О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 25 31.01.2019г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание на тридесети и първи януари през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар
и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 613 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по адм. дело №
613/ 2018г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба, подадена от Н.П.А., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Стара Загора, против Заповед рег. №
Л – 1858/ 08.10.2018г., издадена от Заместник началника на Затвора - Стара
Загора, в частта й, с която на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, от лишения от
свобода Н.А. е отнет в полза на Фонд „Затворно дело” един брой адаптер - адаптер
5.0 V цвят черен. С влязло в сила Решение № 361/
31.10.2018г. по делото, заповедта в оспорената й част е отменена, като незаконосъобразна. Със същото
решение Н.А. е осъден да заплати по сметка на
Административен съд – Стара Загора държавна такса в размер на 10 лева.
По
делото е постъпила молба вх. № 4871/ 21.11.2018г., подадена от Н.П.А., с която е
направил искане да бъде освободен от държавна такса, тъй като е финансово
затруднен, като към молбата е приложена и декларация за имуществено състояние.
Съдът намира че искането за освобождаване на Н.А. от
заплащането на държавна такса е процесуално недопустимо, по следните
съображения:
По жалби срещу административни актове оспорващите лица са
задължени да заплатят държавна такса в размер, определен с Тарифа №1 към Закона
за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, освен ако с изрична норма
или по разпореждане на съда, са освободени от задължението за заплащане на
такси и/или разноски в производството. В разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК са
предвидени предпоставките, при наличие на които съдът може да признае, че конкретно
лице не разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по
делото. Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК, субсидиарно приложима и по
административни дела по силата на препращащата разпоредба на чл.144 от АПК, е
да се даде възможност за защита на лични и имуществени права и на лица, чието
материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите в
съдебното производство.
В случая към подадената от Н.А. жалба срещу Заповед рег. №
Л-1858/ 08.10.2018г. на Заместник началника на Затвора – Стара Загора, не е бил
приложен документ за платена държавна такса, каквато се дължи на общо основание
в производството по чл. 111 във вр. с чл.122, ал.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража във вр. с т.2б, б. „а“ от Тарифа №1 към
Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието. Доколкото съдът, в съответствие с изискването на чл.111, ал.3 от ЗИНЗС във вр. с чл.122,
ал.3 от ЗИНЗС, разглежда и се произнася по жалбата в условията на незабавно производство,
при невнасяне при подаването на жалбата на изискуемата се държавна такса, се
следва осъждане на задълженото за нейното заплащане лице със съдебния акт по
чл.111, ал.6 от ЗИНЗС, както е направено в случая с постановеното
по делото Решение № 361 от 31.10.2018г.
Жалбоподателят Н.А. не е направил искане по
чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса нито към
момента на подаване на жалбата и образуването на делото, нито в хода на
съдебното производство и до постановяването и обявяването на съдебното решение.
Липсата на предвиден в закона срок за подаване на искане за освобождаване от
заплащане на такси и разноски по производството, не означава, че възможността
за отправяне на такова искане до съда е безсрочно. Съгласно трайната съдебна практика искането по чл.83, ал. 2 от ГПК следва
да бъде направено най-късно до приключване на съдебното производство. След
приключване на производството с окончателен и влязъл в сила съдебен акт,
искането по чл.83, ал.2 от ГПК, е процесуално недопустимо. В случая Решение № 361
от 31.10.2018г., като неподлежащо на
обжалване съгласно чл.111, ал.5 от ЗИНЗС, е влязло в сила в деня на неговото
обявяване - на 31.10.2018г., поради което направеното от Н.А. искане с молба
вх. № 4871/ 21.11.2018г., се явява процесуално недопустимо и като такова,
следва да бъде оставено без разглеждане.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за освобождаване от заплащане на
държавна такса, обективирано в подадена молба вх. № 4871/ 21.11.2018г. от Н.П.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Стара Загора, като
процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: