№ 260084 / 30.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1397 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от Е.Д.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 18 – 0996 - 002854 издадено на 09.08.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, 10.00 лева за административни нарушения по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
С жалбата си наказаното лице оспорва законосъобразността на наказателното постановление с твърдението, че не е извършило вменените му административни нарушения. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени обжалвания административен акт.
В съдебно заседание жалбоподателят Е.А., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник адвокат Исай Станков – АК – гр.Монтана поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр. Монтана, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 16.04.2018г., около 10:10ч., в гр.Монтана по ул. ,,Филип Станиславов” срещу № 4, полицейските служители в сектор ,,Пътна полиция” В.В. и А.Д. забелязали, че се движи лек автомобил ,,АУДИ А3” без поставени регистрационни табели с номер на рама WAVZZZ8LZ1A025633. Това провокирало двамата да проследят управляваното МПС, което влязло в намиращия са на близо до мястото на движението му автосервиз. След като влезли вътре в него, В. и Д. установили, че водачът на лекия автомобил е бил жалбоподателят Е.А., който бил съсобственик и работил в него. Двамата му поискали и документите за управление на МПС. Вътре се намирали още и свидетелите Светли Петков и Симеон Симеонов които възприели влизането на патрулния автомобил. Тъй като жалбоподателят не представил изисканите документи и бил забелязан, че управлява МПС без поставени регистрационни табели и нерегистрирано по надлежния ред, същият бил съпроводен до РУ – гр.Монтана за изясняване на случая, където полицейският служител В.В. му съставил АУАН – за нарушения по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП и за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. По първия акт било образувано досъдебно производство № 159/2018г. по описа на РУ – гр. Монтана, което приключило с постановление за прекратяване от 20.04.2018г. В мотивите на прокурорския акт било отразено, че поради липсата на възможност докарания автовоз да вкара превозвания автомобил вътре в сервиза, жалбоподателят седнал на мястото на водача в автомобила и от улицата, управлявайки МПС – то го вкарал в сервиза. Впоследствие и въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка следва да бъде възприета за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Видно от показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители В. и Д. е, че и двата са категорични, че жалбоподателят е управлявал въпросното МПС без поставени регистрационни табели и че е сторил това на улицата в близост до сервиза. Именно и това негово поведение го било провокирало да го последват, да влязат с управлявания от тях патрулния автомобил вътре в сервиза и да извършат проверка по случая.
Впоследствие и след като констатирали кое е било лицето, управлявало въпросния лек автомобил, младши автоконтрольор В.В. му съставил и АУАН.
В съдебно заседание обаче и двамата не си спомнят да са констатирали друго нарушение освен това по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Показанията на двамата свидетели, относно обстоятелството дали жалбоподателя е управлявал МПС – то по улицата или директно го е вкарал направо от улицата в автосервиза, се намират в съществено противоречие с тези на разпитаните по искане на защитата свидетели Светли Петков и Симеон Симеонов. Последните са категорични, че жалбоподателят не е управлявал лекия автомобил в близост и около сервиза, а единствено и само го е вкарал вътре в него. Между четиримата свидетели бяха извършени очни ставки, които обаче не успяха да отстранят възникналото помежду им противоречие. Съдът намира, че показанията на полицейските служители не следва да бъдат кредитирани като достоверни в тази им част. Същите мотиви е изложил и прокурора в постановлението, с което е прекратил досъдебното производство. Дори и да бъде прието противното, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил на улицата и в близост до сервиза, то очевидно е сторил това във връзка със служебните ангажименти по проверка на техническата изправност на същия. Не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Симеонов и относно времето на извършеното административно нарушение, тъй като същото е станало преди две години, а не през 2020г. Няма спор от показанията на свидетелите, че към момента на влизането на полицейските служители в сервиза, автомобилът, управляван от жалбоподателя, е бил вътре в него и подготвен за извършването на преглед. Показанията на свидетелите се потвърждават до голяма степен и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на издаденото наказателно постановление съдът констатира, че същото е необосновано, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
На първо място следва да се отбележи, че нито в съставения АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е посочен модела на управлявания лек автомобил. Единствено посочването на марка ,,Ауди” не индивидуализира в пълна степен управляваното МПС, което е съществен елемент от административното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
На следващо място от доказателствения материал по делото не се установява жалбоподателя да е извършил въпросното действие по управление на МПС без поставени регистрационни табели и нерегистрирано по надлежния ред със цел извършване на въпросното нарушение.
Това негово поведение е било наложително във връзка с изпълнение на неговите професионални задължения по техническата проверка на повереното му МПС. Дори и да се приеме за правдива версията на свидетелите В. и Д. за движение на автомобила по улицата, то това очевидно не е станало с умисъл да се извършва административно нарушение, а и липсва обществена опасност на деянието.
Като неправилно са възприели неговото поведение за неправомерно, полицейските служители са действали неправомерни и са издали един незаконосъобразен АУАН. Това на свой ред е довело и до издаване на необосновано наказателно постановление.
По отношение на извършеното административно нарушение по чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП съдът намира, че същото не беше доказано, тъй като при разпита на свидетелите В. и Д. същите изрично заявиха, че не си спомнят жалбоподателя да е извършвал друго противоправно деяние, освен управление на МПС без поставени регистрационни табели. Освен това е налице и неяснота относно вида на извършеното нарушение, тъй като от една страна със съставения АУАН и обжалваното наказателно постановление е написано, че водачът на МПС не носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към същото за въпросната категория, а същевременно с АУАН от същата дата и издаденото Наказателно постановление № 18 – 0996 – 001226 от 09.05.2018г. от Началник сектор ,,Пътна полиция” при ОДМВР – гр.Монтана е отразено, че на същата дата и час, жалбоподателят отказва да предостави СУМПС и контролен талон към него при поискване. В случая няма как да бъде преценено към един и същ момент санкционираното лице какво точно нарушение е извършило – не носене на документите или тяхното не представяне. Неяснотата по фактическите параметри на извършеното деяние обуславя и наличието на съществено процесуално нарушение, водещо до отмяната на наказателното постановление и на процесуално основание.
Поради изложените правни съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е изцяло незаконосъобразно и издадено при неправилно приложение на закона и допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, поради което и същото следва да бъде отменено.
При този изход на делото направените от съда разноски в размер на 10.00 лева, представляващи пътни разходи за явилия се в съдебно заседание свидетел остават за сметка на държавата.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18 – 0996 – 002854 издадено на 09.08.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на Е.Д.А. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и глоба 10.00 лева за извършени административни нарушения по чл.140, ал.1 и чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: