Решение по КНАХД №519/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба от „Бул Хънтинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. К. Н., срещу Решение № 34/22.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 97/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-ПБЗН-ДЧ0-1/11.04.2024 г. на директора на Регионална дирекция „ПБЗН“ - Добрич, с което на касатора на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл. 94, ал. 5, във вр. чл. 89, ал. 2 от с.з. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за съставомерност на деянието. Сочи се, че липсва нормативно основание за даване на предписание за изграждане на локална система за оповестяване на язовир Ляхово, поради което дружеството не е осъществило състав на административно нарушение. Твърди се, че е налице противоречие между АУАН и НП по отношение на приетото от наказващия орган нарушение и неговата правна квалификация. Излагат се доводи и за маловажност на деянието по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че липсата на общественоопасни последици и обективният характер на причините за допускане на нарушението са смекчаващи обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени НП.

Ответникът – директорът на РД „ПБЗН“ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че решението на БРС е правилно и законосъобразно, поради което иска то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения :

С обжалваното в настоящото производство решение е потвърдено наказателно постановление на директора на РД „ПБЗН“ - Добрич, с което на „Бул Хънтинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за това, че в качеството си на стопанисващ язовир Ляхово, публична държавна собственост, находящ се в землището на [населено място], община Балчик, не е изпълнило задължително предписание по чл. 89, ал. 1 от ЗЗБ в определения за това срок, съставляващо нарушение на чл. 94, ал. 5, във вр. чл. 89, ал. 2 от ЗЗБ.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и деянието е безспорно доказано. Намерил е, че АУАН и НП съдържат законоизискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като е налице единство между фактическо и юридическо обвинение. От данните по делото е прието за установено, че язовир Ляхово е квалифициран с първа висока степен на потенциална опасност, поради което с констативен акт на началник група „Превантивен контрол и превантивна дейност“ в сектор „Превантивна и контролна дейност“ към РД „ПБЗН“ – Добрич на жалбоподателя е дадено задължително предписание за изграждане на локална система за оповестяване на язовира за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението, като му е предоставен срок за изпълнение до 30.11.2022 г. По искане на дружеството срокът за изпълнение е удължен до 30.11.2023 г. При извършена на 31.01.2024 г. контролна проверка на място е констатирано, че няма изградена ЛСО на язовира, поради което е съставен АУАН за неизпълнение на даденото предписание. Изложени са мотиви, че процесното предписание не е било обжалвано в срок и е влязло в сила, поради което е било задължително за адресата си. Неизпълнението на предписанието е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на ЮЛ, като изпълнителното деяние се изразява в бездействие. Прието е, че нарушението е правилно [жк], а наложеното наказание е законосъобразно определено в предвидения минимален размер. Отхвърлено е като неоснователно възражението за маловажност на нарушението с мотива, че деянието накърнява обществени отношения, свързани с опазване живота, здравето и собствеността на неопределен кръг лица. В резултат на това е направен крайният правен извод, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

При извършената касационна проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтарят.

Ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че липсва нормативно основание за даване на предписание за изграждане на локална система за оповестяване на язовир Ляхово. Тези възражения касаят законосъобразността на даденото задължително предписание, което не е предмет на настоящия спор. Предписанието е влязло в сила и е недопустимо съдът в административнонаказателното производство да преразглежда въпроса за наличието на материалноправните предпоставки за издаването му.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че е налице противоречие между АУАН и НП относно правната [жк], което ограничава правото му на защита. Действително в АУАН е посочено, че е допуснато нарушение на чл. 89, ал. 2, във вр. чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ, а в НП – на чл. 94, ал. 5, във вр. чл. 89, ал. 2 от ЗЗБ, но това по същество не представлява несъответствие, защото става дума за един и същ състав на административно нарушение, изразяващ се в неизпълнение на предписание по чл. 89 от ЗЗБ. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗЗБ при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания. В ал. 2 на същия текст изрично е разписано задължението на органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци да изпълняват предписанията по ал. 1, а в чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ е предвидена административнонаказателна отговорност за всеки, който не изпълни такова предписание. В АУАН и в НП са описани ясно и точно фактическите обстоятелства по случая. Те не пораждат съмнение какво административно нарушение е вменено на жалбоподателя, нито каква е неговата правна [жк], доколкото нормата на чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ съдържа в себе си не само санкция, но и хипотезис, съответстващ на правилото за поведение в чл. 89, ал. 2 от ЗЗБ. Вярно е, че в обстоятелствената част на АУАН и НП са изброени и разпоредбите на чл. 35, ал. 3, т. 5 ал. 6 и ал. 7 от ЗЗБ, но това препращане е направено единствено за конкретизиране вида на неизпълненото предписание и не се отразява на индивидуализацията на деянието от правна страна. Бездействието на дружеството е подведено под относимите норми и не е налице нарушение, водещо до неяснота на обвинението или неправилно приложение на материалния закон.

Законосъобразно е становището на районния съд, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за това се прави конкретно по всяко административнонаказателно дело, като се отчитат особеностите на случая, определящи степента на обществена опасност и морална укоримост на нарушението. От данните по делото е видно, че липсват обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Само липсата на настъпили вреди от нарушението и наличието на технически затруднения по изграждането на локалната система за оповестяване поради нейния специфичен характер не е достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Правилно и законосъобразно районният съд е приел, че деянието засяга обществени отношения, свързани с опазване живота, здравето и собствеността на неопределен кръг лица, което изключва квалифицирането му като маловажно.

По тези съображения касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да го остави в сила.

С оглед на изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева, определени на основание чл. 27е от НЗПП.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/22.05.2025 г., постановено по н.а.х.д. № 97/2024 г. по описа на Районен съд – Балчик.

ОСЪЖДА „Бул Хънтинг“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Е. К. Н., [ЕГН], да заплати на РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Добрич сумата от 130 лева (сто и тридесет лева), съставляваща направени разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.