Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10.03.2020г град Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АНГЕЛ ПАВЛОВ
МИРОСЛАВ МИТЕВ
Секретар :Атанасова
Прокурор :Сяров
Като разгледа докладваното от съдия Павлов
ВНОХД № 235 по описа за 2019
година за
да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда
на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от адв.И., в качеството му на защитник на Г.Ц. А. *** против Решение №273
от 14.11.2019г. по АНД № 837/2019 год. по описа на Районен съд – Търговище.
С атакувания съдебен акт въззивникът е
бил признат за виновен в това, че на 30.06.2019 год. в гр. Търговище,
причинил на З.Н.М. от същият град лека телесна повреда, изразяваща се в
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено в
условията на домашно насилие –
престъпление по чл. 131, ал.1, т. 5а във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, като на
основание чл.78а, ал. 1 от НК, като съдът го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.
Въззивното производство пред
Окръжен съд-Търговище е образувано по жалба от адв.И., в качеството му на защитник на обв. А., в която се твърди,че
решението на ТРС е постановено в нарушение на закона, при съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, както и наложеното наказание е явно
несправедливо.Твърди се, че от събраните по делото доказателства са обсъдени
едностранчиво, както и,че обвиняемия не е имал умисъл ,че извършва
престъплението за което е обвинен.
В съдебно заседание въззивният прокурор
релевира доводи за неоснователност на заявената от страна на адв.И., в качеството защитник на Г.А. претенция,
счита решението на ТРС за правилно и законосъобразно.
В съдебно
заседание защитника на подсъдимия в лицето на адв.И. поддържа становището за отмяна
на атакуваното решение като незаконосъобразно.
Настоящият
състав на ТОС намира оплакванията на подсъдимия и неговия защитник за
неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е било образувано
по внесено в ТРС Постановление на
РП-Търговище, в което се твърди,че БП№447/2019г. е образувано и водено
срещу Г.Ц.А. ***, затова,че
на30.06.2019г. в гр.Търговище причинил на З.Н.М. от с.град-лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено в условията на домашно насилие. На осн. Чл.199, чл.357
ал.1т.4, чл.375 от НПК и чл.78а от НК е предложено съдът да освободи от
наказателна отговорност, и наложи административно наказание на Г.А. за
извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.5а във вр. с чл.130 ал.1 от НК.
След
преценка на представените и приети по БП № 447/2019 год. писмени
материали, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
След детайлен анализ на събраните по делото доказателства,
ТРС е приел, за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Въззивникът по настоящото дело- Г.А. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
През 2013 година А. и св. З.М.,
заживели заедно на съпружески начала, като през 2014 година, от общото им
съжителство се родила - Б.Г.А..
Съжителството между А. и св. З.М.
било съпроводено с проблеми, които запознали още докато тя била бременна
и продължили след раждането на детето. Неколкократно двамата се разделяли и
събирали отново. През годините обв. А. се държал грубо с М., обиждал я и дори я удрял и тя често ходела със синини
по тялото, но не споделяла за тези обстоятелства пред никого, дори и пред майка
си, тъй като се срамувала. През месец
април 2019 година обв. А. и св. З.М. се
разделили окончателно, но психическия тормоз от страна на А. по отношение на М.
не престанал. Той ходел на работното и място, следял я и я заплашвал, както с
физическа разправа, така и че ще и вземе детето. Когато св. М. му давала детето
да се видят, той създавал проблеми и отказвал да го върне.
На 18.04.2019 година пострадалата М.
заедно със св. П. А., с когото заживяла на съпружески начала след раздялата с
обв. А., били пред къщата на А. в кв.
Въбел, гр. Търговище. Те възнамерявали да отидат до града, за да и вземат
някакъв багаж. По същото време обв. А. и св. Д.П. минали покрай колата им. Виждайки З.М. обв. А. не се
въздържал и звъннал по телефона, като
упражнил вербални заплахи, заявил и, че е пред
дома, където е детето, че ще го вземе и тя повече няма да го види. Св.
З.М. се върнала пред къщата, в която живеела, при което обв. А. започнал да
вика :“Ти нормална ли си?.Ти си луда“, като посегнал да я удари, но бил възпрян
от св. П.А.. В гнева си обв. А. счупил страничното огледало на лекия автомобил
на св. П.А., за което в последствие била образувана пр.преписка № 507/19 г. на
РП-Търговище.
Във връзка с този инцидент, явяващ
се пореден по отношение упражняваното от обв. А. психически тормоз над нея, въпреки раздялата
им, пострадалата З.М. подала в
РС-Търговище молба за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. На
основание подадена молба в РСТ било
образувано гр. д. № 738/19 година на 24.04.19 г. . Съдът се произнесъл с
определение за издаване на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 2 от ЗЗДН. Съгласно заповедта обв. А. се задължавал да се въздържа от домашно
насилие спрямо пострадалата З.М., отстранявал се от съвместно обитаваното от двамата жилище в
Търговище, като бил задължен да не приближава пострадалата, жилището и
местоработата и, както и местата за социални контакти и отдих. На същата дата на обв. А. бил съставен и
предупредителен протокол от полицейски служител при РУ-Търговище, за въздържане
от домашно насилие спрямо З.М..
По отношение заповедта за незабавна
защита, чието действие е до окончателно решаване на спора, чрез издаване на
заповед за защита или отказ на съда, не се стигнало до издаване на съдебен акт
в този връзка, поради оттегляне на молбата за защита от молителката З.М. на
осн. чл. 232 от ГПК , съответно за прекратяване на производството по гр.д. № 738/19 г., поради постигнато
извънсъдебно споразумение между страните. Определението на съда за прекратяване
на производството по гр. делото влязло в сила на 17.06.19 година.
На 30.06.19 година пострадалата З.М.
и св. Повел А., с когото междувременно била сключила граждански брак се
намирали в кафе „Галиано“ в центъра на гр. Търговище. Детето на З.М. също било
с тях, като си играело в намиращият се близост до масата, където били седнали
детски кът с поставен батут.. В това време в заведението обв. А. отишъл с двама свои приятели- свидетелите Д.П.
и св.В.В.. Виждайки З.М. заедно със свидетеля П. А. заедно ,а в
близост и детето му, обв. А. се отправил към нея, като отново започнал вербална
психологическа атака с отправени към нея
ругатни. Пострадалата З.М. веднага взела детето
на ръце, като искала да се отдалечи от обв. А., но той успял да я хване
за ръката. З.М. му заявила, че ще поиска съдействие на полицията, при което той
я провокирал, като и казал да го направи и да види какво ще стане. З.М. успяла
да се отскубне от него държейки детето в ръцете си, при което обв. А. блъснал с
ръка пластмасов стол към нея, който я ударил по ръката, като нарил не само нея
,но и крачето на детето в областта на лявото ходило.
От заключението на изготвената и
приета по делото СМЕ обосновано ТРС е
приел за установено, че следствие
на удара от стола, блъснат от обв. А., пострадалата З.М. е получила кръгловато
кръвонасядане с бледосинкав цвят с диаметър 3- 3.5 см. По външната повърхност
на дясната предраменница в средно
долната и трета и лентовидно охлузване по дясната предраменница в горната и
трета, косо разположено с червеникав цвят с дължина 3.5 см. И ширина 1.5 см. ,
като към горния край е намерена малка кръгловата разкъсно-контузна рана с
диаметър 0.3 – 0.5 см. Така описаните наранявания са причинила на пострадалата З.М.
разстройство на здравето не опасно за живота.
От приложеното по делото съдебно-медицинско
удостоверение ТРС е приел за установено,
че на същата дата и място, и детето на пострадалата З.М.- Б.Г. на 5 г. е
получила лека телесна повреда, представляваща разстройство на здравето не опасно
за живота.
Така възприетото от ТРС се установява и
доказва от свидетелските показания на свидетелите З.М., П. А., Св. Б., Д.М., както и частично от показанията на свидетеля Д. П., от
заключението по изготвената и приета СМЕ и Съдебно –медицинско удостоверение ,
както и от останалите писмени доказателствени средства.
Безспорно е, че от заключението по
изготвената и приета от ТРС СМЕ се
установяват и доказват установените телесни увреждания по пострадалата З.М.,
които отговарят на критериите по чл. 130, ал. 1 от НК., както и относно
механизма на деянието.
В свидетелските си показания /л.32 от
ДП/ З.М. подробно описва началото,
последователността и развитието на
отношенията й с Г.А.- същата
заявява-„многократно се разделяхме и събирахме“,“той през годините многократно
ме е обиждал, нагрубявал, а се е случвало и ме удря“. След като двамата
окончателно са се разделили обвиняемия продължил да я притеснява – в т.нас.
свидетелката заявява- „Г. постоянно ме тормозеше, заплашваше ме, че ще ми вземе детето,
постоянно ми звънеше по телефона…“. По отношение случилото се на 30.06.2019г. в кафене-„Галиано“ в
гр.Търговище, свидетелката заявява,че
детето й си играело на изградения
батут, Г. се приближил до З.М. и
казал-„ти нормална ли си, ти си откачена“ които думи я притеснили, взела детето
си в ръце и му казала,че ще се обади на те.112. Тогава Г. я хванал за ръката,
но тя успяла да се отскубне… Носейки детето си, тя се придвижила до масата на
която бил телефонът й, и в този момент осетила болка в дясната си ръка, а
детето извикало-„мамо тати ни удари със стола“. Обръщайки се назад видяла един
стол. Малко по-късно се обадила на
тел.112 и подала сигнал за случилото се.
Описаното от свидетелката З.М. се
доказва и от свидетелските показания на св.П. А. /л.55 от ДП/- същият заявява,
че когато се е сближил със З.М., тя му споделила, че
има проблеми с бащата на детето й-Г., той я тормозел психически и физически,
удрял я е, обиждал я. Същият твърди в показанията си, че в негово присъствие, по телефона я е наричал- „ ти си луда, откачена си,
малоумна ли си „, заплашвал я е –„ не забравяй, че има тъмни места в града и
някой ден ще се срещнем“. За случилото се на 30.06.2019г., св.П.А. заявява, че е бил заедно със З. и детето й Б.
в кафе „Галиано“ в гр.Търговище, детето си играело на изградения батут, когато
дошъл Г. и започнал да говори на З.М.- „ти нормална ли си, ти си откачена“.
След като тя му казала, че ще се обади на тел112, Г. я хванал за ръката, тя се
отскубнала и тръгнала към масата където бил и телефона й. В този момент Г.
хванал един пластмасов стол и ударил З. по ръката, като уцелил и детето по
крака. Свидетелят също заявява, че детето извикало- „мамо, тати ни удари със
стола“. От свидетелските показания на З.М.
/л.38 от ДП/ и тези на П. А. /л.56 от
ДП/, се доказва по безспорен начин, и случилото се на 18.04.2019 година пред къщата на П. А. в кв. Въбел, гр. Търговище. И двамата
свидетели са категорични , че когато са се намирали пред дома на А. в кв.Ген на
гр.Търговище,покрай тях минали обв. А. и
св. Д.П.. Виждайки З.М. обв. А. не се въздържал и звъннал по телефона, като упражнил вербални
заплахи, заявил и, че е пред дома,
където е детето, че ще го вземе и тя повече няма да го види. Св. З.М. се
върнала пред къщата, в която живеела, при което обв. А. започнал да вика :“Ти
нормална ли си?.Ти си луда“, като посегнал да я удари, но бил възпрян от св. П.А.,
но въпреки това в гнева си обв. А. счупил страничното огледало на лекия
автомобил на св. П.А., за което в последствие била образувана пр.преписка №
507/19 г. на РП-Търговище.В качеството на свидетел по делото е разпитана Д. М. /майка на З./ л.57 от ДП/, която заявява в показанията си, че З. винаги
криела за проблемите си с Г., но свидетелката научила от внучката си ,че Г. е
биел и наранявал дъщеря и. Детето казвало на баба си- „мама и тати се карат,
тати блъска мама в стената“. Свидетелката заявява, че е „виждала синини по
гърба и по ръцете на дъщеря си.. „. В
качеството на свидетел по делото е бил разпитан и св.Св.Б. /служител на
полицията/, като същият е разследвал
образувана преписка по жалба във връзка със счупено странично стъкло на
автомобила на св.П.А.. Свидетелят
заявява- „Докато снемах обясненията от З., същата заяви, че Г. от
няколко години упражнява физически и психически тормоз спрямо нея“. Твърденията на З.М. и ,тези на П.А. , за
случилото се на 18.04.2019 година пред къщата на П. А. в кв. Въбел, гр. Търговище, и счупването
на страничното огледало на лекия автомобил на св. П.А. от обв. А. се подкрепят
и от свидетелските показания на св.Д.П.
/л.59 от ДП/- „Скараха се двамата-З. и Г.
по телефона. Г. беше ядосан…“, „караха се и после Г. тръгна, и доколкото
разбрах по-късно е счупил ляво странично
огледало на колата на П.“. По отношение
случилото се между Г.А. и З.М. в кафене- „Галиана“, свидетелят Д.М.
заявява, че бил заедно с В.и Г., решили
да пият кафе в същото заведение, там била З. с детето. Г. поискал да види
малката, но З. не му позволила като я
дърпала и не му позволила, детето се разплакало. Свид.Д.П. твърди,че не е видял Г. да удря З. и дъщеря
й. По образуваното ДП е разпитан в качеството на свидетел и В.В. /60 ДП/, който
за разлика от св.П. описва случилото се
в кафе „Галиано“ по значително по различен начин- „З. беше седнала с новия си
мъж-П.“, „Стана направо скандално положение, детето реве, З. вика, цирка стана
голям, на Г. му стана кофти и ние си тръгнахме“. В последните си думи
свидетелят е заявил- „Не съм видял Г. да посяга или да удря малката или З.,
нито с ръце нито със стол“. Съобразявайки горното, правилно ТРС не е дал вяра
на свидетелските показания на свидетелите В. и П., имайки предвид, че и двамата
свидетели са близки приятели на Г.А., а и показанията им съвсем не
кореспондират с останалите доказателства по делото- свидетелски показания на З.М.,
П.А. и заключението по изготвената и
приета СМЕ и Съдебно –медицинско удостоверение , както и от останалите писмени
доказателствени средства.
След
като правилно е установил фактическата обстановка по делото, ТРС правилно и
законосъобразно е приел,че на 30.06.19 г. в гр. Търговище, Г.Ц.А. ***, причинил на З.Н.М. от с.град лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето не опасно за живота, като
деянието е извършено при условията на домашно насилие, с което от обективна
страна е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а във вр. с
чл. 130, ал. 1 от НК.
Правилно ТРС е приел,че в случая са налични посочените в чл. 93, т. 31 от НК критерии , поради
което и съвсем обосновано ТРС е приел, че нанесената лека телесна повреда
нанесена от обв. А. спрямо З.М. е осъществена при условието на домашно насилие,
предвид това, че е предшествана от
системно упражняване най-вече на
психическо насилие, данни за физическо такова , като е осъществено
спрямо лице от което има дете и е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Анализа
на събраните по делото доказателства не налага
промяна в извода на ТРС, че от субективна страна деянието е извършено
виновно, под формата на евентуален умисъл, като деецът е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е
неговите общественоопасни последици
и е допускал настъпването на тези последици. За да определи вида и
размера на наказанието, правилно ТРС е извършил преценка за наличност на материално-правните
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК и освобождаването на А. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание,както и правилно съдът е стигнал до извод,че в случая
не са налице ограниченията, които поставя ал. 7 на чл. 78а от НК, поради което
и е признал Г. Ц.А. за виновен по повдигнатото обвинение,
освободил го е от наказателна отговорност, като му наложил на основание чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание
“Глоба” в размер на 1000 (хиляда)
лева.
Съобразявайки горното, и приложените по делото доказателства, настоящият
съдебен състав приема, че възраженията в жалбата срещу решението на ТРС са
неоснователни и недоказани.
Решението на ТРС е постановено
след детайлно и всестранно изяснена фактическа обстановка. За да приеме за установено описаната по-горе
фактическа обстановка, ТРС е подложил на анализ всички доказателства по делото,
като е мотивирал на кои следва да се даде вяра, и на кои - не. При разглеждане
на делото съдът не е допуснал нарушение на закона, както и не се констатират
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Въззивната
инстанция намира отмереното от първата инстанция наказание административно наказание “Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева
за справедливо и пропорционално на
преследваните легитимни цели. Санкцията е отмерена при съобразяване принципите
на законоустановеност и на индивидуализация на наказанието, степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Първостепенният съд е преценил всички значими
обстоятелства и справедливо е определил наказание в минималния размер..
Изложените
фактически и правни изводи мотивират въззивния съд да приеме, че
отмереното наказание “Глоба” в размер на
1000 (хиляда)
лева, наложено на
жалбоподателя А., е справедливо и съответни на целите по чл.36 от НК - да се
отнеме възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Горното мотивира въззивната инстанция да приеме,
че не са налице основания за намеса и ревизиране на съдебния акт.
По
изложените съображения и предвид липсата на констатирани основания за
отменяване или друго изменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК,
въззивният съд намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да
бъде потвърдена изцяло.
Водим от
горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
273, постановено на 14.11.2019г. по АНД № 837/2019 год. по описа на
РС – Търговище.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис от
решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.