О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260179
гр.Добрич 25.02.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и пети февруари 2021 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия Г. ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №112 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД-гр.Добрич
срещу решение №260390/30.12.2020 г. по гр.д.№1652/2020 г. на Добричкия районен
съд,с което е прекратено производството по исковата молба на Б.И.А.
с ЕГН ********** *** срещу въззивника в частта за признаване за установено в
отношенията между страните,че ищецът не дължи на ответника сумата от 100 лева,представляваща
горницата от 2 807,51 лева до 2 907,51 лева,която сума представлява
вземане по изпълнителен лист №164 от 19.06.2013 г.,издаден по ч.гр.д.№270/2013
г. по описа на РС-Балчик,за сумите:1 946,54 лева главница за неизплатени ВиК
услуги,предоставени за периода от 01.12.2004 г. до 07.05.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-07.05.2013 г.,до окончателното изплащане;903,96 лева-сбор от обезщетение
за забава в размер на законната лихва в изплащане на всяка една предоставена и
незаплатена ВиК услуга,считано от изискуемостта на всяка от издадените фактури до
датата на подаване на заявлението-07.05.2013 г.;57,01 лева-разноски,присъдени
по ч.гр.д.№270/2013 г. по описа на РС-Балчик,като се отхвърля искът за
горницата от присъдените 2 807,51 лева до претендираните 2 907,51
лева;признава се
за установено по
иска,предявен от Б.И.А. с правно основание чл.439 от ГПК срещу въззивника,че Б.И.А.
не дължи на “Водоснабдяване и канализация” AД-гр.Добрич сумата 2 807,51
лева,представляваща вземане по изпълнителен лист № 164 от 19.06.2013г.,издаден
по ч.гр.д.№ 270/2013 г. по описа на РС-Балчик,съставляваща:1 946,54 лева
главница за неизплатени ВиК услуги, предоставени за периода от 01.12.2004 г. до
07.05.2013 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК-07.05.2013 г.,до окончателното изплащане;903,96
лева-сбор от обезщетение за забава в размер на законната лихва в изплащане на
всяка една предоставена и незаплатена ВиК услуга,считано от изискуемостта на
всяка от издадените фактури до датата на подаване на заявлението-07.05.2013 г.;57,01
лева-разноски,присъдени по ч.гр.д.№ 270/2013 г. по описа на РС-Балчик,като въззивникът е осъден да заплати на Б.И.А. сумата от 691,66 лева разноски по
делото съразмерно на уважената част от иска,а Б.И.А.
е осъден да заплати на въззивника сумата от 3,44 лева разноски по делото
съразмерно на прекратената/отхвърлената част от иска.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Първоинстанционният съд не е изпълнил в
цялост задълженията си по администриране на въззивната жалба.Същата е нередовна
по смисъла на чл.260 ал.1 т.4 от ГПК и чл.261 ал.1 т.4 от ГПК.С жалбата е
отправено искане да се отмени изцяло
първоинстанционното решение,но е цитиран
само диспозитивът,с който исковете са уважени частично,респ.
дружеството-въззивник е осъдено да заплати на ищеца по делото разноски за
първата инстанция.Горното противоречие в искането на въззивника следва да
бъде отстранено,като му се укаже по реда на чл.262 ал.1 от ГПК да уточни в кои конкретни части обжалва
първоинстанционното решение,доколкото същото освен горната част за частично
уважаване на исковете съдържа и прекратителна,респ. отхвърлителна част.Препис
от уточняващата искането на въззивника молба следва да се връчи на другата
страна с право на отговор.
На следващо място внесената от въззивника
държавна такса за обжалването по сметка на ДОС в размер на 56,15 лв е
недостатъчна.Дължимата по чл.1 от ТДТКССГПК за първоинстанционното производство
държавна такса за водене на делото съгласно чл.72 ал.2 от ГПК е в размер на по 4%
върху цената на всеки отделен обективно кумулативно съединен иск за
установяване недължимост на главница от 1 946,54 лв,лихви в размер на
903,96 лв и разноски в размер на 57,01 лв,а именно 77,86 лв по първия иск,50 лв
по втория и 50 лв по третия иск-общо 177,86 лв.При обжалване съгласно чл.18
ал.1 от ТДТКССГПК се дължи половината от горната държавна такса,т.е. в размер
на 88,93 лв.Следователно от въззивника
следва да се събере допълнително държавна такса по сметка на ДОС в размер на 32,78
лв.Ако същият атакува първоинстанционното решение и в неговата прекратителна
част с характер на определение,от въззивника следва да се събере и държавна
такса по чл.19 от ТДТКССГПК в размер на 15 лв по сметка на ДОС,защото в
тази част въззивната жалба ще има характер на частна жалба срещу определение.Преди събиране на ДТ от 15 лв обаче
първоинстанционният съд следва да прецени дали в тази част жалбата е подадена в
рамките на срока по чл.275 ал.1 от ГПК и,ако установи,че е извън срока,следва
да изпълни задължението си по чл.262 ал.2 т.1 от ГПК за връщане на просрочената
жалба.
Горното налага прекратяване на настоящото
въззивно производство и връщане делото на ДРС за администриране на въззивната
жалба съобразно горните указания.
Определението е необжалваемо,тъй като не
прегражда развитието на производството по въззивната жалба.След успешно
администриране жалбата следва да бъде изпратена отново на въззивния съд за
разглеждането й.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№112/2021
г. по описа на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за
администриране на въззивната жалба съобразно указанията в мотивната част на
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.