№ 55
гр. Тутракан, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Спас М. Стефанов
при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова
като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно
наказателно дело № 20233430200083 по описа за 2023 година
по описа на Районен съд гр. Тутракан и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 38-0003952/30.01.2023 г. Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” /РД „АА”/ гр. Русе е
наложил на С. Й. С., с ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1,
т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2
от ЗДвП, глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител го обжалва в срок.
Отправя се искане съдът да отмени атакуваното наказателното постановление
като неправилно и незаконосъобразно. В условията на евентуалност се моли
за изменение на НП и намаляване размера на наказанието.
Въззиваемата страна – Директорът на РД „АА” гр. Русе, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Изложени са
писмени доводи относно законосъобразността и обосноваността на НП.
1
Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание
чл. 63д от ЗАНН.
Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение – Тутракан,
редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.11.2022 г. актосъставителят И. С. И. и свидетелят И. Д. И. –
служители в РД „АА“ гр. Русе, извършвали контролна дейност на територията
на общ. Тутракан. Намирали се в с. Зафирово, обл. Силистра, в участъка от
пътя Русе – Силистра, преминаващ през населеното място, като били
позиционирани в близост до обект, стопанисван от дружеството „Булагро“.
Около 08:56 ч. от там преминал жалбоподателят С. С. с управлявания от него
товарен автомобил (влекач) „ДАФ ХФ 460 ФТ“ с рег. № ***, от категория N3,
с прикачено полуремарке „Стас С3 СА 336К“ с рег. № ***, от категория О4.
Така образуваното ППС представлявало съчленена композиция, състояща се
от МПС с две оси и ППС с три оси. Посредством нея жалбоподателят
извършвал обществен превоз на товари – пясък.
Служителите на РД „АА“ извършили проверка на жалбоподателя в
качеството му на водач, извършващ обществен превоз на товари. В хода на
провеждането последният представил Кантарна бележка № 82130/02.11.22,
издадена от служител на „Инерт“ ООД гр. Русе, и Товарителница за
обществен автомобилен превоз в страната № 5997630/02.11.2022 г. От
документите се установило, че нетното тегло на товара било 35,700 тона, а
общата маса на съчленената композиция и товара е 51,060 тона, което
надхвърляло допустимия максимум от 40 тона за композиция от този вид.
Въз основа на горната констатация актосъставителят И. съставил АУАН
№ 328908/02.11.2022 г., с който е повдигнал обвинение на жалбоподателя за
извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл.
6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството (по-нататък „Наредба № 11“).
След запознаване със съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал,
като не направил възражения, и получил препис от същия.
2
На 30.01.2023 г. директорът на РД „АА“ гр. Русе издал Наказателно
постановление № 38-0003952, с което на С., на основание чл. 177, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП, било наложено наказание глоба в размер на 3 000 лв. за
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т.
3, б. „б“ от Наредба № 11.
На 27.02.2023 г. жалбоподателят получил препис от НП.
Горната фактическа обстановка съдът изгради от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства: показанията на разпитаните
свидетели; НП № 38-0003952/30.01.2023 г. на Директора на РД „АА“ гр. Русе;
з. к. на АУАН № 328908/02.11.2022 г.; з. к. на Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г.; з. к. на писмо изх. № 52-00-55-1341/1/102.2023 г. по описа на РД „АА“ –
Добрич; з. к. на АУАН № 328893/02.11.2022 г.; з. к. на кантарна бележка №
82130/02-11-22 за изнесен товар за автомобил рег. № ***; з. к. на
товарителница № 5997630/02.11.2022 г.; справка за извършени нарушения от
С. Й. С. за периода от 02.11.2021 г. до 02.11.2022 г.; писмо рег. индекс 10-00-
55-464/1/ от 24.07.2023 г. по описа на РД „АА“ гр. Русе; заверени копия на НП
№ 38-0002415 от 27.09.2022 г. ,връчено на 17.11.2022 г. и НП № 38-0003951
от 30.01.2023 г., връчено на 27.02.2023 г.; заверено копие на платежен
документ; справка от системата на ТД на НАП за изпратено НП 38-
0003951/30.01.2023 г.
Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което е
страна в административнонаказателното производство. Като такава, тя е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Същият съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити,
съставен е от компетентен контролен орган и в рамките на изискуемия от
закона ред. АУАН е предявен на жалбоподателя, подписан е от него, не е
направил възражения и му е връчен екземпляр от същия.
Атакуваното НП също притежава всички необходими съгласно чл. 57,
3
ал. 1 от ЗАНН реквизити. Издадено е от имащ правомощията АНО и по
съответния от закона ред. НП е подписано от АНО и екземпляр от него е
връчен на жалбоподателя.
Жалбоподателят представлява надлежен субект за нарушението по чл.
177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1,
т. 3, б. „б“ от Наредба № 11, тъй като свои качеството „водач“ по смисъла на §
6, т. 25 от ДР на ЗДвП.
Процесното административно нарушение е формално и се свежда до
управление на ППС с маса, надвишаваща нормите, определени от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, в конкретния случай – за
съчленено ППС, състоящо се от моторно превозно средство с две оси и
полуремарке с три и повече оси, допустимата максимална маса се равнява на
40 тона. Необходимо е да се отбележи, че така формулираният словесен
състав на нарушението не отговаря в пълнота на дадената от АНО правна
квалификация, доколкото чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11 има
предвид съчленено ППС, състоящо се от моторно превозно средство с три и
повече оси и полуремарке с две, три и повече оси, а б. „а“ от същата
разпоредба касае ППС като процесното (така, както е определено в АУАН,
НП и показанията на разпитаните служители). Оттук следва, че е налице
предпоставка за преквалифициране на деянието с прилагане на закон за
същото нарушение. Коментираният порок не представлява съществено
процесуално нарушение при издаването на НП (което да води до нарушаване
правото на защита), доколкото, от една страна, не се променят фактическите
обстоятелства при осъществяване на деянието, по които жалбоподателят се е
защитавал от самото начало на производството, и от друга – допустимата
максимална маса и на двата съчленени състава на ППС (по б. „а“ и по б. „б“) е
еднаква – 40 тона.
Основният защитен довод на процесуалния представител на
жалбоподателя е свързан с липсата на доказаност на извършеното от
жалбоподателя нарушение. Доводът се гради въз основа на две твърдени от
защитата обстоятелства, а именно: на първо място, представените от
жалбоподателя в хода на проверката документи (товарителница и кантарна
бележка) не са в състояние да докажат действителната маса на ППС, тъй като
биха могли да са неизрядно съставени, и на второ място – проверяващите
4
органи са били длъжни, но не са извършили проверка по чл. 35, ал. 3 от
Наредба № 11 за действителното тегло на ППС. Така обоснованият довод
следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради следните съображения.
В административно-наказателния процес, в противовес на гражданския,
липсват правила относно изначално предоставена от закона доказателствена
сила на едни или други доказателства (с изключение в някои случаи на АУАН
– напр. чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, който обаче не е същинско доказателство,
доколкото освен установителна, има и обвинителна функция), което значи, че
няма ограничение в това какви документи се събират в АНП като писмени
доказателства. От тук следва, че товарителницата и кантарната бележка са
годни писмени доказателства, чиято доказателствена стойност следва да се
преценява от съответния орган (АНО или съда). В настоящия случай съдът
счита, че доказателствената им стойност е висока поради следните причини.
На първо място, нито тяхното съдържание, нито тяхната истинност са били
оспорени ефективно от жалбоподателя, а оспорването се свежда единствено
до голословно недоказано твърдение за хипотетична невярност на
съдържанието им. На второ място, не трябва да се пренебрегва и фактът, че
издаването на анализираните частни документи е свързано с обслужването на
търговските взаимоотношения между частноправни субекти (единият от
които е работодателят на жалбоподателя), а не с оглед доказването на
извършеното административно нарушение. Поради липсата на наведени
доказателства за наличен спор между търговските субекти досежно
количеството на транспортирания товар, то може обосновано да се заключи,
че няма разминаване между действителното тегло на ППС и отразеното
такова в документите, или дори и да има такова – то е минимално, а не в
размер на поне 11,060 тона (така, щото деянието да не съставлява нарушение).
От систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от
Наредба № 11 (във връзка с ал. 1 и ал. 2 от същия член) следва, че проверката,
за която иде реч в нормата, касае извънгабаритни и/или тежки ППС, по
отношение на които е издадено разрешение по чл. 14, ал. 3 от Наредбата.
Според чл. 3 от Наредбата „тежки ППС или състав от ППС са тези, които
имат допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6 или
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.“ – т.е. въпреки
фактическото претоварване процесното съчленено ППС не е „тежко“ в
5
нормативен смисъл, т. к. допустимата му максимална маса не е по-голяма от
цитираните определени стойности. Освен това, по отношение на процесното
ППС липсва издадено разрешение по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, което е
предпоставка за възникване на задължението у контролните органи да
извършат твърдяната от защитата за необходима проверка. Следва извод, че
проверяващите органи са нямали задължението по чл. 35, ал. 3 от Наредбата
да извършат проверка със средства за измерване, отговарящи на изискванията
на ЗИзм.
От изложеното дотук следва, че жалбоподателят е осъществил
обективните признаци на административно нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1
във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
Наредба № 11.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя с
умишлена форма на вината (пряк умисъл), тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици (предвид това, че именно той е представил
товарителницата и кантарната бележка на проверяващите органи, което
предполага, че е узнал информацията, съдържаща се в тях) и е желаел
тяхното настъпване (след като е привел в движение претовареното съчленено
ППС).
При индивидуализацията на наказанието АНО е взел предвид
предвидения в санкционната разпоредба диапазон от 500 до 3000 лв., като е
наложил максимума. Формално, АНО не е обсъдил смекчаващите и
отегчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства (те са обсъдени с
оглед липсата на предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН) и не е
отговорил на въпроса какво налага определянето на максимално предвидения
размер на наказанието. Тази липса не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като съдът е задължен да обсъди
наличието/липсата на тези обстоятелства, като му е предоставена възможност
да намали размера на санкцията.
Като особено съществено отегчаващо отговорността обстоятелство
следва да се разгледат масата на съчлененото ППС и отделно – масата на
товара. С 51,060 тона обща маса на ППС и товар при допустима 40 тона,
надвишението е с над 1/4 (близо 28 %) от допустимата му маса. Товарът, от
6
своя страна, е надвишавал с малко над 45 % допустимата маса на товара за
конкретната композиция от ППС (при съотношение 24,640 тона допустима
маса /която се образува изваждайки от допустимата максимална маса теглото
на композицията/ – 35,700 тона действителна). Видно е, че рисковете както за
участниците в движенето по пътищата, така и за пътната инфраструктура, при
движението на такива претоварени ППС, са огромни и са в състояние да
доведат до непоправими последици. Именно оттук произтича и значително
завишената обществена опасност на извършеното деяние.
Друго отегчаващо отговорността обстоятелство са миналите наказвания
на жалбоподателя за извършени от него административни нарушения – НП №
38-0002415/27.09.2022 г. на директора на РД „АА“ гр. Русе, в сила от
17.10.2022 г. В тази група следва да се включи и НП № 38-0003951/30.01.2023
г. на директора на РД „АА“ гр. Русе, в сила от 14.03.2023 г., с което
жалбоподателят е санкциониран за нарушение от 02.11.2022 г. (т.е. от
процесната дата), свързано с техническата неизправност на част от
спирачната система на прикаченото полуремарке с рег. № ***. Последното,
въпреки че е предмет на друго АНП, по което е постановен акт, влязъл в сила
след извършване на процесното нарушение, неминуемо завишава
обществената опасност на нарушението, предмет на настоящото дело. Това
следва от обстоятелството, че превишаването на допустимата маса, съчетано
с неизправност в спирачната уредба на част от ППС, водят до повишен риск
от настъпване на ПТП, следователно – завишава се обществената опасност на
деянието.
Допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство представлява
умишлената форма на вината, доколкото конкретното административно
нарушение е осъществимо и при непредпазливост (чл. 7, ал. 2 от ЗАНН).
Като смекчаващи вината на жалбоподателя обстоятелства следва да се
вземат предвид имущественото му положение (с трудово възнаграждение,
близко до минималната работна заплата) и това, че е изряден платец по
представените по делото влезли в сила наказателни постановления.
Обстоятелството, че настоящото нарушение не е извършено в условията на
повторност, не следва да се причислява към смекчаващите, тъй като
законодателят в чл. 177, ал. 5 от ЗДвП е въвел повторността като
квалифициращ (по-тежко наказуем) признак, поради което защитното
7
възражение в този смисъл следва да бъде отхвърлено.
Воден от горните съображения, съдът счита за законосъобразно и
справедливо наказанието да бъде определено при значителен превес на
отегчаващите отговорността обстоятелства в размер между средния и
максималния, а именно – в размер на 2 500 лв. По този начин съдът смята, че
ще се постигнат целите, заложени в чл. 12 от ЗАНН, като същевременно не би
се стигнало до прекомерна суровост в наказването на жалбоподателя, от една
страна, а от друга – ще се вземат предвид наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0003952/30.01.2023 г. на
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, с
което е наложил на С. Й. С., с ЕГН **********, от ***, за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „б“ от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 2
от ЗДвП глоба в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, като на основание чл.
63, ал.7, т.1 от ЗАНН ПРИЛАГА закон за същото нарушение – чл. 139, ал. 1,
т. 2, предл. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
На основание чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 38-0003952/30.01.2023 г. на Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. Русе, като НАМАЛЯВА
наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500 /две
хиляди и петстотин/ лева.
8
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0003952/30.01.2023
г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.
Русе в останалата му част, като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на
съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр.
Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
9