О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2457 Година 10.08.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети август Година
2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 1595 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответниците са подали писмен
отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е
редовна, а предявените с нея искове допустими.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени
документи, както и да се изиска и приложи нохд № 2721/2019 г. на СтРС.
Следва
да се уважи и искането на ищеца за назначаване по делото на съдебно –
медицинска експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към
същата в исковата му молба, както и на въпросите: претърпял ли е ищецът в пряка
причинна връзка от посоченото в исковата молба престъпление - телесни
увреждания и какви (поотделно и общо); предприето ли е лечение на същите, кога,
от кого и какво, както и с каква продължителност; претърпял ли е ищецът в пряка
причинна връзка от тези си телесни увреждания и/или лечението им - болки и
страдания, какви, с каква продължителност и с какъв интензитет, и продължава ли
ищецът в пряка причинна връзка от същите да търпи болки и страдания, и с какъв
интензитет, респективно проведеното лечение дало ли е резултат и какви са
перспективите в бъдеще за пълното му излекуване (чл. 195, ал. 1 ГПК). За
изготвянето й не следва да се определя депозит и срок за внасянето му от ищеца,
защото е освободен от задължението да го внася съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, в който случай възнаграждението на вещото лице следва да се понесе
първоначално от сумите предвидени в бюджета на съда (чл. 83, ал. 3 ГПК).
Следва
да се уважи искането на ищеца и му се даде възможност, най-късно в насроченото
за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица, които съдът да
допусне и разпита в същото заседание в качеството на свидетели, за установяване
на посочените в исковата му молба обстоятелства, които са относими към предмета
на делото, необходими за правилното му решаване и е допустимо да се установяват
с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се
призоват същите и ДСП С. (с оглед нормата на чл. 15,
ал. 6 ЗЗакрД) с препис от настоящото определение, с което да им се
съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца следва да се
изпрати и препис от отговора на ответниците с приложенията към него, а на ДСП С.
следва да се изпрати и препис от исковата молба, уточняващата я молба, отговора
и приложенията към тях, като в призовката й се укаже необходимостта да
представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по
закрила правата и интересите на непълнолетните ищец и ответник в настоящото
производство. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по
делото, като им се разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от непълнолетния ищец, действащ със съгласието на
своята майка, вземания, са посочени в исковата му молба и уточняващата я
такава, и изразяват по същество в това, че на 06.03.2019 г. в гр. С., в близост
до -, непълнолетният ответник му нанесъл три удара с юмрук в областта на
лицето. Била му причинена лека телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване на носните кости, разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 НК, като деянието било извършено по хулигански подбуди и извършителят,
макар и непълнолетен, разбирал свойството и значението на извършеното, и могъл
да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр с чл.
130, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1 т. 4 от НК. По случая било образувано досъдебно
производство № 1959зм 301/2019 г. на Първо РУ С. и след приключило разследване,
РП Стара Загора внесла за разглеждане обвинителен акт срещу непълнолетния
ответник в РС С. (пр. пр. № 1266/2019 г. на РП С.). Съдебното производство по
нохд № 2721/2019 г. на Районен съд С. приключило с произнасянето на осъдителна
присъда спрямо подсъдимия, с който той бил признат за виновен и му било
наложено съответното наказание. Присъдата, постановена от PC С. на 23.01.2020
г., била влязла в сила. Извършването на деликта, вината и противоправността на
деянието, извършено от ответника, били установени с нея. Съгласно чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския
съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С влязлата
в сила присъда била призната със сила на пресъдено нещо виновността на ответника.
Причинените му от ответника травматични увреждания, непосредствено след
деянието, наложили оперативна интервенция на ищеца в УНГ клиниката на- С.. Бил
там два дни и изписан след закритото наместване на счупените му носни кости. След
ударите претърпял ужасяващо силни болки. Боляла го главата. Това продължило
достатъчно дълго време, наред с другите неприятния преживявания - дни наред
носел памучни тампони, не можел да усеща мирис, неприятните подмятания на познати
и съученици. Търпял пълен дискомфорт продължително време. Преживял всичко това,
заради пълното незачитане на човешкото достойнство на другия, от един млад
човек. Преживял го без да бил сторил нещо укоримо и това го тормозело още
повече. Ограничил по тази причина за дълъг период и контактите си. Не излизал
от дома си, освен в неотложни случаи. Натоварил психически с това си състояние
себе си и своите близки. Времето все още не можело да изтрие от съзнанието му
преживения кошмар. Съгласно закона, всеки бил длъжен да поправи вредите, които
виновно бил причинил другиму. С деянията си ответникът му причинил
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него физически и психически
болки и страдания, като за тях следвало да му заплати 4000 лева.
Искането
е да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 4000 лева
за обезщетение на причинените му от престъплението неимуществени вреди, и законна
лихва върху тази сума от 06.03.2019 г. до изплащането й, както и разноските -
адвокатски хонорар, (за предходното наказателно производство, по което бил
конституиран като гр. ищец, но поради процедура после било отменено това
конституиране) и за настоящото съдебно производство.
Правната
квалификация на предявения иск за обезвреда срещу непълнолетния ответник - нормата
на чл. 45 ЗЗД, а срещу ответницата – нормата на чл. 48 ЗЗД, а на предявения иск
за законна лихва – нормата на чл. 86 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответниците заемат становище, че предявените
субективно съединени искове били допустими, но неоснователни по размер, тъй
като търсеното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 4000 лева било прекомерно завишено, предвид обективните му травматични увреждания.
Във връзка с иска по чл. 45 ЗЗД не оспорвали обстоятелството, че с влязла в
законна сила присъда № 8 от 23.01.2020 г. по нохд № 2721/2019 г. на Районен съд
С., непълнолетният ответник бил признат за виновен в това, че на 06.03.2019 г.
в град С. причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в закрито
счупване на носни кости, причинило разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, като деянието било причинено по хулигански подбуди, като
макар и непълнолетен, извършителят разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си. Оспорвали претендирания от ищеца
размер от 4000 лева на понесените от него неимуществени вреди, изразяващи се
във физически и психически болки и страдания вследствие на претърпяното
травматично увреждане. Търсената сума била в силно завишен размер. Значително
надвишавала и обичайния размер на присъжданото от съдилищата обезщетение за
неимущетсвени вреди за подобен вид травматично увреждане - лека телесна
повреда. По правната си същност и съгласно константната съдебна практика
предназначението на обезщетението за неимуществени вреди било да репарира в
относително пълен обем претърпените от увреденото лице конкретно претърпени и
надлежно установени физически и психически болки и страдания, причинени
виновно, когато същите били пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Размерът на присъденото обезщетение не следвало да бъде източник на
обогатяване на пострадалото лице. Никъде в исковата претенция не било посочено
точно и ясно в какво се изразявали болките и страданията на ищеца вследствие на
нанесената му лека телесна повреда, чието възмездяване се претендирало. Претърпените
от ищеца физически и психически болки и страдания били в значително по-нисък
размер от претендирания в исковата молба размер от 4000 лева. От приложените
към същата писмени документи било видно, че увреждането му имало случаен (не било
повтарящо се във времето) и кратковременен характер, без допълнително влошаване
на здравето му, липсвали трайни белези и цикатрикси, които да водели до загрозяване
на лицето му или до трайни изменения във външния му вид, а оттам и в обичайния
му начин на живот. Съгласно медицинска епикриза към ИЗ № 5246/06.03.2019 г.,
издадена от клиника по „УНГ“ при -, ищецът потърсил медицинска помощ в кратко
време след получаване на травматичното увреждане. Болничният му престой бил
кратковременен - едва 18 часа - в 16.00 часа на 06.03.2019 г. постъпил в -, а в
10.00 часа на 07.03.2019 г. бил изписан от болничното заведение. Видно било от
изложения в медицинската епикриза ход на заболяването и предприета терапия, закритата
носна фрактура на ищеца била механично наместена с цел репозиция на
деформираните костни сигменти съгласно оперативен протокол 24000/07.03.2019 г.
Медицинската интервенция била извършена без настъпили усложнения и без
нарушаване целостта на кожата на лицето, вследствие на което да останат видими
белези. Още на същия ден ищецът по лекарска преценка бил изписан от отделение
„УНГ“ в добро общо състояние, без кървене и афебрилен. От извършените по време
на болничния престой медицински изследвания, свързани с изясняване на
действителното здравословното състояние на ищеца, не били констатирани никакви
други увреждания - при извършени отоекопия и фарингоскопия бил констатиран
статус „б.о.“ (епикриза, издадена от -, в част „обективно състояние“). Липсата
на съпътстващи увреждания се потвърждавала и в съдебномедицинско удостоверение
на живо лице № 69/2019 г., изготвено от д-р Т. П. в специализиран лекарски
кабинет „Съдебна медицина“ в гр. С.. На ищеца не били останали посттравматични
разстройства след успешното преминаване на обичайно необходимия за такъв вид
травматично увреждане период за оздравяване. Видът и интензитетът на
причинените от ответника И.П. увреждания били леки и кратковременни, като
физическата травма била отшумяла бързо не само поради ниската степента на
засягане на здравето на ищеца, а и поради младата му възраст - навършени 14 години,
и присъщия на човешкия организъм ускорен оздравителен процес в тази възраст. На
следващо място, следвало да се вземе предвид и обстоятелството, че претърпените
от ищеца болки и страдания били вследствие на единично и епизодично непозволено
увреждане, а не продължителен и многократен процес; видно от медицинските
документи, представени с исковата молба, възстановителният процес на ищеца бил
кратък, не бил необходим болничен престой след медицинската интервенция по
репозиция на счупените носни кости; нямало твърдения, нито доказателства за
установени остатъчни оплаквания от причиненото увреждане след края на
оздравителния процес; липсвали трайни последици от увреждането по лицето на
пострадалия, които да доведат до загрозяване или обезобразяването му;
нормалният и обичаен начин на живот на ищеца не се бил променил трайно в
негативна посока и за продължителен период от време. Не на последно място при
преценката относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди
следвало да се вземе предвид, че към датата на травматичното увреждане и
увреденото лице, и ответникът били непълнолетни лица с присъщата за тази
възраст повишена емоционалност, повишен интензитет на усещанията, както и
незавършен процес по формиране на психическа и физическа зрялост и устойчивост
у тях. Самостоятелно основание за прекомерност на претендирания с исковата
молба размер на обезщетение било и обстоятелството, че ответникът И.П. бил
ученик и не полагал труд, от който би могъл да получи трудово възнаграждение, с
което да изплати търсеното от ищеца обезщетение. Видно от присъда № 8 от
23.01.2020 г. по НОХД № 2721/2019 г. на Районен съд - С., XIV-ти наказателен
състав, към датата на нанасяне на леката телесна повреда - 06.03.2019 г., И.П.
бил ученик в - клас в -, а съгласно служебна бележка № 327/06.07.2020 г. същият
за учебната 2019/2020 г. бил редовен ученик в - клас в - - гр. С.. На основание
гореизложеното, претендираният от ищеца със съгласието на неговата майка размер
на обезщетение за нанесените му от ответника И.П. неимуществени вреди под
формата на физически болки и страдания от 4000 лева бил силно завишен и като
такъв имал за цел да обогати пострадалия, а не да репарира негативните му
преживявания и неудобства, които били последица от нанесеното му непозволено
увреждане. Във връзка с иска по чл. 48 ЗЗД ответницата Д.Г.З. напълно поддържала
и споделяла изложените по-горе в настоящия отговор на искова молба възражения
за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за обезвреда на
претърпените от него физически и психически болки и страдания вследствие на
нанесена му от И.П. лека телесна повреда. В качеството си на родител, който
упражнявал родителските права по отношение на непълнолетния И.П., с когото
живеела съвместно по смисъла на чл. 48 ЗЗД, същата излагала собствени
възражения за прекомерност относно търсената сума от 4000 лева. Към датата на
извършване на непозволеното увреждане - 06.03.2019 г., Д.З. обективно не
присъствала на инцидента, поради което била в пълна невъзможност да предотврати
противоправното поведение на сина си и настъпването на вредоносния резултат.
Като родител на две момчета винаги възпитавала у тях уважение към личността и
имуществото на другите, както и се стремяла да формира у децата си морални
възгледи и начин на поведение в обществото, с които да не накърнявали правата и
свободите на околните. Като родител счита, че до голяма степен причина за
инцидента имала ниската възраст и на ищеца (навършени 14), и на ответника
(навършени 15), характерно за която била силната емоционалност и незрялост на
личността, незавършеност на процеса по формирането й. На следващо място,
претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди бил
прекомерен и с оглед финансовото състояние на ответницата Д.З.. Тя отглеждала и
се грижила сама за двете си деца - П. М.П. и И.М.П., като родителските й права били
предоставени по силата на съдебна спогодба от 08.08.2014 г., сключена и
одобрена по гр. дело № 1070/2014 г. на Районен съд - С.. Бащата на децата
участвал в техния живот единствено чрез изплащане на издръжка. Ответницата
полагала труд по трудово правоотношение, като получавала нетно месечно
възнаграждение в размер от 543.19 лева съгласно удостоверение с изх. №
3/07.07.2020 г. от работодателя и нямала друг доход. Едновременно с това същата
изплащала банков кредит по силата на договор за ипотечен кредит №
ИПО-737-663809-1/20.03.2007 г. и анекс № 01/22.06.2018 г. към същия, съгласно
клаузите на който ежемесечно дължала на кредитора У. анюитетна вноска в размер
на 120.40 евро (равняваща се на сумата от 235.40 лева), като крайният падеж на
кредита бил 15.02.2028 г. Синът й И.П. бил ученик и не полагал труд, от който
би могъл да получава трудово възнаграждение, с което да изплати търсеното от
ищеца обезщетение. Осъждането й солидарно със сина си да изплати на ищеца
сумата от 4000 лева значително би влошило и без това нейното затруднено
финансово положение, като това обстоятелство щяло да се отразило негативно и
върху начина й на живот и на нейните деца, с които тя съвместно живеела и
издържала. Съгласно чл. 13 от договор за ипотечен кредит №
ИПО-737-663809-1/20.03.2007 г. за обезпечение на договора за кредит Д.Г.З.
учредила в полза на банката (понастоящем У.) договорна ипотека върху
собственото си жилище, а именно - апартамент -, със застроена площ от 69.26
кв.м. Искането на ищеца да му бъдат присъдени направените от него разноски за
адвокатска защита „за предходно наказателно производство, по което бях
конституиран като гр. ищец, поради процедура, после беше отменено това
конституиране“ било недопустимо и напълно неоснователно. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 1 ГПК направените от ищеца съдебни разноски по конкретното
съдебно производство се заплащали от ответника съобразно уважената част от
иска. Направени по предходно съдебно производство съдебни разноски следвало да
бъдат предявени за възстановяване по делото, по повод на което били извършени,
а не по последващо съдебно дело, макар и двете дела да били образувани във
връзка с едно и също юридическо събитие. На основание изложеното до тук, молят
съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и предвид
настъпилите обективните травматични увреждания прекомерни по размер предявените
от ищеца, действащ със съгласието на своята майка, срещу тях два субективно
съединени иска за солидарно осъждане за сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на физически болки и
страдания вследствие нанесена на ищеца лека телесна повреда, ведно с
претендираната законна лихва за забава и съдебни разноски. Алтернативно, в
случай че съдът постанови решение, с което ги осъди да заплатят обезщетение за
причинени *** неимуществени вреди, то с оглед затрудненото финансово състояние
на Д.З. и обстоятелството, че И.П. бил ученик и не получавал доходи, молят на
основание чл. 241, ал. 1 ГПК при постановяване на решението съдът да разсрочи
изпълнението на присъдения размер на обезщетение, тъй като доходите,
финансовото и материалното им състояние не позволявали изплащане на парично
задължение наведнъж. Молят да им бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже обстоятелствата,
твърдени в исковата му молба, а ответниците носят тежестта да докажат
обстоятелствата, твърдени в отговора.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: заверен препис от съдебномедицинско
удостоверение на живо лице № 69/2019 г., заверен препис от епикриза, заверен
препис от удостоверение за раждане, банкова сметка на ищеца, заверен препис от присъда
№ 8/23.01.2020 г., постановена по нохд № 2721/2019 г. на СтРС, заверен препис
от протоколно определение от 08.08.2014 г., постановено по гр.д. № 1070/2014 г.
на СтРС, удостоверение изх. № 3/07.07.2020 г., заверен препис от договор за
ипотечен кредит от 20.03.2007 г., заверен препис от анекс № 01/22.06.2018 г. и заверен
препис от погасителен план.
ДА
СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ н.о.х.д. № 2721 по описа за 2019 г. на Старозагорския
районен съд.
ДАВА
възможност на непълнолетния ищец, действащ със съгласието на своята майка, най-късно
в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание да води две лица,
които съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетели, за
установяване на обстоятелствата, посочени в исковата му молба, КАТО МУ УКАЗВА,
че ако в дадения срок не води тези свидетели за разпит, ще загуби възможността
да поиска разпита им по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
НАЗНАЧАВА
по делото съдебно - медицинска експертиза, като за вещо лице определя д-р Т.Г.Т.,
което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши преглед на
ищеца и проучване там, където това стане необходимо, да представи по делото
заключение, с което да отговори на всички въпроси към тази експертиза, посочени
в исковата молба и обстоятелствената част на настоящото определение.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 21.10.2020 г. от 9.40 часа,
за която дата и час да се призоват страните и ДСП С. с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответниците с
приложенията към него, а на ДСП С. следва да се изпрати и препис от исковата
молба, уточняващата я молба, отговора и приложенията към тях, като в призовката
й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да
вземе своето становище по закрила правата и интересите на непълнолетните ищец и
ответник в настоящото производство. За тази дата да се призове и вещото лице за
изготвяне на експертизата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: