Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 03.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV-Д въззивен състав, в публично
заседание, проведено на двадесет и
трети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 1552 по
описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 252338
от 23.10.2019 г., постановено по гр. д. № 13212/2019 г., по описа на СРС, 85-ти
състав е отхвърлен предявеният от Й.И.К., ЕГН ********** срещу И.И.К., ЕГН **********
и П.Г.К., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД за
осъждането на ответниците И.К. и П.К. да освободят и предадат на ищцата Й.К.
зает за послужване недвижим имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в
гр. София, ул. *******.
С решението и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.И.К., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза
на И.И.К., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН ********** сумата от 300 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС.
В срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК от името на ищцата Й.И.К., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Г. е
депозирана въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с която последното
се обжалва в цялост. В жалбата се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се доводи за неправилност на
изводите на първоинстанционния съд в частта, с която е приел, че от страна на
ищцата в производството не е доказано наличието на заемно правоотношение между
страните в производството с предмет процесния недвижим имот. В тази връзка се
излагат твърдения, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
безспорно се установява, че считано от 1971 г. въззивницата живее в процесния
имот, както и че в качеството си на носител на вещно право на ползване върху
имота е допуснала ответниците в процесното жилище. Поддържа се, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че договорът за заем е
неформален договор, като се сочи, че от събраните писмени доказателства и
свидетелски показания безспорно е установено наличието на заемно правоотношение
между страните в производството с предмет процесния недвижим имот, по силата на
което ищцата е имала качество заемодател, а ответниците – заемател. Твърди се,
че развалянето на договора за заем за послужване е безвиновно и не се дава срок
за изпълнение на другата страна, защото и без вина на ответниците, ищцата като
заемодател може винаги да поиска връщането на предадената в заем вещ. Твърди
се, че въззивницата в качеството на вещен ползвател на процесния имот е
предоставила в заем за послужване на ответниците процесния имот.
Моли се за
отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за уважаване на предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК от името на насрещните страни по жалбата И.И.К. и П.Г.К. е
депозиран общ отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва. Излагат
се подробни съображения за неоснователност на доводите, изложени в жалбата.
Поддържа се, че в производството не е установено наличието на твърдяното от
ищцовата страна заемно правоотношение между страните, поради което правилен се
явявал извода на първоинстанционния съд, че за ищцата не съществува възможност
да иска връщане на вещта на това основание. Поддържа се, че по силата на
процесния договор за прехвърляне на недвижи имот срещу задължение за издръжка и
гледане, ищцата не е могла да запази право на ползване върху частта от имота,
която вече е била собственост на първия ответник, респективно се твърди, че за
тази ½ идеална част от имота не е било учредено право на ползване.
Моли се за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран на 06.03.2019 г. с искова молба, подадена от името на Й.И.К.,
чрез адвокат Г. срещу И.И.К. и П.Г.К. с искане да бъдат осъдени ответниците да
освободят и предадат на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ от 86,49 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и две антрета, при съседи по
нотариален акт: изток – парк, запад – парк, север – С.С.В., юг – М.Г.М., отгоре
– П.П.П., отдолу – П.Д.Х., ведно с мазе № 5 и таванско помещение № 2.
В исковата молба
се твърди, че процесният недвижим имот е придобит от ищцата и нейния съпруг по
време на брака им, като след смъртта на последния на 21.04.1988 г., имотът
станал съсобствен между нея и двамата ѝ синове – С.И.К. и И.И.К., при
квоти: 4/6 идеални части за ищцата и по 1/6 идеална част за синове ѝ С.И.К.
и И.И.К..
Твърди се, че по
силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том I, рег. № 874, дело № 59/1999 г. на нотариус Р. Р.,
рег. № 203 в НК от 16.02.1999 г., ищцата дарила на сина си И.И.К. собствената
си 1/6 идеална част от процесния недвижим имот. Поддържа се, че по силата на
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том I, рег. № 875, дело № 60/1999
г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 в НК от 16.02.1999 г. С.И.К. дарил собствената
си 1/6 идеална част от процесния недвижим имот на ответника И.И.К..
Твърди се, че с
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 251, т. II, рег. № 3413,
дело № 275/1999 г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 в НК, ищцата е прехвърлила в
полза на сина си И.И.К. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот, като страните по договора за издръжка и гледане уговорили учредяване в
полза на ищцата и прехвърлител по договора за издръжка и гледане, на
безвъзмездно и пожизнено вещно право на ползване върху целия процесен недвижим
имот.
Поддържа се, че
именно в качеството си на вещен ползвател, ищцата е заела за послужване на
ответниците И.И.К., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН ********** процесното жилище,
и им е предоставила имота за временно и съвместно с нея обитаване. Твърди се,
че между страните в производството е налице валидно възникнало правоотношение
по заем за послужване, поради което за ищцата като заемодател и на основание
чл. 249, ал. 2 ЗЗД възниква право и възможност по всяко време да поиска обратно
заетата вещ, без да сочи изрична причина за това. Моли се за уважаване на
предявения иск.
С срока по чл.
131 ГПК от името на ответниците И.И.К., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН **********
е депозиран общ отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск.
Поддържа се, че по силата на сключения между ищцата и ответника И.К. договор прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
251, т. II, рег. № 3413, дело № 275/1999 г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 в НК,
ищцата си е запазила право на ползване само върху притежаваната от нея към
момента на сключване на договора ½ идеална част от процесния имот, но е
и върху притежаваната от ответника К. ½ идеална част. Моли се отхвърляне
на предявения иск.
С определение от
19.09.2019 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание
по гр. д. № 13212/2019 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, първоинстанционният
съд е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между страните
обстоятелство, че ответниците ползват една от стаите в процесния недвижим имот
при общо ползване с ищцовата страна на обслужващите сервизни помещения – кухня,
баня, тоалетна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
състав намира постановеното от СРС, 120-ти състав, решение за валидно и
допустимо.
По отношение на
неговата правилност и във връзка с доводите наведени във възивната жалба,
настоящият съдебен състав намира следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД – за осъждането на ответниците да освободят
и предадат на ищцата процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ от 86,49 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и две антрета, при съседи по
нотариален акт: изток – парк, запад – парк, север – С.С.В., юг – М.Г.М., отгоре
– П.П.П., отдолу – П.Д.Х., ведно с мазе № 5 и таванско помещение № 2 след
прекратяване на договор за заем, с предмет горепосочения недвижим имот, сключен
между страните в настоящото производство.
Съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК),
за уважаване на иска за предаване на имота в тежестта на ищеца е да докаже:
съществуването на валидно възникнало облигационно правоотношение по заем за
послужване, по силата на което заетата за послужване вещ е предадена на ответниците
- заематели и волеизявление от страна на ищеца до ответниците за връщане на
заетата за послужване вещ, което да е достигнало до ответниците. Ответниците
следва да докажат правопогасяващите и правоотричащите си възражения.
Настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че определянето на правната
квалификация е задължение на съда, като същият не е обвързан от евентуално
дадената такава в исковата молба и следва сам да определи квалификацията на
исковете, с който е сезиран, въз основа на твърденията, изложени от ищеца с
исковата молба. В конкретния случай с исковата молба се твърди, че в качеството
си на вещен ползвател на процесния недвижим имот, ищцата е предала в заем за
послужване на ответниците същия имот, като на основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД и
доколкото времето и целта на ползването не са определени, същата по всяко време
и без изрична причина може да поиска връщането на вещта. При така изложените
твърдения в исковата молба, настоящият съдебен състав намира, че правилно
първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск, като такъв по чл. 249,
ал. 2 ЗЗД.
От приетия по
делото нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавна
земя по стопански начин от жилищно строителна кооперация се установява, че
ищцата Й.К. и съпругът ѝ И.Г.К. са придобили на 25.01.1971 г.
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 6,
находящ се в гр. София, ул. *******, със застроена площ от 86,49 кв.м., състоящ
се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна и две антрета.
От приетото по
делото Удостоверение за наследници за лицето И.Г.К. се установява, че същият е
починал на 21.04.1988 г., като е оставил за наследници съпругата си Й.И.К. и
синовете си С.И.К. и И.И.К..
От приетия по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 52, том I, рег. № 874, дело
№ 59/1999 г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 в НК от 16.02.1999 г. се установява,
че на 16.02.1999 г. ищцата Й.К. е дарила на сина си И.И.К. собствената си 1/6
идеална част от процесния недвижим имот.
От приетия по
делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том I, рег. № 875, дело
№ 60/1999 г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 в НК от 16.02.1999 г. се установява,
че на 16.02.1999 г. С.И.К. дарил собствената си 1/6 идеална част от процесния
недвижим имот на ответника И.И.К..
От приетия по
делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 251, т. II, рег. № 3413, дело № 275/1999 г. на нотариус Р.
Р., рег. № 203 в НК се установява, че на 25.05.1999 г. ищцата е прехвърлила в
полза на сина си И.И.К. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим
имот. Видно от уговорките, обективирани в горепосочения нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, страните
по договора са уговорили, че прехвърлителката си запазва правото да обитава
целия имот докато е жива, като не се допуска отдаването на имота под наем.
Първият спорен
между страните въпрос, който следва да намери разрешение в производството е
този, дали с така посочената уговорка, обективирана в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, в полза на
ответницата Й.К. е учредено вещно право на ползване върху целия имот, или само
върху притежаваната от нея към момента на сключване на договора ½
идеална част от процесния имот.
Настоящият
съдебен състав намира, че този въпрос е релевантен към предмета на делото,
доколкото видно от твърденията в исковата молба, ищцата твърди, че именно в
качеството си на вещен ползвател на целия имот е предала в заем за послужване
на ответниците процесния имот.
Тълкувайки в
духа на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, уговорката в нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, предвиждаща, че
прехвърлителката
/ищца в настоящото производство/ си запазва правото безвъзмездно да обитава
целия имот докато е жива, настоящият съдебен състав намира, че по силата на
същата в полза на ищцата Й.К. е учредено вещно право на ползване върху целия
процесен имот. Действително към момента на сключване на договора ищцата е била
собственик само на ½ идеална част от имота, както твърдят ответниците,
това обстоятелство обаче не е пречка собственика на вещта да учреди в нейна
полза вещно право на ползване върху целия имот, а не само върху частта, предмет
на договора за издръжка и гледане. Този извод се налага при буквалното
тълкуване на цитираната уговорка, обективирана в приетия по делото нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
съгласно която в полза на ищцата възниква право безвъзмездно и пожизнено да
ползва целия имот, предмет на
договора. Ако волята на страните по договора е била да се учреди право на
ползване в полза на прехвърлителката /ищца в настоящото производство/ само за
притежаваната от нея преди сключването на договора и прехвърлена по силата на
същия в полза на ответника К. ½ идеална част от процесния имот, то
същите е щяло да включат именно такава уговорка в договора, каквото в случая не
е направено. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по силата
на уговорките, обективирани в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане № 251, т. II, рег. № 3413, дело №
275/1999 г. на нотариус Р. Р., рег. № 203 в полза на ищцата Й.К. е учредено
пожизнено право на ползване върху целия процесен недвижим имот.
Следващият
спорен между страните по делото въпрос е този, касаещ наличието на валидно
възникнало между тях облигационно правоотношение по договор за заем за
послужване, по силата на който ищцата е предала за временно ползване на
ответниците процесния недвижим имот.
За
установяването на обстоятелства относно сключен между страните в производството
договор за заем за послужване, с предмет процесния недвижим имот, по делото е
разпитан свидетеля С.К. /сина на ищцата Й.К. и брат на ответника И.К./. В
разпита си пред първоинстанционния съд, свидетелят заявява, че в процесния
апартамент живеят ищцата Й.К. и ответникът И.К., заедно със своето семейство.
Заявява, че ответникът К. живее в апартамента от 1988 г., като преди тази дата
го е посещавал като гост, доколкото полагал военна служба извън София. Заявява,
че договорености между страните във връзка с процесния апартамент няма.
Обстоятелството,
че ответниците живеят в процесния имот от 1988 г. се установява и от
показанията на разпитания по делото свидетел М.Д..
Съдът
анализирайки в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира, че не е установено по безспорен и категоричен начин в производството наличието
на валидно възникнало между страните в производството облигационно
правоотношение по договор за заем за послужване с предмет процесния недвижим
имот, по силата на което ищцата да е предала за временно ползване на
ответниците същия и за последните е възникнало задължение за връщане на вещта.
Дори напротив, изрично в разпита си пред първоинстанционния съд свидетелят С.К.
заявява, че между страните не е имало договорености във връзка с процесния
апартамент.
Действително по
делото се установи, а и не е спорно между страните, че ответниците обитават
част от процесния имот, но не се установи от събраните по делото доказателства,
че това ползване се осъществява въз основа на сключен с ищцата договор за заем
за послужване, както се твърди в исковата молба.
Съгласно чл. 6,
ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се
определят от страните. Следователно съдът е длъжен да се произнесе само по
исканията, с които е сезиран от страните и въз основа на твърденията, изложени
в исковата молба. Доколкото ищцата основава претенцията си на валидно
възникнало между страните облигационно правоотношение по неформален договор за
заем за послужване, с предмет процесния недвижим имот, каквото не се установи
да е сключено между страните по спора, то предявения иск се явява неоснователен
и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.
Правилно е
посочено от първоинстанционния съд, че в случай, че ищцата търси защита на
учредено ограничено вещно право на ползване, то същото следва да се реализира с
предявяване на съответен собственически или владелчески иск.
Предвид
гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е
неоснователна, респективно обжалваното с нея първоинстанционно решение следва
да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в производството пред СГС:
При този изход
на спора право на разноски в производстовото пред СГС имат въззиваемите И.И.К.,
ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН **********. От името на същите своевременно е направено
искане за присъждане на разноски във въззивното производство, като са
представени и доказателства за извършването на такива, а именно за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Предвид горното
и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК Й.И.К., ЕГН ********** следва да
бъде осъдена да заплати в полза на И.И.К., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 252338 от 23.10.2019 г.,
постановено по гр. д. № 13212/2019 г., по описа на СРС, 85-ти състав.
ОСЪЖДА Й.И.К., ЕГН ********** с адрес: *** да
заплати в полза на И.И.К., ЕГН ********** и П.Г.К., ЕГН **********, и двамата с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, сумата от 300 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.