Р Е Ш
Е Н И Е № 1025
гр.Пловдив 20.08.2019г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно
заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
като
разгледа докладваното от съдия Р.Радев ч.в.гр.д.№133/2019г. по описа на ПОС,за
да се произнесе,взе предвид:
Жалба по реда на чл.435 от ГПК.
Обжалвани са действията на ЧСИ
Л.М. с район на действие ПОС по изп.д.№332/2007г. по описа на същия от пълномощника
на длъжника,изразяващи се в отказ за присъждане на адвокатско възнаграждение по
изпълнителното дело в размер съобразно НМРАВ и по реда на чл.38 от ЗА,като пълномощника
на жалбоподателя счита същите за неправилни и незаконосъобразни и моли да се
отменят и да се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно
НМРАВ.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна
и моли да се остави без уважение.
Съдът,като прецени събраните
по делото доказателства,установи следното:
Постъпилата жалба е с предмет действията
на ЧСИ Л.М. относно прекратяване на изпълнителното дело и отказа на същата да
изплати на пълномощника на длъжника адвокатско възнаграждение по реда на чл.38
от ЗА определено в минимален размер съгласно НМРАВ.
Производството по
изпълнителното дело е било прекратено поради представено влязло в сила решение
на съда.Пълномощника на длъжника е представил договор за правна защита и
съдействие,в който е посочено възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА,поради
което следва да се приеме,че инстанцията,която определя възнаграждението,следва
да го определи и изплати като размер,като това възнаграждение бъде събрано
принудително от другата страна.
Тъй като титуляр на
получаването на възнаграждението е пълномощника на длъжника,то и жалбата
изхожда от него.Това е така защото чл.435,ал.2 от ГПК предвижда,че длъжника има
право да обжалва постановлението за разноските в изпълнителното производство,но
в случая тези разноски следва да бъдат заплатени на длъжника,тъй като
изпълнителното производство е прекратено и на него му се следват такива.Това се
извлича по аргумент от нормата на чл.79 от ГПК,тъй като при прекратяване на
делото,разноските са за сметка на ищеца,то и в изпълнителното производство при
прекратяване на делото,разноските са за сметка на взискателя.Заплащането на
разноските на длъжника в процеса става само за конкретния случай след като е
представен договор за правна защита и съдействие,а в настоящия случай това е
налице.
При така събраната фактическа
обстановка настоящата инстанция намира жалбата за основателна и следва отмени постановлението за отказ за заплащане на
разноски на адв.К. по реда на чл.38 от ЗА и да върне делото на ЧСИ М. за
определяне на размер на възнаграждението,тъй като настоящата инстанция не е
компетентна да определи възвнаграждение
на пълномощника на длъжника,а това е в компетенциите на ЧСИ.
Пред настоящата инстанция са
претендирани разноски от страна на жалбоподателя по реда на чл.38 от ЗА и
такива съобразно НМРАВ се дължат в минимален размер на 150лв.
Като взе предвид
гореизложеното,съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Л.М. по изп.д.№332/2007г. по описа
на същата,изразяващи се в отказ за заплащане на възнаграждение на пълномощника
на длъжника по реда на чл.38 от ЗА и ВРЪЩА
делото на ЧСИ М. за определяне на размер на адвокатското възнаграждение
съобразно НМРАВ и определно по реда на чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА „В и К“ ЕООД-**** да заплати на К.Л.К. чрез пълномощника й
адв.А.К. със съдебен адрес *** направените разноски за настоящото производство
в размер на 150лв./сто и петдесет лв./.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: