Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 12.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,
IV-г с-в, в публичното заседание на тринадесети април през
2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря А.Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2303 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 289296 от 29.11.2019 г. СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 8596/2019 г. е признал за установено по предявения
иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, че ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД дължи на З. „Б.В.И.Г.“ АД сумата от 2 203,28
лв.-остатък от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, причинени на лак автомобил „Хонда CR-V“ с
рег.№ ********от ПТП, реализирано на 30.10.2017 г. със законната лихва върху тази
сума от 06.07.2018 г. до окончателното й заплащане, за която е издадена заповед
за изпълнение от 26.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 44913/2018 г. по описа на СРС, 75
с-в, като е отхвърлил иска за разликата над 2 203,28 лв. до пълния
предявен размер от 3 660,46 лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ответника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД в частта, с която е уважен иска срещу него с
оплаквания, че в посочената част същото е незаконосъобразно, постановено в
нарушение на процесуалните правила и е необосновано.Въззивникът твърди, че не
са налице основания за присъждане на обезщетение в такъв размер.Позовава се на
заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза /АТЕ/, съгласно
която стойността на увредените части и цената на труда по ремонта на увреденото
МПС, изчислени съгласно Наредба № 24 от 08.03.2006 г., възлиза на 3 255,53
лв., а стойността на ремонта на МПС марка „Хонда“, модел „CRV“ по
оценка на ищеца възлиза на 7 285,92 лв., като ремонтът е възложен на
доверен на ищеца сервиз.Твърди, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е допуснал изслушване на АТЕ въпреки липсата на информация от
свидетелските показания за постоянната организация на движението и по този
начин е дал превес на доказателствата, изготвени и представени от ищеца.Излага
твърдения, че от събраните по делото доказателства е установено, че е налице
минимум 70% съпричиняване от страна на водача на л.а. „Хонда“, модел „CR-V“ с
рег.№ ********.Поддържа становище, че първоинстанционният съд не е съобразил,
че механизмът на процесното ПТП не
обуславя виновно поведение на водача Г.Й., който не е могъл и не е бил длъжен
да предвиди, че по време на денонощието и в участъка на процесното ПТП ще се
движи МПС в автобусната лента, забранена за движение на МПС и със скорост над
допустимата и несъобразена с пътните условия.Въззивникът счита, че с оглед
липсата на причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил и претърпените
вреди исковите претенции са неоснователни.Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете, а при условията на евентуалност-да
намали размера на исканото застрахователно обезщетение.Претендира разноски.
Постъпила
е насрещна въззивна жалба и от ищеца- З. „Б.В.И.Г.“ АД в частта, с която е
отхвърлен иска за главница за разликата над 2 203,28 лв. до пълния
предявен размер от 3 660,46 лв.Въззивникът твърди, че съгласно трайната
съдебна практика на ВКС застрахователите по застраховка „Гражданска
отговорност“ отговарят спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до
размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на
застрахования при него делинквент и дори и да се приеме, че за процесното ПТП
вина има и трето лице, двамата застрахователи по застраховка „Гражданска
отговорност“ носят солидарна отговорност.Оспорва въззивната жалба на ответника
и изразява становище, че в обжалваната от него част първоинстанционното решение
е правилно и законосъобразно.Твърди, че съгласно формираната съдебна практика
още при отменения КЗ при определяне на обезщетението по чл.226 КЗ /отм./
прилагането на Методиката по Приложение № 1 към чл.15, ал.4 от Наредба №
24/2006 г. не е задължително, и че при съдебно предявена претенция съдът следва
да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие.Оспорва като
неоснователни твърденията за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения, като поддържа, че вещото лице е дало схема на пътната маркировка,
като заключението не е оспорено от ответника.Твърди, че въззивникът-ответник
превратно възпроизвежда показанията на свидетеля А..Оспорва като несъстоятелно
и възражението на ответника за липса на причинно-следствена връзка между поведението
на застрахования водач и процесното ПТП, тъй като именно отварянето на вратата
от страна на водача е причинило уврежданията по лекия автомобил на свидетеля А..Моли
съда да отмени решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за
главница за разликата над 2 203,28 лв. до пълния предявен размер от
3 660,46 лв. и да потвърди решението в обжалваната от ответника
част.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба на ищеца- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД оспорва същата по съображения,
изложени във въззивната му жалба.Моли съда да отхвърли същата.Претендира
разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411, ал.1
КЗ.Ищецът- З. „Б.В.И.Г.“ АД твърди, че със
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 44913/2018 г. по описа на СРС, 75 с-в длъжникът
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъден да му заплати сумата от 3 660,46
лв.-главница, представляваща разлика между пълната стойност на регресна
претенция от 7 285,46 лв. за платено застрахователно обезщетение по щета №
470416171755379 по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ №
4704160240002377/07.12.2016 г. със срок на валидност от 10.12.2016 г. до
10.12.2017 г. ведно с ликвидационни разноски в размер на 25 лв. /общо 7 310,92
лв./ и възстановена от ответника сума в размер на 3 650,46 лв. за
претърпени вреди от ПТП, настъпило на 30.10.2017 г. със законната лихва от
06.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.Твърди, че в срока по чл.414 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение,
като ищецът е получил съобщение на 15.01.2019 г., което обуславя правния му
интерес да предяви иск за установяване на вземанията си.Твърди, че на
30.10.2017 г. в гр.София водачът Г.Д.е паркирал на бул. „Ген.Данаил Николаев“
МПС марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ********и е
отворил вратата на управляваното от него МПС, без да се увери, че с поведението
си няма да създаде опасност за другите участници в движението и виновно е
реализирал ПТП с движещия се в съседна пътна лента МПС марка „Хонда“, модел „CR-V“ с ДК№
********, в резултат на което на последния са нанесени материални щети.Твърди,
че МПС „Хонда“ с ДК№ ********е застраховано в З. „Б.В.И.Г.“ АД по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“ № 4704160240002377/07.12.2016 г. със срок на валидност
от 10.12.2016 г. до 10.12.2017 г. при застрахователна сума от 15 000,00 лв.За произшествието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП,
регистриран в КАТ с № 43/30.10.2017 г.В резултат на нанесените на лекия
автомобил вреди при З. „Б.В.И.Г.“ АД е образувана преписка по щета № 470416171755379
и на доверения сервиз, извършил ремонта, на 09.03.2018 г. е
изплатена сумата от 7 285,92 лв.Ищецът твърди, че към датата на настъпване
на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. с рег.№ *******е застрахована
в ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по полица № BG/30/117002018694/19.07.2017
г. с валидност от 23.07.2017 г. до 22.07.2018 г.С изплащането на
застрахователното обезщетение на основание чл.411 КЗ ищецът встъпва в правата на
застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата- ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД.Твърди, че е изпратил до ответника писмо с изх.№ Л 02325/29.04.2018 г. за
доброволно плащане на дължимата сума, получено на 04.05.2018 г.На основание
получената покана на 21.06.2018 г. ответникът е изплатил сумата от
3 650,46 лв., но остатъкът от 3 660,46 лв. не е изплатен.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият му дължи сумата от 3 660,46 лв.-разлика между
пълната стойност на регресна претенция от 7 310,92 лв. с включени 25 лв.
ликвидационни разноски за платено обезщетение по щета № 470416171755379 и възстановената от ответника сума в размер на 3 650,46 лв. със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане на вземането.
Със заявление вх.№ 3054632/06.07.2018
г. З. „Б.В.И.Г.“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД за процесната сума.На
26.08.2018 г. СРС, 75 с-в, по ч.гр.д.№ 44913/2018 г. е издал заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.Ищецът е уведомен за възможността да предяви
иск за установяване на вземането си на 15.01.2019 г.Исковата молба е подадена
на 11.02.2019 г. / в срока по чл.415 ГПК/.
Видно от двустранен констативен протокол за ПТП № 43 на
30.10.2017 г. в 11,50 ч. в гр.София, на бул. „********е
настъпило ПТП с участието на МПС марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ********с водач Г.Д.и МПС марка „Хонда“, модел „CR-V“ с ДК№
********с водачТ.А..В протокола е отразено, че произшествието е настъпило в
паркирано/спряло състояние на МПС марка „Ауди“, модел „А4“ с ДК№ ********по вина на двамата водачи.
От застрахователна полица № 4704160240002377/07.12.2016
г. със срок на валидност от 10.12.2016 г. до 10.12.2017 г. е видно, че МПС
„Хонда“ с ДК№ ********е застраховано в З. „Б.В.И.Г.“ АД по застраховка
„Булстрад Каско Стандарт“, клауза „Пълно каско“.
Видно от справка от Гаранционен фонд МПС с рег.№ *******е застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД по полица № BG/30/117002018694/19.07.2017
г. с валидност от 23.07.2017 г. до 22.07.2018 г. с посочена дата на
прекратяване-04.03.2018 г.
Видно от документите по преписката по щета № 470416171755379-опис-заключение по претенция, възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол, фактура, доклад по щета, преводно нареждане, на
09.03.2016 г. ищецът е изплатил на доверения сервиз, извършил ремонта на
увредения лек автомобил-„Т.К.“ ЕАД, сумата от 7 285,92 лв.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза на вещото лице Ж.Е.е установено,
че процесното ПТП е настъпило на 30.10.2017 г. около 11,50
ч., като л.а. „Хонда“ CVR с рег.№ ********се е движел по бул. „Данаил Николаев“ в посока към Сточна
гара по дясната лента.Неизвестен автомобил е навлязъл частично върху дясната
лента пред л.а. „Хонда“, поради което последният се е отклонил вдясно.В същия
момент на паркирания л. а. „Ауди“ А4 с
рег.№ *******се е отворила лявата врата, при което е настъпил удар на предната
част на лек автомобил „Хонда“ върху отворената врата.Видимите вреди по л.а.
„Хонда“ с рег.№ ********са-предна броня, фарове, калник, халогени, странично
огледало и др.Получените вреди отговарят на механизма на ПТП от 30.10.2017 г. и
щетите по него са в причинна връзка с произшествието.Процесният автомобил е с
начална регистрация от 2008 г. и към датата на ПТП е бил на 9 години.Ремонтът е
възложен на доверен сервиз, за което е издадена фактура, като за възстановяване
на автомобила са вложени нови части от алтернативен вносител, а за тези, които
не се предлагат от алтернативен вносител, са вложени такива от официален
вносител.Общият размер на причинените щети на застрахования при ищеца лек
автомобил към датата на ПТП по средни пазарни цени възлиза на 7 285,92 лв.
с ДДС.Платното на бул. „Данаил Николаев“ за движение в посока Сточна гара се
състои от три ленти, като най-дясната е „Бус лента“, отделена с жълта линия.Средната
и лявата лента са отделени с прекъсвана линия.Лек автомобил „Ауди“ А4 с рег.№ *******е бил паркиран извън
пътното платно отдясно, лек автомобил „Хонда“ CVR с рег.№ ********се е движил в посока към Сточна гара, като е бил принуден да навлезе върху
„бус“ лентата.По делото няма данни за атмосферните условия при настъпване на
процесното ПТП и състоянието на пътното платно.ПТП е настъпило при дневна
светлина.Лек автомобил „Ауди“ е бил неподвижен, а за определяне скоростта на
л.а. „Хонда“ са необходими измервания-на положението на автомобилите след
удара, евентуално дълбочина на деформациите и др., каквито в случая
няма.Произшествието е настъпило в населено място и максимално разрешената
скорост е 50 км/ч.Инициалният контакт е настъпил между предната дясна част на
л.а. „Хонда“ и вътрешната част на лявата врата на л.а. „Ауди“.Впоследствие
вратата се е обърнала към предния ляв калник, като го е смачкала.През това
време са се получили щетите по предната част на л.а. „Хонда“.Водачът на л.а.
„Хонда“ е имал възможност да забележи паркирания л.а. „Ауди“, но отварянето на
вратата е станало в непосредствена близост до приближаващия л.а. „Хонда“ и
водачът му не е имал възможност да спре и да предотврати удара.Щетата на
процесния автомобил по Наредба № 24 е 3 255,53 лв.Общият размер на
причинените щети на л.а. „Хонда“ към датата на ПТП по средни пазарни цени с
прилагане на коефициент на овехтяване на новите части възлиза на 3 255,53
лв. с ДДС.
Разпитаният свидетелТ.А.
твърди, че през 2017 г. е участвал в ПТП, като е карал л.а. „Хонда“ по бул.
„Ген.Данаил Николаев“.Преди кръговото на Сточна гара го е засякла кола и той е
трябвало да направи маневра, като е влязъл в „бус лентата“ и е ударил вратата
на л.а. „Ауди“, водачът на който е бил тръгнал да я отваря.МПС „Ауди“ е било
паркирано през „бус лентата“, като две от гумите са били на тротоара, а другите
две-на „бус лентата“.Свидетелят заявява, че е карал с позволената скорост от 50
км/ч. и едва по време на удара е възприел отворената врата.Пътните ленти на бул.
„Данаил Николаев“ са две плюс „бус лентата“.ПТП е станало сутринта на светло и
сухо време.Когато неизвестният автомобил го е засякъл, свидетелят не е имал
време да натисне спирачките и е трябвало да отклони волана вдясно и да мине в
„бус лентата“, за да не предизвика ПТП.Уврежданията по неговия автомобил са
били: преден десен фар-счупен, предна дясна броня-счупена, изкривен преден
десен калник, казанчето на чистачките-счупено, всички датчици на парктроника,
датчиците за подгряване на седалките и датчиците на климатика, които са били от
дясната страна.Свидетелят е потвърдил подписа си върху двустранния констативен
протокол за ПТП.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е приел, че вредите на процесния автомобил са пряка
и непосредствена последица от противоправните и виновни действия както на
водача на лек автомобил „Ауди А4“, който е нарушил разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗДвП така и на неизвестния водач, отнел предимството на водача на л.а. „Хонда“
в нарушение на чл.25, ал.2, изр. първо ЗДвП и принудил последния да навлезе в
„бус лентата“ при съотношение съответно 20% за неизвестния автомобил и 80% за
водача на л.а. „Ауди“.При така приетият процент на съпричиняване на вредоносния
резултат съдът е приел, че дължимото обезщетение възлиза на 2 203,28 лв.
Съгласно чл.411,
ал.1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност".
Предпоставките
за уважаване на иска са: наличие на застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане на застрахователното обезщетение, наличие на
предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между противоправното поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”
между деликвента и ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства са установени всички елементи от
фактическия състав на чл.411, ал.1 КЗ.Страните не спорят относно наличието на
застрахователни правоотношения по застраховка „Каско“ между собственика на
увредения автомобил и ищцовото дружество, както и по застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника към момента на настъпване на
процесното ПТП.От приетата АТЕ и свидетелските показания на свидетеля А. се
установи и механизма на ПТП, както и наличието причинна връзка между
причинените вреди и поведението на делинквента-водачът на л.а. „Ауди“ с рег.№ *******ВВ.Същият
е нарушил разпоредбата на чл.95, ал.1 ЗДвП, съгласно която водачът и пътниците могат да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
създадат опасност за останалите участници в движението.От събраните
доказателства се установи, че водачът на
увредения автомобил се е ударил с предната част на автомобила в паркирания
автомобил в момента, в който се отваря лявата му врата.
Съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника-ответник за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Хонда“, тъй като от приетата
и неоспорена от страните АТЕ е установено, че с оглед механизма на ПТП-внезапно
отваряне на лявата врата на паркиралия л.а. „Ауди“, той не е имал възможност да
спре и да предотврати удара.Без значение е обстоятелството, че свидетелят А. е
признал вина в подписания двустранен констативен протокол, тъй като това
признание не обвързва съда, а механизмът на ПТП се установява от всички събрани
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
С
оглед липсата на виновно поведение на водача на л.а. „Хонда“ отговорността на
застрахователя следва да се ангажира в пълен размер.
Следва да се добави, че ирелевантно за
ангажиране отговорността на ответника е обстоятелството, че и трето лице има
вина за настъпване на произшествието.Налице е съдебна практика, съгласно която застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" отговаря по отношение на увредения в обема, в който отговаря
застрахованият при него делинквент- за всички вреди за целия им размер, като
отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната
сума по договора за застраховка /решение №
121/18.09.2014 г., т.д.№ .2859/2013 г., ВКС, I ТО; определение № 651 от 28.07.2015 г. по т. д. № 2872/2014 Г., Т. К., І ТО
на ВКС и др./.
По отношение размера на дължимото обезщетение по чл.411, ал.1 КЗ съдът
намира, че методиката по Наредба № 24/06 г. е неприложима към разглеждания
случай.Съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към Наредбата методиката се
прилага като минимална долна граница в случаите когато не са представени
надлежни доказателства /фактури/ за извършен ремонт на моторното превозно
средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна
оценка.При съдебно предявена претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие / чл.208, ал.3 КЗ /отм./, съответно чл.386, ал.2 КЗ/, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г.
/в този смисъл- решение № 52 по гр.д.№ 652/2009 г. на ВКС, I ТО; определение №
138/2009 г., гр.д.№ 636/2008 г., ВКС, II ТО/.По делото е представена фактура за
извършен ремонт, приета е и АТЕ, поради което размерът на обезщетението следва
да се определи по пазарни цени.
Неоснователно
е оплакването на въззивника-ответник, че първоинстанционният съд е съществено процесуално нарушение, като е допуснал изслушване на АТЕ
въпреки липсата на информация от свидетелските показания за постоянната
организация на движението, тъй като не е налице противоречие между
свидетелските показания и АТЕ относно хоризонталната и вертикална маркировка в
района на ПТП, нито относно обстоятелствата по настъпване на произшествието.Освен
това вещото лице е изготвило и схема на ПТП, в заключението са възпроизведени и
сателитни снимки на мястото на произшествието.
Съгласно АТЕ общият
размер на причинените щети на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие по средни пазарни цени възлиза на 7 285,92 лв. с
ДДС.Между страните не се спори, че ответникът е платил на ищеца сумата от
3 650,46 лв., поради което искът се явява изцяло основателен.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ за разликата над 2 203,28 лв. до пълния предявен размер
от 3 660,46 лв. /или за 1 457,18 лв./, както и в частта, с която
ищецът е осъден да заплати разноски на ответника в размер на 101,51 лв., като
вместо това се постанови решение, с което искът в тази част да се уважи.В
останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на
спора пред настоящата инстанция на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът-ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззивника-ищец сумата от 29,14
лв.-държавна такса за въззивната инстанция, както и сумата от 82,84
лв.-разноски за първата инстанция, както и още 135,66 лв.-разноски за
заповедното производство или общо 247,64 лв. за двете инстанции.За въззивната
инстанция не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на въззивника-ищец, тъй като страната не е представила договор за правна
защита и съдействие, от който да е видно
какъв е договореният размер на възнаграждението на процесуалния му
представител и какъв е начинът му на плащане съгласно разясненията по т.1 от ТР
№ 6/06.11.13 г. по
т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 289296 от 29.11.2019 г. на СРС, 75 с-в, по гр.д.№ 8596/2019 г. в частта, с която е отхвърлен иска,
предявен от З. „Б.В.И.Г.“ АД срещу ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ за сумата над 2 203,28 лв. до пълния
предявен размер от 3 660,46 лв., както и в частта, с която Б.В.И.Г.“ АД е осъден да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД разноски в размер на 101,51 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.411 КЗ, че ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление:*** дължи на З.
„Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:***, пл.„*******и
сумата от 1 457,18 лв.-остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение за вреди, причинени на л.а. „Хонда CR-V“ с рег.№
********от ПТП, реализирано на 30.10.2017 г. в гр.София със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-06.07.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 26.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 44913/2018 г. по описа на СРС, 75
с-в.
ОСЪЖДА
ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК*******и със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на З. „Б.В.И.Г.“ АД с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление:***, пл.„*******сумата
от 247,64 лв.-направени разноски за двете инстанции на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.