Р Е
Ш Е Н
И Е № 260397
В ИМЕТО НА НАРОДА
22.03.2021 гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На девети ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 4921 по описа за 2020 година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004452/03.06.2020г. на Началник Група към ОД на МВР – гр.Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на МВР, с което на Г.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение
на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева
и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Г.М.К., ЕГН **********
сумата от 300лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните,
че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 20-1030-004452/03.06.2020г.
на Началник Група към ОД на МВР –
гр.Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г.
на МВР, с което на Г.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят Г.М.К., не се
явява, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от процесуалния си
представител - адв.К.
Административнонаказващия орган – ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ
н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 05.05.2020 г.
от актосъставителя Е.Г.Г. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ против Г.М.К. за това, че на 05.05.2020 г. около 18:20 часа в
гр.Пловдив, бул.“Руски“-кръстовище с ул. „Гладстон“ управлява МПС-лек автомобил
„Мерцедес Ц 200“ с рег. № **** като регистрационните номера са с изтекла
валидност, видно от разрешение за временна валидност №*********, валидни до 12.02.2020г.
Въз основа на така
съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Разпитан в съдебно
заседание, актосъставителят Е.Г.Г. заявява, че поддържа съставения от него акт.
Твърди, че е извършил проверката, тъй като видял, че автомобилът е с временни
регистрационни номера и констатирал, че те са изтекли.
В хода на
настоящото производство беше разпитан св.К. – съпруга на жалбоподателя. Същата
заявява, че дъщеря й към инкриминираната дата е била стажант-лекар във ВМИ,
същата вечер получила обаждане във връзка с доброволстването й с оглед
усложнената обстановки от Ковид-19 в Детското отделение на лечебното заведение.
Това наложило съпругът на свидетелката – настоящия жалбоподател да я закара
бързо до болницата.
Съдът намира, че
така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на доказване на
административнонаказващия орган, извършването на посоченото административно
нарушение на чл. 140, ал.1 от Закона за движение по пътищата се явява доказано по несъмнен
начин.
Разпоредбата на
чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за
да представлява дадено деяние административно нарушение следва в условията на
кумулативност да са налице два елемента-обективен и субективен /вина на
нарушителя, която може да под формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от
показанията на актосъставителя и от писмените доказателства – протоколи,
разрешение, заповеди по безспорен начин се установява наличието на обективния
елемент – на инкриминираните дата и място жалбоподателят е управлявал личния си
лек автомобил „Мерцедес Ц 200“ с рег. № ****, като към този момент срокът на
валидност на тези номера е бил изтекъл.
По делото са
налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна. В
конкретния случай е безспорно, че К. е съзнавал обстоятелството, че транзитните
номера на автомобила му са валидни до 12.02.2020г. и не би следвало да
управлява същия с тях, но въпреки това го е сторил. Въз основа на вече
обсъдените свидетелски показания и писмени доказателства, се налага
категоричния извод, че същият не е изпълнило вмененото му задължение да
управлява превозно средство, което е надлежно регистрирано по предвидения ред.
На следващо място
не могат да бъдат споделени доводите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаван на процесното НП. Преди
всичко от съдържанието и на двете е видно, че в тях е дадено пълно, точно, ясно
и конкретно описание на извършеното нарушение, което изцяло отговаря на
изискванията на ЗАНН. Освен това обстоятелството, че регистрационните табели,
макар и издадени за същото превозно средство са временни такива и към момента
на проверката техния срок е изтекъл е напълно равнозначно на управление на МПС,
което не е регистрирано по надлежния ред. Именно последният предвижда, че след
изтичане на срока на временните регистрационни табели, собственикът на
автомобила е длъжен да го регистрира по предвидения ред и като не е сторил това
до 12.02.2020г., към 05.05.2020г. К. е управлявал нерегистрирано превозно
средство.
От друга страна,
при извършената служебна проверка от страна на съда, се установява наличието на
абсолютно отменително основание по отношение на атакуваното Наказателно
постановление.
Макар формално да
е налице нарушение на законодателството, свързано с изискванията на чл. 140,
ал.1 от Закона за движение по пътищата, което според съда се доказа по делото,
то по отношение на последното място в конкретния казус може да намери
приложението на чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи”
на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му
бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано
за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. №
1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при
която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а
прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички
случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва
се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН,
като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “
маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали
са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл.
6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият
състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.
В конкретния
случай, съобразявайки вида на нарушението и като се взеха предвид и всички
по-горе обсъдени доказателства по делото-показанията на свид. К. и приетото по
делото Удостоверение, съдът намира, че настоящото нарушение, може да се приеме
като деяние с незначителни вредни последици и би следвало наказващият орган да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко
предвид обстоятелството, че по същество липсват причинени с извършеното деяние
каквито и да било вреди на обществото, което да налага санкционирането на жалбоподателя
с имуществено наказание в горепосочения размер. Освен това категорично се
доказа, че причината за управление на автомобила му от К. е единствено и само
неотложността на случая и необходимостта неговата дъщеря да се яви веднага в
лечебното заведение, в което работи като стажант-лекар във връзка с усложнената
обстановка в страната във връзка с Ковид-19.
По тези
съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
Предвид
императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне
по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното Наказателно
постановление и съгласно приложеното пълномощно въззиваемата страна – ОД на МВР
гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на Г.М.К. сумата от 300лв.,
представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение. Според съда това е адекватния размер на дължимото
възнаграждение, доколкото делото е разгледано и решено в едно съдебно заседание
и не представлява фактическа и правна сложност.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС
– VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ