РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе,
27.11.2018
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ - ми състав в публично
заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като
разгледа докладваното от съдията АГУШ
адм. дело № 452
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е.С.Р. ***
срещу Заповед № 65 от 07.08.2018 г., издадена от Директора на Общинско
предприятие „Комунални дейности“ – Русе, с която на основание чл. 7 от
Правилника за посещения на граждани и доброволци в отдел „Приют за
безстопанствени животни“ при ОП „Комунални дейности“ – Русе (за краткост
Правилника за посещения на граждани и доброволци) на жалбоподателя е забранен
достъпа до двора и служебните помещения на отдел „Приют за безстопанствени
животни“ към ОП „Комунални дейности“. Постановената забрана е с постоянен
характер.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на административния акт поради неспазване на изискванията за форма и
по-конкретни поради липса на задължителни реквизити, каквито са фактическите и
правни основания за издаването на заповедта. Твърди се, че липсата на мотиви
сама по себе си съставлява порок на оспорената заповед, тъй като затруднява
защитата на жалбоподателя и възпрепятства съда да извърши проверка за
материалната законосъобразност на акт. Наведени са и възражения досежно
надлежното връчване на заповедта, както и липсата на посочване пред кой орган и
в какъв срок може да бъде оспорена.
Претендира отмяна на обжалваната
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директор
на ОП „Комунални дейности“ - Русе, в качеството на орган, издал оспорения акт, чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В производство по проверка на
допустимостта съдът приема, че жалбата е допустима
и подлежи на разглеждане. Оспорената заповед представлява административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, която не е изключена изрично от кръга на
подлежащите на оспорване административни актове. По делото липсват
доказателства, удостоверяващи по надлежен и безспорен начин момента, в който оспорваната
заповед е съобщена от жалбоподателя. Налице са данни, че заповедта е изпратена
на Е.Р. по пощата на 13.08.2018 г., но пощенската пратка се е върнала като
непотърсена (л. 5-6 от преписката). Според твърденията на ответника, заповедта
е била връчена на жалбоподателя при посещението му в приюта за бездомни животни
на 11.08.2018 г., което обстоятелство било отразено от св. К. в дневника за
посещения (л. 1-4 от преписката). В този дневник на датата 11.08.2018 г. е
вписано името на жалбоподателя Е.Р., срещу което е посочено „за получаване на
заповед за ограничаване …“. Посоченото отбелязване обаче не удостоверява
надлежно връчване на административния акт по реда на чл. 61 от АПК (в
действащата към момента редакция). Дори да се приеме, че е индивидуализиран
административния акт, подлежащ на връчване, въпреки липсата на номер и дата на
заповедта, то остава липсата на посочване на лицето извършило съобщаването,
както и подпис на получателя на заповедта, т.е. на жалбоподателя, с който
именно да се удостовери съобщаването. С оглед на това не е налице начален
момент, от който да започне да тече срока по чл. 149 от АПК, поради което към
датата на подаване на жалбата – 17.09.2018 г. този срок не може и да е изтекъл.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на оспорения акт,
за който е налице правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази оплакванията в
жалбата, доводите на страните и събраните по делото доказателства, след
извършване на служебна проверка по чл. 168 във вр. чл. 146 АПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 65/07.08.2018 г. Директорът
но ОП „Комунални дейности“ – Русе на основание чл. 7 от Правилника за посещения
на граждани и доброволци в отдел „Приют за безстопанствени животни“ при ОП
„Комунални дейности“ – Русе е забранил за постоянно достъпа на жалбоподателя до
двора и служебните помещения на отдел „Приют за безстопанствени животни“ към ОП
„Комунални дейности“.
Като мотиви в заповедта
административният орган е изложил, че забраната се налага поради неспазване на
Правилника за посещения и поради проявени грубо отношение спрямо служители на
приюта от страна на жалбоподателя. Направено е изрично позоваване на Протокол
за предупреждение № 3393.Р-9868/11.06.2018 г. на Второ РУ при ОДМВР – Русе и
доклад вх. № 1042/13.06.2018 г. Посоченият доклад е отправен до
административния орган, издал заповедта, като е изготвен от служител,
изпълняващ длъжността на началник отдел – управител на приют за безстопанствени
кучета. Към този доклад са приложени още доклад от д-р А. К. – ветеринарен
лекар в приюта и обяснения от други двама служители в приюта – Л.Х.и С.А..
Всички тези документи описват състоял
се на 09.06.2018 г. инцидент между жалбоподателя и д-р К., при който между тях
възниква спор във връзка с това, че Е.Р. при посещението си в приюта като
доброволец отказва да се впише по установения ред в книгата за посещения и да
обяви целта на посещението си, както и да спазва установените правила за
поведение в приюта. Заради състоялия се скандал са били повикани и органи на
полицията, с чието съдействие Е.Р. и А. М. са изведени от територията на Приюта
за безстопанствени животни. В доклада, изготвен от д-р К. по повод на инцидента
се посочва, че с поведението си г-н Р. е нарушил разпоредбите на чл. 2, т. 7,
чл. 3, т. 3 и чл. 4, т. 2 от Правилника за посещение на граждани и доброволци.
Същият инцидент и по същият начин е
описан от д-р К. и пред съда в дадените по делото свидетелски показания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Оп „Комунални дейности“ – Русе е
специализирано звено на бюджетна издръжка към Община Русе, което изпълнява
множество дейности, включително изпълнение програма за овладяване популацията
на безстопанствени кучета чрез стопанисване на Приют за безстопанствени животни,
структурират като отдел на общинското предприятие. Дейността на приюта се
урежда от утвърден от кмета на общината Правилник за вътрешния ред на отдел
„Приют за безстопанствени животни“ към ОП „Комунални дейности“ – Русе. Като
приложение – неразделна част, към този правилник е изготвен и утвърден и
Правилник за посещения на граждани и доброволци, обществен контрол в отдел
„Приют за безстопанствени животни“ към Оп „Комунални дейности“ – Русе. Съгласно
чл. 7 от този правилник при нарушения на правилника от граждани и доброволци,
след доклад на старшия служител в Приюта или охраната, Директорът на Оп
„Комунални дейности“ има право да отстранява нарушителя от достъп до приюта
временно или за постоянно със своя заповед. С оглед на тази разпоредба, съдът
намира, че оспорената заповед е издадена от административен орган с материална
компетентност.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден в надлежната писмена форма и в него противно на
твърденията на жалбоподателя, се съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. От фактическа страна административният орган е посочил, че е налице
неспазване от страна на жалбоподателя на Правилника за посещения на граждани и
доброволци и проявено от него грубо отношение към служители на приюта.
Действително в самата заповед не са посочени кои точно разпоредби от този
правилник е нарушил жалбоподателя, но тези норми са изрично посочени в доклада
на д-р К., който е приложение към доклада на началника на приюта, на който
изрично се позовава административния орган в оспорената заповед. Съдебната
практика е константна в това отношение и допуска мотивите за издаването на един
административен акт да се съдържат в друг документ, съставен в хода на
производството, стига да е налице изрично позоваване на този документ. В случая
е налице именно такава хипотеза, което води до извода, че оспорената заповед
съдържа фактически основания за издаването й. Налице е и посочване на правното
основание, на което е издадена заповедта, а именно – чл. 7 от Правилника за
посещения на граждани и доброволци. При това положение неоснователно
жалбоподателят твърди, че процесната заповед не е съобразена с изискванията на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Процесният индивидуален
административен акт е издаден, след изясняване фактите и обстоятелствата от
значение за случая. Фактически спор относно фактите не е формиран и същите се
установяват безспорно от доказателствата по делото. Твърденията на
жалбоподателя, че при всяко от посещенията си в приюта се е вписвал в книгата
за посещения се опровергават от приложеното по делото копие от страница на
книгата за посещения (л. 30 от делото), от което е видно, че на датата на
инцидента жалбоподателят не е вписал по надлежния ред посещението си в приюта.
По делото не се установява в хода на
административното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Съгласно чл. 7 от Правилника за посещения на граждани и
доброволци заповед за ограничаване на достъпа на нарушител до приюта се издава
след доклад на старшия служител на приюта. Безспорно такъв служител е началника
на приюта и в настоящия случай предвидената в нормата процедура е спазена с
оглед на наличния по преписката доклад както от ветеринарния лекар д-р К., така
и от началника на приюта.
Не е налице и нарушение на
материалния закон. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 7
от Правилника за посещения на граждани и доброволци. Съгласно тази разпоредба
се ограничава достъпа до приюта – временно или постоянно, на лице, което е
извършило нарушения на същия правилник. Цитираното съдържание на нормата сочи,
че за да е налице основание за налагане на ограничението на достъпа до приюта,
предвидено в чл. 7 от Правилника за посещения на граждани и доброволци,
административният орган е длъжен да установи, че лицето е извършило нарушения
на същия правилник. По делото безспорно се установява, че на 09.06.2018 г.
жалбоподателят е посетил приюта за безстопанствени животни, но не е вписал
посещението си и неговата цел в книгата за посещения. Това противоречи на
въведеното с чл. 2, т. 7 от Правилника изискване при пристигане в приюта
гражданите и доброволците да се регистрират в присъствената книга и да
информират за целта на посещението си коректно служителя, който охранява
обекта. От събраните по преписката писмени обяснения е видно, че в деня на инцидента
жалбоподателят е разхождал куче от приюта без то да е изведено и впоследствие
прибрано от служител на приюта, каквото е изискването на чл. 3, т. 3.2. от
Правилника за посещения на граждани и доброволци. В случая кучето е било
изведено от жалбоподателя, което означава, че той е нарушил и забраната по чл.
4, т. 2 от Правилника за влизане в къщите и дворчетата без присъствието на
гледач. В тази връзка в оспорения административен акт е посочено като фактическото
основание за издаването й, както вече се посочи и по-горе в настоящото решение,
факта на неспазване на Правилника за посещения на граждани и доброволци.
С оглед на това, съдът намира, че
конкретния случай са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на
оспорената заповед. Напълно обосновано, с оглед на обстоятелството, че за
разрешаване на конфликтната ситуация се е наложила намесата и на полицейски
органи, е постановено от административния орган забраната за достъп да бъде с
постоянен характер.
Предвид установеното, съдът приема,
че оспорваната заповед е материално законосъобразна, при издаването й не е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с целта на закона и следва да бъде потвърдена, а
подадената срещу нея жалба – отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят дължи заплащането
ответната страна на 100 лв., представляващи своевременно заявена претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по
жалбата на Е.С.Р. *** срещу Заповед № 65 от 07.08.2018 г., издадена от
Директора на Общинско предприятие „Комунални дейности“ – Русе, с която на
основание чл. 7 от Правилника за посещения на граждани и доброволци в отдел
„Приют за безстопанствени животни“ при ОП „Комунални дейности“ – Русе на жалбоподателя
е забранен достъпа до двора и служебните помещения на отдел „Приют за
безстопанствени животни“ към ОП „Комунални дейности“.
ОСЪЖДА Е.С.Р. ***, ЕГН ********** да
заплати на ОП „Комунални дейности“ гр. Русе, ул. „Котовск“ № 3 сумата от 100,00
(сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: