П Р О Т О К О Л

                                               гр. Русе, 28.05.2014  г. 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

 публично съдебно заседание на двадесет и осми май 2014 г. в състав:

 

                                                               Председател : СВИЛЕН СИРМАНОВ

                                                Съдебни заседатели :  

                                                                                                                                                                  

при участието на секретаря…М.П.……………………

и прокурора  ДОБРОМИРА КОЖУХАРОВА…………….сложи за разглеждане

НОХ дело № 293……..по описа за……… 2014….г……………………..докладвано

от………ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..……

На именното повикване в 15,34 часа се явиха: 

 

СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимата  А.М.Ф. и на осн.чл.309, ал.1 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подс.А.М.Ф. – „ПОДПИСКА”.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр.Велико Търново.

 

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

 

 

 

СЕКРЕТАР:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

О. п. – Р., е обвинила под­съ­ди­мата А.М.Ф., родена на ***г*** с постоянен и настоящ адрес в с.гр., в това, че в периода от 27.05.2011г. до 14.06.2011 год., включително, в Р., при условията на продължавано престъпление, на шест пъти, за да получи кредит, представила неверни сведения в: „Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица” към искане за кредит за текущо потребление с вх.№11-00-726, представена пред банка „ДСК” ЕАД; „Искане за отпускане на потребителски кредит” вх.№ 1586, представено пред „У. Б.” АД; „Искане за кредит + кредитна карта от 31.05.2011г. по сделка № 345917, представено пред „Р. Б.” ЕАД; „Искане за отпускане на потребителски кредит с рег.ВД0640/31.05.2011г.”, представено пред „С.” ЕАД, клон Р.; „Данни по искане за кредит” № 4418441, представено пред „С. ж. е.” АД и в „Искане за кредит и декларация за икономическа свързаност с други лица” от 14.06.2011г., представено пред „П. и. б.” АД, клон Р., че няма деца и други кредити, престъпление по чл.248„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на О. п. – Р., поддържа обвинението, което счита за доказано. Предлага подсъдимата А.Ф. да бъде призната за виновна в извършване на по­со­ченото в обвинителния акт престъпление. Счита, че са налице предпоставките на закона същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер под средата на предвидения в чл.78„а” от НК.

По разпореждане на съда, е проведено предварително изслушване, при което подсъдимата А.М.Ф. и упълно­мощеният от нея защитник адв.А.С. ***, дават съ­гласие да не се провежда разпит на всички посочени свидетели и ве­що­то лице, посочени в приложението към обвинителния акт.

В съдебно заседание, подсъдимата А.М.Ф. отказва да дава обяснения. В защитната си реч фактически признава обвинението и в последната си дума изразява съжаление за извършеното. Упълномощеният от подсъдимата защитник, адв.А. С. признава фактическите положения, съдържащи се в обвинител­ния акт и моли при условията на чл.78„а” от НК, подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на минимално по раз­мер административно наказание.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимата А.М.Ф. е родена на ***г***. Не е осъждана. Завършила е средно образование в Т. по о.. Била назначена по трудов договор в „С. с. 2006” ЕООД – Р., считано от 01.06.2010г. с едноличен собственик на капитала и управител свид.К. М. К.. Нетното й трудово възнаграждение било в размер на около 630 лв., но тя само се водела на работа, а фактически живеела в извънбрачно съжителство със сина на управителя - свид.И. К. М.. От него имала родени две деца: К. И. К., роден на ***г. и А.-М. И. К., родена на ***г.

В края на май и началото на юни 2011г. подс.Ф. се нуждаела от парични средства, които решила да си набави чрез кредити от различни банки. Към този момент всички кредитни институции били длъжни до 15-то число, на всеки месец да предоставят в Централния кредитен регистър (ЦКР) информация за текущото състояние на активните кредити, включваща данни към последната дата на предходния месец (Наредба № 22 на БНБ). По този начин, от първо до петнадесето число на всеки месец, информацията в ЦКР не била актуална. Тъй като трудовото възнаграждение на подсъдимата не било високо, тя решила да премълчи обстоятелството, че има деца, с цел доходите й да отговарят на изискванията за отпускане на съответната сума. Също така при всеки следващ кредит обвиняемата премълчавала, че има и други кредити. По този начин подс.Ф. извършила следното:

1. На 27.05.2011г. посетила офис на „ДСК” ЕАД – С. в Р., като се явила при свид.В. П., изпълняващ длъжността „кредитен инспектор”. Попълнила искане за кредит за текущо потребление с вх.№11-00-726 и декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица. Поискала да й бъдат отпуснати €5000. Декларирала неверни обстоятелства - че няма деца и подписала искането. В резултат, на 02.06.2011г. бил сключен договор за потребителски кредит. Поисканата сума й била отпусната и съответно усвоена.

2. На 30.05.2011г. подс.Ф. се явила при свид.А. Н., работеща като специалист в „У. Б.” – Р.. Попълнила искане за отпускане на потребителски кредит вх.№ 1586, в което пожелала да й бъде отпуснат кредит в размер €7500. В него пропуснала да посочи, че има родени две деца и подписала искането. По това време заплатата й се превеждала от близо година в банката, което я правело привлекателен клиент, но понеже се водела неомъжена, банката изискала поръчител. Такъв станал свид.К. К. и на 02.06.2011г. бил сключен договор за потребителски кредит. Отпусната с него сума €7500 била усвоена от подсъдимата.

3. На 31.05.2011г. подс.Ф. *** на „Р.” АД – С., като се явила при свид.М. К., изпълняващ длъжност „кредитен специалист”. Попълнила искане за кредит + кредитна карта по сделка № 345917, в което пожелала отпускане на кредит в размер 5000 евро. В искането пропуснала да посочи, че към момента има родени две деца и го подписала. Централното ръководство на банката одобрило искането и на 01.06.2011г. бил сключен договор за потребителски кредит, с който й се отпускала изцяло поисканата сума, която била усвоена от нея.

4. На същата дата подс.Ф. отишла при свид.Е. И., която работела като кредитен консултант в офис на „С.” ЕАД - гр.С., намиращ се в Р.. Попълнила искане за отпускане на потребителски кредит с рег.№ ВД0640, в което заявила отпускането на кредит в размер на 10 000 лв. В него отразила невярното обстоятелство, че няма деца, след което се подписала. Кредитът бил одобрен, но в размер само на 5 000 лв. Като узнала това подсъдимата отговорила на свид.Иванова, че ще си помисли, но на 02.06.2011г. я уведомила, че е съгласна. Бил сключен договор за потребителски кредит, с който банката й отпуснала посочената сума. Кредитът бил усвоен от подс.Ф. на 03.06.2011г.

5. На 03.06.2011г. подс.Ф. посетила „С. ж. е.” АД - клон Р., където се явила при свид.В. В., изпълняващ длъжността „отговорник на офис”. Попълнила данни по Искане за кредит № 4418441, в което заявила отпускането на кредит в размер 5000 лв. В него отразила неверните обстоятелства, че няма родени деца и че има вече отпуснати кредити в други банки, след което се подписала. Към този момент вече й били отпуснати и реално усвоени всички описани по-горе кредити. В резултат, на 06.06.2011г. бил сключен договор за потребителски кредит, като й била отпусната посочената сума. При усвояването на кредита, по неизвестни причини подсъдимата оставила по сметката 150,25 лв. От тях, на 25.06.2011г. била удържана първата вноска по кредита. С остатъка от тази сума в размер 96,48 лв. била погасена част от втората вноска, като размерът й бил допълнен с 31,43 лв., прехвърлени от служебно закрит спестовен влог на подсъдимата в същата банка. Самата тя, не е направила нито една вноска по кредите.

6. На 14.06.2011г. подс.Ф. се явила при свид.В. Г., работеща като кредитен специалист в „П. и. б.” АД. Попълнила данни по искане за кредит, както и декларация за икономическа свързаност с други лица. Поискала отпускане на кредит в размер 10 000 лв., като представила неверни обстоятелства - че няма деца, нито други кредити, след което подписала искането. Към този момент вече й били отпуснати и реално усвоени кредитите по предходните пет пункта. В резултат на това бил сключен договор за потребителски кредит, като й била отпусната посочената сума, а кредитът - усвоен.

На 22.06.2011г. трудовият договор на подсъдимата бил прекратен. Впоследствие нито един от кредитите не бил обслужван, поради което всички те станали предсрочно изискуеми.

Тези фактически положения съдът приема за доказани според показанията на свидетелите Д. Д., Е. И., А. Н., В. В., К. К., И. М., В. Г., В. П., С. М., М. К., прочетени по реда на чл.283, вр. чл.273 ал.1 от НПК, както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства - удостоверения за семейно положение, справки от ТДНАП, кредитни досиета, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, автобиография, справка за съдимост и графологична експертиза.

Приетата фактическа обстановка всъщност е безспорна. Въпреки, че на досъдебното производство подсъдимата не се признала за виновна, тя не дала обяснения и не е направила никакви доказателствени искания. Така всички събрани доказателства безпротиворечиво се допълват и доказват тезата на обвинението.

При анализа на установените фактически положения, съдът пре­це­нява, че по отношение подсъдимата А.М.Ф. са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.248„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК,тъй като в периода от 27.05.2011г. до 14.06.2011г., в Р., при условията на продължавано престъпление, на шест пъти, за да получи кредит, представила неверни сведения в: „Декларация за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица” към искане за кредит за текущо потребление с вх.№11-00-726, от 27.05.2011г., представена пред банка „ДСК” ЕАД; „Искане за отпускане на потребителски кредит” вх.№1586, от 15.05.2011г., представено пред „У. Б.” АД; „Искане за кредит + кредитна карта от 31.05.2011г. по сделка №345917, представено пред „Р. Б.” ЕАД; „Искане за отпускане на потребителски кредит” с рег.ВД0640/31.05.2011г., представено пред „С.” ЕАД, клон Русе; „Данни по искане за кредит” №4418441, от 03.06.2011г., представено пред „С. Ж. Е.” АД; „Искане за кредит и декларация за икономическа свързаност с други лица” от 14.06.2011г., представено пред „П. и. б.” АД, клон Р.

През целия инкриминиран период подсъдимата имала родени две деца, а при попълването на декларациите пред „С. ж. е” АД - клон Русе на 03.06.2011г. и пред „П. и. б.” АД на 14.06.2011г. подсъдимита вече имала отпуснати и усвоени кредити. Като пропуснала тези обстоятелства в съответните декларации, предшестващи отпускането на кредити във всяка една банка, тя фактически декларирала неверните обстоятелства, че няма деца и няма отпуснати кредити от други банки. Престъплението е извършено чрез бездействие. При попълване на декларациите подсъдимата не вписала в тях обективно съществуващи обстоятелства, които била длъжна да посочи. Това сторила с цел да се представи пред кредитните институции като по-атрактивен и привлекателен клиент, с което да ги мотивира за сключване на договорите и отпускане на поисканите кредити.

Налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като извършените шест отделни деяния осъществяват съставите на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при сходна фактическо обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна  продължение на предшестващите.

Деянието е извършено от подс.Ф. при пряк умисъл. При осъществяването му тя била пълнолетна и вменяема, поради което можела да разбира свой­­ството и значението на извършеното, както и да ръ­ководи постъпките си. Съзнавала и наличието на всички признаци на състава, включително наличието на множество престъпления, като представите за тях фор­мирали ин­те­лектуалния момент на умисъла й. Наличен е и волевия момент, тъй като, с цел придобиване на имотна облага, тя се съгласявала с настъпването на общественоопасните последици, които предвиждала.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Ф. за престъплението по чл.248„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, съдът съобрази, че са налице всички предпоставки за освобождаване на подсъдимата от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание. Тя е пълнолетна, извършила е умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до три години. Не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда в Гл.VІІІ, Раздел VІ от НК. От престъплението няма настъпили имуществени вреди. Тук следва да се има предвид, че вредите за шестте банки са настъпили на договорно, а не на деликтно основание. Престъплението е формално и въпросът, дали само невярното деклариране е мотивирало кредитните институции за сключване на договорите е без значение. С подаването на декларация с невярно съдържание подсъдимата вече е осъществила състава на престъплението по чл.248„а” ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и последващите събития са ирелевантни за съставомерността  му. Загубите за бан­ките са резултат от последващо събитие - сключването на договори за кредит, които са и правното основание за събиране на незаплатените вноски. От доказателствата  по делото се установява, че всички банки вече са се насочили към принудителното им събиране и признаването на тези суми за вреди от процесното деяние би довело до недопустимо обогатяване на кредиторите, в резултат от повторното им събиране и на деликтно основание.

С оглед наличието на всички предпоставки, Окръжният съд преценява, че подсъдимата А.Ф. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лв. Като преценява какъв да бъде нейният размер, съдът взе предвид, липсата на минали осъждания, проявеното в последната дума съжаление за извършеното и наличието на деца (към настоящия момент вече три) за които да се грижи. От друга страна взе предвид упоритостта в умисъла, проявена от подсъдимата.

При превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът отмери административно наказание глоба в размер две хиляди лв. Това наказание е достатъчно за постигане целите на чл.12 от ЗАНН, при минимално приложение на наказателна репресия.

Причина за извършване на престъплението е стремеж за материално облагодетелстване по неправомерен начин и неспазване на установения в страната правен ред.

Подсъдимата трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.       

Пред­се­да­тел: