ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4910
Пловдив, 29.05.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XVII Състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ТАТЯНА ПЕТРОВА |
При секретар СЕВДАЛИНА ДУНКОВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА частно административно дело № 20247180701396 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, искането и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е по жалба предявена от Ф. Д. К., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] адрес посочен в жалбата [населено място], [улица], ет. 3, против Решение № 25/07.06.2024 г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 24 СГ - 132/15.04.2024 г., по описа на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, подадена от жалбоподателката, срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 66-1/09.01.2024 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 от ЗМДТ от С. П. П., на длъжност главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив.
Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от Съда. Твърденията са, че неправилно Директора на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е приел, че процесният АУЗД е влязъл в сила, тъй като в случая АУЗД не е връчен надлежно на жалбоподателката В тази връзка е направено искане за допускане на съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорване автентичността на подписите положени върху Протокол № 376/02.02.2024 г. и Протокол № 464/12.02.2024 г., обективиращи резултатите от извършените посещения на постоянния адрес на жалбоподателката за връчване на Акт за установяване на задължение по декларация № 66-1/09.01.2024 г. Допълнителни съображения са изложени от процесуалния представител на жалбоподателката адв. Ц. в писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените в производството разноски.
3. Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази насока се изложени в писмена защита приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
5. С оспореното решение, Директорът на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е оставил БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 24 СГ - 132/15.04.2024 г., по описа на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, подадена от жалбоподателката, срещу АУЗД № 66-1/09.01.2024 г. За да постанови този резултата, ответният административен орган е приел следното от фактическа и правна страна:
АУЗД № 66-1/09.01.2024 г. е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, чрез прилагане към досието, за което са извършени следните действия:
На 02.02.2024 г., при посещение на адреса за кореспонденция (по смисъла на чл. 28, ал. 1, т. 1 от ДОПК) - [населено място], р-н Централен, [улица], за връчване на процесния АУЗД, лицето не е намерено на посочения адрес, за което е съставен Протокол № 376/02.02.2024 г.
На 12.02.2024 г. е направено второ посещение на адреса за кореспонденция - [населено място], р-н Централен, [улица], за връчване на процесния АУЗД, като лицето отново не е намерено, за което е съставен Протокол № 464/12.02.2024 г.
На 13.02.2024 г., на определеното за това място в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, е поставено Съобщение по чл. 32 от ДОПК, с изх. № 24 П - 1457/ 13.02.2024 г.
Съобщение по чл. 32 от ДОПК, с изх. № 24 П - 1457/13.02.2024 г. е публикувано и в Интернет страницата на Община Пловдив www. [интернет адрес], за периода от 16.02.2024 г. до 01.03.2024 г.
Съобщение по чл. 32 от ДОПК, с изх. № 24 П - 1457/13.02.2024 г. е изпратено на постоянния адрес: [населено място], р-н Централен, [улица], с известие за доставяне ИД PS 4040 031QВ8 Y на Български пощи.
Пратката, съдържаща съобщение по чл. 32 от ДОПК, с изх. № 24 П-1457 от 13.02.2024 г., е върната от пощенския оператор Български пощи в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, с отметка „Непотърсена“ на дата 08.03.2024 г.
С оглед изложеното, на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК, АУЗД № 66-1/09.01.2024 г. е приложен към преписката като редовно връчен на 01.03.2024 г.
Установено е, че в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, който изтича на 15.03.2024 г. (петък - присъствен ден), Ф. Д. К. не е подала жалба срещу процесния акт, съответно същият е влязъл в сила на 16.03.2024 г. От своя страна жалбата на К. срещу посочения акт е подадена в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив с вх. № 24 СГ-132 на 15.04.2024 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване.
Посочено, че събирането на задълженията установени с АУЗД № 66-1/09.01.2024 г., е възложено на частен съдебен изпълнител при Окръжен съд гр. Пловдив, Р. Р., рег. № 910, район на действие Окръжен съд Пловдив, с Акт за възлагане на събирането на публични вземания № 237/18.03.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, крайният извод на решаващия административен орган е, че жалбата е недопустима за разглеждане, тъй като същата е подадена след изтичане на предвидения в чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, 14-дневен срок, поради което същата е оставена без разглеждане.
6. В хода на съдебното производството е изготвена съдебно-графологична експертиза (СГЕ), приета без заявени резерви от страните, чието заключение се свежда до следното:
В представените за изследване Протокол № 376/02.02.2024 г. и Протокол № 464/12.02.2024 г. (обективиращи резултатите от извършените посещения на постоянния адрес на жалбоподателката за връчване на АУЗД № 66-1/09.01.2024 г.), подписите, положени за „Служител“ под № 1 и № 2 са изпълнени съответно от С. П. П. и А. С. В., а подписите за „Присъствал“ не са изпълнени от Н. П. Д..
ІV. За правото:
7. Не е спорно по делото, че жалбата на Ф. К., е подадена в Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, на 15.04.2024 г.
Спорен по делото се явява въпросът относно редовността на връчването на процесния АУЗД по реда на чл. 32 ДОПК.
8. Съдът намира, че за дата на връчване на процесния АУЗД следва да бъде приета датата 02.03.2024 г. Съображенията в тази насока са следните:
На първо място, следва да се посочи, че „връчване” и „получаване” на екземпляр от конкретен административен акт са две различни понятия. Датата на връчване има съществено процесуално значение, тъй като от този момент нататък започват да текат редица предвидени в закона срокове свързани с извършването на съответно процесуално действие. Освен това връчването не винаги се свързва с получаване на екземпляр от подлежащия на връчване документ или с „узнаване“ за неговото издаване (арг. чл. 30, ал. 4 и чл. 32, ал. 6 ДОПК).
За да породи своите правни последици обаче, връчването следва да бъде редовно, т.е. да съответства на изискванията на процесуалния закон.
В тази връзка, следва да се отбележи, че връчването на АУЗД № 66-1/09.01.2024 г., е извършено в съответствие с процесуалните правила възведени в нормата на чл. 32 от ДОПК. Извършени са две посещение на адреса за кореспонденция на жалбоподателката през повече от 7 дни /чл. 32, ал. 1 ДОПК/, като за всяко посещение е съставен протокол /ал. 2 на същия член/. Изпратено е писмо с обратна разписка на адреса за кореспонденция на ревизираното лице в съответствие с изискването на ал. 5 на чл. 32 ДОПК. Съобщението за връчването на РА е поставено на определено за целта място в общината, публикувано е в Интернет и датите на поставяне и сваляне на същото са отбелязани от органа по приходите върху самото съобщение /чл. 32, ал. 4 и 7 ДОПК/. Конкретните данни в тази насока са подробно описани в раздел „за фактите“ от настоящото решение, поради което няма да бъдат преповтаряни. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че действията на служителите на общинската администрация по връчването на процесния АУЗД са осъществени съобразно изискванията на процесуалния закон.
9. Както вече бе казано, в резултат на проведената процедура по реда на чл. 32 ДОПК, спорният АУЗД е бил връчен на жалбоподателката на 02.03.2024 г. Съгласно чл. 152, ал. 1 ДОПК, същият може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Следователно срокът, в който е можело да бъде подадена жалба от страна на К., е изтекъл на 18.03.2024 г. включително. При това положение постъпилата жалба вх. № 24-СГ-132/15.04.2024 г. по описа на Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив, подадена от Ф. К., се явява просрочена, съответно процесуално недопустима за разглеждане.
10. Като е стигнал до тези изводи Директорът на Дирекция „МДТ” при Община Пловдив е постановил обоснован и законосъобразен административен акт. Това има като крайна последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съдът. Тя ще следва да бъде отхвърлена.
11. До извод в противната насока не води приетата по делото СГЕ. Действително, от заключението на вещото лице по несъмнен начин се установява, че подписите за „Присъствал“ положени в Протокол № 376/02.02.2024 г. и Протокол № 464/12.02.2024 г. (обективиращи резултатите от извършените посещения на постоянния адрес на жалбоподателката за връчване на АУЗД № 66-1/09.01.2024 г.) не са изпълнени от Н. П. Д.. Това обстоятелство обаче, не може да повлияе върху материалната доказателствена сила на обсъжданите протоколи като официални свидетелстващи документи.
Същественото в случая е, протоколът да бъде съобразен с изискванията на закона, за да породи предвидените в чл. 50, ал. 1 ДОПК правни последици. Следователно, същият следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл. 50, ал. 2 ДОПК реквизити. Освен тези реквизити, следва да се обърне внимание на още едно важно изискване и то е свързано с подписването на протокола. Принципно, това е “завършекът” на формата на този констативен акт. Изискванията в това отношение са актът да бъде подписан от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице /чл. 50, ал. 3 от ДОПК/. Подписите на посочените субекти обаче, нямат еднакво процесуално значение. На съдбата на протокола би могло да се отрази само подписът на органа, който го е съставил, доколкото липсата му прави акта недействителен от процесуална гледна точка. Действието или изявлението не следва да се считат извършени, съответно фактите и обстоятелствата отразени в него не следва да се счита за установени.
Настоящият случай не е такъв, доколкото неавтентичност е установена само по отношение на подписа на вписания в процесните протоколи свидетел, а ДОПК не съдържа изискване протоколи от категорията на процесните да бъдат подписани и от свидетели, присъствали на извършеното действие.
Ето защо, дали протоколът ще бъде подписан от свидетел или не, или подписът му ще е подправен, няма как да се отрази на неговата доказателствена сила.
V. За разноските:
12. При посочения изход на спора, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Община Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 1000 лв., изчислен съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното и на основание чл. 147, ал. 3 от ДОПК, Пловдивският административен съд, ІI отделение, XVІI състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. Д. К., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] адрес посочен в жалбата [населено място], [улица], ет. 3, против Решение № 25/07.06.2024 г. на Директора на Дирекция “Местни данъци и такси“ („МДТ“) при Община Пловдив, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 24 СГ - 132/15.04.2024 г., по описа на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив, подадена от жалбоподателката, срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 66-1/09.01.2024 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и чл. 96 от ЗМДТ от С. П. П., на длъжност главен инспектор в отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "МДТ" при Община Пловдив.
ОСЪЖДА Ф. Д. К., с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица] адрес посочен в жалбата [населено място], [улица], ет. 3, да заплати на Община Пловдив, сумата от 1000 лв., представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |