Определение по дело №716/2021 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260893

гр.Пловдив, 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

  БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 716/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба /присъединена към в.гр.д. № 2495/2020г. на ОС Пловдив/ подадена от М.Д.Д., чрез адв.И.И.И. срещу определение №7943/30.07.2020г. по гр.д. № 17231/2018г. на РС Пловдив, ХІІ гр.с., в частта в която е прекратено  производството по гражданско дело №17231 по описа на ПРС за 2018г.,  поради недопустимост на иска.

Постъпила е частна жалба подадена от Е. К. А.М. и Ц.А.М., чрез адв.И.П.И. срещу определение № 264299/16.12.2020г. по гр.д. № 17231/2018г. на РС Пловдив, ХІІ гр.с., с което е изменено определение № 7943/30.07.2020г в частта му за разноските, като е  отменено изцяло в тази част.

          Жалбоподателят М.Д.Д., чрез адв.И.И.И. излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че още в хода на завеждане на делото е пълномощника на страната е извършил проучване на ответника във всички възможни държавни институции и не е намерил никакви данни за негова смърт, а само за напускане на страната. Соче се, че актовете за гражданско състояние действат само за напред и няма как да имат обратно действие. Иска се отмяна на обжалвания акт и продлжаване на делото.

          Жалбоподателите Е. К. А.М. и Ц.А.М., чрез адв.И.П.И. излагат съображения, че определението по чл.248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно, защото М.Д. е знаела за смъртта на брат си и ответника по делото А. М. и не е уведомила съда и недобросъвестно е водела делото срещу починал човек.

          Частните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. В хода на делото се е установило, че първоначалният ответник А. Д. М. е починал на дата 04.11.2016г., видно от удостоверение за наследници /л.109/, видно от акт за смърт № 0195/18.02.2020г. съставен в гр.Пловдив. Тоест смъртта на ответника е настъпила преди датата на подаването на исковата молба в съда. Правилно РС Пловдив в казуса е приложил т.2 от ТР №1/2017г. от 09.07.2019г. по т.д. №1/2017г. На ВКС ОСГТК. Неоснователно е виждането на жалбоподателката М.Д.Д., че актовете за гражданско състояние действат само за напред и няма как да имат обратно действие. Видно от чл.2 ал.2 от ЗГР актовете за гражданско състояние са официални документи и регистрират събитието смърт, в това число, по един задължителен за съда начин по силата на чл.179 от ГПК. Подобно отклонение относно задължителното установяване на факти не е предвидено относно актовете за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина чл.69-чл.72 от ЗГР. Вярно е че е предвидено задължение в чл.70 ал.1 от ЗГР за българските граждани за не по-дълъг срок от 6 месеца за предаване на чужди актове за гражданско състояние до български дипломатически или консулски представител, но законът не свързва неизпълнението на това задължение с някаква конкретна санкция. Ето защо делото е законосъобразно прекратено от РС Пловдив.

По отношение на втората жалба на Е. К. А.М. и Ц.А.М. срещу определението по чл.248 от ГПК в частта относно разноските съдът намира същата за неоснователна. Правилно РС Пловдив приема, че при положение, че наследството на първоначалния ответник е било открито преди подаването или вписването на исковата молба по делото, между него и съда изобщо не е възникнало каквото и да било процесуално правоотношение, независимо от конституирането на наследниците му. Затова и съдът не може да присъди разноски в тяхна полза. Няма доказателства по делото ищцата М.Д. да е знаела за смъртта на брат си и ответника по делото А. М. и да не е уведомила съда, още повече че искът не е заведен от нея, а от починалия й баща Д. М.. Ищецът в казуса дори и при полагане на всички възможни усилия при завеждане на делото не е могъл да получи информация, от нито един държавен орган на българската държава за смъртта на ответника. Което всъщност се оказва единствената санкция в казуса за неспазването на нормата на чл.70 ал.1 от ЗГР.

Предвид на това, въззивният съд счита, че обжалваните определения са правилни и законосъобразни и следва да бъдат потвърдени. Мотивиран така съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 7943/30.07.2020г. по гр.д. № 17231/2018г. на РС Пловдив, ХІІ гр.с. в частта в която е прекратено  производството по гражданско дело №17231 по описа на ПРС за 2018г.,  поради недопустимост на иска.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 264299/16.12.2020г. по гр.д. № 17231/2018г. на РС Пловдив, ХІІ гр.с. с което е изменено определение № 7943/30.07.2020г в частта му за разноските, като същото е отменено изцяло в тази част.

          Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателите при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 от ГПК на осн. чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.  

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.