Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
27.09.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Д.
Димитров при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 199
по описа за 2021г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на
касационна жалба от Д.П.Т. с ЕГН ********** ***, против решение № 260049/19.05.2021г.,
постановено по ВАНД № 387/2020г. по описа на Районен съд – Велики Преслав. С
обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 7040/12.11.2020г.,
издадено от Началник на отдел «Контрол по републиканската пътна мрежа»,
Дирекция «Анализ на риска и оперативен контрол» при Агенция «Пътна
инфраструктура», с което на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата на
касатора е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1000 лева за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от Закона за пътищата.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи
за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение
на материалния закон. Касаторът твърди, че въззивният съд не е взел предвид
подробно изложените в жалбата му срещу наказателното постановление доводи
относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с които
е възразил по същество срещу извършването на посочените в него нарушения. Счита
за неправилен извода на въззвиния съд за безспорна установеност на нарушението.
Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за потвърденото с него
наказателно постановление.
Ответната страна, Агенция «Пътна
инфраструктура» - София в депозирани писмени бележки с рег. № ДА-01-2376/10.09.2021г.
оспорва касационната жалба и по аргументи за нейната неоснователност моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния
съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211,
ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и 213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:
С решението, предмет на
касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр.Велики Преслав е
потвърдил Наказателно постановление № 7040/12.11.2020г. на Началник отдел
«Контрол по републиканската пътна мрежа» при АПИ - София, с което на основание
чл.53, ал.1 от Закона за пътищата на Д.П.Т. е наложено административно наказание
«глоба» в размер на 1000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от
Закона за пътищата.
От събраните по делото
доказателства районният съд е приел за безспорно установено, че Д.П.Т. работи
като шофьор към фирма «Севан» ООД – гр.Бургас. На 14.10.2020г., в 10,53 часа същият
управлявал ППС с пет оси, състоящо се от МПС с две оси, марка «ДАФ», модел «ФТ
ЦФ» с рег. № А0497МТ и полуремарке с 3 оси, с рег. № *********, по път № ІІ 73,
в посока Шумен - Карнобат. На км 24+300, на разстояние 1 км след разклона за
гр.Смядово бил спрян за проверка от служители в АПИ - София. При направените
измервания с електронна везна РW-10 № К0200007 и ролетка 1302/18 (5м) било
установено, че измереното разстояние между осите е 1,32м, измерената сума от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30,350 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 24 тона. Измереното натоварване на
задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 15,600тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 11,5 тона.
С оглед резултатите от измерванията,
контролните органи счели, че ППС се
явява «тежко пътно превозно средство», като водачът Д.П.Т. осъществявал
движение на тежко ППС без разрешение, издадено от компетентните органи на АПИ,
позволяващо движението на тежко ППС. С това деяние изпълнил от обективна и
субективна страна състава на чл.53, ал.1 от ЗП, нарушавайки виновно чл.26,
ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, въвеждащ изискването движението на тежки пътни
превозни средства да става след разрешение от АПИ, за което против водача бил
съставен АУАН, въз основа на който впоследствие е издадено наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.
Първоинстанционният съд е приел,
че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, при липса на
съществени нарушения на процедурата. Съдът е обсъдил всички възражения на
жалбоподателя, като е изложил подробни аргументи, въз основа на които е приел
същите за неоснователни и е потвърдил наказателното постановление.
Шуменският административен съд
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на правомощията му.
За да постанови решението си,
Районен съд – Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния
процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени
съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство,
което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от
районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено
от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
Установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия
касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е
направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на
материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата
фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за
съставомерност на деянието по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Приложимият законов текст
е обвързан с повелителната норма на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, въвеждащ
изискването движението на тежки пътни превозни средства да става след
разрешение от АПИ. В конкретния казус по несъмнен начин е установено, че Д.П.Т.
е управлявал ППС, което се явява «тежко» (предвид резултатите от направените
измервания по време на проверката), без да притежава разрешение, издадено от
компетентните органи на АПИ. Констатираното деяние, а именно управлението на
ППС с маса и натоварване на ос, надвишаващи максимално допустимите съответно по
чл.7, ал.1, т.4, б. «а» от Наредба № 11 за движение на тежки и/ или
извънгабаритни ППС на МРРБ за задвижващата втора единична ос на ППС и чл.7,
ал.1, т.3, б. «б» от Наредба № 11 за движение на тежки и/ или извънгабаритни
ППС на МРРБ, регламентираща максимално допустимото натоварване на ос на тройната
ос на полуремаркето, без надлежно издадено разрешително за това от собственика
или от администрацията, управляваща пътя, съставлява неизпълнение на законовите
повели на Закона за пътищата, за което на касатора е наложена глоба на
основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Цитираният административно – наказателен
състав предвижда глоба за лица, извършили или наредили да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Видно от
съдържанието на санкционната разпоредба, законодателят не е придал особено
качество на нарушителя. В този смисъл, наведените доводи във въззивната жалба,
че отговорността на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана по реда на ЗП,
тъй като не е нито собственик на ППС, нито превозвач, правилно са отклонени от
районния съд като неоснователни, доколкото е установено по категоричен начин,
че именно той е управлявал МПС в нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП,
като е могъл и е бил длъжен да се снабди с изискуемия документ.
Наред с това, за да е съставомерно нарушението на чл.26,
ал.2, т.1, б. «а» от ЗП, е необходимо ППС да е «извънгабаритно» по смисъла на
чл.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. или «тежко» по смисъла на чл.3 от същата
наредба. За целта трябва да се установят поне един от размерите на ППС или
състав от ППС със или без товар, който да е по-голям от стойностите по чл.5 от
Наредбата, както и стойностите на допустимата му максимална маса, която трябва
да е по-голяма от тези, регламентирани в нормата на чл.6, или да се установи
натоварването на осите, което трябва да е по-голямо от стойностите,
регламентирани в нормата на чл.7 от същата наредба. В случая е безспорно
установено, че ППС, което е управлявал касаторът в деня на проверката, е било
«тежко» с оглед констатираните след измерване стойности на допустимата му
максимална маса и натоварването на осите. Съгласно §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата «извънгабаритни ППС» се наричат извънгабаритните ППС по
чл.2 и/или тежките ППС по чл.3. Забраната по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП включва
забрана за движение на извънгабаритни ППС, забрана за движение на тежки ППС и
товари без разрешение от собственика или администрацията управляваща пътя,
както е посочено и в материалноправната норма на чл.26, ал.2, т.1, б. «а» от ЗП.
Тези факти са установени по несъменен начин при извършените измервания по време
на проверката в присъствие на водача. Измерванията са направени с годни
технически средства, като установените данни са съпоставени с нормативните
изисквания за максимално допустимо натоварване на осите. Изрично в
мотивационната част на съставените актове актосъставителят и административно
наказващият орган са вписали въз основа на какви обстоятелства са приели, че е
налице необходимост от издаване на разрешение за движение на управляваното от Д.П.Т.
ППС по пътищата – конкретни данни, установени в резултат на направени
измервания на разстоянието между осите и натоварванията на осите, респективно
съпоставяне на получените данни с нормативните изисквания за максимално
допустимо натоварване на оста и максимална маса. С оглед изложеното
касационният състав намира, че преценката на районния съд за законосъобразност
на наказателното постановление съответства на събраните по делото доказателства
и на приложимите правни норми, поради което касационната жалба се явява
неоснователна.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр.Велики Преслав като правилно и законосъобразно,
следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260049/19.05.2021г., постановено ВАНД №
387/2020г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................ ЧЛЕНОВЕ: 1. ...........................
2. ...........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 27.09.2021 г.