Р Е Ш Е Н И Е
Номер
873 17.04.2019 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
двадесети март Година
2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 3540 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД против С.И.К. искова молба, с която се моли да бъде прието
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 23 310,04 лв. -
главница, дължима по Договор за потребителски кредит № 1214069/17.07.2013 г. и
47,56 лв. - остатък от възнаградителна
лихва, дължима за периода 17.07.2013 г. - 21.02.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.01.2018 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 453/2018 г. по описа на
БРС. Претендира се присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (кредитор) и ответника К. (кредитополучател) е бил сключен
Договор за потребителски кредит № 1214069/17.07.2013 г., по силата на който на
ответника е бил предоставен кредит в размер на 20 000 лв., като същият се
е задължил да заплати и 640 лв. – такси/комисиони, и 1 390,20 лв. –
застрахователна премия, или общо 22 030,20 лв. Кредитът е следвало да бъде
погасен на 60 анюитетни месечни погасителни вноски, в срок до 21.07.2018 г.,
като ответникът не е платил нито една погасителна вноска, в резултат на което
са настъпили условията на чл. 16 от общите условия към договора за обявяване на
предсрочна изискуемост на дълга. На следващо място се твърди, че с договор за
цесия от 21.02.2014 г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлило на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД вземането си към С.К. по горепосочения договор
за потребителски кредит, като ответникът е бил уведомен надлежно за сключената
цесия – чрез писмо с обратна разписка, както и с връчването на преписи от
книжата по настоящото дело. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с нарочна писмена молба е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
В срока за отговор е депозиран такъв
от особения представител на ответника, с който искът е оспорен изцяло. Твърди
се, че ответникът не е уведомен нито за обявената от кредитора предсрочна
изискуемост на вземането, нито за договора за цесия. В съдебно заседание се
явява особеният представител на ответника, който поддържа отговора и моли искът
да бъде отхвърлен, не са ангажирани доказателства.
Така предявеният
установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД, като същият е допустим.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е представено копие на Договор
за потребителски паричен кредит № 1214069/17.07.2013 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД
(понастоящем ЕАД) и С.И.К., с обща стойност на кредита в размер на 22 030,20
лв., от които 20 000 лв. – чиста сума на кредита, 640 лв. – такси/комисиони и
1 390,20 лв. – застрахователна премия. Уговорен е фиксиран ГЛП в размер на
11,99 %, както и ГПР в размер на 14,14 %, като е посочено, че общо дължимата
сума от потребителя е в размер на 29 397,00 лв., платима на 60 месечни
вноски в размер на по 489,95 лв., дължими на 21-во число от месеца, с първа
падежна дата 21.08.2013 г. Приложен е и двустранно подписан погасителен план
към договора за кредит, от който е видно, че последната падежна дата е на
21.07.2018 г.
Видно от приложеното към молба на ищеца от
19.03.2019 г. платежно нареждане, заемната сума от 20 000 лв. е била
преведена по банкова сметка ***.07.2013 г. Към същата молба е приложено и
извлечение по договор № 1214069, издадено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съгласно което към
24.04.2018 г. задължението на кредитополучателя С.К.
по процесния договор за потребителски кредит е в общ размер от 29 397 лв.,
като същият не е внесъл никакви суми за погасяване на кредита. В извлечението
също така е вписано, че са цедирани задължения в общ размер от 23 357,60
лв., от които 1 659,86 лв. – просрочена главница, 1 279,84 лв. – просрочена
лихва, 47,56 лв. лихва за просрочие и 20 370,34 лв. – редовна главница.
По делото е
представен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.02.2014
г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД (цедент) и „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД (цесионер), с предмет прехвърляне и продажба на вземания на
цедента, описани в приложение № 1 към договора, заедно със съпътстващите ги
гаранции на цесионера - портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за
период от над 180 дни просрочие, произтичащи от договори за потребителски
кредити, сключени от цедента с физически лица, срещу което цесионерът се е
задължил да заплати на цедента уговорена между тях цена. Съгласно чл. 2.3 от
договора за цесия същият влиза в сила при пълно изплащане на покупната цена от
цесионера, в подкрепа на което по делото не са ангажирани никакви
доказателства.
Представено е и извлечение от Приложение №
1 към договора за цесия, съгласно което в предметния обхват на цесионния
договор е попаднало и вземане на цедента към ответника С.К. в общ размер от
23 357,60 лв., произтичащо от договор № 1214069.
Като доказателство е приложено копие на
изпратено до ответника уведомление за извършено прехвърляне на вземания, изходящо
от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, чрез
пълномощник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в което е посочено, че
вземанията на „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, произтичащите от Договор за потребителски кредит № 1214069,
са прехвърлени на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД и от датата на получаване на уведомлението всички
плащания на суми по този договор следва да бъдат насочвани по сметка на
цесионера. Приложено е и известие за доставяне (без да е посочено съдържанието
на пощенската пратка), от което е видно, че пратката е с подател „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД и получател С.И.К., но същата не е била потърсена от
получателя.
Други
доказателства не са представени от ищеца по делото.
При така
ангажираните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан по следните съображения:
По делото се
установи по несъмнен начин, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника К. е бил сключен посочения в исковата
молба договор за потребителски кредит в размер на 20 000 лв., която сума е
била преведена по банкова сметка ***, като същият се е задължил да заплати и 640
лв. – такси/комисиони, и 1 390,20 лв. – застрахователна премия, както и
възнаградителна лихва в размер на 11,99 % годишно, с което общият размер на
дължимите от него плащания по договора за кредит за целия период на договора
възлиза на 29 397,00 лв., като последната падежна дата по погасителния
план е 21.07.2018 г. По делото липсват доказателства ответникът да е извършвал
погасявания на дължими суми по договора за кредит, като това обстоятелство се
установява и от представеното от ищеца и неоспорено от ответната страна
извлечение по договора за кредит, издадено от трето за спора лице, а именно
кредиторът по договора „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД.
Видно е, че заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено на 15.01.2018 г., т.е преди
изтичане на крайния срок на договора, като се твърди, че кредиторът е обявил
предсрочна изискуемост на вземането. По делото обаче липсват доказателства за
отправено до ответника уведомление за обявяване на задълженията му по договора
за предсрочно изискуеми в пълен размер, каквото уведомление е необходимо да
бъде направено, за да настъпи такава предсрочна изискуемост. Въпреки това обаче
и тъй като в случая не се касае за установяване на вземане по заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, а за вземане по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, съдът намира, че с настъпването изискуемостта
и на последната погасителна вноска е настъпила изискуемост на цялото задължение
на кредитополучателя, като това обстоятелство следва да бъде взето предвид от
съда при постановяване на настоящото решение.
Недоказано
обаче остана твърдението на ищеца, че вземанията на кредитора по договора за
кредит са били валидно прехвърлени на ищеца с посочения в исковата молба
договор за цесия от 21.02.2014 г., тъй като - на първо място – в този договор е
посочено, че същият влиза в сила при пълното плащане на уговорената между
страните покупна цена на прехвърлените вземания, а в случая липсват
доказателства тази цена да е била платена, т.е. не се доказа договорът да е
породил правното си действие. На следващо място за пълнота следва да се посочи,
че в случая остана недоказано и твърдението на ищеца за уведомяване на
ответника за цесията. Видно е, че изпратеното до кредитополучателя уведомление не
е било получено от него, като фактът, че същият не е потърсил адресираната до
него пощенска пратка, не може да се приравни на редовно връчване на
увеломлението. Не може да се приеме, че е извършено връчване на такова
уведомление с връчване на преписи от исковата молба и приложените към нея
доказателства, тъй като тези документи не са получени лично от ответника или от
негов упълномощен представител, а от особения му представител, назначен от съда
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, който може да
извършва всички съдопроизводствени действия от името на ответника, освен тези, които
са свързани с разпореждане с предмета на делото, но не и да получава материалноправни
изявления, адресирани до отсъстващия ответник. С оглед на това съдът намира, че
дори да се приеме, че договорът за цесия е породил правното си действие между
страните по него (което в случая не се доказа), то цесията няма действие по
отношение на ответника – длъжник по договора за кредит, тъй като не му е
съобщена. Ето защо съдът счита, че ищецът не доказа качеството си на кредитор
на ответника за процесните вземания, поради което следва да се приеме, че
процесните суми не са дължими, съответно предявеният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин –
6”, ет. 2, представлявано от З. Н. Д., против С.И.К., ЕГН **********,***,
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 23 310,04 лв. (двадесет и три хиляди триста и
десет лв. и четири ст.), представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 1214069/ 17.07.2013 г., сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
ответника, сумата от 47,56 лв. (четиридесет и седем лв. и петдесет и шест ст.),
представляваща неплатена част от възнаградителна лихва, дължима за периода
17.07.2013 г. - 21.02.2014 г., както и законната лихва върху главницата, считано
от 15.01.2018 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на Заповед № 297/16.01.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 453/2018
г. по описа на БРС.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала:
СА