РЕШЕНИЕ
№ 901
гр. София, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110137749 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД срещу З. С. К., с която са предявени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1 600 лв. – главница, 389, 16 лв. – договорна лихва за период от 11.03.2021 г.
до 21.04.2022 г., 110, 04 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
22.04.2022 г. до 24.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 01.02.2023 г. до окончателно изплащане
на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 г. по
ч.гр.д. № 5672/2023 г. по описа на СРС, 25 с-в.
В исковата молба се твърди, че межди З. С. К. в качеството му на заемател и „Вива
Кредит“ ООД в качеството му на заемодател е сключен договор за паричен заем № *******
от 22.02.2021 г. На кредитополучателя бил предоставен Стандартен европейски формуляр.
Съгласно сключения договор за кредит заемодателят се е задължил да предостави на
заемателя сумата от 1 600 лв., като с подписването на договора заемателят е потвърдил, че я
е получил. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 2013 лв, ведно с договорената лихва на 30
погасителни вноски всяка в размер на 67, 10 лв. По сключения договор ответникът е
заплатил сумата от 196, 20 лв. Ищецът твърди, че към настоящия момент дължима била
главницата в пълен размер от 1 600 лв. Освен това в сключения договор било уговорено, че
за ползването на предоставената заемна сума заемателят дължи договорна лихва, която за
периода от 11.03.2021 г. – датата на първата вноска до 21.04.2022 г. възлиза на 389, 16 лева.
Ответникът е следвало да заплати целия заем на 21.04.2022 г., като до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е погасил задълженията си, поради
което същият дължи и мораторна лихва за периода от 22.04.2022 г. до 24.01.2023 г. в размер
1
на 110, 04 лв. Въз основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 13.06.2022 г. вземанията на „Вива Кредит“ ООД били
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /чийто
правоприемник е ищецът/. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. С. К., назначен
за особен представител на З. С. К.. Ответникът оспорва процесуалната легитимация на
ищеца. Възразява, че не са налице доказателства, обосноваващи твърдението на ищеца, че
кредитополучателят е надлежно уведомен за извършената цесия. Твърди, че връчването на
книжата на особения представител не може да се приравни на уведомяване на длъжника.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ във вр. с
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5672/2023г. по описа на СРС, 25 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 15.02.2023 г.
Заповедта е връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и
предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Уважаването на предявените искове е обусловено от доказването на наличие на
облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор за паричен заем №
******* от 22.02.2021 г., по което кредитодателят е изпълнил задълженията си, а за
ответника кредитополучател е възникнало задължение за връщане на усвоената сума,
установяване на факта на настъпил падеж на задължението за връщане на сумата, както и
прехвърляне на вземанията към длъжника на ищеца и уведомяване на ответника за
извършената цесия, включително и установяване на размера на претендираната сума.
Съдът намира, че в случая следва на първо място да се произнесе по доводите и
възраженията на страните във връзка с материалноправната им легитимация, а в частност и с
правото на ищеца да претендира процесните вземания.
От представените по делото доказателства се установява, че между „Вива Кредит“
ООД и ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 1.12.2016 г.
Видно от приложение № 1 от 13.06.2022 г. вземанията по договора за кредит, сключен между
цесионера и ответника, са прехвърлени в полза на ищеца, което обстоятелство не се оспорва
от З. С. К.. Оспорва се надлежното съобщаване за извършената цесия.
В случая уведомлението за извършената цесия, както и самият рамков договор и
приложение № 1 от 13.06.2022 г. са приложени към исковата молба и са били връчени на
особения представител на ответника, поради което същият е бил уведомена за цесията в
хода на настоящото производство.
Получаването на уведомлението от длъжника е факт, настъпил в хода на процеса,
който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при
решаването на делото. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
2
игнорирано. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това следва да бъде съобразено като
факт, от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.
235 ал.3 ГПК - в този смисъл е решение № 126 от 30.10.2020 г. по т. д. № 2042/2019 г. на
ВКС, II т.о. и цитираната там съдебна практика.
Горните изводи не се променят от факта, че в случая длъжникът е
представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Действително, уведомлението за цесия е материалноправно изявление, но в практиката се
приема, че особеният представител може да получава изявления с материалноправни
последици - извод в този смисъл може да се направи и от приетото в Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 на ВКС, I т.о., както и от определение № 72 от 5.02.2021 г. по
т.д. № 1188/2020 г. на ВКС, I т.о., с което не е било допуснато касационно обжалване на
решение по гр.д. № 1220/2019 г. на Окръжен съд Бургас, като е ВКС е посочил, че в синхрон
с установената съдебна практика съставът на ОС-Бургас е приел, че е допустимо
изявлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до длъжника, да бъде прието от особения му
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК.
Ето защо и във връзка с изложените съображения съдът намира направените
възражения от ответника по отношение на материалната легитимация за неоснователни.
Приет като доказателство по делото е Договор за паричен заем Standard 14 № *******
от 22.02.2021 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД в качеството му на заемодател и З. С.
К. в качеството му на заемател. По силата на договора заемодателят се задължил да предаде
на заемателя сумата от 1 600 лв., а заемателят се задължил да я върне при следните условия:
в срок от 60 седмици, при 30 равни месечни вноски от по 67, 30 лв. – всяка. Датата на
последната вноска по договора е 18.04.2022 г. Посочено е, че фиксираният лихвен процент
по заема е 40, 32 %, а годишният процент на разходите по кредита – 48, 47%.
Установява се обстоятелството, че ответникът е получил от ищеца сумата по кредита,
доколкото съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, с подписа си заемополучателят удостоверява, че
е получил сумата по договора, за което същият служи като разписка. Договорът съдържа
подпис на З. С. К., който не е оспорен, а и от изслушаната и приета без възражения
експертиза се установява, че ответникът е получил сумата.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в срок до три дни от
сключване на договора да осигури обезпечение на задълженията му по договора –
поръчител (чл. 4, ал. 1, т. 1 относно условията, на които трябва да отговаря поръчителят) или
банкова гаранция (чл. 4, ал. 1, т. 2). Според ал. 2 от същата разпоредба при неизпълнение на
това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 670, 80 лв., която се разсрочва и се
дължи на равни части с всяка месечна вноска, като в този случай погасителната вноска става
в размер на 89, 46 лв, а общата дължима сума по кредита – 2 683, 80 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Несъмнено към процесния договор приложение намират разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), както и Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Съгласно
чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По
силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
3
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер предоставения кредит. В
конкретния случай, в чл. 2, т. 8 от Договора е посочен процент на ГПР от 48, 47 %, който
ГПР е приложим при допускане, че договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка
от страните ще изпълнява точно задълженията си и няма да бъдат начислявани разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Размерът привидно не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, но както се установява от клаузата, посоченият процент
не включва неустойката за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил неустойката в
общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите от
договора, касаещи общата сума за погасяване и годишният процент на разходите, са
нищожни. Съдът намира, че с неустоечната клауза кредиторът е имал намерение да
заобиколи правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и уговори по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Този извод следва и от тълкуване на условията за
изискуемо обезпечение, които предвижда заемодателят. Допустимо обезпечение е поръчител
физическо лице, за което са изброени множество изисквания, установими чрез представяне
на документи, включително и издавани такива от трети лица. При това положение дори да се
намери такъв поръчител, неизпълнимо е снабдяването с всички документи само в рамките
на три дни. С оглед вида на процесния кредит, а именно потребителски за текущи нужди,
противоречи на всякаква логика заемателят да разполага с възможност да учреди банкова
гаранция в размер на заетата сума. Следователно и с предвидените условия за обезпечение
се създава фактическа невъзможност да се предостави такова, в резултат на което
неустойката за непредставено обезпечение се дължи във всички случаи. Налага се извод, че
така уговорената неустойка фактически представлява допълнително възнаграждение,
уговорено в полза на кредитора, наред с уговорената възнаградителна лихва, което
безспорно следва да бъде включено в годишния процент на разходите. В случая, с
разглежданата неустойка се формира годишен процент на разходите над 50 %, а именно над
нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед на изложеното, задължението по чл. 4,
ал. 2 от договора не е свързано с неизпълнението на договора, а представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който не е включен в годишния процент на разходите, нито в
общата сума на заем, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че
формално в договора са посочени годишен процент на разходите и общ размер на
задължението, без включването в тях на обсъжданата сума, те не могат да изпълнят
отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да
се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на
което да вземе информирано решение за сключването му. В случая уговорката за
обезпечаване на вземането е задължително условие за получаване на сумата, а и дължимата
4
неустойка поради неизпълнението на това задължение е изначално определена да се дължи
разсрочено, заедно с всяка една от погасителните вноски, като към размера на всяка вноска.
Оттук и съдът намира, че дължимата неустойка следва да се включи към ГПР. Липсата
на разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на
основание чл. 22 от ЗПК –определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на
III г. о. на ВКС, както и решение № 261440 от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр.д. № 13336/2019 г.,
решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8029/2021 г. Ето защо доколкото не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия
за недействителен договор за потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК
е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това
следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва
да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то
би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на
вземането по недействителен договор. Това би противоречало на принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния
ЗПК – решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, както и
решение № 3432 от 28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., решение № 262416 от
06.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г., решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 1799/2020 г. Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23
ЗПК до размера на чистата стойност на кредита.
Общият размер на чистата стойност на кредита е 1 600 лв. От изслушаната съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че заемателят ответник е платил по договора сумата от
196, 20 лв., обстоятелство, което се заявява и от ищеца в исковата молба, т.е. дължима е
сумата от 1 403, 80 лв.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
същата е основателна и следва да бъде уважена частично. При съобразяване на специалната
норма на чл. 23 ЗПК, установяваща изискуемост на вземане за чистата стойност на кредита
и при недействителност на договора за потребителски кредит /отричането на валидността на
част или дори на целия договор няма да изключи задължението на потребителя да върне
чистата стойност на кредита/, следва извод, че целта на защитата на потребителя не е
отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване на обвързаността на
потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на
интересите на насрещните страни. Това тълкуване е съответно и на общия принцип на
закрила на потребителя срещу обвързване с отделни клаузи, наложени му от
недобросъвестния кредитор, като в резултат на обявената недействителност отпада само
възмездността на кредит, сключен в рамките на търговската дейност на кредитора, а се
съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем - вж. решение № 3432 от
28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. на СГС, III-Б състав, решение № 20099 от 06.12.2023
г. по гр.д. № 28804/2021 г. по описа на СРС, 182 с-в. В този смисъл остатъчното задължение
на потребителя е именно за връщане на главницата по получения кредит, а не за реституция
на дадената сума по повод несъществуващ /недействителен/ договор - в този смисъл
решение № 50174 от 26. 10. 2022 год. на ВКС по гр. дело № 3855/2021 г., IV г. о. Доколкото в
конкретния случай главницата (чистата стойност на кредита) се претендира по договор за
5
заем, които е ограничен с определен срок, то след изтичане срока на договора ответникът е
изпаднал в забава. В случая лихвата за забава се претендира от датата, следваща датата на
последната погасителна вноска по договора, 22.04.2022 г. до 24.01.2023 г., предхождаща
датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК
дължимата лихва върху признатата за дължима главница възлиза на 109, 74 лв. искът е
основателен и следва да бъде уважен.
С оглед гореизложеното предвид изводите на съда, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 23 ЗПК и по него се дължи само чистата стойност на
кредита и претендираната лихва за забава, искове са основателни за сумата от 1 403, 80 лв. -
главница по договор за заем и сумата от 109, 74 лв. - мораторна лихва за периода от
22.04.2022 г. до 24.01.2023 г. Неоснователен е искът за присъждане на договорна лихва.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 5672/2023 г. по описа на СРС, 25 състав, както и
в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете, които съответно
възлизат на 66,32 лв. - платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и на 642,23 лв. - платена държавна такса, депозит за ССчЕ,
депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на заявителя - ищец
в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като
съобрази вида и обема на извършената деиност.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което не му се дължат
разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявените по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.
1 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****************************************, срещу З. С.
К., ЕГН **********, с адрес ***********************************************, искове
с правна квалификация по чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че З. С. К. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД,
следните суми: 1 403, 80 лв., представляваща чистата стойност на кредита по Договор за
паричен заем Standard 14 № ********* от 22.02.2021 г., сключен между З. С. К. и „Вива
Кредит“ ООД, вземанията по който са цедирани на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ АД, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2023 г. до окончателното
погасяване на задължението и 109, 74 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
върху главницата от за периода от 22.04.2022 г. до 24.01.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 по ч.гр.д. №
5672/2023 г. на Софийски районен съд, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
6
мораторна лихва над присъдения размер от 109, 74 лв. до пълния предявен размер от 110, 04
лв., както и предявения иск за сумата от 389, 16 лв., представляваща договорна лихва,
дължима по по Договор за паричен заем Standard 14 № ******** от 22.02.2021 г., сключен
между З. С. К. и „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са цедирани на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2023 по ч.гр.д. № 5672/2023 г. на Софийски
районен съд, 25 състав.
ОСЪЖДА З. С. К., ЕГН **********, с адрес
*********************************************** да заплати на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
**************************************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
66,32 лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 642,23 лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7