Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

 

град София, 20.06.2023г.

             В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                               мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …..……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №7033 по описа за 2019г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, с която се обжалва решение №71216 от 21.03.2019г., постановено по гр.д.№57864/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, в частта, в която са отхвърлени предявените осъдителни искове срещу ответника – А.Г.К., с ЕГН **********, с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 3716.67 лв., представляваща 1/2 от стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2013г. до м.04.2016г., която е доставяна в топлоснабден имот – апартамент №3, находящ се в град София,  ул."*****; сумата от 702.42 лв., представляваща 1/2 от обезщетението за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2014г. до 08.08.2017г.; сумата от 36.74 лв., представляваща 1/2 от възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.06.2014г. до м.04.2016г.; както и сумата от 8.16 лв., представляваща 1/2 от обезщетението за забава върху възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от 15.09.2014г. до 08.08.2017г., като неоснователни и недоказани; както и в частта на неприсъдените в цялост разноски, направени в исковото производство. Инвокирани са доводи за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че ответникът - А.Г.К. е титуляр на вещни права върху процесния топлоснабден имот, поради което се явява потребител на топлинна енергия за исковия период. Сочи се още, че от анализа на събраните по делото доказателства се установяват ликвидни и изискуеми вземания на ищеца за главница за доставена топлинна енергия за исковия период, за лихви за забава, за дължими суми за услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума, които има срещу ответника - А.Г.К. в претендираните размери, предвид на което предявените осъдителни искове спрямо този ответник са доказани по основание и размер. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да уважи изцяло предявените искове срещу ответника - А.Г.К. за заплащане на главница и обезщетение за забава в размерите, посочени в исковата молба по отношение на процесния топлоснабден имот. Претендира присъждане на всички сторени разноски и юрисконсултско възнаграждение в пълен размер за двете съдебни инстанции.

      Въззиваемата страна - А.Г.К., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.Р.К., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба от ищеца. Изложени са доводи за законосъобразност на обжалвания съдебен акт в частта, в която предявените срещу ответника - А.Г.К. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени, като постановен при правилно приложение на материалния закон. Твърди се, че от доказателствата по делото се установява по категоричен начин факта, че ответникът - А.Г.К. по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ не се явява потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, предвид на което правилно е прието от СРС, че не налице основание в закона за ангажиране на неговата договорна отговорност за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия и обезщетение за забава върху претендираната сума за доставена в имота топлинна енергия. Допълнителни аргументи в горния смисъл са изложени и писмена защита. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното решение в частта, предмет на обжалване с подадената въззивна жалба на ищеца. 

Трето лице - помагач - „Т.С.” ЕООД не изразява становище по подадената въззивна жалба на ищеца.

           Предявени са от "Т.С." ЕАД срещу Р.И.К. и  А.Г.К. при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за ангажиране на разделната отговорност на ответниците и за заплащане от всеки от тях по 1/2 част от претендираните вземания.

           С влязло в сила определение от съдебно заседание на 20.04.2022г. е прекратено производството по делото относно постъпилата въззивна жалба на от ищеца - "Т.С." ЕАД, с ЕИК *****, срещу постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ответницата -  Р.И.К. иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. Следователно постановеното първоинстанционно решение в частта, в която е отхвърлен предявения срещу ответницата -  Р.И.К. иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е влязло в сила.

            С оглед предмета на подадената въззивна жалба от ищеца - "Т.С." ЕАД, съдът  приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника - А.Г.К. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

            Постановеното решение в частта, в която са уважени предявените срещу ответницата - Р.И.К. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като необжалвано е влязло в сила.

                Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства. 

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с които съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса, срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 - ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо – в обжалваните части, както и по същество е правилно като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника - А.Г.К. осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че от анализа на доказателствата по делото не се установява факта, че ответникът - А.Г.К. е страна по договора за доставка на топлинна енергия с топлофикационното дружество по отношение на процесния топлоснабден имот, предвид на което предявените срещу него искове за заплащане на вземания за главница за доставена топлинна енергия за исковия период, за лихви за забава, за дължими суми за услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума, са неоснователни. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са нарушени императивни материалноправни норми, то е правилно и следва да бъде потвърдено в атакуваните части, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.272 ГПК, а предвид разпоредбите на чл.269, изр.2 и чл.272 ГПК намира жалбата за неоснователна и по следните съображения:

Във връзка с твърденията на ищеца настоящият спор има за предмет правоотношения по повод на договор за доставка на топлинна енергия при общи условия. Избраният от законодателя подход във връзка с уредбата на последната облигация е същата да възниква, съществува и да се прекратява при законовоустановените предпоставки, съобразно действащата нормативна уредба, без да отдава правно значение на наличието или липсата, както и без да изисква насрещни изявления от страните по облигацията. Неоснователен е доводът на въззивника, че ответникът - А.Г.К. се явява потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през съответния период на основание чл.153, ал.1 ЗЕ  и §1, т.2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012г./ и между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлоенергия. Според чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно с оглед на посочените норми се налага изводът, че собствениците и вещните ползватели на топлоснабдени самостоятелни имоти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, са клиенти (потребители) на топлинна енергия и между тях и съответното топлопреносно предприятие съществува облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, което възниква по силата на закона. В случай, че по отношение на даден топлоснбден имот един от съсобствениците е изявил воля чрез нарочно искане, адресирано до топлопреносното предприятие, именно той да бъде страна по облигационното правоотношение и да заплаща стойността на цялата доставена в имота топлинна енергия, като е посочил, че именно той ползва имота, и ако искането му бъде прието от страна на предприятието чрез откриването на партида на името на този съсобственик, следва да се приеме, че възниква облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и това лице, независимо кои други лица притежават право на собственост върху имота. Този извод се налага, тъй като следва да бъде зачетена изрично изразената воля на страните относно това кой да бъде страна по договора за доставка на топлинна енергия и съответно кой да заплаща стойността на топлинната енергия. В този смисъл са и дадените задължителни разяснения в ТР №2/17.05.2018г. по тълк. д. №2/2017г., ОСГК на ВКС.

В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства – нотариален акт за собственост по чл.55 ЗПИМН №120, том XLII, дело №8320/26.12.1969г., удостоверение за наследници на Г.К.К. и от нотариален акт за дарение на недвижим имот №72, том I, рег.№4367, дело №63 от 2015г. се установява, че през 1969г. за собственик на процесния имот е признат Г.К.К., който е починал на 03.11.1993г. и неговите наследници по закон са ответниците - Р.И.К. и  А.Г.К., които са придобили по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот, като с договор за дарение ответницата - Р.И.К. през 2015г. е прехвърлила притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от процесния имот на трето неучастващо по делото лице – И.А.Т., като си е запазила вещно право на ползване върху дарената от нея част от имота до края на живота си. От представената по делото молба-декларация от 25.10.2000г., подадена от ответницата - Р.И.К., се иска от топлофикационното дружество да открие партида на нейно име, по която да се начислява стойността на ползваната в процесния имот топлинна енергия. От приетите като доказателства по делото изравнителни сметки за исковия период, изготвяни от третото лице –помагач, се установява, че същите са издавани на името на ответницата - Р.И.К., като клиент за абонатен номер – 277534, който аб.номер е отразен и върху подадената молба-декларация от 25.10.2000г.. Следователно се налага извода, че ответницата - Р.И.К. чрез посочената от нея молба-декларация е отправила предложение до топлофикационното дружество за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за целия имот и доколкото ищецът е открил партида на нейно име и е начислявал стойността на доставяната енергия по тази партида се налага извод, че предложението е било прието, като по този начин е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия по волята на страните, по силата на което задължена да заплаща цялата стойност на топлинната енергия, ползвана в имота, е ответницата - Р.И.К.. Следователно ответникът - А.Г.К. макар и собственик на 1/2 ид.ч. от процесния топлоснабден имот не е страна по договора за доставка на топлинна енергия с топлофикационното дружество по отношение на процесния топлоснабден имот, предвид на което не са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране на неговата договорна отговорност за заплащане на претендираните от ищеца вземания за главница за доставена топлинна енергия за исковия период, за лихви за забава, за дължими суми за услугата дялово разпределение и лихва за забава върху тази сума. Първостепенният съд е достигнал до същия правен извод, който е правилен и съответства на събраните по делото писмени доказателства, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените срещу ответника - А.Г.К. осъдителни искове за заплащане на главница и лихва за забава.  

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна, но поради липса на заявената в този смисъл претенция, както и данни за реално направени такива, съдът не следва да се произнася в тази насока.

            Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №71216 от 21.03.2019г., постановено по гр.д.№57864/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 51-ви състав, в обжалваните части.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :            

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ : 1./        

 

 

                                                                        2./