МОТИВИ към
присъда № 186/04.12.2018 г.
по НОХД № 373/2018 год. по описа на ТнРС
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 167/2018
год., по досъдебно производство № 362ЗМ-56/2018 год. по описа на РУ на МВР
гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
С.К.Н., ЕГН: **********, ***, за това, че в периода от
13.03.2018 г. до 15.03.2018 г. в селата Малък Преславец, обл. Силистра и
Шуменци, обл. Силистра, в съучастие с „неизвестен извършител”, като извършител,
в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и другиго
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у лицата Г.С.В. *** и Д.Т.П. ***,
както следва:
На 13.03.2018 г. в с. Малък Преславец, обл. Силистра,
в съучастие с „неизвестен извършител“, като извършител, с цел да набави за себе
си и другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Г.С.В., за това,
че дъщеря и си е счупила крака и ще я оперират, и трябва да даде сумата от
8 000.00 евро за лечението й, като с това и е причинил имотна вреда в
размер на 1 650.00 лв., с което е
осъществил престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26,
ал. 1 от НК.;
На 15.03.2018 г. в с. Шуменци, обл. Силистра, в
съучастие с „неизвестен извършител“, като извършител, с цел да набави за себе
си и другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Д.Т.П., че се
провежда полицейска акция за залавяне на лица, извършващи телефонни измами,
информирана от лице представило се за полицейски служител, който и обяснил, че
била набелязана за жертва и трябва да съдейства на полицията за залавянето им,
а именно да изпълни нарежданията на лице, което щяло да и се обади по телефона
за предоставяне на пари, като с това и причинил имотна вреда в размер на
4 400.00 лв., с което е осъществил
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Процесуалният представител на пострадалата адв. Н.Д.прави
искане, като предявява граждански иск за сумата 4400 лв. представляващи
причинени с деянието щети и 10 000 лв. имуществени вреди, като Д.Т.П. бъде
конституирана като граждански ищец и частен обвинител.
Съдът конституира пострадалата Д.Т.П. като частен
обвинител, като отхвърля гражданския и иск за сумата 4 400.00 лв.,
представляваща причинени с деянието, предмет на настоящото наказателно
производство имуществени вреди и сумата в размер на 10 000.00 лв.,
представляващи обезщетение за причинени с деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от 15.03.2018 г., тъй като е свързано със събирането на
допълнителни доказателства, освен събраните в ДП. Това ще затрудни бързото и
своевременно приключване в разумни срокове на наказателното производство. С
неприемането за съвместно разглеждане на предявения граждански иск,
пострадалата не се лишава от правото да предяви такъв по гражданско правен ред. В съдебно заседание подсъдимият и неговият
защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред. Съдът се произнесе с определение
наказателното производство по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия С.К.Н. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК
като фактическа и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и
категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на
подсъдимия Н. да е по вид „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца до две години, което на основание чл. 66 от НК да отложи за изпитателен
срок от три години и шест месеца. Предлага също така на основание чл. 58а от НК
да се редуцира наложеното наказание с 1/3. Подсъдимия е неосъждан и е
съдействал за разкриване на извършителя. Пледира и веществените доказателства:
мобилен телефон „Самсунг“ с поставена на него СИМ карта да бъде върнат на
подсъдимия. Другият телефон „Нокиа С1“ с поставена СИМ карта да бъде предоставен
на прокуратурата за приобщаване като веществено доказателство по досъдебно
производство № 215/2018г. по описа на РУП-Тутракан, преписка № 758/2018г. на
РП-Тутракан.
Частния обвинител се солидаризира с исканията на
представителя на РП-Тутракан.
Подсъдимият заявява, че напълно признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
от него. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият моли за минимално
наказание, като счита, че то ще изиграе своята превантивна роля.
Защитникът му адв. В.П. поддържа становището на прокуратурата
и процесуалният представител на частния обвинител.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като съдът констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата
си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимият С.К.Н. ***.
Пострадалата св. Г.С.В. ***.
На 13.03.2018 год. около 19:15 ч. на стационарния и телефон с № *** получила
обаждане от лице от мъжки пол, което се представило за „д-р Николов“. Лицето и
съобщило по телефона, че дъщеря и била със счупен крак, като на следващия ден
ще бъде извикан хеликоптер за транспортирането и в окръжна болница за
интервенция – операция. За тази цел трябвало да се заплатят 8 000.00 евро
от близките на пострадалата. Св. В. много притеснена обяснила на „доктора“, че
в дома си имала в наличност само 1 600.00 лв. От своя страна св. В.
поискала от лекаря да чуе дъщеря си, но той казал, че тя била под упойка и не
можела да разговаря с нея. Поискал също така да опише банкнотите, които държала
в къщи, както и с какъв номинал били. По указания на „доктора“ свидетелката завила банкнотите в найлонова
торбичка и закачила последната на дръжката на входната портичка на двора си,
чакайки да дойде санитар, който да ги вземе и да ги занесе на доктора. Часът
бил около 20:30 ч., когато пострадалата закачила
торбичката. След половин час тя проверила дали парите са там, но установила, че
били взети, като не видяла кой сторил това.
Малко по-късно разбрала, че
била измамена, след като се чула със свои роднини и разбрала, че дъщеря и е
добре.
Пострадалата св. Д.Т.П. ***.
На 15.03.2018 г. на домашния и телефон с № *** и се обадило непознато за нея
лице от мъжки пол. Представило се за полицай „Попов“ и и казало, че в момента
се провежда акция за залавяне на телефонни измамници. Казал и, че била
набелязана от тях и че скоро щели да и се обадят. Действително малко след това
и се обадило друго непознато за нея лице и започнало да я заплашва. След това
отново и се обадило лицето представило се за полицай, като и казало да събере
всичките си пари, които има в къщи, да ги сложи в торбичка и да ги закачи на
портата на къщата. Св. П. била много стресирана, тъй като другото лице отново и
се обадило по телефона и още по-силно започнало да я заплашва, като и казало,
че ще я изкорми и ще и отреже пръстите. Сложила в жълта найлонова торба сумата
от 4 400.00 лв., като всички банкноти били с номинал от по 20.00 лв. и
50.00 лв. и закачила същата на указаното и за това от „полицая“ място. По-късно
парите били взети от това място, но тя
не видяла кой ги е взел.
След проведените бързи ОИМ
от органите на МВР гр. Тутракан е било установено лицето, което е взело парите
и в двата случая, а именно обв. С.К.Н. ***. Същият е привлечен в качеството му
на обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл.
20, ал. 2 и чл. 26 , ал. 1 от НК. Проведен е бил разпит в качеството му на
обвиняем пред съдия от РС гр. Тутракан, като същия е направил пълни
самопризнания. Заявил е, че в началото на м. януари 2018 г. бил пуснал обява в
сайтовете „Карс.бг“ и „Мобиле.бг“ за продажба на лекия си автомобил марка
„Мерцедес Е 240“ без рег. номера, който бил внесъл от РГермания. За контакти
оставил личния си мобилен телефонен № ***. В тази връзка по телефона му се
обадил мъжки глас, който първо го разпитал за автомобила му, след което му
предложил работа като куриер. Обв. Н. приел работата. Тогава непознатото за
него лице обяснило, че на следващия ден трябвало да отиде на околовръстния път
в близост до гр. Русе, където зад автобусна спирка щял да му остави сим карта,
която той да вземе и да я активира. Обв. Н. изпълнил тези нареждания.
На 13.03.2018 г.
неизвестният за него „работодател“ му се обадил по телефона и му наредил да
отиде на адрес в с. Малък Преславец, обл. Силистра. Обв. Н. бил с лекият си
автомобил и веднага тръгнал. Бил навигиран след като влезе в гореспоменатото
село да завие надясно на кръстовището, след което да изкачи баир, пак да завие
на дясно, като насреща ще види къща със зелено боядисани порти. Автомобилът, с
който пътувал обвиняемият бил „Опел Астра“ с рег. № ***. Обв. Н. бил сам. Било
тъмно, но имало улично осветление, минал покрай описаната къща, като се върнал
и в двата края на улицата паркирал автомобила си. Отишъл пеша до къщата и взел
закачената торбичка. Погледнал вътре и видял, че има пари. Парите били банкноти
от по 20.00 лв. и по 50.00 лв. Преброил ги, като установил, че общата сума била
1 650.00 лв. Обв. Н. се прибрал в домът си, като същата вечер „работодателят“
му се обадил и му казал да му ги закара на сутринта. Обяснил му да отиде до гр.
Русе и на околовръстния път за гр. Разград имало три контейнера за боклук –
различни цветове. Казал му да остави парите в зеления на цвят контейнер, като
преди това да вземе от тях сумата от 100.00 лв., като заплата и сумата от 50.00
лв. за горивото, което изразходвал. На следващия ден обв. Н. отишъл на
уреченото място и преди да остави торбичката с парите в зеления контейнер взел
от тях сума в размер на 150.00 лв., след което се прибрал в дома си.
След два дни, а именно на
15.03.2018 г. отново същия мъжки глас се обадил на обв. С.Н., като го изпратил
да посети адрес в с. Шуменци, обл. Силистра. Отново обвиняемият взел личния си
автомобил и тръгнал за това село. Стигайки в с. Шуменци, отново мъжкият глас го
навигирал да стигне до центъра на селото, за който се ориентирал по хранителен
магазин. След това отново навигиран от непознатият мъж, той завил в първата в
ляво пряка улица. Направило му впечатление, че улицата била с нарушено
асфалтово покритие – разбита. Преброил третата по ред къща в ляво, която
трябвало да потърси и видял, че същата е с желязна ограда, както му било
обяснено. На портата висяла закачена найлонова торбичка, жълта на цвят. Взел
торбичката и веднага се върнал в автомобила си. Отворил я и установил, че вътре
в нея има банкноти. Преброил парите, като същите били 4 400.00 лв. Тръгнал
да се прибира, когато отново му се обадил „работодателят“ му, който му наредил
да тръгне по пътя за гр. Силистра, където имало автобусна спирка, зад която
обв. Н. трябвало да остави чантичката с парите, като преди това да си вземе от
тях сумата от 300.00 лв. като възнаграждение. Така и направил, след което се
прибрал в дома си.
Изискана е от мобилен
оператор БТК разпечатка за телефонния номер на пострадалата В. и същата е
приложена по делото.
От представена по делото
Докладна записка от инсп. Мелин Рашидов се установява, че при задържането му на
03.04.2018 г. обв. Н. е ползвал следните комуникатори: СИМ карта с № ***,
поставена на IMEI *** и сим карта с № ***, поставена на имей
– *** и имей: ***. От предоставената информация от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД, след анализ
на трафични данни през базови станции /клетки/ обслужващи с. Малък Преславец се
установява, че комуникатори с номер имей – *** е бил активиран със сим карта с
№ ***, която е без данни за регистрация. Другата сим карта с № ***, поставена
на тел. с имей – *** е регистрирана на съпругата му М.Б.Н.
Изискани са разпечатки за
входящи и изходящи обаждания от мобилни телефонни номера *** и ***, като са
предоставени отговорите.
Изискани са множество
разпечатки от трите мобилни оператори, като отговорите са приложени към делото.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимия Н. в съдебно заседание. Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: Справки от „Теленор България“ ЕАД, „Мобилтел“ ЕАД и
„БТК“ ЕАД на хартиен и CD носител; Протокол за разпит пред съдия от 04.04.2018
г. по ЧНД № 171/2018 г. по описа на ТнРС на обв. С.К.Н.; Справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и автобиография
на подс. Н.; Протоколи за доброволно предаване рег. № *** г. и рег. № *** г. по
описа на РУ на МВР – Тутракан; Приемо – предавателен протокол рег. № *** г.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира,че от обективна
страна,подсъдимия Н. е осъществил всички елементи от фактическия състав на чл.
209, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия С.К.Н. с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, желаел е настъпването на обществено
опасните последици и е извършил всичко, зависещо от него, за да настъпят
те.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия С.К.Н. за
виновен в това, че през инкриминирания период, в съучастие с „Неизвестен
извършител”, като извършител, с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у Г.С.В. *** и Д.Т.П. ***, на първата
пострадала че дъщеря и си е счупила
крака и ще я оперират, а на втората пострадала, че ще съдейства за залавяне на
група измамници, и с това им причинил имотни вреди в размер на 6 050.00 лв. –
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Определяйки вида и
размера на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото
му съдебно минало, критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него,
оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина в двете фази
на наказателното производство, улеснявайки по този начин разследващите по
досъдебното производство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема високата
степен на обществена опасност на деянието.
Съдът счита, че причини за извършване на
престъплението са нисkото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата
собственост, незачитане на установения в страната правов ред. Мотиви и подбуди
за извършване на престъплението се явяват желанието на подс. Н. да се
облагодетелства материално по престъпен начин.
Воден от горното,
съдът наложи на подсъдимия С.К.Н. по правилата на чл. 54 от НК, наказание по
вид „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца изтърпяването на
което на основание на основание чл. 66 от НК отлага за срок от четири години.
Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл. 58а от НК, редуцира размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като го намали с една трета и му
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на
което, на основание чл. 66 от НК отлага за срок от четири години. Съдът намира, че така наложеното по вид
и размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
На основание чл.301 ал. 1 т. 11 от НПК,приобщеното веществено доказателство по делото-мобилен телефон „Нокиа С1” с
поставена СИМ карта ***, съдът
предостави на РП Тутракан за приобщаване като веществено доказателство по
неприключилото досъдебно производство № 215/2018г. по описа на РУП-Тутракан,
преписка № 758/2018г. на РП-Тутракан.
На основание чл.301 ал. 1 т. 11 от НПК,приобщеното веществено доказателство по делото-мобилен телефон „ Самсунг” с
поставена СИМ карта № ***, съдът върна
на подс.Н.,тъй като същия не е послужил за извършване на престъпните
деяния,предмет на настоящото наказателно производство.
Съдът, на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени
взетата по отношение на подсъдимия Н. мярка за неотклонение „Подписка“, предвид
наложеното наказание.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Спас Стефанов)