоредбата на §7б, ал.2 ПЗР КСО, която гласи, че размерът на
пенсиите, отпуснати до 31.12.2018 г., следва да бъдат увеличени от 01.07.2019
г. с 5,7 %. Така, определеният от 01.04.2019 г. размер на пенсията на Т. –
334,19 лв., е увеличен с 5,7 %, което прави 353,24 лв. /334,19 Х 1,057/ и се явява по-благоприятният за
жалбоподателя вариант.
Разпоредбата на §7в, ал.3 ПЗР КСО задължава органа, когато
преизчисленият размер на пенсията по ал.1 и размерът на пенсията по §7б, ал.2
не са равни, да определи на лицето пенсия в по-високия размер, което в случая е
направено с разпореждане № 9 от 19.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, потвърдено с оспореното в настоящото
производство решение. С това разпореждане правилно е определена пенсията на Т.
в размер на 334,19 лв., считано от 01.04.2019 г. /в съответствие с нормата на
чл.102, ал.1 КСО/ до 30.06.2019 г. /в съответствие с нормата на §7в, ал.1 и
ал.2 ПЗР КСО/ съгласно представените доказателства за допълнително придобит
след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход и увеличения
индивидуален коефициент. След сравняване на размерите на пенсията, изчислени по
правилата на §7в, ал.1 и ал.2 ПЗР КСО, правилно с разпореждането от 19.06.2019
г. е преценено, че размерът от 353,24 лв., определен от 01.07.2019 г. съгласно
§7б, ал.2 ПЗР КСО, е по-благоприятен за Т. съгласно осн.§7в, ал.3 ПЗР КСО.
При
това положение, оспореното решение, потвърждаващо разпореждане № 9 от
19.06.2019 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ –
Бургас, се явява правилно, постановено в съответствие с приложимия материален
закон. Жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Предвид
изхода на спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, на осн.чл.
143, ал.4 от АПК, вр. чл. 78,
ал.8 от ГПК и
чл. 226, ал.3АПК, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минималния размер, предвиден в чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ, сумата от 200 лв. –
заплатена държавна такса за касационното обжалване по адм.дело № 459/2020 г. по
описа на ВАС, VІ отделение, както и сумата от 150 лв. – заплатен депозит за
вещо лице, или общо разноски в размер на 450 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен
съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Г.Т. ***, Северна промишлена зона, ул. „Втора“
№ 15, против Решение № 1012-02-161#1 от 16.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ –
Бургас, с което е потвърдено Разпореждане № 9/19.06.2019 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Бургас, с което на осн.чл.102, ал.1 КСО
и §7б, ал.2 и §7в от ПЗР на КСО, считано от 01.04.2019 г., на жалбоподателя е
преизчислена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Т.Г.Т. ***, Северна промишлена зона, ул. „Втора“
№ 15 да заплати на ТП на НОИ - Бургас сумата от 450
лв. разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: