№ 810
гр. Варна, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.в
Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря ЦветелИ. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100500650 по описа за 2021 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото въззивно дело е образувано по пет въззивни жалби против решение №
2994 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 11222 по описа за 2018 г. на Районен съд –
Варна, тридесет и първи състав, с което е прието за установено в отношенията между ИН. Н.
П. и В. Б. К. при участието на третото лице помагач на страната на ответника К. - Д. ЕФТ.
ЕФТ. -, че ищцата е собственик на 7,05 кв.м идеални части от апартамент № 3 с адрес в ***,
състоящ се от входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и
тераса, при съседи на същия етаж № ***, под обекта № ***, № ***, № *** и над обекта №
***, целият с площ от 61,69 кв.м, а с идеалните части – 74,13 кв.м, с идентификатор ***,
заедно с изба № 8 с площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, и е осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до
претендираната ½ идеална част от обекта; прието е за установено в отношенията между ИН.
Н. П. и Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР., че ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от гараж
№ 3 с адрес в *** с идентификатор ***, при съседи на същия етаж № *** и над обекта №
*** и № ***, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77 кв.м и 4,2596 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и са осъдени
ответниците да предадат посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС,
като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ¼ идеална част от обекта,
продадена от Д. ЕФТ. ЕФТ. в полза на ответниците; прието е за установено в отношенията
между ИН. Н. П. и В. С. ОСМ., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални части от
апартамент № 1 с адрес в *** с идентификатор ***, при съседи на същия етаж № ***, под
обекта №№ ***, ***3 и над обекта № ***, целият с площ от 59,63 кв.м, а с идеалните части –
71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е
осъдена ответницата да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108
от ЗС, като е отхвърлена претенцията за разликата до претендираната ½ идеална част от
1
обекта, продадена от Д. ЕФТ. ЕФТ. в полза на ответника; допуснато е на основание член 33,
алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на ИН. Н. П. на прехвърления с договор за покупко-
продажба обективиран в нотариален акт /НА/ № 11, том ІІ, рег.№ 4056, нот.д.№ 203 от
02.12.2014 г. от Д. ЕФТ. ЕФТ. на В. Б. К. апартамент № 3 с адрес в ***, състоящ се от
входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи
на същия етаж № ***, под обекта № ***, № ***, № *** и над обекта № ***, целият с площ
от 61,69 кв.м, а с идеалните части - 74,13 кв.м и с идентификатор № ***, заедно с изба № 8 с
площ от 7,15 кв.м и 7,6012 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж, след приспадане на собствените на П. 7,05 кв.м идеални части за сумата от 30 314,03
евро, която купувачът ИН. Н. П. следва да заплати на В. Б. К. в едномесечен срок от влизане
в сила на решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза
на ИН. Н. П. на прехвърлените с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 15, том
ІІ, рег.№ 4140, нот.д.№ 207 от 02.12.2014 г. от Д. ЕФТ. ЕФТ. на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. ½
идеална част от гараж № 3 с адрес в *** с идентификатор № ***, при съседи на същия етаж
№ *** и над обекта № *** и № ***, целият с площ от 36,80 кв.м, а с идеалните части – 43,77
кв.м и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, след
приспадане на собствените на П. 2,08 кв.м идеални части за сумата от 2 280,16 евро, която
купувачът ИН. Н. П. следва да заплати солидарно на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. в едномесечен
срок от влизане в сила на решението; допуснато е на основание член 33, алинея 2 от ЗС
изкупуване в полза на ИН. Н. П. на прехвърления с договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 149, том І, рег.№ 3250, нот.д.№ 146 от 24.08.2017 г. от Д. ЕФТ. ЕФТ. на
В. С. ОСМ. апартамент № 1 с адрес в *** с идентификатор № ***, при съседи на същия
етаж № ***, под обекта № ***4, № ***3 и над обекта № ***, целият с площ от 59,63 кв.м, а с
идеалните части – 71,19 кв.м и 7,0630 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, след приспадане на собствените на П. 6,77 кв.м идеални части за сумата
от 54 294,46 лева, която купувачът ИН. Н. П. следва да заплати на В. С. ОСМ. в едномесечен
срок от влизане в сила на решението; осъдена е В. Б. К. да заплати на ИН. Н. П. сумата от
1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдени са Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. да заплатят
на ИН. Н. П. сумата от 707,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдена е В. С. ОСМ. да
заплати на ИН. Н. П. сумата от 1 655,79 лева на основание член 78 от ГПК; осъдена е ИН. Н.
П. да заплати на В. Б. К. сумата от 1 282,50 лева, на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. сумата от 675
лева, на В. С. ОСМ. сумата от 497,94 лева, разноски по делото на основание член 78, алинея
3 от ГПК, както следва:
1/ на ИН. Н. П. чрез адвокат С.К., в която се излага, че решението е неправилно поради
допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния
закон и необоснованост. Оспорва изводите на съда в обжалваното решение по иска с правно
основание член 108 от ЗС, а именно: че НА № 90 от 09.09.2005 г. за учредяване право на
строеж е симулативен, тъй като прикрива договор за замяна под условие, както и че ищцата
е собственик при условия на СИО само на 7,05 кв.м идеални части от апартамент № 3, на
2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 и на 6,77 кв.м идеални части от апартамент № 1, които
са получени над размера на обезщетението от 167,84 кв.м, а не на претендираните ½ идеална
част от процесните обекти. Счита, че първоинстанционният съд погрешно е достигнал до
извода, че ищцата е станала съсобственик при условия на СИО само на 31,79 кв.м идеални
части от всички обекти, позовавайки се на уговорката в раздел II, точка 6 от договора за
възлагане на строителство. Посочва, че ВРС не е изложил мотиви въз основа на кои факти и
доказателства е достигнал до този извод, не е съобразил и представените по делото фактури,
нареждания и разписки, представляващи доказателства за извършени плащания от ищцата
чрез нейния баща и получени от строителната фирма за осъществяване на строителството,
както и заключението на назначената ССчЕ. Твърди, че момента на придобиване на правото
на собственост върху вещните права за осъществяване на бъдещо строителство е по време
на брака между И.П. и Д.Е.. Въззивницата е придобила собствеността върху вещните права
2
по силата на покупка на правото на строеж при заплащане на цена. Срещу парични средства,
заплатени от съпрузите, е осъществено и фактическото строителство на обектите, за които
тези права са закупени. В жалбата се излага още, че са представени доказателства за
действително платени и получени от строителната фирма средства – за продажбата на
правото на строеж и за фактическото строителство. Твърди се, че произходът на средствата е
семеен и трите обекта са придобити в режим на СИО, поради което ищцата притежава
половИ.та от собствеността и на това основание има правото да изкупи за тази част
продадените на трети лица процесни имоти. По отношение на иска с правно основание член
33, алинея 2 от ЗС жалбоподателката счита, че неправилно установената фактическа
обстановка и формираните въз основа на нея погрешни правни изводи по иска с правно
основание член 108 от ЗС са довели и до неправилно определяне на условията за изкупуване
на процесните имоти.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
уважени изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от В. Б. К. чрез адвокат П.
М., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се подробни съображения за
опровергаване доводите на въззивника. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно и за присъждане на
разноски.
Депозиран е също отговор от Д. ЕФТ. ЕФТ. чрез адвокат Н.Ж., в който са изложени
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли за оставянето й без
уважение.
Постъпил е и отговор от Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. чрез адвокат Д.П., с който се оспорва
подадената от ИН. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и
необоснована. Излагат се подробни съображения, с които се оспорват изложените във
въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение. Моли се въззивната
жалба да бъде оставена без уважение и да бъде постановено решение, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
Депозиран е също отговор от В. С. ОСМ. чрез адвокат Д.П., с който се оспорва
подадената от ИН. Н. П. въззивна жалба, като се излага, че същата е неоснователна и
необоснована. Излагат се подробни съображения за опровергаване доводите на въззивника.
Моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и за постановяване на решение, с което
да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, както и за присъждане на разноски в двете
инстанции.;
2/ на Д. ЕФТ. ЕФТ. чрез адвокат Н.Ж., в която се излагат съображения за
неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното
решение. Излага, че първоинстанционният съд е излязъл извън очертания в исковата молба
и твърденията на страните предмет на делото и разпределената доказателствена тежест в
процеса, като е обсъждал като основание за възникналата СИО между ищцата и Д.Е.
възмездно придобиване на 31,79 кв.м, съгласно член 6 от договор за възлагане и
проектиране на строеж от 27.10.2004 г. Оспорва изводът на съда в тази насока.
Жалбоподателят твърди, че на 11.02.2005 г. с нотариален акт за покупко-продажба Х.И.М. и
съпругата му Д. Д. М. заедно със съсобственика си Д.Е. са прехвърлили на „Жоел“ ЕООД
правото на собственост върху общо 100 кв.м от дворното място, като съгласно сключен на
27.10.2004 г. договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда, насрещната
престация не е парична, както е описана в договора, а е конкретизирано задължение на
дружеството да построи със свои сили и за своя сметка и да предаде на прехвърлителите
конкретно посочени в договора обекти. Посочва още, че НА № 146 от 14.02.2005 г. за
възмездно учредяване на право на строеж на процесните имоти за сумата от 734,55 лева, на
който основава правата си ищцата като придобити възмездно в режим на СИО, е нищожен
3
поради абсолютна симулация, тъй като страните по него не са имали намерения да уреждат
възмездно отношенията си, а същите са уредени в посочения договор от 27.10.2004 г. и НА
№ 118 от 14.02.2005 г., видно от които е налице пълна трансформация на лично имущество
на Д.Е. и ищцата няма принос за придобиване на процесните имоти. Посочва се още, че
знанието на ищцата за сключените договори е видно от споразумението, с което е
приключило бракоразводното дело между нея и Д.Е., в което са уредени имуществените им
отношения при прекратяване на брака, а именно – че страните нямат взаимни претенции от
имуществен характер. По отношение на иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС за
изкупуване на ½ идеална част от процесните имоти жалбоподателят излага, че ищцата е
пропуснала двумесечния срок за предявяване на претенцията, поради което същият е
неоснователен. Оспорва събраните по делото гласни доказателства в тази насока.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковете да бъдат
отхвърлени, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.;
3/ на В. С. ОСМ. чрез адвокат Д.П. в частта от решението, с която ВРС приема за
установено в отношенията между И.П. и В.О., че ищцата е собственик на 6,77 кв.м идеални
части от апартамент № 1 и осъжда ответницата да предаде посочените идеални части на
ищцата на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание член 33, алинея 2 от ЗС
и изкупуване в полза на ищцата на посочения имот за сумата от 54 294,46 лева. Излага се, че
решението в тази част е неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивницата посочва, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в
рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И.П. и Д.Е. са
закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй като такива
твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани доказателства в тази насока.
Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за паричната стойност на придобитите според
съда по време на брака 31,79 кв.м, както и дали цената им съответства на сумите по трите
фактури, представени от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените
идеални части. В жалбата се излага още, че не са обсъдени всички доказателства по делото,
което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д.Е. е възникнала СИО за 31,79 кв.м
общо за трите процесни имота, тъй като видно от съдържанието на договора от 27.10.2004 г.,
целта на собствениците на земята е била да възложат строителството на сграда, в която да
получат като обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където изрично е посочено, че
обектите, върху които се учредява право на строеж „представляват индивидуална
собственост на суперфициара Д. ЕФТ. ЕФТ., който може да се разпорежда индивидуално с
тях.“ Следователно принос за реализиране на строителството на процесните обекти има
единствено Д.Е., тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена
сградата и процесните имоти в нея. Посочва се още, че видно от споразумението между
ищцата и Д.Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени имуществените
последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции от имуществен характер.
Въззивницата намира също, че неправилното решение по иска с правно основание член 108
от ЗС е довело до неправилен извод по отношение на иска с правно основание член 33,
алинея 2 от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за изкупуване на процесните
имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от узнаване на разпоредителните
сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските показания следва да бъдат преценени
при условията на член 172 от ГПК.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде върнато за ново
разглеждане. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
4
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.;
4/ на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. чрез адвокат Д.П., в която се излагат съображения за
неправилност на постановеното решение поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е оставил без уважение
искането за разпит трима свидетели, поискани с отговора на исковата молба за доказване
симулативността на сделката, обективирана в НА № 90, том IV, рег.№ 6843, нот.д.№ 637 от
09.09.2005 г., като по този начин е ограничена тяхната защита. Излага се още, че ВРС не се е
произнесъл и по направеното възражение за частична нищожност на сделката, обективирана
в НА № 90 от 09.09.2005 г. като привидна по отношение на договорената между страните
продажна цена, прикриваща комутативен договор за прехвърляне право на собственост и
учредяване право на строеж срещу задължение за строителство и прехвърляне на
самостоятелни обекти в новопостроената сграда вместо плащане. В тази връзка
въззивниците са поискали от съда да разкрие относителната симулация на сделката и на
основание член 17 от ЗЗД да прогласи действителността на прикритото съглашение, както и
да се приложат правилата на прикритото съглашение, като се приеме, че в изпълнение на
сделката, Д.Е. не е вложил парични средства със семеен произход, а лично имущество,
поради което процесният имот – гараж № 3 не е СИО, макар и придобит по време на брака с
ищцата, тъй като не е налице съвместен принос при реализиране на строителството.
Жалбоподателите считат, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, което е довело и до постановяване на неправилно решене по член 108 от ЗС. В
жалбата се посочва още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по правния спор в
рамките, очертани от ищцата в исковата молба, като погрешно е възприел, че И.П. и Д.Е. са
закупили идеални части в процесната сграда по време на брака им, тъй като такива
твърдения не са въвеждани от страните, нито са събирани доказателства в тази насока.
Твърди, че по делото не е изследван и въпроса за паричната стойност на придобитите според
съда по време на брака 31,79 кв.м, както и дали цената им съответства на сумите по трите
фактури, представени от ищцата и дали точно с тези плащания са заплатени посочените
идеални части. Въззивниците твърдят също, че не са обсъдени всички доказателства по
делото, което е довело до постановяване на неправилно решение. Посочва се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че между ищцата и Д.Е. е възникнала СИО за 31,79 кв.м
общо за трите процесни имота, тъй като видно от съдържанието на договора от 27.10.2004 г.,
целта на собствениците на земята е била да възложат строителството на сграда, в която да
получат като обезщетение самостоятелни обекти в своя изключителна собственост, каквото
изявление се съдържа и в точка 3 от НА № 90/2005 г., където е изрично посочено, че
обектите, върху които се учредява право на строеж „представляват индивидуална
собственост на суперфициара Д. ЕФТ. ЕФТ., който може да се разпорежда индивидуално с
тях.“ Следователно принос за реализиране на строителството на процесните обекти има
единствено Д.Е., тъй като само той е вложил лично имущество, за да бъде построена
сградата и процесните имоти в нея. В жалбата се излага още, че видно от споразумението
между ищцата и Д.Е., сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени
имуществените последици от развода и страните заявяват, че нямат претенции от
имуществен характер. Въззивниците намират също, че неправилното решение по иска с
правно основание член 108 от ЗС е довело до неправилен извод по отношение на иска с
правно основание член 33, алинея 2 от ЗС. Отделно от горното е изложено, че искането за
изкупуване на процесните имоти е направено извън преклузивния двумесечен срок от
узнаване на разпоредителните сделки. В тази връзка и изслушаните свидетелските
показания следва да бъдат преценени при условията на член 172 от ГПК.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло, или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
5
С уточняваща молба въззивниците са конкретизирали, че обжалват решението само в
частите, с които е прието за установено в отношенията между И.П. и Таня и Т.Т.и, че
ищцата е собственик на 2,08 кв.м идеални части от гараж № 3 и са осъдени ответниците да
предадат посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС, като е
допуснато на основание член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване в полза на ищцата на ½ идеална
част посочения имот за сумата от 2280,16 евро.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор от ИН. Н. П. чрез адвокат
С.К., с който същата се оспорва. Излагат се подробни съображения за опровергаване
доводите на въззивниците.;
5/ на В. Б. К. чрез адвокат П. М. в частта от решението, с която ВРС е приел за
установено, че И.П. е собственик на 7,05 кв.м от апартамент № 3 и е осъдил ответницата да
предаде владението върху тях на основание член 108 от ЗС, като е допуснато на основание
член 33, алинея 2 от ЗС изкупуване на описания недвижим имот от ищцата за сумата от 30
314,03 евро. Излага се, че решението в тази част е неправилно поради неточно прилагане на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения, немотивираност и превратна
преценка на събрания по делото доказателствен материал. Въззивницата посочва, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроси, които излизат извън обхвата на
спора, тъй като ищцата твърди, че правото й на собственост е придобито вследствие на
реализирано възмездно право на строеж, а не на доводи за придобити идеални части от
жилището в резултат на последващото им закупуване по време на брака. Твърди се още, че
наличието на уравнителна клауза в договора за строеж по никакъв начин не променя
правното основание, на което е придобита собствеността върху процесния апартамент № 3.
Същата е в резултат на учредено право на строеж върху притежаван от съсобствениците
поземлен имот, следователно е осъществено разпореждане с лично имущество.
Неравенството в престациите е породило единствено задължение за последваща
компенсация за тяхното уеднаквяване, но не и за прехвърляне на процесните 31,79 кв.м.
Въззивницата намира, че при липсата на доказано в хода на процеса плащане, то липсва и
съвместен принос на съпрузите. Представените в хода на процеса фактури и разписки не
установяват, че извършените плащания са по повод договора за възлагане и проектиране на
строеж. Посочва се още, че видно от подписаното споразумение между ищцата и Д.Е.,
сключено по бракоразводното дело между тях, са уредени имуществените последици от
развода и страните заявяват, че нямат претенции от имуществен характер. В жалбата е
изложено, че дори и да се приеме, че действително са заплатени средства за допълнителните
идеални части и част от тях да са били семейни, то е следвало да бъде направена съпоставка
каква част е придобита в резултат на трансформация и каква при съвместен принос. Намира
също, че изходът на спора по иска с правно основание член 108 от ЗС е обусловил и този по
иска с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС. Отделно от горното, в жалбата е посочено,
че се поддържа и направеното пред първоинстанционния съд възражение за неспазване на
предвидения в член 33, алинея 2 от ЗС преклузивен срок. Оспорват се и събраните в хода на
процеса гласни доказателства в тази насока.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции. В условията на евнетуалност е направено и възражение за
прекомерност по член 78, алинея 5 от ГПК.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК не са постъпили отговори.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата молба ищцата твърди, че била в брак с Д.Е., прекратен с развод на
18.12.2010 г. с решение на Варненски районен съд, постановено по гр.д.№ 12301/2010 г.
Сочи, че Д.Е. е бил собственик по силата на договор за дарение на ½ идеални части от
дворно място пл.№ 4689 в кв.1133 по плана на град Варна – 16-и подрайон, цялото с площ
от 412 кв.м, находящо се в ***, като с изявление, обективирано в нотариален акт /НА/ за
6
учредяване на право на строеж № 146, дело № 17197/2005 г. на Служба по вписвания -
Варна, съсобственикът „Жоел“ ЕООД е учредил възмездно в полза на Д.Е. право на строеж
върху посоченото дворно място, съставляващо УПИ III-564, идентичен с имот № 1133, за
следните обекти в бъдещата сграда: ½ идеална част от гараж № 3, находящ се на първи етаж
от жилищната сграда с площ от 36,80 кв.м, както и 4,2596 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 6,97кв.м за сумата от 72,05 лева, като
след построяването на сградата описаният имот е идентичен със самостоятелен обект в нея с
идентификатор № ***, съставляващ гараж с площ от 36,80 кв.м, разположен на етаж едно от
сграда № 5, находяща се в ***, както и 4,2596 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж, равняващи се на 6,97 кв.м; на апратамент № 1, находящ се на втори
етаж от жилищната сграда с площ от 59,63 кв.м, ведно с прилежащата изба № 5 с площ от
6,85 кв.м, както и 7,0630 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж равняващи се на 11,56 кв.м за сумата от 325,50 лева, като след построяването на
сградата, описаният имот е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№***, съставляващ апартамент № 1 с площ от 59,63 кв.м, разположен на етаж втори от
жилищна сграда № 5, находяща се в ***; на апартамент № 3, находящ се на втори етаж от
жилищната сграда с площ от 61,69 кв.м, както и 7,6012 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж, равняващи се на 12,44 кв.м за сумата от 337 лева, като след
построяването на сградата, описаният имот е идентичен със самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ***, съставляващ апартамент № 3 с площ от 61,69 кв.м, на втори етаж от
жилищна сграда № 5, находяща се в ***. Твърди се, че Д.Е. е придобил правото на строеж
върху описаните имоти възмездно по време на брака му с ищцата, поради което това право е
станало съпружеска имуществена общност /СИО/, като сградата е била построена в груб
строеж в края на 2006 г. и е била въведена в експлоатация на 08.02.2007 г., когато първият
ответник и ищцата са били все още в брак. Ищцата излага, че за описаните недвижими
имоти в новопострената жилищна сграда Д.Е. е признат за собственик с НА № 8 от
21.11.2014 г., дело № 200/2014 г. на нотариус Я.Н.. Твърди, че след прекратяване на брака
им между тях е възникнала обикновена съсобственост върху построените имоти при равни
квоти /по ½ идеална част/ за ищцата и за първия ответник. Сочи, че на 24.05.2018 г. след
посещение на адреса на сградата и разговор с ответницата Т. ХР. ТР., ищцата разбрала че
Д.Е. преди години се е разпоредил с всички имоти, като продал на ответницата В. Б. К. със
сделка, обективирана в НА за покупко-продажба № 11 от 02.12.2014 г., дело № 203/2014 г.
на нотариус Я.Н., правото на собственост върху имот с идентификатор №***, съставляващ
апартамент № 3, за цена в размер на 33 500 евро. С НА за продажба № 15 от 2014 г., дело №
207/2014 г. на нотариус Я.Н., ответникът Д. Е. продал на Т. ХР. ТР. правото на собственост
върху ½ идеална част от гараж с идентификатор № *** за цена в размер на 5 000 евро, като
към момента на продажбата купувачът Т.Т. е била в брак с ответника ТР. Н. ТР.. С НА №
149 от 2017 г., дело № 146/2017 г. на нотариус Я.Н., ответникът Д. Е. продал на В. С. О.
правото на собственост върху имот с идентификатор № *** съставляващ апартамент № 1, за
цена в размер на 60 000 лева. Твърди, че при прехвърляне на трите имота Д.Е. се е
разпоредил с ½ идеална част от тях, която не е негова собственост, а собственост на ищцата.
П. счита, че към момента на всяка една от разпоредителните сделки, Е. е бил собственик
само на ½ идеална част от апартамент № 1 и апратамент № 3 и на ¼ идеална част от гаража,
поради което ответниците - купувачи не са станали собственици на останалите идеални
части. Сочи, че Д.Е. при прехвърлянето на трите имота не е предложил на съсобственика му
да закупи собствените му идеални части от недвижимите имоти при условията, при които ги
е прехвърлил на тримата купувачи, с което е нарушил разпоредбата на член 33, алинея 2 от
ЗС.
Предявява искане съдът да постанови решение, с което:
1/ Да признае за установено по отношение на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР., че ИН. Н. П. е
собственик на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: ½ идеална част от самостоятелен
7
обект в сграда с идентификатор № ***, съставляващ гараж с площ от 36,80 кв.м, разположен
на етаж едно от сграда № 5, находяща се в ***, ведно с прилежащите 4,2596 % идеални
части от общите части на сградата, равняващи се на 6,97 кв.м идеални части, както и да
осъди Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. да предадат на ИН. Н. П., владението върху ¼ идеална части
от недвижимия имот;
2/ Да признае за установено по отношение на В. Б. К., че ИН. Н. П. е собственик на ½
идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №***, находяща се в ***, съставляващ апартамент № 3
разположен на етаж втори от жилищна сграда № 5, с площ от 61,69 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - имот с
идентификатор ***, ведно с прилежащата изба № 8, с площ от 7,15 кв.м, както и ведно с
7,6012 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 12,44 кв.м, както и да
осъди В. Б. К. да предаде на ИН. Н. П. владението върху ½ идеална част от недвижимия
имот;
3/ Да признае за установено по отношение на В. С. ОСМ., че ИН. Н. П. е собственик на
½ идеална част от правото на собственост върху следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор №*** находяща се в ***, съставляващ апартамент № 1
разположен на етаж втори от жилищна сграда № 5, с площ от 59,63 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - имот с идентификатор ***, под обекта - имот с
идентификатор ***4, ведно с прилежащата изба № 5, с площ от 6,85 кв.м, както и ведно с
7,0630 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 11,56 кв.м, както и да
осъди В. С. ОСМ. да предаде на ИН. Н. П. владението върху ½ идеална част от недвижимия
имот;
4/ Да допусне ИН. Н. П. в качеството и на съсобственик да изкупи по реда на член 33,
алинея 2 от ЗС следния недвижим имот: ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***, съставляващ апартамент № 3, чрез заместване и встъпване в правата
на В. Б. К. в качеството и на купувач по извършена с НА № 11 от 02.12.2014 г. на нотариус
Я.Н., при условията на сделката, а именно: за цена в размер на 29 857,20 лева;
5/ Да допусне ИН. Н. П. в качеството и на съсобственик да изкупи по реда на член 33,
алинея 2 от ЗС следния недвижим имот: ½ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***, съставляващ апартамент № 1, чрез заместване и встъпване в правата
на В. С. ОСМ. в качеството и на купувач по извършена с НА № 149 от 24.08.2017 г. на
нотариус Я.Н., при условията на сделката, а именно: за цена в размер на 28 851,20 лева;
6/ Да допусне ИН. Н. П. в качеството и на съсобственик да изкупи по реда на член 33,
алинея 2 от ЗС следния недвижим имот: ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор №***, съставляващ гараж с площ от 36,80 кв.м, чрез заместване и встъпване
на Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. в правата на в качеството им на купувачи по извършена с НА №
15 от 09.12.2014 г. на нотариус Я.Н., при условията на сделката, а именно: за цена в размер
на 3 239,90 лева.
В срока по член 131 от ГПК ответниците Т. ХР. ТР. и ТР. Н. ТР. са подали писмен
отговор на исковата молба, в който сочат, че считат предявения срещу тях иск за допустим,
но неоснователен. Възразяват, че правото на строеж в процесния имот гараж № 3 е
придобито от ищцата и Д.Е. в режим на СИО поради възмездност на сделката, като твърдят,
че Д.Е. е придобил, както дворното място, така и новопостроените в него имоти,
включително ½ идеална част от гараж № 3 на лично основание - дарение и суперфиция, за
която не са влагани парични средства - лични или със семеен произход. Правят възражение
за липса на съвместен принос на ищцата в придобиването на ½ идеална част от гараж № 3.
Твърдят, че е нямало реално плащане от продавача на купувача на цената, записана в НА за
учредяване право на строеж № 90 от 09.09.2005 г. на нотариус С.Д., както и че същата е
записана само формално в НА. Твърдят, че сделката е била привидна – относително
симулативна, която в съвкупност с други сделки са прикривали комутативен договор за
8
прехвърляне на право на собственост и учредяване на право на строеж срещу задължение за
строителство и прехвърляне на самостоятелни обекти в новопостроена сграда вместо
плащане. Твърдят, че прикритата уговорка се съдържа в документ, наименован договор за
възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004 г., който обективира
действителната сделка, сключена между Х.И.М. и Д. ЕФТ. ЕФТ. от една страна, наричани
собственици, и „Жоел“ ЕООД, наричано предприемач-строител. Сочат, че сделката,
обективирана в НА № 90 от 09.09.2005 г. е привидна по отношение на нейната цена.
Излагат, че към датата на подписване на договора от 27.10.2004 г. собствениците на 100 %
от дворното място и на построената към този момент стара сграда са били съпрузите Д. Д.
М., Х.И.М. и Д. ЕФТ. ЕФТ., като той е притежавал имота в лична собственост, а не в режим
на СИО. Тримата собственици на дворното място са се съгласили да сключат сделки, които
по съдържание и форма да включват съществените белези на продажбата и суперфицията,
като са обективирали воля да прехвърлят на „Жоел“ ЕООД общо 100 кв.м земя от процесния
имот, както и да учредят право на строеж върху същия, като с действията си са целели
постигането на друга сделка – тази, която са уговорили в подписания от тях договор за
възлагане и проектиране строеж на жилищна сграда от 27.10.2004 г. При подписването на
НА за учредяване на право на строеж в съсобствен имот № 89 от 09.09.2005 г., НА № 90 от
09.09.2005 г. и НА № 91 от 09.09.2005 г. собствениците не са желали да получат цената на
прехвърлената от тях идеална част от недвижимия имот - предмет на продажбата и на
учреденото право на строеж -, а са искали и целта е била да получат насрещна собственост
върху самостоятелни обекти в жилищна сграда, която дружеството се е задължило да
построи за собствена сметка и със собствени средства в имота. Твърдят, че договорът за
възлагане и проектиране строеж на жилищна сграда от 27.10.2004 г. представлява писмен
документ, изхождащ едновременно от двете страни по сделките, обективирани в НА №
64/2005 г., № 89/2005 г., № 90/2005 г. и № 91/2005 г., от който се установява действителното
съглашение между страните. Прави се възражение за частична нищожност на сделката на
основание член 26, алинея 2 от ЗЗД, обективирана в НА № 90/2005 г., като привидна такава
по отношение на договорената между страните продажна цена, прикриваща договор за
прехвърляне на първо на собственост и учредяване право на строеж срещу задължение за
строителство и прехвърляне на самостоятелни обекти в новопостроената сграда вместо
плащане. Възразяват, че е имало устна уговорка между ищцата и Д.Е., съгласно която те са
се разбрали процесните имоти да останат в наследство на децата им. Не оспорват, че ищцата
е посещавала процесната сграда на 24.05.2018 г., както и че ответницата й е съдействала да
влезе през входната врата, както и че при това нейно посещение са разговаряли с ищцата за
продажбите.
В срока по член 131 от ГПК ответницата В. Б. К. е подала писмен отговор на исковата
молба, в който счита предявените срещу нея искове за допустими, но неоснователни.
Възразява, че е възникнала СИО по отношение на процесните имоти, като заявява, че
същите са били индивидуална собственост на Д.Е. към момента на разпореждането с тях
поради действителния безвъзмезден характер на сделката по учредяване на правото на
строеж и поради осъществено преобразуване на лично имущество или поради липсата на
съвместен принос при придобиването на вещното право. Твърди, че реализираното
впоследствие право на строеж по НА № 90/2005 г. е учредено привидно, и че с поредица от
сделки е видно, че се касае за възлагане на строежа на сградата на дадено дружество и за
форма на обезщетяване на собствениците с имоти в нея. Излага, че страните са били с
ясното съзнание, че учредяват право на строеж на другите собственици единствено с цел да
придобият насрещно еквивалетно право съобразно притежаваните от тях идеални части от
имота, а не да се обогатят с определена парична сума, като отсъствието на действителното
намерение води до нищожност на сделката в тази й част.
В срока по член 131 от ГПК ответницата В. С. ОСМ. е подала писмен отговор на
исковата молба, в който счита предявените срещу нея искове за допустими, но
9
неоснователни. Твърди, че Д.Е. има индивидуална собственост върху бъдещите процесни
сгради въз основа на НА № 90/2005 г., като ищцата не е съсобственик на процесните имоти.
Възразява, че ищцата е узнала за разпоредителните сделки на 24.05.2018 г. и че не е
декларирала в ОбщИ. Варна обстоятелството, че е съсобственик на ½ идеална част от
процесните имоти. Сочи, че е била добросъвестен купувач към датата на сключване на
сделката за покупко-продажба 24.08.2017 г.
В срока по член 131 от ГПК Д. ЕФТ. ЕФТ. е подал писмен отговор на исковата молба,
в който счита предявените срещу него искове за неоснователни. Твърди, че преди сключване
на брака си с ищцата е придобил по дарение ½ идеална част от недвижим имот - дворно
място, цялото с площ от 412 кв.м, находящо се в ***, заедно с 1/2 идеална част от
построената в мястото едноетажна жилищна сграда. Сочи, че на 27.10.2004 г.
съсобствениците на имота са сключили с „Жоел“ ЕООД договор за възлагане и проектиране
на строеж на жилищна сграда, с който всеки се задължава да прехвърли на предприемача
правото на собственост на 50 кв.м идеални части от дворното място, както и да учреди в
полза на дружеството право на строеж върху същото място срещу задължението на „Жоел“
ЕООД да извърши строителство на сграда в имота, като вместо плащане строителят за своя
сметки и със свои сили и средства изгради обекти на съсобствениците, които са част от
общата разгъната площ. Заявява, че заедно с останалите собственици на дворното място е
продал на „Жоел“ ЕООД идеални части от собственото си дворно място, като продажната
цена на тези идеални части от мястото е символична, тъй като целта на продавачите е да
бъдат овъзмездени чрез стойността на последващото строителство. Твърди, че при
учредяване на правото на строеж върху бъдещите обекти, които всеки ще получи след
построяване на проектираната сграда в имота, не е престирана посочената в него парична
сума 734,55 лева и, че същият е нищожен, защото липсва основание за сключването му.
Твърди, че нищожността на нотариалния договор за възмездно учредяване на право на
строеж на ответника се доказва и от цената на правото на строеж, посочена в него, която е
прекалено ниска. Заявява, че в случай, че не може да се установи нищожността на сделката,
обективирана в НА № 146 от 2006 г. на Служба вписванията - Варна поради липса на
основание, то сделката е привидна, тъй като с нея се прикрива безвъзмездно дарение.
Излага, че ищцата през цялото време е знаела за сключването на договорите от ответника и
вИ.ги е считала двата апартамента и ½ идеална част от гаража за индивидуална собственост
на ответника, защото са получени като обезщетение вследствие на трансформация на негови
лични права, както и защото не е допринесла с нищо за тяхното придобиване и поддържане.
Твърди, че това знание на ищцата е било отразено в постигнатото от тях споразумение
относно личните и имуществени отношения при прекратяване на брака им. Сочи, че ищцата
е пропуснала срока за предявяване на претенцията по член 33, алинея 2 от ЗС.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените субективно кумулативно съединени искове черпят правното си основание
от нормата на член 108 и член 33, алинея 2 от Закона за собствеността /ЗС/.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени
събраните пред въззивната инстанция доказателства.
По исковете с правно основание член 108 от ЗС
10
За да се приеме, че ревандикационният иск е основателен и доказан, следва да се
установи наличието на три кумулативно предвидени предпоставки, а именно: че ищцата е
собственик на недвижимите имоти в претендирания обем, имотите да се намират във
владение или държане на ответниците и фактическата власт върху тях се осъществява от тях
без правно основание.
Ищцата основава исковете си върху твърдението, че Д.Е. /бивш съпруг/ е придобил
правото на строеж върху описаните имоти възмездно по време на брака му с ищцата, поради
което това право е станало СИО; сградата е била построена и въведена в експлоатация на
08.02.2007 г. /по време на брака/, респективно И.П. и Д.Е. са станали собстеници в режим на
СИО на процесните имоти.
Няма спор по делото, че И. П. и Д.Е. са били в граждански брак, сключен през 1989 г.
и прекратен с влязло в сила на 18.12.2010 г. решение.
Също така не се спори, че Д.Е. е притежавал въз основа на дарение ½ идеална част от
дворно място, цялото с площ от 412 кв.м, пл.№ 4689 на кв.1133 по плана на град Варна в 16-
и подрайон, *** заедно с ½ идеална част от намиращата се в него едноетажна жилищна
сграда, тоест имотът е лична негова собственост.
Съгласно договор за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от
27.10.2004 г. Д.Е. и неучастващото по делото лице Х. М. в качеството си на съсобственици
на имот с адрес в ***, представляващ УПИ ІІІ-564 в кв.№ 47А по плана на 16-и микрорайон
на града, са се задължили да прехвърлят на „Жоел“ ЕООД общо 100 кв.м /всеки по 50 кв.м/
от собствеността си в имота, срещу което дружеството да изгради сграда в имота, като
вместо плащане дружеството за своя сметка и със свои сили да изгради обекти на
собствениците, които са част от общата разгъната площ от сградата. Съгласно член 6 от
договора собствениците имат задължение да заплатят полученото над договорената като
обезщетение квадратура на изградените за тях обекти, като надвишението за Д.Е. е 31,79
кв.м.
С НА № 64 от 11.02.2005 г. Х. М., Д.М. и Д.Е. са продали на „Жоел“ ЕООД /първите
двама по 25 кв.м идеални части, а третият – 50 кв.м идеални части/ от посоченото по-горе
дворно място за сумата от 2 280 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на
продавачите.
С договор за учредяване право на строеж в съсобствен имот, обективиран в НА № 90
от 09.09.2005 г. Х. М., Д.М. и „Жоел“ ЕООД са учредили на съсобственика си Д.Е. право на
строеж върху общия имот за описаните по-горе два апартамента и ½ идеална част от гараж
за сумата от 734,55 лева, за която е записано, че е изплатена изцяло и брой на учредителите.
На първо място следва да бъде разгледано направеното възражение от всички
ответници за привидност на сделката, обективирана в НА № 90 от 2005 г., за която се
твърди, че е относително симулативна, тъй като в съвкупност с други сделки е прикривала
договор за прехвърляне на право на собственост и учредяване на право на строеж срещу
задължение за строителство и прехвърляне на самостоятелни обекти в новопостроена сграда
вместо плащане.
При привидни /симулативни/ договори страните нямат намерение да бъдат обвързани
така, както външно са изразили воля. Те обективират волеизявления в правната
действителност, които стават известни на трети лица, но в действителност те съзнателно
изобщо не желаят настъпването на правните последици /абсолютна симулация/ или желаят
настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно
изразената им воля /относителна симулация/. И в двата случая явната сделка е нищожна.
Ако страните имат воля да бъдат обвързани по различен начин, съгласно член 17, алинея 1
от ЗЗД прикритото съглашение ги обвързва, ако са изпълнени изискванията за неговата
валидност. Възраженията за привидността по член 26, алинея 2 от ЗЗД и за разкриване на
симулацията по член 17, алинея 1 от ЗЗД имат различен предмет - единият нищожността на
явната сделка, а другият - обвързващата сила на прикритото съглашение. От материално-
11
правна страна разпоредбата на член 17 от ЗЗД урежда съотношението между привидната и
прикритата сделка.
В тежест на страната, която претендира, че сделката е привидна /в случая всички
ответници/, е да докаже симулацията съобрзано правилото на член 154, алинея 1 от ГПК.
Доколкото ответниците Т.и, К. и О. имат положението на трети лица, то те могат да
използват всички доказателства при доказване на симулацията, без да е необходимо
представяне на обратно писмо /контра летр/ или начало на писмено доказателство по
смисъла на член 165, алинея 2 от ГПК. С цел доказване твърденията на страните за
съществувалите действителни отношения между съсобствениците на дворното място са
ангажирани гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. АТ. П. /баща на ищцата/ и
Д. Д. М. /майка на ответницата Т.Т. и леля на третото лице-помагач Д.Е./.
Свидетелят П. разказва, че за новото строителство знае от бившия му зет Д., който
отишъл при него и попитал дали може да се включи в едно строителство, но че нямал пари.
Понеже това, което щял да получи като жилищна площ след строителството е по-голямо от
това, което му се полагало като съсобственик. Свидетелят се съгласил да помогне фИ.нсово,
но при условие да е включена и дъщеря му, защото дава парите, както и да бъдат два
апартамента, защото имат двама сИ. и да останат за тях. Д. се съгласил. Сумите били 15 000
- 30 000 лева и между 20 000 - 22 000 евро. Не ги е давал на Д., а на главната счетоводителка
на фирмата – Е.Х., която му донесла фактури, които подписал и платил сумата в лева в брой,
а еврото изтеглил от банката, а тя се подписала върху бордерото, че ги е получила. Това се
случило в края на 2005 г. и първата половИ. на 2006 г. Х. ходела при него в офиса, когато
получавала парите, като предварително се обаждала за всяка сума, за да е готов. Сумите са
давани на отделни траншове. Сумите в евро са теглени от неговата фирмена сметка. „Тариа
Шипинг“ е негова фирма. Не може точно да каже какво е трябвало да получи Д. като
обезщетение, но доколкото си спомня два по-малки апартамента по около 60 кв.м. След тези
плащания два апартамента получили апартаментите - един 65 кв.м и един 62 кв.м.
Ключовете за апартаментите му ги дала на него Х., след като завършило строителството с
думите: „Длъжна съм да ги дам, на който ги плати.“ Това станало в началото на 2007 г. След
завършването Х. му занесла и акта за въвеждане в експлоатация. За тези апартаменти бащата
на Д. считал, че независимо от това, че са се развели, са изпълнили дълга си към децата си, и
го е казвал неведнъж. Споделя, че имал безгранично доверие на зет си, но не е приемал, че
плаща за него. Казал, че ще плати само, ако включи дъщеря му и той се съгласил, както и да
са два апартамента, за да има за двамата внуци. Свидетелят не е присъствал на договаряне и
подписване на сделката, не е участвал в преговорите, но е виждал документите след
плащането на парите. Знаел е кои са страните по сделката, но не знае да е било нужно
някакво прехвърляне на имоти, което да е част от механизма на построяване.
Свидетелката М. обяснява, че това било наследствена къща, като половИ.та била
нейна, а другата - на сестра й, всъщност - на Д.. Когато сключвали договора, били тя,
съпругът й и Д.. Договаряли с „Жоел“ да им отстъпят правото на строеж и фирмата обещала
за това петно, което са взели, да ги овъзмездят с апартамент с определена площ. Тъй като тя
имала жилище, а дъщеря й била женена и имала деца, решили този апартамент да е за нея.
Д. решил и той да се възползва и да придобие апартамент, но не е присъствала на
договорката какъв апартамент да вземе той. От Д. и дъщеря си разбрала, че дъщеря й взема
по-голяма площ от това, което и се полага и ще доплати, а също така Д. вземал по-голяма
́
площ с доплащане, както и един гараж, който отначало бил разделен, но след това в процеса
на строежа решили да е общ гаражът за двамата. Свидетелката е категорична, че не са
плащали никакви суми. Когато отишли да прехвърлят правото на строеж, видели, че има
някакви суми в договора и попитали защо, а юристите казали, че това е проформа, за да
може да бъде сключена сделката. Категорична е, че няма плащане по сделката. При
нотариуса казали, че е законно и така се прави. Не са получили пари, но казали пред
нотариуса, че са получили. Нотариусът пита дали са се запознали с договорите, те
12
отговорили утвърдително, но не било вярно. Знаели, че всеки, който е договорил повече от
това, което му се полага, ще си плати. И Д., и дъщеря й знаели. За Д. не си спомня колко е
трябвало да доплати и за какви квадрати, но знае, че е доплащал. Договорът за възлагане и
проектиране на строеж на жилищна сграда не си го спомня. Според свидетелката са
прехвърлили земя срещу правото на строеж, като се поправя, че са прехвърлили земя срещу
задължението на „Жоел“ да построи. Не знае дали земята или въздуха са продали. Не са
дали пари на строителя, защото им се полагали апартаменти в сградата.
Договорът за възлагане и проектиране на строеж на жилищна сграда от 27.10.2004 г. е
сключен между Д.Е. и неучастващото по делото лице Х. М. от една страна и „Жоел“ ЕООД
от друга, като с него е уговорено Е. и М. да прехвърлят в собственост на дружеството 100
кв.м от дворното място, върху което е предвидена за застрояване сградата. и за учредяване
право на строеж. В член 2 от договора е предвидено, че прехвърлянето на правото на
собственост върху земята ще се извърши в 20-дневен срок от изготвяне на конструктивния
проект, както и, че в „НА за покупко-продажба на идеална част от мястото, въпреки текста,
гласящ, че купувачът е изплатил продажната цена на продавачите, в действителност
собствениците ще получат като насрещна престация вместо пари в брой, описаните в раздел
ІІ, точка З обекти“. С оглед на обсъдените писмени и гласни доказателства се налага извод,
че договорът за покупко-продажба на идеални части от дворното място е симулативен, като
се прикрива договор за замяна на земя срещу проектиране и строителство на сграда.
Такъв извод обаче не може да бъде направен досежно договора за учредяване от страна
на „Жоел“ ЕООД, Х. М. и Д.М. на право на строеж на Д.Е., каквото всъщност е
възражението на ответниците. В НА за учредяване право на строеж се съдържа изявлението
на страните, че цената на правото на строеж е платена от приобретателя и е получена от
прехвърлителите. В тази част НА представлява частен свидетелствуващ документ,
установяващ получаването на сумата. Ответникът Е. е подписал НА, създавайки по този
начин подписан частен свидетелстващ документ, удостоверяващ неизгоден за него факт,
който има силата на извънсъдебно признание. По аргумент от член 193, алинея 3 от ГПК
тежестта за доказване неистинността на това изявление пада върху него. На първо място
следва да се отбележи, че ответникът Е. не е поискал събиране на доказателства в тази
насока. Събиране на гласни доказателства за установяване платена ли е цената на правото на
строеж е поискано от от ответниците Т.и. Показанията на водената свидетелка Д.М. следва
да бъдат ценени при условията на член 172 от ГПК, тъй като същата е майка на ответницата
Т.Т. и леля на третото лице-помагач Д.Е.. От дадените пред въззивнатта инстанция
покозания е видно, че свидетелката не може да конкретизира за коя сделка става въпрос –
покупко-продажбата на идеална част от дворното място или учредяване право на строеж. Тя
обяснява за една сделка - за прехвърляне на земя срещу задължението на фирмата да
построи. Това води до заключение, че свидетелката не говори за договора за учредяване на
право на строеж на Д.Е.. Основателно се явява и възражението на ищцата, че по договорът
за учредяване на право на строеж на бившия й съпруг Д.Е. не прехвърля, а получава право
на строеж за изграждането на обектите на собственост, като заплаща за вещното право на
останалите съсобственици. Е. няма задължение за извършване на проектиране и
строителство на обектите на другите съсобственици, тоест липсва насрещна престация от
негова страна към останалите, различна от плащане на уговорената сума. Не са наведени
доводи страните по договора по НА № 90 от 2005 г. да са целели други последици извън
тези, които ще постигнат с учредяването право на строеж на Е. за посочените обекти.
Категорично се установява от събраните по делото доказателства, включително и
удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж от 08.12.2007 г., издадено от ОбщИ.
Варна, че сградата е изградена по време на брака между страните.
Също така е безспорно установено от приетите писмени доказателства, че бащата на
ищцата И.П. е платил в полза на дъщеря си и зет си общо сумата от 44 728,20 лева.
Д.Е. е получил срещу заплащане вещното право на строеж и фактическото изграждане
13
на жилищата и идеалната част от гаража. Възмездното придобиване на правото на строеж в
обема на бъдещите обекти за застрояване трансформира правото на строеж в право на
собственост върху изградените обекти за двамата съпрузи при условията на СИО. След
развода, при липса на установителни искове за по-голям дял от придобитото или за
трансформация на лични средства, семейната собственост се превръща в обикновена
съсобственост при равни квоти.
Следва да се отбележи, че направените възражения от ответниците, че Д.Е. е придобил,
както дворното място, така и новопостроените в него имоти, включително ½ идеална част от
гараж № 3 на лично основание - дарение и суперфиция -, за която не са влагани парични
средства със семеен произход, и че липсва съвместен принос на ищцата в придобиването на
имотите, са недопустими за всички тях с изключение на Д.Е.. Тези възражения са лични и
могат да бъдат въвеждани само и единствено от бивш съпруг. Доколкото обаче същият е
направил такива възражения, то същите следва да бъдат обсъдени.
Въпросът дали недвижимият имот е придобит по време на брака следва да се решава с
оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост,
съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ.
Изградената по време на брака сграда върху имот - индивидуална собственост на единия
съпруг - се включва в СИО. В този смисъл е постоянната съдебна практика, включително и
ППВС № 5 от 1972 г. – „включва се в СИО сградата, построена по време на брака върху
земя – индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на
строеж в полза на другия”. Равният принос на двамата съпрузи за придобитото имущество
през време на брака се презумира, като тази презумпция е оборима. Безспорно ищцата
доказа посредством събрани писмени и гласни доказателства произхода на средства,
размера и влагането им при придобиване на спорното имущество.
С оглед на така направените изводи настоящият състав на въззиввния съд намира, че
процесните имоти са придобит в СИО, поради което и след прекратяването на брака,
респективно СИО, страните имат равни квоти в съсобствеността.
Съгласно изложените мотиви ищцата се явява собственик на процесните имоти при
заявените от нея квоти, което налага уважаването на предявените ревандикационни искове.
По исковете с правно основание член 33, алинея 2 от ЗС
Съобразно разпоредбата на член 33, алинея 1 и алинея 2 от ЗС съсобственикът може да
продаде своята част от недвижимия имот на трето лице само, след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази
част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. Ако декларацията по предходната алинея е неистинска или ако третото лице
купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във вреда на останалите
съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи тази част при действително
уговорените условия.
Искът трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. Срокът е преклузивен,
което означава, е пропускането му води до погасяване на правото на съсобственика, на
когото не е предложена съсобствената вещ да иска нейното изкупуване по реда на член 33,
алинея 2 от ЗС при условията, при които е била продадена на третото лице. За да възникне
право за ищеца да изкупи продадените идеални части от недвижимия имот, е необходимо да
е налице съсобственост върху процесния недвижим имот и да е осъществена действителна
продажба на притежавани от съсобственик идеални части от имота по силата, на която трето
лице извън съсобствеността е станал техен собственик.
Съставът на въззивния съд направи вече извод, че И.П. и Д.Е. са били съсобственици
при равни квоти върху процесните имоти.
За установяване датата, на която ищцата е узнал за сделките по нейно искане са
14
разпитани свидетелите Е. Д.ов Е. /син на ищцата и на третото лице-помагач Д.Е./ и Н.И.Р.
/без родство и дела със страните, съжителства с ищцата/. Свидетелят Е. разказва, че на
21.05.2018 г. майка му и той научили, че Д.Е. е започнал нов бизнес и понеже знаела, че
няма пари, споделила с баща си Н.П., че нещо не е наред. Последният й дал ключовете за
апартаментите, които притежавал, като я посъветвал да иде да провери какво се случва.
Свидетелят се обадил на баща си и при срещата им на 24 май той признал, че е продал
апартаментите. На същия ден споделил с майка си какво е станало. Свидетелят Н. Р. явства,
че били заедно с ищцата на 24 май, когато разбрали, че бившият й съпруг е продал
апартаментите. На същия ден отишли до адреса на имотите. Видяла ги братовчедката на Д.
/ответницата Т.Т./ и ги поканила да влязат. Обяснила им, че първо на нейното семейство Д. е
продал частта от гаража, след това единия апартамент, а после – и другия.
Според константната съдебна практика двумесечният срок за предявяване на иск за
изкупуване на продадения от съсобственик дял от съсобствения имот започва да тече от
деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобствениците да изкупят
този дял, а когато няма такова предложение, срокът започва да тече от узнаването. Исковата
молба е депозирана в съда по пощата на 23.07.2018 г., а ищцата е узнала за сделките на
24.05.2018 г., тоест в рамките на законоустановения двумесечен срок. Следователно искът е
процесуално допустим.
В отговорите на исковата молба нито един от ответниците не е навел защитни доводи,
респективно не е поискано събиране на доказателства в насока, че продавачът Д.Е. е
отправил покана до ищцата И.П. за изкупуване на идеалните му части.
Д.Е. се е разпоредил със своята част от собствеността в продадените имоти при
следните цени: 60 000 лева за ап.1, 33 500 евро за ап.3 и 5 000 евро за ½ идеална част от
гаража.
Следва да се допусне изкупуване на имотите от страна на ищцата И.П. при същите
условия, а именно: 30 000 лева за ап.1, 16 750 евро за ап.3 и 2 500 евро за гаража.
С оглед различните крайни изводи на настоящият състав на въззивния съд с тези
първоинстанционния такъв, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено ново в горния смисъл.
По разноските
С оглед изхода на спора пред двете инстанции и на основание член 78, алинея 1 от
ГПК ответниците дължат репариране на разноските, сторени от ищцата. Пред първата
инстанция ищцата е претендирала разноски в размер на 8 494,69 лева, които следва да й
бъдат присъдени за заплащане от ответниците. Пред въззивната инстанция П. не е
претендирала разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание член 272 от ГПК, съставът на ВОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2994 от 09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 11222 по описа за
2018 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено в отношенията между ИН. Н. П. ЕГН ********** от *** и В.
С. ОСМ. ЕГН ********** от *** ап.1, че ищцата е собственик на ½ идеална част от
апартамент № 1 с адрес в ***, с идентификатор ***, състоящ се от входно антре, дневна с
кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет и тераса, при съседи: на същия етаж – имот с
идентификатор № ***, под обекта - имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор №
15
***3, над обекта - имот с идентификатор № ***, целият с площ от 59,63 кв.м, ведно с
прилежащата изба № 5 с площ от 6,85 кв.м, както и ведно с 7,0630 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, като осъжда В. С. ОСМ. ЕГН **********
да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС.
ДОПУСКА ИН. Н. П. ЕГН ********** от *** ДА ИЗКУПИ на основание член 33,
алинея 2 от ЗС продадената от съсобственика Д. ЕФТ. ЕФТ. ЕГН ********** на В. С. ОСМ.
ЕГН ********** от *** ап.1 по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 149, том І, рег.№ 3250, н.д.№ 146 от 24.08.2017 г. на нотариус Я.Н., ½ идеална част от
следния недвижим имот: апартамент № 1 с адрес в ***, с идентификатор ***, състоящ се от
входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет и тераса, при съседи: на
същия етаж – имот с идентификатор № ***, под обекта - имот с идентификатор № *** и
имот с идентификатор № ***3, над обекта - имот с идентификатор № ***, целият с площ от
59,63 кв.м, ведно с прилежащата изба № 5 с площ от 6,85 кв.м, както и ведно с 7,0630 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за действително
уговорената продажна цена - сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, която ИН. Н. П. ЕГН
********** следва да заплати на В. С. ОСМ. ЕГН ********** в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на ИН. Н. П. ЕГН **********, че ако не изплати дължимата сума в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с правно основание член
33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
ПРИЕМА за установено в отношенията между ИН. Н. П. ЕГН ********** от *** и В.
Б. К. ЕГН ********** от *** ап.3, че ищцата е собственик на ½ идеална част от апартамент
№ 3 с адрес в ***, с идентификатор ***, състоящ се от входно антре, дневна с кухня-
трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи на същия етаж - имот с
идентификатор № ***, под обекта - имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор №
*** и имот с идентификатор № *** и над обекта - имот с идентификатор № ***, целият с
площ от 61,69 кв.м, ведно с прилежащата изба № 8 с площ от 7,15 кв.м, както и ведно с
7,6012 % от общите части на сградата и от правото на строеж, като осъжда В. Б. К. ЕГН
********** да предаде посочените идеални части на ищцата на основание член 108 от ЗС.
ДОПУСКА ИН. Н. П. ЕГН ********** от *** ДА ИЗКУПИ на основание член 33,
алинея 2 от ЗС продадената от съсобственика Д. ЕФТ. ЕФТ. ЕГН ********** на В. Б. К.
ЕГН ********** от *** ап.3 по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 11, том ІІ, рег.№ 4056, н.д.№ 203 от 02.12.2014 г. на нотариус Я.Н., ½ идеална част от
следния недвижим имот: апартамент № 3 с адрес в ***, с идентификатор ***, състоящ се от
входно антре, дневна с кухня-трапезария, спалня, баня-тоалет, дрешник и тераса, при съседи
на същия етаж - имот с идентификатор № ***, под обекта - имот с идентификатор № ***,
имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № *** и над обекта - имот с
идентификатор № ***, целият с площ от 61,69 кв.м, ведно с прилежащата изба № 8 с площ
от 7,15 кв.м, както и ведно с 7,6012 % от общите части на сградата и от правото на строеж,
за действително уговорената продажна цена - сумата от 16 750 /шестнадесет хиляди
седемстотин и петдесет/ евро, която ИН. Н. П. ЕГН ********** следва да заплати на В. Б. К.
ЕГН ********** в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на ИН. Н. П. ЕГН **********, че ако не изплати дължимата сума в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с правно основание член
33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
Решението е постановено при условията на член 219 от ГПК при участие на Д.
ЕФТ. ЕФТ. ЕГН ********** като трето лице - помагач на страната на ответника В. Б.
К..
ПРИЕМА за установено в отношенията между ИН. Н. П. ЕГН ********** от ***
16
и Т. ХР. ТР. ЕГН ********** и ТР. Н. ТР. ЕГН **********, двамата от *** ет.3, че ищцата е
собственик на ¼ идеална част от гараж № 3 с адрес в ***, идентификатор ***, при съседи на
същия етаж - имот с идентификатор № *** и над обекта - имот с идентификатор № *** и
имот с идентификатор № ***, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, като осъжда Т. ХР. ТР. ЕГН
********** и ТР. Н. ТР. ЕГН ********** да предадат посочените идеални части на ищцата
на основание член 108 от ЗС.
ДОПУСКА ИН. Н. П. ЕГН ********** от *** ДА ИЗКУПИ на основание член 33,
алинея 2 от ЗС продадената от съсобственика Д. ЕФТ. ЕФТ. ЕГН ********** на Т. ХР. ТР.
ЕГН ********** от *** ет.3 по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 15, том ІІ, рег.№ 4140, н.д.№ 207 от 02.12.2014 на нотариус Я.Н., ¼ идеална част от
следния недвижим имот: гараж № 3 с адрес в ***, идентификатор ***, при съседи на същия
етаж - имот с идентификатор № *** и над обекта - имот с идентификатор № *** и имот с
идентификатор № ***, целият с площ от 36,80 кв.м, ведно с 4,2596 % идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж, за действително уговорената продажна
цена - сумата от 2 500 /две хиляди и петстотин/ евро, която ИН. Н. П. ЕГН **********
следва да заплати на Т. ХР. ТР. ЕГН ********** и ТР. Н. ТР. ЕГН ********** в
едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.
УКАЗВА на ИН. Н. П. ЕГН **********, че ако не изплати дължимата сума в
едномесечен срок от влизане на решението в сила, в частта по иска с правно основание член
33, алинея 2 от ЗС решението ще се счита обезсилено по право.
ОСЪЖДА В. С. ОСМ. ЕГН ********** от *** ап.1, В. Б. К. ЕГН ********** от ***
ап.3, Т. ХР. ТР. ЕГН ********** и ТР. Н. ТР. ЕГН **********, двамата от *** ет.3, да
заплатят на ИН. Н. П. ЕГН ********** от *** сумата от 8 494,69 /осем хиляди четиристотин
деветдесет и четири 0,69/ лева, представляваща сторените от последната разноски по делото
пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17